Богомилското учение

Антон Глогов

vaseto.info/books/new/B4.doc

 

В личната библиотека на старозагорец открихме екземпляр от книгата Богомилско учение, издаден през 1935 г. от Антон Глогов от Етрополе. Книгата съдържа описание на живота и учението на богомилите. Екземплярът е доста пожълтял, оръфан, с липсващи страници. Усилията, които направихме да открием наследниците на Антон Глогов в Етрополе, за да допълним липсващите страници, се оказаха напразни.

През 1999 г. успяхме да открием втори екземпляр от книгата, издание 1943 г., който е притежание на известната българска художничка г-жа Весела Цицелкова от София. Това ни даде възможност да попълним липсващите страници. Двата екземпляра са идентични по текст и се различават само по предисловията и кориците.

Издателите

 Предговор към издание 1935 от Антон Глогов

Източникът, от дето съм си послужил, за да изложа богомилското учение така подробно в неговата същност, както съм направил в този ми труд, са две апокрифни книги на богомилските Магове от средните векове. Тия документи бяха притежание по наследство на дядо ми Данчо Глогов в Етрополе. Едната книга беше написана с глаголица, а другата с турски букви.

Книгата написана с глаголица представляваше една пергаментна старинност и изразяваше точното богомилско учение.

От нея дядо Данчо ми обясняваше богомилския календар и вписаните в нея древни божества: Ра (творческата сила), Зо (разрушителната сила) и божествата, царуващи през десетте месеци в годината: Ар, Шо, Му, Ко, Йо, Хо, Цо, Ри, Со, За, но имената на които са били строго забранени да се употребяват като противни на богомилите.

Дядо Данчо обаче ценеше повече книгата, написана с турски букви и я наричаше златната книга на богомилските Магове не само, че бяха изразили точното богомилско учение, но и цялата история на българите от първия до последния цар.

За да чета книгата написана с турски букви, дядо Данчо ме учеше на говоримия и писмен турски език.

Увлечен от голямо любопитство по съдържанието на тия две апокрифни книги, аз не оставях свободен нито минута дядо Данчо, когото просто задължавах да ми предава подробно, системно и непрекъснато написаното в тези книги, по който начин изучих цялостното и точно богомилско учение.

Доста дълго време след това, когато дядо Данчо беше вече покойник и апокрифните книги не съществуваха за мен, аз се заех да възстановя богомилското учение напълно така, както ми бе предавано от дядо Данчо по казаните апокрифни книги.

От друга страна, аз трябваше да проуча всички други източници, които можеха да ми послужат за сверка и за подкрепа при установяването на богомилското учение в неговата цялост, както мен бе известно.

Понеже всички други данни, които събрах по предмета, бяха в хармония с това, което бях заучил от уроците на моя дядо, работата значително ми се улесняваше.

Не след много, прочее, мен ми се удаде да пресъздам учението на поп Богомил така подробно, както съм го научил и както съм го изложил тук, след което първата ми грижа беше да наредя да се преведе труда ми на французки, за да го изпратя за преценка на учени, познавачи на богомилската история.

Отговорите които получих, изтъкват ясно ценността на така възпроизведеното от мен богомилско учение, които ме насърчиха да го направя обществено достояние.

Можем да мислим каквото щем за богомилството и за неговия създател, можем да бъдем дори техни решителни убедени противници.

Интересът и вниманието обаче, който учени с международна известност проявяват към издирванията върху учението на поп Богомил, велик човек за своето време и велик наш прадядо, не могат да не поласкаят националното самолюбие на всеки българин и да не предизвикат у него едно желание да добие колкото е възможно по-цялостни познания върху един от най-интересните моменти от историята на България и върху същността на една високо социална и религиозно-философска доктрина, с чисто български произход, чието отражение върху хода на историческите събития се почувства далеч от границите на България в почти всички религиозно социални движения в Европа през средните векове.

Понеже схващам така работата, аз не изменям нищо от учението на поп Богомил, според както аз съм го изучил и го предавам на читателя да го чете било като история, било като философия, било дори като поезия.

Чрез този ми труд аз искам да ознаменувам и 1000 годишнината от появяването на поп Богомил с неговото учение.

Както е известно, 935-та година, 8-та след възцаряването на Петър, се смята като година, когато се е появило богомилството.

