Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2012 13:33 - БОГОМИЛСТВОТО V
Автор: balkan1 Категория: История   
Прочетен: 1419 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 23.11.2012 13:42


1.      Всеземночеловеческия първостарейшина

 vaseto.info/books/new/B4.doc

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Първомировите творения на силата на сътворението, предназначени за вечен живот, бяха земята и слънцето, от които слънцето остана като върховна и вездесъща творческа сила, а свръхчеловеческото творчество на земята се олицетвори в първостарейшината на всеземната человеческа общиария.

Заради това, смята се, че посредством този първостарейшина силата на сътворението се е напълно възцарила за мировия и всеземен человечески, животински и растителен живот, чиито творения и пресътворения са преизпълнени само от силата на сътворението, въпреки всички опити на силата на разрушението да разруши този живот.

Пак заради това, облеклото на първостарейшината на всеземната человеческа общиария трябва да отразява през всяко време и блясъците на слънцето, и нежното сияние на месеца, и трептението на звездите, и ефира на надземните синкавини, и пъстротата на земните зеленини. Такова сияещо и скъпоценно облекло носи само той, за разлика от всички други първостарейшини на отделните человечески общиарии.

Това отличие на всеземночеловеческия първостарейшина в облекло съвсем не му дава право да се държи като неравен спрямо останалите членове на общиарията.

Всеземночеловеческият първостарейшина председатеслва винаги творческия съвет при всеземночеловеческата общиария, и всяка година той посещава другите всеземни человечески общиарии, за да следи лично вървежа на творчеството в тях.

През време на неговото отсъствие за тая цел, което трае общо най-малко три месеца в годината, наведнъж или с прекъсвания, той бива заместван от първосвещенослужителя, съвместно с творческия съвет при общиарията.

Наредбите на всеземночеловеческия първостарейшина в областта на творчеството са задължителни за всички негови общиарии, освен ако противоречат на основното общиарско учение.

Всеки всеземно человечески първостарейшин, след изтичане на пет годишния му мандат, може да бъде преизбран.

Първосвещенослужителят при всеземно человеческото първостарейшинство, за отличие от другите свещенослужители, носи жезъл в червено, който на върха си изобразява слънцето. Този жезъл бива носен през всяко време и навсякъде.

 

Глава пета

За самия человек в съвършенство и в несъвършенство

 

2.      За человека като вечност

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, поради което всичко във всемира е вечност, освен животните и человека. Тия последните също са във вечност, но само чрез раждане и прераждане, защото те бяха сътворени по подсетата на силата на разрушението.

За человека това раждане и това прераждане дойдоха след като се яви противополът на жената – мъжът, също замислен от силата на разрушението.

Това раждане и прераждане на человека става с участието на двете противоположни сили: силата на сътворението – олицетворена в жената, и силата на разрушението – олицетворена в мъжа.

По тоя начин, обаче вместо от раждането и прераждането да се яви безсмъртния человек, който за силата на сътворението трябваше да бъде человекът – дух, роди се смъртният получовек или животното человек в пол, т.е. человекът звяр.

Като противопол на жената, замислен от силата на разрушението, мъжът е само звяр, който заживя като человек тъкмо чрез вдъхновението на жената в първичност.

Това дело на жената е най-големият неин първороден грях. Защото без нейното вдъхновение, мъжът никога не щеше да съществува.

Може би, без този звяр-мъжът в пол, творческият и безсмъртен человек щеше да остане само един, като тяло и дух за вечно творчество, тъй както го беше замислила силата на сътворението в лицето на първата жена, но силата на разрушението победи и накара първожената да се отдаде на мъжа. така человекът остана само в зародиша си като безсмъртие и като вечност, колкото да не изчезне никога от лицето на земята, но отделният человек вече не е вечност, а смъртен.

Така остана да владее в света и силата на разрушението, която человеците наричат смърт.

Така человекът биде предоставен да бъде през цялото свое битие в плен на бесовете на силата на разрушението, олицетворена в мъжа.

Така беше до появяването на человеческата общиария, преди която человекът не познаваше от где почва и где свършва силата на разрушението.

Така беше до появяването на человеческата общиария, в която вече друга смърт не трябва да съществува, освен естествената смърт, и то след като человекът е оставил своята творческа сила на земята.

Така беше до появяването на человеческата общиария, в която да се ражда и преражда человекът само в творчество и за творчество, за да се роди най-сетне чрез това непрекъснато творчество безсмъртният свръхтворчески человек, който ще бъде последното творение на силата на сътворението и творение на самия човек.

 

3.      За пола и за невинността

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко във всемира заедно с жената на земята. След първородния грях на жената, тя престана да бъде символ на творчество във вечност.

Така жената, поразена от силата на разрушението чрез мъжа, остана като продължение на силата на сътворението само чрез способността си да ражда, т.е. да създава и пресъздава смъртния человек, който по замисъла на силата на сътворението трябваше да бъде безсмъртен.

