Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2012 13:18 - БОГОМИЛСТВОТО - ІІ
Автор: balkan1 Категория: История   
Прочетен: 1130 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.11.2012 13:40



                                                vaseto.info/books/new/B4.doc

около земята.

Силата на сътворението, обаче, като размисли и видя, че наистина са пусти нейните синкавини и полета в зеленини, склони да изпълни и това желание на своята дружка, и откъсвайки листа от зеленините, духна върху тях и им рече:

-                    О, листа на моите радости! както сега трептите с поглед към моите синкавини, така да имате силата да летите из тях по всички краища на моето първо творение, земята, и да можете да се извисявате най-високо над нея, за да виждате от висините нейната красота и да възвестявате навред по нея моята радост за всичко сътворено до сега от мен.

По този начин се създадоха и птиците.

 

Глава трета

Създаването на пълния живот в движение на земята: рибите в водата, първия пол, жената и нейния противопол мъжа

 

Етап 13.

Създаването на рибите във водата на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След създаването на птиците от силата на сътворението, тя отиде да си почине на един бряг до водата, добита от нейните първи сълзи, но като видя, че тези нейни първи сълзи не са така кристални, както бяха изтекли от нейните очи, пожела да създаде един живот в движение и във водата, който да я избистрюва и да я съживява, както птиците съживиха въздуха около земята.

В този свой замисъл силата на сътворението взе късове от най-сребристите корени на дървесата, хвърли ги в една близка рекичка, която течеше и се вливаше в големите води, и им рече:

 - Както плувате сега по тази рекичка, за да влезете в моретата, образувани от моите сълзи, които пролях, за да спася навеки земята от силата на разрушението, така да плувате по всички водни ширини, които да пречиствате и да оживлявате също навеки.

По тоя начин се създадоха и рибите във водата.

 

Етап 14.

Създаването на другите животни на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

След като се създаде и животът в движение на земята, силата на разрушението отиде при силата на сътворението, за да я насърчи да създаде повече животни, като сили в движение на земята. Тогава силата на сътворението, взимайки още много части от земната твърд, търкаляйки ги и благославяйки ги както при създаването на първото животно в движение на земята, създаде безброй други големи и малки животни в движение на земята, като по тоя начин изпълни всички желания на силата на разрушението за създаването на пълен живот в двиение на земята.

Попълзяха тогава по всички посоки тези големи и малки животни, захвърчаха птиците над земята, заплуваха рибите по всички води, и при вида на всичко това силата на разрушението се обърна към силата на сътворението с думите:

- Видиш ли как наистина се съживи всичко на земята, о моя силата на сътворението и как слънцето е обърнало лъчите си към всички нейни гори и поля? Тогава силата на сътворението отговори:

- Нека първото мое несъвършено творение, земята, стане най-съвършеното от всички мои творения след слънцето.

 

Етап 15.

Появяването на беса в животните на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Смущение:

Силата на сътворението дълго се радва на пълния живот в движение на земята сътворен от нея, но после, като тръгна със силата на разрушението между животните, и като видя, че те всички са обхванати от толкова страшен бяс, щото сухоземните животни, където минат, измачкват всички зеленини и изпокършват всички дървеса, птиците в яростта си сякаш искат да разбият въздуха, а рибите се мятат в страшно плискане из водите, разбра, че на земята се е появила нова сила на разрушението. Тогава силата на сътворението се смути много и поставяйки силата на разрушението между побеснелите животни, се предаде на плач, като говореше сама на себе си:

-                     Слаби са вече моите сили да преодоляват натиска на силата на разрушението, а да унищожа всичко вече създадено, трябва сама да стана сила на разрушението. Това обаче е невъзможно, понеже аз съм сила на сътворението.

После, като и дойде ново вдъхновение, тя продължи в плача си:

-                     Не. Аз ще създам още едно последно животно на земята със силата на движението, и ще му предам всичките мои съвършенства, за да може да укротява всякога беса на животните, създадени до сега. То ще бъде моето най-съвършено творение на земята.

 

Етап 10.

Създаването на първия пол на земята – жената

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадено дотогава от нея, силата на сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяние да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни.

Така биде създаден първия пол на земята – жената.

По-нататък силата на сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри, като сълзите на силата на сътворението  и сини като синкавините на надземните висини, с нежни овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, скоси златисти, игриви и буйни, като планинските ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му предаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха: и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, силата на сътворението се обърна към него и рече:

-                     О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна, щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога силата на разрушението, след моето загиване иска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез силата на разрушението в душите на моите творения, нека чрез тебе бъде нанесена решителна победа над силата на разрушението. О, мое най-съвършено творение, което аз къпя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!