За по-голяма пълнота, за да се добие по-цялостна представа за богомилското учение, използвал съм и беседата на презвитер Козма против богомилите. От нея съм взел пасажи, които съм съпоставил на съответните места, дето се касае да се изтъкнат някои съществени точки на учението.

 Предговор към издание 1943 от Антон Глогов

За да можем да имаме точното и действително учение на Богомила, предадено тук, се ползуваме от едни апокрифни книги, писани през XV  и  XVI век на турски език, от тогавашните български богомилски магове, по които книги и самите турци да изучават учението на Богомила, през време на робството ни под турците.

Ако от тези апокрифни книги за учението на Богомила, написани на турски език, не са запазени у нас по една или друга причина, те все още се намират в някои от Цариградските хранилища на стари турски ръкописи.

В всеки случай, така предаденото учение на Богомила, е сверявано с всички други данни, съществуващи за него, които потвърждават, че то е същото, както го излагаме, според казаните апокрифни книги, написани на турски език.

 

Богомил

Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петър (927-978). Някои историци считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.

Знае се във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник, е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространението на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в оная епоха.

В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.

Селяните, които са били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им, в по-раншните Български ханства.

Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано от царската власт и от болярите в България през него време.

Поставен да избира между едното и другото, Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на обществената правда, взел страната на селяните. Той дори застанал начело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителната сили в всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито  на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.

Така Богомил се обявява против християнството, пригодено към царската власт и създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се от две части;

Част I-ва: Мировъзрение за сътворението на света в VI глави и 36 етапи и

Част II-ра: Учение за живота, повели в VI глави и 36 етапа.

След това Богомил се отказал от имотите, на които имал право като болярин, и наметнал червено-кървавата тога, намятвана тогава в България на всеки роб, осъден на смърт. По такъв начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време всеки възстанал против господарите в Българското царство и тръгнал да проповядва своето ново учение. То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителните сили, които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби, в което се е състояла и силата му, за да се разпространи по-после не само в България, но и в цяла Европа.

Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват първите негови ученици: поп Йеремия, също писател и пояснител на Богомилското учение, поп Василий, учен, врач (лекар), изгорен жив по заповед на византийския император Василий Комнин (1082-1118), след тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на Богомила в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публично през 1140 година, независимо от ред други учени и философи като Магове (епископи), проповедници на Богомилското учение из разните страни на Европа.

Презвитер Козма пише за Богомила и за богомилите следното: Случи се, че и в българска  земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред почна да разпространява ерес в българската земя. Неговите последователи учат народа да не се подчинява на господарите си, хулят богатите, укоряват болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи на своя господар.

Тази бележка на презвитер Козма достатъчно говори за точността и за същността на Богомилското учение, такова, каквото тук го предаваме, а ще се отнася за личността на Богомила, която учените: Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорват като действителна и я смесват с поп Йеремия, сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата против богомилите.

Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила през 1211 година, в който синодик изрично се говори за Богомила, като за историческо лице и създател на богомилското учение.

Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Македония, гдето е и умрял, не почива на истината.

Съществуващото черковище в с. Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Маг, който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала Богомилско поле, отбелязано от Вилхелм Турски в своите спомени за първия кръстоносен поход (1096).

От где точно е родом, обаче, Богомил и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.

 

Начало и развитие на богомилското учение и на богомилското движение

Като предшественици на богомилството се считат павликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от византийския император Константин Копроним, ала според французкия учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и то е било чисто самородно българско явление.

Сам презвитер Козма казва, че поп Богомил се явил с някакво учение, което не било в връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен добива голяма правдоподобност.

Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение, основано върху дуализма Ормузд и Ариман. Павликените са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е приближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликенското, нямат нищо общо с учението на Богомила.

Проповедниците на богомилското учение, начело с неговия създател, са или преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи се насочвали към централна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и във Франция.

По-късно те добили в различните страни различни имена. В Босна и в северна Италия например се наричали патарени, а във Франция – катари и албигойци.

Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е вземал връх социалния елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.

В България, отечеството на богомилите, те са се наричали общиари, защото са се смятали наследници на древното человеческо общожитие (обща земя, при общ труд и равноправно ползване от земния плод), което са искали да се разпростре за человечеството по цялата земя.

В такава насока богомилството се е развило главно във Франция, историята на която е тясно свързана с богомилското движение (албигойството), в резултата на което се явява французката община, а след нея – образецът на съвършената демокрация, която донесе днешната култура на человечеството.

