В природата, броят на синигерите в един район, зависи от масата на насекомите с които се хранят синигерите. Тая маса е променлива. Тя се променя в зависимост от условията в природата, а така също и защото в зависимост от условията в природата, синигерите намаляват и се увеличават. Синигерите намаляват най-вече през зимата, когато умират от глад. Това става, защото през зимата един синигер може да издържи на глад един ден. Но има значение и колко яде. Синигерът трябва да изяжда на ден толкова насекоми, колкото тежи самият той. През зимата насекомите са малко, но в зависимост от зимата, цялата популация на синигерите може да се нуждае от повече насекоми или от по-малко. Т.е. ако зимата е по-студена и през есента е имало повече синигери, те ще се нуждаят от повече храна. Но същевременно студената зима ще прави така, че насекомите са недостъпни за синигерите. Насекомите са недостъпни за синигерите най-вече, когато има ледена кора по дърветата. Тогава синигерите умират най-много.
В последствие, през пролетта, популацията на синигерите ще стартира като относително по-малобройна. Тя ще има по-голям хоризонт за развитие, през размножителния период, който е през април и май, когато в зависимост от хранителните ресурси, синигерите могат да имат едно или две поколения.
Т.е. какво се получава: в началото на пролетта стартира относително малка популация синигери и относително голяма популация насекоми, с които се хранят синигерите. Това е станало поради зимата. Съотношението между синигерите и насекомите ще остане такова, до момента на размножителния сезон на синигерите. Т.е. ще имаме голямо количество насекоми, които ще нанесат големи поражения на овощните култури, в нашия двор. Нещо повече - популацията на насекомите-вредители най-вероятно ще нараства, което е в зависимост от климатичните условия през пролетта. Нещата се предполага че ще се уравновесят горе-долу през есента.
Сега да обобщим, какво се случва. Понеже синигерите зависят от хранителната база, техният брой ще зависи от това колко е храната им. Ако храната намалява и популацията на синигерите ще намалява. Това означава че количеството на насекомите-вредители може да става голямо или малко но не е възможно да бъде нулево или да остава на ниско равнище, ако нещата са в ръцете на природата.
Човекът обаче може да се намеси. Начинът по който трябва да действа той е да увеличава хранителната база на синигерите. По тоя начин цялата хранителна база от която зависи броя на синигерите ще бъде равна на храната от природата плюс храната, която дава човекът. Колкото повече дава човекът, толкова по-голям ще бъде броят на синигерите и толкова повече ще намалява броят на насекомите-вредители, които са и хранителна база, определяща големината на популацията на синигерите.
Периодът в който човекът трябва активно да се намесва е от октомври до май. През октомври синигерите трябва да свикнат с хранилката. Ако в течение на няколко години е имало хранилка, поради това че една част от синигерите оцеляват и живеят няколко години, хранилката бързо е намерена по спомен. Общо взето синигерите са инелигентни животни, те постоянно търсят разни дребни неща, завират се навсякъде и са много смели. И най-вече - синигерите са много гладни. Синигерите, които сте успели да привлечете, вече са ваши. Те са вашите домашни любимци, които са много забавни и приятни птички. Те не вдигат голям шум, въпреки че постоянно сиситкат, издават кречеталени звуци или пеят през пролетта. Всъщност повечето от тия звуци са заплашителни за другите синигери, с които синигерите често се бият. Големият синигер има свойството да бие по-дребните видове синигери, които са по-екзотични птички, и които обаче най-вероятно няма да дойдат на вашата хранилка. Но това зависи от района в който живеете.
И така, започвате да храните синигерите през октомври. В тоя период те проявяват слаб интерес към вашата храна, защото предпочитат насекомите, а през октомври има много насекоми. Вие ще ги храните със слънчоглед. Слънчогледа го купувайте директно от производителя с един чувал. Един чувал ще ви струва десет лева или най-много двайсет, в зависимост от това, как го спазарите. С един чувал ще имате храна за две години да зареждате една хранилка. Хранилката трябва да поставите, над пространство под което има обработваема земя или ливадка, като околните дървета също трябва да са над по-широка земна площ. Защото синигерите ще образуват големи количества люспи от слънчоглед, и това те правят тъкмо по околните дървета - взимат си семчицата и отлитат да си я изядат на съседното дърво. Люспите от слънчогледа, когато паднат върху почвата, са екологичен продукт, който наторява почвата, участвайки в почвообразувателния процес. Минимално количество от люспите може и да пада, където не трябва, но вие ще го метете - домашните любимци, все пак искат и някакви грижи, а тия са доста неангажиращи домашни любимци. Ползата за овощната ви градина от тях е огромна, въпреки че вредителите никога няма да изчезнат напълно. Всъщност синигерите стопират това което идва отвън във вашата градина. Центърът на синигерите е там, където е хранилката, но когато има насекоми или когато не ги храните, синигерите изяждат насекомите някъде наоколо.