 

Етап 17.

Първият рай на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот  и вечна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с подлените си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята на съвършеният живот в движение. След това силата на сътворението изчезна завинаги, като за свои заместници остави: слънцето, месеца, звездите, земята и всичко каквото бе сътворила на земята заедно с живота в движение, пол-жена.

Силата на разрушението пък, останала само с първичните животни, сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да пресъздаде , но когато силата пол-жена се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и силата на разрушението остана поразена.

От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена завинаги, силата на разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена, нито между животните, създадени по нейно подсещане.

От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живите твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно.

Така, чрез тази промяна на земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпи мир и щастие.

В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки всред животните у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на силата на сътворението, извърши първото творческо дело на земята.

Защото първичният живот в движение, създаден с подсещане от силата на разрушението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който силата на сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята.

При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж, които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бес, силата на разрушението поиска да им отнеме възможността, като създания на силата на сътворението, да се пресъздават. Силата полъжена, обаче осуети завинаги този замисъл на силата на разрушението, чрез създаването на пола в тях, а заедно с това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена.

В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари.

Когато тя се явяваше между рибите в водата, за да се опресни в сълзите на силата на сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени със същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена.

При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женския пол, който пък предизвика противопола, т.е. мъжкия пол у рибите, които не успяха да се допрат до силата пол-жена.

Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от силата на разрушението бяха също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от силата на сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадването им на части за създаване на нови животни като тях.

Когато силата пол-жена тръгнеше пък между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване, на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършеният рай на земята, който получи вид на най0съвършеното творение в красота.

Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство.

Така на земята не остана никъде място за силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата сила на сътворението.

Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни – първичния звуков език.

Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на силата на сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата  на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още бедни радости от творчества, които може да им даде тяхната възлюблена, силата пол-жена.

Силата пол-жена дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване  в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостижима и непозната.

При тази мъка силата пол-жена и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замря целия земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.

 

Етап 18.

Сътворението на мъжа на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Сътворение:

Плачът на силата пол-жена биде чут от силата на разрушението, която тогава се криеше някъде из пустите места. И тя си каза, че й се предоставя последния случай да победи силата на сътворението в нейния последен вид, като творческа сила на земята.

Силата на разрушението разбра мъката на силата пол-жена и замисли да й създаде противопол, с форми като нейните, но надарен със сила, каквато тя можеше да вземе от най-свирепите и страшни животни на земята. Така силата на разрушението възнамеряваше да победи окончателно силата на сътворението.

С тия намерения силата на разрушението отиде между животните в беса, останали още из недостъпните гори, и като ги изварди през нощта, както те спяха, от едно от тях взе главата му, обраснала цялата в косми, от друго – беса, който дреме в него, от трето – най-силните му части и т.н., събра всичко това, нареди го и му придаде същата форма, каквато имаше силата пол-жена.

Така сглобено, новото животинско тяло и оставено между другите спящи животни, при изгрев слънце, когато всички те се събудиха и го видяха, отидоха при него, и обзети от любопитство, почнаха да го подушват. От техните дихания, трупът се съживи, стана и от зверския му поглед другите животни бидоха така изплашени, щото всички удариха на бяг, кой където види.

Ето как от това ново животно на земята, съчетание от бяс и от дихания на несъвършени животни, дело на силата на разрушението, се създаде противосилата на силата пол-жена или както после беше наречена, мъж или человекомъж.

 

Глава шеста

Началото на человеческия род на земята във вид на мъж и жена и във вид на майка и дете

 

Етап 19.

Първата проляна кръв на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Падение:

Когато новосъздаденото животно человеко-мъж като звяр в бяс, тръгна от планината към полята, до него не смееше да доближи никаква жива твар. Когато, обаче, то стигна до котловината, гдето почиваше силата пол-жена, тя го видя и, незнаейки какво е това животно, което по форма я наподобяваше, за пръв път изпита чувство на свян.

След това силата пол-жена успя да покрие тялото си с дългата си буйна коса, и се яви пред животното человеко-мъж, което гледайки я с бясно остървение, издаде такъв страшен звук, щото силата пол-жена се изплаши и побягна, за да се скрие във водата между рибите.

При нейния бяг тялото й се откри. Тогава голотата й извика в животното человеко-мъж противопола на силата пол-жена, то се спусна с небивала стръв след силата пол-жена и, като я видя къде се скри, притаи се наблизо между зеленините, за да я чака да излезе.