Първоначалното богомилство, обаче, с течение на времето, на много места от чисто социално учение се е изродило в ерес срещу източно-православната църква, която ерес давала все по-нови и по-нови разклонения, като: Валденези, Хусити и пр., та дори и лютерианството.

По тази причина първоначалното богомилско общиарско учение, рожба на небивалото неволничество на робите в царството на българите, останало покрито, като корена на някое дърво в земята, а на лице се виждали само неговите клонове и неговите цветове. Ето защо никой не си е дал труд да проучи същността му, за да се види, че то е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. излишно доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си из цяла феодална Европа. До каква степен богомилската ерес е успяла да се разрасне през средните векове, свидетелства обстоятелството, че богомилите за Фрабция, за България, за Кроация и за Далмация са имали дори свой папа, антипапа на римския, с безчислено множество църкви във всички страни на Европа.

В 1167 година, в Сент Селикс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи областите на всички  епископи. В същото време, обаче, той е бил и една внушителна манифестация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещето всеземночовеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилите са проповядвали.

Специално за България, богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното Велико Българско Царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.

 

Богомилският календар

Според т. 1 част I от богомилското учение, годината се състояла от десет месеца.

Всеки месец е имал по 36 дни, а всяка седмица шест дни.

Наименованието на месеците е било: яр, фиар, мар, рар, юар, аврар, севар, окар, ноар и декар.

Според етап 36-и на част първа от мировозрението за сътворението на света, тези десет месеца и тям съответните божества са се назовавали и с други имена, както следва: ар (земята), шо (водата), му (слънцето), ко (зеленината), йо (трудът), хо (топлината), цо (плодът), ри (беритбата), со (пазарите), за (веселието). Тия названия на месеците са били изхвърлени от богомилите, като чужди на славянобългарския език, усвоен от тях.

Богомилите са или изхвърлили имената и на двете главни божества: Ра (творческата сила, бог на доброто) и Зо (разрушителната сила, бог на злото, демонът).

Последните две имена, дадени на двете главни богомилски божества, както и ония на десетте божества, споменати по-горе, са били от произход съвсем чужд на богомилите, поради което в глава I, т. 1 на богомилското учение изрично се забранява споменаването им, като се е разчитало, че така ще бъдат забравени.

След изтичането на десетте месеца по богомилския календар, прибавят се за обикновената година пет мъртви дни, без име, празници, посветени на силата на сътворението, а за високосната година се прибавя още един мъртъв ден, посветен на силата на разрушението.

Тия пет или шест мъртви дни в края на годината и сега се тачат от населението по някои места и нас и те пак се наричат мъртви дни, а някъде мръсни дни. Шестте седмици в месеца са имали по шест дни, които са се назовавали: понеделник, вторник, среду, четвъртък, петък и неделя. всеки шести ден е бил празник. Празнуването през работните пет дни в седмицата е било забранено. Наименованието на дните през календарната година с човешки имена е било също забранено.

Презвитер Козма твърди, че богомилите не са спазвали неделните дни и другите празници, установени от християните, което показва, че богомилският календар е бил действително такъв, какъвто го описахме. За него във всеки случай други данни не притежаваме.

Летоброенето на богомилите е почнало, според етап 33 от тяхното мировъзрение, от рождението на човековдъхновителя, т.е. от рождество Христово.

Главните божества на богомилите са били силата на сътворението и силата на разрушението, които не са носили никакви други имена.

 

Богомилските храмове

Според т. 4 на част II от богомилското учение храмовете на богомилите по вид и по устройство са били като тия на християните но без икони и без украшения. Храмовите служби, които са били в същност главно проповеди на богомилското учение, са се извършвали от свещенослужителите само в празничните дни.

Свещенослужителите са били монаси, на които е било забранено  да се женят. За свещенослужители са се допускали и жени девици, които са били длъжни да останат девствени през целия си живот.

На посетителите на храмовете е било забранено да стоят прави. Това е било позволено само на свещенослужителите. Където богомилите не са имали храмове, те са извършвали своето богослужение в къщата на някой предан съмишленик, а гдето по планините са намирали пещери, обявявали са ги за свои светилища и там са проповядвали учението си, както са го проповядвали във всеки същински храм.

Проповядването на богомилското учение съвсем на открито е било забранено. Насядали по земята или на скамейки, посетителите на храмовете са слушали проповедите на свещенослужителя, застанал пред дверите на олтара. Никой никакво възражение не е можел да прави на проповедника.