И така, през октомври започвате да давате храна на синигерите. През октомври ще се наложи да им дадете вероятно от две до четири хранилки от по един литър. Ноември ако е топъл е горе-долу същата картинка. Когато стане студено, т.е. до края на февруари или дори март, трябва да внимавате, да не оставяте хранилката празна за повече от един-два дена, когато времето е студено и особено, когато има поледица. Когато температурата е над нулата и времето е меко, дори и през зимата, можете да пълните хранилката един до два пъти седмично. Т.е. когато времето е студено, ще я пълните два до три пъти седмично. А когато е меко - един или два пъти седмично.
През пролетта, когато е топло времето, синигерите отново няма да проявяват голям интерес към хранилката, защото ще имат насекоми, които предпочитат. Вие обаче с действията си сте направили така, че през пролетта са оцелели повече синигери отколкото са щели да оцелеят ако не сте поддържали хранилката. Поради тая причина хранителната база от природата, както обясних по-горе е недостатъчна за популацията на синигерите във вашия район. За това трябва да поддържате хранилката, докато се излюпи и излети първото поколение синигери. Може да имате моменти, докато синигерите отглеждат малките си и малко след като излетят, когато въпреки че е пролет, синигерите ще натиснат здраво хранилката. Те направо пищят от глад в някои моменти.
След като излети първото поколение, т.е. през май, можете да забравите за вашите синигери до октомври. Това е периодът когато синигерите са на максимума на популацията си, а насекомите не са могли да развият относително голяма популация. Когато точно през май спрете да храните синигерите, те ще изконсумират каквото има и ще започнат леко да свиват популацията си както и тая на насекомите, преди да започне зимата. Вашето влиятние върху цялата популация на синигерите в природата е малко разбира се, но е реално. Излишъкът от синигерите които сте хранили ще отлети в момента когато спрете да ги храните. Това обаче са по-силните синигери, които са били добре хранени. Те имат добри шансове за оцеляване и ще се върнат при вас през есента.
Хранилката която трябва да си направите е от пластмасов буркан от литър или два. Най-удобни са тия, дето им се завинтва капачката, но може и такива, на които се притиска и щраква. Последните може да им се счупят капачките, ако не действате внимателно, когато ги отваряте и най-вече когато е много студено. На такова едно контейнерче му се зарязва отдолу точно над дъното отстрани част от стената с размер два на два см. Зарязва се отгоре и от страна, а най-долу, където е свързана с дъното не се зарязва. След което отрязъкът се отваря малко и се фиксира по някакъв начин отворен - от там синигерите си взимат семките. След това се слага допълнително една по-дълга ламаринка (лентичка широка два см. и дълга пет шест) от капачка за буркани, с цел да не падат много семки, на земята. Целта е да не привличате други птици - на вас ви трябват най-вече синигери. Под така зарязания отвор, прикрепвате само малко тел. При това не хоризонтално, а вертикално. Синигерите могат да се задържат и за вертикални неща и да стоят дори надолу с главата, а другите птици не могат. Изключение правят само кълвачите и зидарките, но те най-вероятно няма да дойдат при вас. Ако се случи да дойдат, защото също ядат слънчоглед, са добре дошли. Когато напълните хранилката със слънчоглед, я закачвате на някое клонче. Около хранилката често се случват и неочаквани неща, идват и други птици, които се въртят най-вече долу на земята и чакат нещо да изпадне.
Същевременно е добре да сложите и една до три къщички за синигери. Пред входовете на къщичите не трябва да има никакви кацалки, синигерите се захващат без проблеми за стената на дървото (къщичките трябва да са дървени). Освен това е желателно покривчето на къщичката да стърчи напреде десетина сантиметра. Къщичката се закачва минимум на три или четири метра височина, така че около нея да няма клони на които да се задържат свраки или котки. Останалите напътствия, дето ги дадох по-горе са със същата цел. Пред къщичките е уместно да има тънки клончета, с цел да скриват до някъде но може и без тях. Къщичките много успешно се поставят на железни колове, с височина три метра или повече. Ако случайно някое от тия напътствия не е спазено, най-вероятно няма да е фатално. Т.е. синигерите ще използват къщичката, а ако някой път умират или ги изяждат животни, това е част от техния живот. По-голямата част от синигерите не преживяват зимата. Макар че могат да живеят десет години, повечето от тях не доживяват три години.
Да не забравя и най-важното - големината на дупката на къщичката е това, което ще привлече синигерите или ще ги отблъсне. Диаметърът трябва да бъде 32 милиметра за голям синигер, който ще бъде най-вероятния посетител. Дребните видове синигери ще влязат в дупка с размер 26 милиметра.
Дъното на къщичката се поставя между стените, а покривчето е върху стените, за да не влиза вода. Предната стена се прави подвижна или на панти, за да може къщичката да се почиства понякога.
Когато слагате за пръв път храниклата, разпръснете и минимално количество семена (половин шепа) на по-откритите и видими пространства около хранилката - тераси, прозорци, или навеси. Както и отгоре върху капака на хранилката. Синигерите имат свойството да намират, това което им трябва. Максимум до седмица ще открият малката дупчица на хранилката и повече няма да я забравят. Всъщност в периоди когато нямат храна я намират много бързо, а ако имат насекоми, може и да се забавят. Ако случайно не дойдат до седмица през октомври, значи си имат насекоми.