Силата пол-жена наблюдава това животно человеко-мъж в бяс и като видя, че очите му изразяваха ту жал, ту острота на пламъци в мрак, изпита някакво влечение към него. Чувствайки обаче, грозната му сила, тя се колебаеше да излезе от водата. Най-после, забелязвайки, че то се е простряло като мъртво на земята, излезе на сушата, доближи го тихо и отиде, та седна до сами него.

Като гледа така дълго това мъртво и спящо животно, силата пол-жена все повече и повече се увличаше в неговите форми, макар груби, но прилични на нейните, докато най-после чрез това съзерцание в нея властно заговори женския пол.

Тогава тя реши да събуди или да съживи чрез своите дихания животното, но още с допирането си до него, сякаш заразена от неговия бяс, вместо да го съживи или да го събуди, тя го хвана за гърлото и поиска да го удуши.

Разбудено така внезапно, животното человеко-мъж сграбчи силата пол-жена, и гледайки я с ярост и със жажда да я разкъса, така силно я ухапа, защото тя с вика си от болки потресе целия земен рай.

От това ухапване силата пол-жена биде обляна цялата в кръв, от което произлезе падението на силата пол-жена, защото наред с нея остана като вечна сила и силата на разрушението, олицетворена от животното человеко-мъж.

 

Етап 20.

Първият мъж и първата жена на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Преход:

След като животното человеко-мъж ухапа силата пол-жена, бесът му премина и то после почна да й се моли да му прости, извинявайки се, че каквото е извършило, извършило го е в безсъзнание. От тогава в него настъпи съзнанието, което го отличава от другите животни и то се нарече само мъж, а силата пол-жена, вече победена от силата на разрушението, се примири с падението си и се нарече само жена.

От тук започна историята  за сътворението на по-сетнешния человек на земята във вид на мъж и жена.

 

Етап 21.

Първата всеземна и всемирова скръб и началото на человеческата трагедия на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Разкаяние:

Като се съвзе от ухапването, силата пол-жена погледна животното человеко-мъж, което бе също окървавено. Макар тя да не смяташе владяна от бяс, ней при все това мина през ум, че може би и тя е ухапала человеко-мъжа, както той нея. С тази мисъл тя също почна да се гали около него и да му се извинява. Така предишната тяхна скръб за случката мина в пълен покой. Когато силата пол-жена и животното человеко-мъж прекарваха в този покой, в галения, в прегръдки и в сладостно унасяне, внезапно надземните висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръм и светкавици почнаха да цепят небесните простори. Сразена от ужас, с някакво смътно чувство, че тя е извършила тежък грях, силата пол-жена почна да се моли на небесните сили да й простят. Едновременно с това, тя взе да се чувства като най-жалкото и обикновено животно между другите животни на земята, на които по-рано беше царица.

Много време продължи силата пол-жена да се моли на небесните сили да й простят греха пред тях и пред силата на сътворението. Това първо моление на силата пол-жена е началото на историята на всяка религия за по-нататъшния човек на земята във вид на жена и на мъж. Така родоначалникът на всички религии е силата пол-жена, а животното человеко-мъж гледаше гледаше цялата тази трагедия в душата на силата пол-жена и нищо не разбираше.

От молбите на силата пол-жена, небесните сили като че ли се омилостивиха, защото гърмът и трясъците престанаха, последвани от първия дъжд на света.

Силата пол-жена като помисли, че този дъжд не е друго освен сълзите, които небесните сили проливат заради страшния грях, сторен от нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъжд.

Сълзите на силата пол-жена, заедно с тия на небесните сили се ляха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голяма част от първия земен рай. Така първия земен рай от радост се превърна във всеземна и всемирна скръб.

Цветята, дървесата и всички зеленини на земята наведоха глави, и от тогава започна техния упадък като първичност в постоянна и вечна красота, защото тази скръб засегна и тях.

Най-после, трогнати от този безкраен плач на силата пол-жена, небесните сили се успокоиха и висините почнаха да се разясняват.

Когато дъждът престана и слънцето взе да проблясва през синкавините силата пол-жена и животното человеко-мъж се запътиха заедно из долините без определена цел. През време на тоя поход у тях постепенно се появи чувството, че всичко, което ги окръжава ги гледа с укор и с присмех. Гонени от това чувство на срам, те ускориха хода си, търсейки някакво скривалище, дето да бъдат недостъпни за ничии погледи.