Богомилските свещенослужители са носели червено облекло, за разлика от християнските свещенослужители, които са носили черно облекло.

В Казанлъшко в подножието на Стара планина има едно селище, което до неотдавна носеше името на червените попове, наречено така, понеже някога там е имало голямо училище за подготовка на богомилски свещенослужители за северна и южна България. То е разположени край Иванкова пътека, която и сега съществува и по която е минал Иванко от южна България на път за Търново. По съображения, които не са ни известни, но в чиято основателност нека ни бъде позволено да се съмняваме, преди известно време, по нареждане на властта, древното име на това селище биде заменено с ново, за да изчезне и последната останка, която ни напомняше за богомилската епоха в историята на България.

За богомилските храмове и богомилската служба в храмовете презвитер Козма казва следното: “Богомилите ненавиждат кръста и не го приемат като символ на правдата в храмовете; те, следователно, не го целуват и не му се кланят; богомилите отричат иконите, на които се кланят християните; богомилите отричат причастието; богомилите отричат и хулят всички литургии и молитви, които се изпълняват от християните. Когато богомилите се кланят и се молят, те не се кръстят...

Че богомилите са имали и проповеднички (жени), вижда се от беседата на същия презвитер Козма против тях. В отдела “Изповед” той казва: “Богомилите се прощават греховете сами, па не само мъжете вършат това, но и жените, което заслужава поругание, защото християнството предписва да не се позволява на жената да поучава, нито да господства над мъжа, а да бъде само в мълчание (безправна)”.

Трябва да се има предвид, че богомилите са проповядвали равноправие и за жената.

 

Десетте заповеди на маговете богомили до всички първосвещеници и проповедници на богомилското учение

(според златната книга на богомилските магове)

 

В името на нашата догма:

Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението

и силата на разрушението.

 

В името на нашата всевдъхновителка, силата на сътворението, като свръхтворческа сила, на която ние служим и която сътвори:

и слънцето,

и месеца,

и звездите,

и земята,

и всички красоти на земята до человека, но не и человека-звяр, ние наставляваме:

1. Съгласно началното учение на нашия всечеловековдъхновител Богомил, да не се допуска при проповедите да се назовава силата на разрушението с думата Сатанаил, или дявол, защото тя изразява злото само според както го разбират павликите (павликените и манихеите), а не както е изразено то в нашето собствено общиарско учение.

2. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на павлико-манихейския Сатанаил (Дявола), комуто се приписва разпъването на человековдъхновителя Христос, почитан от нас, но отречен като всечеловековдъхновител, поради проповедите му към робите да бъдат послушни и поради това, че той признава кесаря (господаря).

3. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на павлико-манихейския Сатанаил, който възстана срещу Бога-Отца, за да разруши света. За нас Бог-Отец е свръхтворческа сила, която няма нито име, нито пол, а за проповедниците на лъжечеловеческото възкресение този Бог-Отец е само мъж, който на земята се явява под формата на цар или на господар, т.е. под формата на разрушителната сила, Сатанаил, Дявола.

4. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на Земята от Сатанаил (Дявола). Всъщност ние знаем и учим, че Земята и Всемирът са сътворени от силата на сътворението, на която не придаваме никакъв человечески или животински образ, в каквито образи проповедниците на лъжечеловеческото възкресение представляват своите богове или своите противобогове.

5. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на земния рай от Сатанаил (дявола). Всъщност ние знаем и учим, че земният рай е дело на силата на сътворението, а силата на разрушението се яви, за да разруши този земен рай чрез человекомъжа звяр (Сатанаил, Дявола).

6. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението от Сатанаил (дявола) на първите человеци на земята, Адама и Ева. Защото ние знаем и учим, че първочеловекът на земята е жената в невинност, и че тя е дело на силата на сътворението, а мъжът като человек звяр, е творение на силата на разрушението (Сатанаил, Дявола).

7. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали рождението на първочеловеците Каин и Каломена от бракосъчетанието на Сатанаил в вид на змия с Ева. Всъщност, ние знаем и учим, че от бракосъчетанието на първомъжа звяр, дело на силата на разрушението с първожената в невинност, дело на силата на сътворението, се създаде не человеческият, а человекозверският свят.

8. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на двуличния Сатанаил, който най-напред откри на Мойсея десетте Божи заповеди, а после чрез него разпъна человековдъхновителя Йе-Шо, водокръстен от Йо-Хан, когато ние работим главно за унищожението на този двуличен получовек, на този человек-звяр.