В зародиша си человекът не е нищо друго освен безсмъртната сила на сътворението във вид на человек-дух, безсмъртен в творчество.

Ако жената иска до равнището на този безсмъртен человек-дух да се издигне, тя трябва от себе си пола да изгони. Същото се отнася и до мъжа. В общиарията тая безполовост нс мъжа и жената трябва да се поддържа до пълновъзрастието им, докогато ще може да се всели в тях този человек-дух безсмъртен в творчество, върху когото именно се гради бъдната им любов, а не само върху пола.

За храмовите свещенослужители и свещенослужителки в общиарията такава безполовост трябва да се поддържа през целия им живот, за да живее само в тях този общиарски человек-дух, безсмъртен в творчество и така да бъдат те в  служба само нему.

За другите мъже и жени в общиарията такава безполовост след пълнолетието им е забранена, защото след като отделният человек стана смъртен, от силата на сътворението е предопределено да се поддържа человеческото безсмъртие, чрез раждане и прераждане.

 

4.      За безсмъртието на человеческия дух

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, а силата на разрушението искаше да го разруши.

Първото творение на силата на сътворението бе тяло, и силата на разрушението поиска да разруши това тяло.

Человекът, като творение замислено от силата на сътворението, трябваше да бъде пак тяло.

И понеже всичко сътворено от силата на сътворението е вечност, то и тялото на човека, в неговия жив вид трябваше да бъде вечност.

Този безсмъртен человек за силата на сътворението бе олицетворен само в жената, в която бе вложено последното дихание на същата сила.

По-после, обаче, чрез мъжа, този безсмъртен человек остана само като замисъл, и неговото безсмъртие трябваше да се поддържа само чрез раждане и прераждане с пола.

Така според замисъла на силата на сътворението человекът остана пак вечен, благодарение на неговите по-нататъшно раждания и прераждания. Така, прочее, силата на разрушението биде най-после победена от силата на сътворението.

Защото срещу временността на човешкото тяло в неговия жив вид, остана вечността на човека изобщо, изразена чрез неговото раждане е прераждане пак в жив человек, чийто безсмъртен дух е винаги един, единен и вездесъщ както е една, единна и вездесъща силата на сътворението в нейните мирови и земни вечни творения и пресътворения.

Человекът, обаче, в който не живее този безсмъртен дух, единен и вездесъщ в творчество, още не е человек, асамо животно-человек.

Всяко животно-человек пък е толкова творчество, колкото и разрушение, защото той е още под властта на силата на разрушението.

Такъв животно-человек не е человек, а е полочовек, който не може да се доближи до безсмъртния человеко-дух, вечен в творчество.

Заради това, всяка общиария трябва да направи от своите членове получовеци същински человеци, обзети от безсмъртния единен и вездесъщ творчески человечески дух, а заедно с това да провъзгласи този безсмъртен, единен и вездесъщ творчески человечески дух за бъдещата всеземна человеческа общиария.

 

5.      За видимия и за невидимия человечески живот

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, а нейното първо творение беше тяло. Силата на разрушението пък искаше да разруши това тяло. Тя постигна целта си чрез пола,  но силата на сътворението пак си остана в зародиша на человека, като вечност чрез жената, макар и тя в пол.

Защото силата на разрушението не е опасност за самата скрита и невидима творческа сила в человека, която е дух, вечност и непобедима, а е опасност само за неговото видимо тяло, в което тя може всякога да проникне, щом като человекът вижда живота си само в своетп тяло, а не и в творческия вечен и несъкрушим человечески дух.

За да заживее человекът с вечността, в която той е като зародиш във вечен творчески дух, невидим за самия него, той трябва да се превърне и като живот в този дух. Защото само в този вече, творчески дух, невидим за человека, е неговата творческа и свръхтворческа сила, и защото по величина този дух се доближава до всемира, безкрайно далеч от нищожната нагледна величина на човешкото тяло.

За человека този дух, който е самата вечна и непобедима силата на сътворението, изразява не само вечността като същество на земята, но и всички творчески сили на всемира, подбудители на человеческото творчество на земята.

Само в този дух се ражда и преражда человекът и става творческа и свръхтворческа сила.

Този творчески и свръхтворчески дух, именно, трябва да обхване членовете на всяка общиария, и той трябва да бъде цар на всеземната человеческа общиария, защото това е духът на силата на сътворението, която сътвори света и за всемира, на която силата на разрушението не съществува. Силата на разрушението е останала да владее само върху человека на земята, по-право само върху животното-человек.

 

6.      За красотата и за грозотата на жената

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята до жената, и с жената, защото силата на сътворението в своето творчество търсеше и красота.

И създаде тя красота: и в слънцето, и в месеца, и в звездите, и във всичко на земята с жената.

И бе красота велика.

Още по-велика бе тя в жената, която трябваше да остане като красота вечност, но не остана.

Защото силата на разрушението виждаше в красотата творчество. И посегна тя върху жената чрез пола, за да й убие красотата, защото красотата бе творчество.