 

Етап 22.

Първата майка и първото дете на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Изкупление:

След като силата пол-жена и животното человеко-мъж се приютиха в едно каменно скривалище, силата пол-жена падна на легло, защото нейния пръв грях й отне предишната сила. Страданията и мъките на силата пол-жена продължиха докато земята се обърна спрямо слънцето триста тридесет и три пъти. Гледайки как страда неговата жертва, животното человеко-мъж започна да изпитва някакво гризение на съвестта. И то бдеше денонощно над силата пол-жена, докато най-после след триста тридесет и три обръщания на земята към слънцето, силата пол-жена отдели от себе си едно малко създание, по форма прилично на двамата. От тогава започва историята на человеческия род и така свършиха изкупителните мъки на силата пол-жена, първата майка на человека на земята.

 

Етап 23.

Първите полумъже, полужени, полусили на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Пресътворение:

При вида на първото дете на земята, създадено от силата пол-жена, человеко-мъжът изпадна в изумление и незнаейки да се радва ли или да скърби, той заплака над това създание, а после почна страстно да го милва и да го гали, докато силата пол-жена стоеше равнодушна при още пресния спомен за първия свой грях и за мъките, които току-що бе преживяла.

Между това, слънцето пак изсуши земята от първия дъжд и чрез изобилните си лъчи извика за нов живот зеленините и цветята, защото видя, че с раждането от силата пол-жена на малкото, силата на разрушението е победена за последен път и че вместо чрез человеко-мъжа да бъде унищожена силата на сътворението в лицето на силата пол-жена, работите стигнаха до ново творчество.

Слънцето събуди нов живот в зеленините и в цветята на земята още и за това, защото желанието му беше да пресъздаде първия земен рай за новия живот в движението на земята във вид на дете, което после израства и биде наречено человек. За да поддържа топлина и светлина, колкото бе нужно за израстването на това дете-человек на земята, слънцето се спираше всеки ден над каменното скривалище на силата пол-жена и человеко-мъжа, дето заставаше в неподвижност дълго време. Това спиране на слънцето привличаше към каменното скривалище и други животни, които виждайки малкото в ръцете на человеко-мъжа и обаяни от него, с особени звуци изразяваха някакви желания. Когато детето радостно посегнеше към тях, за да ги погали, те му се оставяха и така от тия погалвания тям се придаде същата сила да се пресътворяват чрез раждането на малки. От тук води началото си историята на съществуването и на другите земни животни в раждане и прераждане.

След земните животни, при новороденото почнаха да идват и птиците, които чуруликаха и пееха песни от радост пред него. Силата пол-жена, вече майка, пригласяше на тези птичи песни. Своето дете тя продължи нататък да отглежда с песни, преизпълнена с доволство от съзнанието, че тъкмо с това раждане е изпълнила най-великото желание на своята създателка, силата на сътворението.

Така с песни расте това малко създание, докато стигна до положението да може самостойно да се движи, когато силата пол-жена и человеко-мъжът започнаха да го извеждат от каменното скривалище и да го развеждат из околните поля, дето първият земен рай вече бе се напълно подновил.

Расте то в този земен рай в игра с цветята и с зеленината, добивайки ту красотата на силата пол-жена, ту силата на человеко-мъжа. От тогава почва историята на по-сетнешните полумъже и полужени, защото след раждането на това дете, силата пол-жена като красота в първичност и първосилата на человеко-мъжа почнаха да се израждат в много такива сили, но не вече като сили на първичност, а като полусили (полу-мъже и полу-жени), с каквито само се насели по-после земята.

 

Етап 24.

Първият человек смъртник на земята

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Кръговръщение:

С възвръщане силите на силата пол-жена и на животното человеко-мъж  чрез тяхната рожба, те бидоха обхванати пак от бяс на пол и повтаряха първия грях, от който почнаха да се раждат второ, трето и повече малки създания от различен род. Това непрекъснато грехопадение хвърли силата пол-жена на легло, гдето тя една вечер, заобиколена от всичките си рожби и от человеко-мъжа склопи завинаги очи, т.е. умря.

От тогава води началото си смъртта за человека, която като неопредолима сила и като сила на разрушението срещу творческите земни и надземни сили, остана вечност в света.  Така человекът стигна до първата мъртва точка от преди всемира. В нея се прелива, както битието, така и небитието на человека, който макар смъртен, чрез вечно кръговръщение е предопределен за все по-нови и по-нови раждания и прераждания.