9. Да се отбива при всяка проповед учението за небесния ад и за небесния рай, за които говорят проповедниците на лъжечеловеческото възкресение, защото ние знаем и учим, че Раят и Адът са само на Земята и за человека; Адът, това е человечеството при господари и роби, а Раят, това е всечеловеческото общиарство, основано на равенство и братство.

10. Да се отбива при всяка проповед учението за грешната и безгрешна человеческа душа. Всъщност ние  знаем и учим, че душата на человека е една, единна, вечна, безгрешна, че тя се изразява само в творческата мирова сила на силата на сътворението, че тя се вселява само в человеците общиарци, творци на правдата, на мира, на любовта и на равенството, а не в человеците зверове господари, които са воплощение на силата на разрушението и са само за неправди, за неравенство и кръвополитни насищания на техните бесове.

 

Емблемата на богомилите

Върху китката на дясната ръка маговете богомили татуирали един знак, който представлява две елипси пресечени взаимно под прав ъгъл – едната по продължение на ръката, а другата – напречно.

Този знак е белегът (емблемата) на богомилите. Едната елипса, по продължение на ръката, символизира творческата сила, а другата, напречната – силата на разрушението.

 

 

 

 

 

 

 

Така татуирани, обаче, с този знак-емблема са могли да бъдат само посветените богомили, т.е. маговете. да не се забравя, че богомилите са се делили на две категории: едните – съвършени, посветени, магове, а другите – обикновени последователи.

 

Част първа

Мировъзрение

(сътворението на света)

 

Глава първа

Началото и завършекът на първата част от мировото сътворение

 Етап 0.

Мъртва точка

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

 

Разкъсване на мъртвата точка

Силата на сътворението и силата на разрушението са били затворени дълго време така в тази мъртва точка, от която нищо не се е почвало и в която нищо не се е свършвало.

Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в която е била държана от силата на разрушението.

Тласкана от съзнанието за творчество, силата на сътворението влиза в борба с силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсването на мъртвата точка, за да се премине от небитие към битие, т.е. да се почне мировото сътворение, сътворението на света.

 

Етап 1.

Първото сътворение: тяло

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение

За силата на сътворението първоначално бе нужно осезание, и първото единствено осезание, върху което тя се спря по замисъл и което тя поиска да създаде, бе тяло. От него започва битието.

Силата на разрушението беше обаче против битието и поради това борбата между тези две сили продължи с още по-голямо ожесточение, докато най-после силата на сътворението сполучи да отстрани от пътя си силата на разрушението и да положи основата на битието. По-нататък силата на сътворението сгъсти голяма част от своето дихание, за да се огради от небитието и от силата на разрушението. Това сгъстено дихание създаде тялото, пожелано от силата на сътворението в нейния първичен замисъл.

 

Етап 2.

Сътворението на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение

Силата на сътворението се възрадва много от това първо тяло, сътворено то нея. В началото то беше малко, но после тя в своето творчество го увеличаваше все повече и повече, за да го направи най-сетне толкова голямо, щото никоя сила на разрушението да не може да го разруши. В този си нов замисъл тя го пусна в пространството и каза:

-                     Върви и да имаш могъществото на моята творческа сила, а всяко мое дихание по-нататък да се трупа върху теб, за да станеш най-голямата сила, която наистина вече от нищо да не може да бъде разрушена.

Победената сила на разрушението пък се свиваше някъде в тъмнотите на пространството, гледайки как върху това тяло, най-напред малко, се трупа диханието на силата на сътворението и как по тоя начин то наистина се превърна в едно голямо тяло, от което се създаде Земята.

 

Етап 3.

Сътворението на Слънцето

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение

Силата на сътворението дълго още движи земята в своето дихание, за да я направи колкото се може по-голяма, но после като видя, че земята е само в мрак, в който силата на разрушението може да се опита да я разруши, реши да създаде за новата своя рожба: светлината,с която да се осветлява земята.

Тогава вече силата на сътворението спря да диша за земята и с по-нататъшното дихание създаде второто свое творение Слънцето, в което вложи:

всичкия огън на вдъхновението си,

всичкия огън на творчеството си,

всичкия огън на свръхсилата си,

който огън никога да не загасне и да дава светлина на земята во веки.

 

Етап 4.

