КИРИЛ И МЕТОДИЙ - В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО ...
„В началото бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог.” (Йоан 1:1)
Братя и сестри, това са първите думи, които братята Кирил и Методий написали на нашия звучен български език. С тях ние ви поздравяваме и ви изпращаме сърдечни братски привети и благопожелания по случай Деня на бългапската просвета.
1. Можем да допуснем, че по цялото земно кълбо няма народ, който да притежава такъв чисто свой, тъй близко стоящ до сърцето му празник, както ние българите. Денят на българската просвета винаги е пълнил и ще препълва сърцата ни с особена радост и признателност към Бога, великият ръководител на сътбите не само на отделните чвеци, но и на народите. В далечното минало народът ни е имал много царе. Славата на някои от тях се е носела далеч зад пределите на държавата ни. Дали сме на света учени с голяма известност-. Но братята Кирил и Методий са дълбоко врязани в благодарната памет не само на българския народ, но и на всички славяни. Не е ч,дно, че в много страни са издигнати паметници в тяхна чест. Ненапразно твърди Махатма Ганди, великият вожд на Индия, че светът е бил раздвижван най-вече от хора, които са били близо до Исус Христос.
2. Ние всички не само благоговеем пред светлата памет на двамата братя, които създадоха нашата българска писменност, но се и учудваме на теният борчески ентусиазъм. Те най-смело се опълчиха срещу тъмните сили на езическия мряк, който царял тогава сред славянството. Имали и храбростта да воюват против тесногръди представители на християнството тогава, които не допускали да се говори в църквата на друг език освен еврейски, гръцки и латински. Нашите просветители бяха живи християни. С радост поеха те тежкият кръст на мисионера. Жертваха високи поставе, спокойните удобства на несмущаван живот и тръгнаха – гонени и хулени, търсени и приети, да разнасят Христовата светлина сред тогавашните славянски народи.
3. За своята трудна мисионерска работа братята се нуждаеха от книги. Затова те съставиха старобългарската азбука и преведоха Святото Писание на старобългарски език, който беше и техен матерен език. Така те дариха нащия народ с безценен дар – писменността. Нещо повече, те създадоха условията за Златният век на българската книжовност. Винаги когато сме посещавали Велики Преслав, ние със сърдечен трепет сме оглеждали тези знаменити места, които са били осеяни със сгради, в които неуморно работели нашите древни учени и откъдето са разпращали книжовно богатство, заливащо целият тогавашен славянски свят. Така не само нащия народ, но и цялото славянство било предпазено от започналото вече елинизиране.
4. Нещо много интересно и чудно е, че Святото Писание е играло и играе огромна роля за оформяне и запазване националното съзнание на много народи, включително и българският. Възраждането на немският народ датира от превода на Библията на немски език. Същото можем да кажем и за английският превод. Кирил и Методий спасиха нашият народ от погърчване. Дали е случайно, че издаването на Святото Писание на новобългарски език съвпада с епохата, през която започва мощна борба за спасяване на нашето национално съзнание? През 1828 г. Петър Сапунов издава четерите Евангелия, преведени от Неофит Рилски. През 1870 г. излязла от печат цялата Библия на нашият звучен български език. Тя упряжнила огромно влияние върху тогавашния наш обществен и културен живот. Дотогава имало борба за надмощие между източнобългарското и македонското наречие. Всяко от тях се стремяло да се наложи като литературен език. За македонското наречие ратували братята Миладинови, а за източнобългарското – дядо Славейков. Тогава се появила Библията и споровете заглъхнали. Ето какво пише Пенчо Славейков: „Преводът на библията тури край на езиковата безредица и боричкането на разни наречия за първенство и установи литературният език. След появяването на Библията заглъхваг вече раздорите между разните български говори. Източнобългарският език стана езикът на всички ратници на мисълта и националното съзнание.” Стоян Михайловски допълва: „Преводът на Библията ... е най-грамотната книга, която имаме на български език.” Иван Вазов нарича преводът на Библията на български език „знаменателен труд, епохален във възраждащата се българска литературна дейност.” Влиянието на Святото Писание не се ограничило само сред нашата интелигенция, но навлязло дълбоко и в душата на народа. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед в някой сборник с народни поговорки и умотворения, за да останем поразени от огромното въздействие, което имала Библията върху народната мисъл. Като бисери сияят онези пословици, които са буквално взаимствани или перифразирани библейски мисли.
5. Много е прав Карлайл, като твърди: „Библията е книга, в която в продължение на хиляди години човешкият дух е намирал светлина и отговор на всичко, което е най-дълбоко в сърцето му.” Затова не е чудно, че много видни представители на човешката мисъл високо са ценели тади чудна книга Библията. На гроба на големия учен Луис Пастьор е издълбан надпис, съставен от самият него: „Блажен е онзи, който има Бога в себе си, идеал за красота, към който се стреми, идеал за изкуство, идеал за наука, идеал за отечество, идеал за добродетелите на Евангелието.” Хайнрих Хайне изповядва: „ Дължа посвещението си просто на една книга. Да, това е стара, проста книга, скромна като природата, нои естествена като нея; книга деятелна и непретенциозна като сърцето, което топли; като хляба, който ни храни. Книга, която е тъй мила и благославяща, и ни поглежда с такова добродушие, като стара майка, която всеки ден чете в тази книга с треперещи устни. Тази книга накратко се казва – Библия.” Ето що пише Жан Жак Русо за Евангелието: „Аз го обикнах, приех го, разширих го и го обясних. Аз се привързах към него с цялото си сърце. От всичките ми писания диша една и съща неизменна любов към Евангелието, едно и също благоговеене пред Христа. Нищо не може да се сравни с Евангелието. На тази свещена книга трябва да се гледа като на правило, дадено от Учителя. Моите книги са само тълкувание на ученик.” Големият енциклопедист Дидро признава: „За да дам на моята мила дъщеря добро възпитание, след дълго лутане и изследване, не можах да намеря друга по-добра книга от Библията.” Великият писател Пушкин твърди: „Мисля, че ние никога няма да дадем на народа нещо по-добро от Светото Писание. Изпитваш сладост от него още когато го четеш, понеже в него намираш отразен целият човешки живот.” А Достоевски предупреждава: „Щом Божието Слово погине, и народът погива. Неговата душа жадува за Словото.”
6. Затова не е чудно, че тази прастара книга и днес се търси много. През 1970 г. тя или части от нея са били преведени вече на 1413 езика и наречия. Всяка година по целият свят от неяя се пласират повече от 30 милиона екземпляра.
7. Сега навсякъде из нашето отечество се чуват най-хубави и похвални слова за делото и значението на братята Кирил и Методий. Ние всички искрено се радваме за това. Обаче, ние вярващите християни, трябва да отидем една крачка по-напред, да станем достойни за завета на тези братя. А техният завет е да четем Святото писание, но и да го живеем в нашето ежедневие, да прилагаме в живота си неговите вечни правила. Да живеем като Божии посланици тук, на земята. Нека бъдем верни слуги на нашият велик Спасител, Който вдъхнови и братята Кирил и Методий за вечни дела, поради които днес тяхната памет така трогателно се почита.
Ваши предани: Елзи и Симеон Попови
Май 1972 г.
Гр. Шумен