 

Глава пета

Първата вяра в безсмъртието и първите земни идоли на човека

 

Етап 25.

Първата вяра в задгробния живот на човека

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Утеха:

След смъртта на силата пол-жена, понеже человеко-мъжът и неговите рожби бяха чужди на съзнанието за нейната смърт, те дълго я чакаха да се събуди, но тя не само не се събуждаше, но сякаш сълзите от които бе сътворена от силата на сътворението се бяха изпарили, а от бялата пръст, от която тя бе изваяна, една заран беше намерена само следа.

През това изчезване на силата пол-жена, децата и человеко-мъжът почнаха горчиво да плачат. Все пак, человеко-мъжът, мислейки, че тя може би още живее някъде около тях, започна да утешава малките. Това е началото на вярата в съществуването на человеческия живот след смъртта, която вяра премина във всички по-нататъшни человеко-мъже и человеко-жени, изобщо у всички животни и человеци.

 

Етап 26

Първото самопожелание на смъртта от человека

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Отчаяние:

Първият человеко-мъж, в любовта си към своята изчезнала другарка, силата пол-жена, почна да я търси навсякъде около каменното си жилище. Като не я намери, нему почна да се струва, че животът му без нея е невъзможен. Така у него се породи желанието да иде при нея също чрез изпарение и разпадане, с други думи чрез същата смърт, зад която той допускаше, че неговата възлюблена съществува под някаква друга невидима форма.

Така първият человеко-мъж, в своето отчаяние и в своята скръб заради страшната загуба, падна също на легло, гдето след известно време склопи очи и умря, както бе умряла неговата другарка, силата пол-жена.

По този начин се завърши историята на първия человеко-мъж.

Така, благодарение силата на разрушението, се роди смъртта и за самия человеко-мъж, макар той да бе създаден от самата нея като противосила на силата пол-жена. Защото силата на разрушението бе въобще срещу всеки проявен живот на земята, който тя не желаеше да бъде вечен.

 

Етап 27.

Създаването на вечния человек на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

Смъртта на человеко-мъжа и на силата пол-жена не попречи за размножаването на человеческия род, защото зародишът на живота, като вечност, вложен от силата на сътворението във всяко същество на земята и във всемира, бе даден и на силата пол-жена. Макар тя да не можа да остане във вечност след греха й с нейния противопол, человеко-мъжа, тоя зародиш на вечност в силата пол-жена премина в нейните по-нататъшни пресътворения чрез раждания и прераждания, за да не изчезне никога человека от лицето на земята, което бе и желанието на силата на сътворението. Вместо единичен и вечен обаче, той се раздели на две: смъртен человеко-мъж и смъртен человеко-жена, които чрез раждане и прераждане образуваха безсмъртие под името человечество.

 

Етап 28.

Появяването на идолопоклоничеството за человека

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

След като умря първият человеко-мъж под своя каменен покрив, дето бе умряла и неговата другарка – силата пол-жена, техните рожби също се разплакаха, очаквайки да се събуди техния баща. Понеже той не се събуди, те най-сетне решиха да го оставят и да напуснат каменното скривалище, като построят друго, по-светло в някое по-красиво място на земята, което и сториха.

След известно време най-голямото дете се върна в първото жилище, за да види не се ли е съживил неговият баща, но не намирайки нищо от него освен прах, то също започна да мисли, че той може би се е преселил и си живее някъде другаде наоколо. Така вярата в безсмъртието на человека продължи да владее човешкия дух. Върху това именно човешко и мирово безсмъртие человекът почна после да размишлява, незнаейки нищо нито за своето произхождение, нито за произхождението и за сътворението на всемира.

Съзнанието, обаче, на първочеловека, че неговото съществуване зависи от слънцето, от водата, от въздуха и от всички земни и надземни сили, го застави да почне да им се кланя и да им се моли. По този начин се появи идолопоклоничеството, което най-ярко се проявяваше в почитта към силата на сътворението, въплътена във всички тези сили и свръхсили, на които человекът се кланяше и на които се молеше.

 

Етап 29.

Началото на всеземния человечески род

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

Децата на първата сила по-жена и на първия человеко-мъж, като пораснаха и като се развиха в два различни рода, се групираха в двойки от человеко-мъж и человеко-жена. Тия двойки се пръснаха по цялата земя и от тях чрез раждане и прераждане се създаде всеземния человечески род.

Така се създаде человекът, предопределен за раждания и прераждания през всичките векове, за да се осуети замисъла на силата на разрушението, за която този вечен человек с творческа сила беше най-могъщата първосила на земята и когото тя искаше да унищожи.