Сътворението на месеца

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

 

Сътворение

Голяма беше радостта на силата на сътворението като видя да блести слънцето във всемира и върху земята, но силата на разрушението търсеше още тъмнотите, в които да се промъкне, за да се опита да разруши земята, която заедно с слънцето стана основа на един мир, дето силата на разрушението трябваше да бъде окончателно погубена.

Силата на сътворението схвана опасността от мрака, в който остава земята от другата страна, гдето не я осветлява слънцето, и тогава тя реши да създаде второ слънце за неосветената част на земята от първото слънце.

така силата на сътворението събра пак всичкото си дихание, за да добие първото си вдъхновение за сътворението на новото слънце.

Силата на разрушението, обаче като видя, че при това второ слънце тя не ще може вече да се доближи никога до земята, събра всички свръхсили, останали още в нея и се нахвърли с всичката си ярост върху силата на сътворението.

В тази борба между силата на сътворението и силата на разрушението, вместо второ слънце, силата на сътворението сътвори едно малко тяло, пак в светлина, но не като тази на слънцето, което бе месецът.

 

Етап 5.

Сътворението на звездите

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение

След като силата на сътворението сътвори земята, слънцето и месеца, тя продължи по-нататък опитите си да сътвори второ слънце. Понеже всеки неин опит бе попречван от силата на разрушението, тя успяваше да създава само все по-малки и по-малки светлинни тела, които недовършени така в борбата между силата на сътворението и силата на разрушението, се откъсваха и оставаха разхвърляни из пространството. По този начин се създадоха за всемира и звездите.

 

Етап 6.

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Праздненство:

След сътворението на месеца и звездите от силата на сътворението, земята, макар слабо осветена от месеца и звездите от към страната, гдето слънцето не можеше да я огрее, все пак не беше вече в мрак. Силата на сътворението остана прочие доволна и се оттегли на почивка, т.е. в праздненство.

Силата на разрушението пък, като видя, че на земята и в всемира няма вече мрак, се счете за победена и отиде при силата на сътворението, на която се призна за напълно подчинена.

Така се завърши първата част на мировото сътворение на земята, на слънцето, на месеца и на звездите.

 

Глава втора

Земята в всемира и началото на сътворение върху земята

 

Етап 7.

Създаването на реда в всемира

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

 

Равновесие:

След завършека на първата част от мировото сътворение, силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата в всемира се появи опит да се рушат едно друго поради безредието, в което се движеха из пространството. Ето защо силата на сътворението си каза:

-                     Трябва да се внесе ред в движението на телата в всемира и поради това както се подчини на мен силата на разрушението, така трябва да се подчиняват тези тела едно на друго според силата, която съм им дал.

По този начин силата на сътворението създаде равновесието между нейните творения в всемира, а за център на всемира, тя определи да бъде слънцето, нейното най-могъщо творение, около което да се движат всички други тела в всемира. Така се създаде кръговъртежа в вселената, т.е. земята да се движи около слънцето и да се грее от него, месецът да се движи около земята, а останалите тела да се движат било около земята или около слънцето, било едно около друго, според силата, която им бе предала силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно с земята и с месеца, около центъра на всемира, слънцето.

Силата на сътворението определи за център на всемира слънцето, защото в него бе минала по-голяма част от нейната творческа сила, и то носеше:

и топлина,

и виделина,

и най-силния блясък, за да допълва с него светлината на всички други тела, които бяха с слаба светлина.

Силата на сътворението определи слънцето като център на всемира и като свръхсила по две причини, свързани една с друга: първо в него бе минала и свръхтворческата сила от силата на сътворението и то можеше после не само да запази завинаги тази сила, но и да твори, да създава и пресъздава със своята светлина топлина и със своята светлина в живота на другите тела, и второ, защото  самата сила на сътворението почна да отслабва, и за свой заместник в всемира трябваше да определи пак слънцето, като нейно най-съвършено творение.

 

Етап 8.

Създаването на водата върху земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

Като видя установения ред в всемира, силата на сътворението се възрадва още по-много, защото бе отстранена окончателно от всемира силата на разрушението.

И това обаче не бе края на творенията на силата на сътворението, защото тя като разгледа земята, видя, че силата на разрушението, бе в яда си и в отчаянието си, че не може да стори никакво зло на всемира, е почнала да гризе земята и я е превърнала в неописуема грозота от ями, от трапища и от бездни, поради което силата на сътворението, вече значително отслабнала, вместо да сияе от радост, както в началото, потъна в печал, никога небивала.

