2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3789 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2012 05:50
- продължение -
Но да се върнем пак в онова историческо време… На север река Дунав е била голямата защитна преграда за българската държава, а при Одесос срещу византийските морски десанти бил изграден мощният Аспарухов вал. Лагерният Плюска граD отстоял само на 5 - 6 километра от частично възстановения Марцианопол и по-точно от възстановения негов крепостен център-преторий при стария римски Амфитеатър, наричан и до днес от старите хора Недопроучения Малък Хисар.
Фиг. 3
Пристанище Варна запад. Със зеления цвят – защитната височина (Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD. С червените точки – зоната на Плюска граD. С лилавите точки – зоната на непроходимата девненска Балта. Със сините точки – местността носеща и до днес „случайното!? ”, но многозночително име Буджак, в която при Маркозана има останки от старо непроучено село! Дали пък ттази нарисувана картина не е била втория български, варненски (девненски!?...) Онгъл?!...
Фиг. 4
Пристанище Варна запад. С червения цвят – защитната височина (Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD. Със синьозелен цвят – зоната на Плюска граD. Със зеления цвят – зоната на непроходимата девненска Балта (днес утаително поле). Със синия цвят – местността носеща и до днес „случайното? ”, но многозночително име Буджак, в която при Маркозана има останки от старо непроучено село! Дали пък тази нарисувана на фиг 2. картина не е била втория български, варненски (девненски!?...) Онгъл?!...
Немаловажен интерес представлява фактът, че по историческия път на прехода и управлението на Аспарух, известният топоним Буджак (между устията на Дунав и Днестър), подобно на топонима Плиска, се среща и на доста други места. Тук ще се спрем на две от тях, които се намират в Молдова и в Румъния. Дали в тези три с Девня случая, това име Буджак/Ъгъл се е разпространило от времето на Аспарух или е плод на проведеното по-късно османско преименуване на местностите и населените места е трудно да се докаже. Но все пак има основание за известен размисъл.
Фиг. 5
Село Буджак в Молдова – северната врата на Гагаузия (на 9 км. от гр. Комрат).
Фиг. 6
Село Буджак в Румъния (на 14 км. от гр. Силистра и на 4 км. югозападно
от ранно-българската крепост Пъкуюл Луй Соаре) и Езеро Буджак.
Местността Буджак в Девня беше показана на фиг. 2. Въпреки липсата на доказателства, все пак е логично да си зададем въпросите: Случайно ли е това съвпадение? Дали Аспарух и българите нямат нещо общо с това?
Фиг. 7
С червения цвят – част от района на Плюска град. Със синия цвят – защитната височина (Ак баир, Полените, Харманкая, Кота 269,1) надвиснала над Плюска граD. Напълно е възможно тя да е служела за отбрана или укриване на българите от девненския Плюска град. Вероятно от тази височина бъларите са наблюдавали действияа на безчинстващата и мародерстваща войска на Никифор след превземането на Аула на Крум. На тази височина има непроучена могила с височина 4 метра. Възможно е това възвишение да е една от Стомогилието.
В самия Плюска граD живеели фамилиите на българския държавен елит, а хората представляващи гръбнака на българската войска и държава били заселени в гористите места и хълмове около трите реки – Девненска, Провадийска и Камчия, които се срещат в разпространяваните в интернет стари карти с много имена. Едно от тях е мистериозно местещото се име Варнас, което е тръгнало от девненския извор Башгьоз. Поради изключителната важност и „великост” на своите обитатели-уногондури и севери, тези три реки дори и през турското робство са били наричани и с още едно и също друго име – Кара дере**. Кара дере не защото са били черни, кални или мътни, а защото са били държавообразуващи и защитаващи ядрото на същата. Защото в тези райони и до днес витае, или по-скоро мъждука, духът на отдавна отминалото и незабравимо българско държавно величие. И величието на Кана Аспаруха!
Но, за тях ще стане дума и по-нататък.
* Според някои публикации в началото на ХХ век девненската Балта е заемала площ в размер на 16 000 декара (каква мощна преграда срещу византийските набези!). Многократно е бил обсъждан въпросът за нейното отводняване, но то е било трудно осъществимо поради финансови затруднения на държавата. В края на краищата чрез система от отводнителни канали тази голяма потребвост била реализирана, защото освен голямата загуба на качествена земя, системно заливаните огромни площи били развъдник на комари, малария и други болести. По време на турското робство девненската низина била наричана Долината на смъртта. Това е било усетено много силно от разположените на лагер при Девня английски войски по време на Кримската война, когато болести от този род уморили много техни войници и офицери. Тези болести били голям проблем не само за Девенско-Белославския район, а и за разрастваща се Варна. Аз помня Балтата от 50-те години до нейното превръщане в утаечно поле. В него бяха депонирони милиони кубически метри материал иззет чрез дълбачките от дъното на езерото, което беше превърнато в пристанище Варна Запад. Ние имахме нива в тази Балта и за една година прибирахме по 6 откоса люцерна, която наистита стигаше един метър височина. Голяма рядкост са земи с такъв богат хумус и торф. Богата земя, с пукнатини, в които воловете понякога си чупеха краката. Като стъпваше добитъкът по нея, земята трепереше. По-късно ТКЗС-то я обработваше с машини. Бяха създадени зеленчукови и овощни градини с незапомнени добиви. Царевицата достигаше 4 метра височина и даваше по 2 тона едро зърно от декар. Днес, за съжаление, тази богата земя лежи под езерни утайки с височина от десетки метри.
И още нещо – при съществуващата и днес маркозанска чешма, на границата между Буджака и Балтата, е имало много старо селище, което е неизследвано. За него споменава и К. Иречек, който получил тази информация от старите девненци, които го посрещнали много любезно.
Може би тук му е мястото да кажа, че единствено при строежа на Завода за соди „Карл Маркс” – първия завод в низината, при отнемането на частните ниви на повеляновци и девненци, държавата ги е заплатила подобаващо. От там нататък бяха отнети десетки хиляди декари „кооперативни” земи, които бяха заплатени със жълти стотинки на ТКЗС-тата или на АПК-то, а при настъпването на голямата „демокрация” хората получиха компенсационни бонове, които разни търгаши и фондове заграбиха почти без пари. Така девненските и повеляновските собственици на земи и най-вече техните наследници, „подариха” още веднъж онова, което дедите им са добили с кървав селски труд за бог да прости… Те помогнаха на онези днешни големи фирми и лъскави богаташи да са толкова богати, защото дойде „най-хуманният” строй – българският вълчи капитализъм.
** Като българин и местен патриот, ми се ще това обяснение за произхода на името Кара дере, с което през турското робство са били именувани и трите реки Девненска, Провадийска и Камчия, да е вярно. Има обаче една подробност, която дава основание за размисъл в по-друга посока. Става въпрос, че има още една река, която се влива в Черно море и до днес носи името Кара дере. Тя се намира северно от град Бяла. Този факт навява на мисълта, че при тези четири на брой, близки по разположението си и вливаще водите си в Черно море „черни” реки някога е станало голямо природно бедствие и че тогавашните хора, които са живеели около тези реки са претърпели голямо нещастие. Такова природно бедствие е претърпял нашият черноморски бряг при апокалипсиса (цунамито) през 544/545 година.
А може би това име Карадере, е съхранено свидетелство за населявалите тези четири крайречия Черни българи (Кара българи)?...
22.05.2012 год., гр. Варна, инж. Драгия Драгиев.