 

 

Етап 30.

Създаването на человека като месояден

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

 

Вродената  кръвожадност у человеко-мъжете и человеко-жените не само не се изкорени с изчезването на първата жена и на първия мъж, но напротив постоянно се увеличаваше като почна да се проявява и спрямо другите животни, които биваха изтребвани, било просто, за да се върши делото на силата на разрушението, било за да се уталожи с плътта кръвожадният человечески бес.

Така се създаде с человека месоядството, което по-после за зверовете человеко-мъж и человеко-жена се разви до такава степен, щото в беса си за месоядство те почнаха да убиват и да изяждат дори и собствените си рожби.

 

Глава шеста

Създаването на племената и на народите, на господарите и на робите и появяването на всечеловеко-вдъхновителя Богомил, най-великият учител на человеците на земята

 

Етап 31

Създаването на племената и на народите и началото на войните между тях на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

Человеко-мъжете и человеко-жените, пръснати по земята се навъдиха много, ала вместо да образуват една обща сила за творчество, както искаше силата на сътворението, те се разделиха на племена, а после на народи, за да се вмъкне между тях пак силата на разрушението и да ги направи врагове един на други било поради разноезичие, било поради бесовска стръв, придадена тям от силата на разрушението.

Така тези племена или народи влязоха във взаимни изтребителни войни, които бяха най-демонското дело на силата на разрушението на земята.

При тези войни силата на разрушението се представяше ту като чест, ту като слава, ту като победа, за да може да въвлича в безкрайни кръвополития человеческия род. За да ги оправдаят отделни личности проповядваха на народите, че с тия войни народите пишат своята история, която не е нищо друго, освен възхвала на силата на разрушението, доволна че по този начин се осуетяват усилията за единното всеземно человеческо творчество на земята.

 

Етап 32.

Първите бесове на вери и суеверия между человеците на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

На силата на разрушението не стигна това, дето народите се изтребваха един други. Тя искаше в самите народи да проникне несъгласието, да проникнат различия, за да стане невъзможно никакво единно человеческо творчество. И ней се удаде да постигне целта си чрез един нов бяс, бяс на вери и суеверия. Така различните человеко-мъже и человеко-жени почнаха да вярват в различни неща и да се кланят на различни същества. Едни да се кланят на животни по-силни от тях,, други започнаха да вярват в съществуващи и несъществуващи бесовски сили и т.н. С този нов бяс на вери и суеверия, на смътни понятия и на хаос от понятия, силата на разрушението раздроби напълно человеческия род, като свръхсила и като творческа сила на земята.

Понеже от друга страна силата на сътворението вече не съществуваше за человека и нямаше кой да извади человеческия род от този хаос на все нови и нови бесове, създавани от силата на разрушението, человеците си останаха с тях.

 

Етап 33

Първият человековдъхновител на животночеловеците на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

Дълго време животните человеко-мъже и человеко-жени живяха така в пълно незнание за себе си и в непознаване историята на своето произхождение. Тя се знаеше само от силата на разрушението, която на никого нищо не съобщаваше, за да не бъде победена за сетен път.

После един от человеко-мъжете, кръстен във вода (ЙЕ-ШО), като человеко-вдъхновен и человеко-вдъхновител, поиска да узнае тази истина за мировото и человеческо произхождение и да я предаде на человеците, но тогава хаосът от вери, неверия и разноезичия, дето владееше силата на разрушението, толкова се разяри, щото всички племена близки до ЙЕ-ШО, се нахвърлиха върху самия него с хули и с камъни, докато най-после го убиха.

По-късно някои последователи на человеко-вдъхновителя съчиниха за него разни лъжеистини, които проникнаха между человеците и така се увеличи още повече хаосът от понятия за мировото и человеческо сътворение, за да победи и този път силата на разрушението, държейки человечеството още в бесовете.

 

Етап 34.

Господарката на человечеството – смъртта

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

След человеко-вдъхновителя, убит с камъни, се опитаха и други человеко-мъже да открият първоистината върху человеческото и мировото произхождение, но всякога, когато те се доближаваха до първоистината, силата на разрушението се явяваше било във формата на животно-человеци, които да убият първите, било в друга някоя форма, за да ги унищожат и така, тази първоистина и тази история за сътворението на света оставаха известни само на силата на разрушението.

С течение на вековете животните человеци почнаха да съзнават, макар смътно, тази сила на разрушение




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2017627
Постинги: 529
Коментари: 287
Гласове: 1152
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930