Гледайки земята, погрозняла от язви, в които се бе настанила силата на разрушението, силата на сътворението прекарваше в горчив плач, докато най-сетне, добила сякаш ново вдъхновение в плача си, поиска да напълни със сълзите си разядените места на земята, да отстрани от тях силата на разрушението. Събирайки последни сили в дихание, тя непрекъснато го превръщаше в сълзи и запълни с тях всички земни празноти. Така се създаде на земята и водата.

 

Етап 9.

Създаването на въздуха около земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След като сълзите на силата на сътворението запълниха празнините на земята, силата на разрушението излезе от тях и виждайки се окончателно победена, отиде при силата на сътворението и почна да й се моли да й прости, заявявайки, че завинаги й се прекланя и че не само не ще влиза в борба с нея, но че е готова дори да й помага в бъдещето творчество.

Силата на сътворението, която беше милосърдна по природа, като видя, че силата на разрушението в своята немощ е отишла до там, че да предлага дружба, я прие за другарка.

така помирени, двете враждебни сили, силата на сътворението и силата на разрушението, тръгнаха да разгледат какво още липсва на земята и какво още силата на сътворението може да създаде от своите по-сетнешни дихания.

Слънцето светеше и грееше, земята постепенно се обръщаше, за да бъде огрята и от нежната светлина на месеца и на звездите. Това меняване на светлините на земята изпълни силата на сътворението с нова необикновена радост, изразявана с красота на някакви небивали за нея прозрачни синкавини. През това време свободното дихание на силата на сътворението се разливаше из пространството около земята, и от него се създаде и въздухът.

Етап 10.

Създаването на зеленините и на дървесата по земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След като създаде въздуха, в чийто ефир се отразяваха останалите създания на силата на сътворението-слънцето, месецът и звездите – тя изпита и друга радост, тоя път сякаш радосъ в цветове на зеленини, която много й се хареса и с която рече да украси самата земя.

Така силата на сътворението, с всяко по-нататъшно дихание, през където и да мина, из полята и по висините на земята, създаде всички зеленини, които след като благослови да растат и да се извисяват към слънцето, се разцъфтяха в всичката своя красота. Така от тези зелинини се появиха и дървесата на земята.

 

Етап 11.

Появяването на първия звяр на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След създаването на въздуха и на зеленините по земята от силата на сътворението, тя, придружена от силата на разрушението, тръгна по необятните простори на своето царство. Из пътя силата на разрушението й рече:

-                     Защо, моя сила на сътворението, не създаде и някое същество, което да ходи като нас по земята? Ти имаш и силата на движението. какво ти пречи да създадеш и едно творение, което да се движи по земята?

Тогава, за да изпълни желанието на своята другарка, силата на сътворението взе една част от земната твърд, подхвърли я и й рече;

-                    Имай силата да вървиш, както сега се движиш от моя тласък и бъди първата сила в движение на земята. Оставям те да бродиш из моите земни синкавини и зеленини, дето да черпиш радост, оставена от мен чрез тях на земята.

То бе наистина яко като земната твърд, за да не може да бъде лесно побеждавано, ала то беше и най-злото животно на земята, защото беше сътворено не вече от замисъла на силата на сътворението, а от подсещането на силата на разрушението. Това бе първият звяр на земята.

 

Етап 12.

Създаването на птиците на земята.

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

 

Сътворение:

При създаването на първото животно на земята от силата на сътворението, се изпита за пръв път твърдостта на земята, която трябваше да издържи силата на един живот в движение върху нея. защото от това първо животно в движение на земята затреперваха всички гори и планини, през които минеше. Силата на сътворението остана доволна от издръжливостта на земята и не се безпокоеше от силата на един създаден живот в движение на земята.

Силата на разрушението, обаче не можеше да се задоволи само от това единствено творение, като сила на движението върху земята и обръщайки се пак към силата на сътворението, рече й:

-                     О, моя сила на сътворението! Ти създаде и слънцето, и месеца, и звездите, и земята о въздуха за земята, и водата, и зеленините, и дървесата, а най-после и животът в движение по земята. От всичко това, което създаде на земята, кое най-много ти харесва?

Понеже силата на сътворението нищо не отговори, силата на разрушението продължи:

-                    Наистина, всичко в всемира е бляскаво сътворено, но мен най-много ми харесва живота в движение на земята, защото кой друг