И прие жената пола, с което тя от красота се превърна в полукрасота, та дори и в грозота.

Защото полът на жената, като противопол на мъжа се роди чрез пола на мъжа, който беше замисъл на силата на разрушението и беше само грозота.

Така жената заживя двоен живот: от една страна като жена-дух, надарена с неземна красота, още при самото й създаване, от друга – като жена-пол, във видима полукрасота или в грозота.

В тази жена-дух, духът на любов или на творчество е и зародишът  за раждането на человека и за прераждането му навеки.

В тази именно жена-дух, духът на любов и на творчество остана красотата като първичност.

В тази невидима духовна красота трябва да заживее всяка жена от общиарията, защото само така тя ще ражда и ще преражда человека в същия този дух на свръхчеловеческа любов към свръхчеловечески творчества, срещу всяка проява на силата на разрушението във видимост, която видимост за человека е само полукрасотата ии грозотата.

 

7.      За излишния человек на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята и всичко на земята заедно с жената.

След падението на жената във вечност, силата на сътворението остана в слънцето, в месеца, в звездите, в земята и във всичко на земята. В жената пък тя остана като вечност само в нейния зародиш.

И раздели се така жената след първия й грях от една страна на вечност и красота само в зародиш, а от друга страна – на смъртност при грозота и при пол.

Първо мъжът от своя страна, като другар на жената, беше само пол, защото той не беше още человек, а животно человек.

След грехопадението на жената и след пълното й отдаване като творческа сила, повтаряйки непрекъснато своя грях, тя най-сетне един ден склопи очи и умря. От тогава мъжът, комуто преди това смъртта бе непозната, почна да се замислюва за вечността, т.е. за смъртността или безсмъртието на человека.

Защото пред него жената вече не бе като вечност, а бе смъртна и в невечност, и тя вече за него не съществуваше в първоначалния й жив вид.

Пожела тогава мъжът да намери жената във вечността, гдето той мислеше, че тя продължава да съществува след нейната смърт и склопи очи, т.е. умря, за да не бъде повече в тази невечност сам, без своята другарка.

След като, обаче, склопи очи и умря, мъжът пак не намери жената във вечност, защото рожба на силата на разрушението, той самият беше невечност, т.е. беше смъртен, и само до смъртта се простираше неговия живот.

Тогава именно и стана това, което не беше ставало: вечността се превърна в невечност, человекът, замислен като безсмъртен от силата на сътворението, стана смъртен.

Това стана така, защото вечността не можеше да търпи невечности и всеки нетворчески живот на земята не можеше да остане повече във вечност.

Защото вечността за человека се простира, докато той е в творчество. Престане ли да твори, той става мъртъв и всяко негово общение с вечността, която е само творчество и само за творчество се прекъсва.

Заради това всеки человечески живот, който е престанал да твори, е неизбежна жертва на силата на разрушението във вид на смърт.

А вечното творчество на человека се постига чрез раждане и прераждане.

Само така се побеждава силата на разрушението, на която се остава само оня человек, който е лишен от творческата си сила. Такъв человек се смята излишен за общиарията, излишен и за земята.

 

Шеста глава

За человеческите божества, за человеческите лъжебожества и за последния съвършен человечески свят

 

8.      За първите деца на человека

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, освен мъжа, който се яви не по неин замисъл, а само бе получил живот от нейното дихание, чрез другите животни.

Така мъжът за дълго си остана смес от всички замисли на силата на разрушението и от диханията на всички животни зверове.

Тъй като жената встъпи в грях с тази сбирщина, тя стана същата сбирщина.

После тя пожела да очисти своята красота, и така се родиха първите деца, на които се предаде същата грозота.

Като позна своята грозота чрез жената, мъжът се превърна цял в бяс, за да убие и последните останки от красотата на жената и да я направи като себе си грозота.

Това стана така, за да бъдат и малките, децата, в грозота, макар че първата майка неше само красота.

Малките, следователно не познаваха своята първа майка като красота, а познаваха себе си в грозота и грозотата на своята майка в пол.

Така техните грозоти бяха красоти за тях.

Така първият мъж и първата жена, вече смъртни, създадоха първите малки, т.е. първите деца, също смъртни.

Понеже децата не знаеха нищо за вечността, за тях невечността беше вечност, и вечността – невечност.

Така человекът живя в слепота докато общиарията успя да открие силата на разрушението и да очисти человекът от тази негова враждебна сила.

Така чрез общиарията се възроди за света силата на сътворението.

Ето защо, на всяко дете, което ще бъде един ден член на общиарията, трябва да бъде известна тази история за сътворението на света, чрез борба между силата на сътворението и силата на разрушението, за да познава то замислите на силата на разрушението и да се чувства само като рожба на силата на сътворението.

Защото детето като творение е плод на силата на сътворението, и пред неговата невинност самата сила на разрушението  се вижда безпомощна.

До  таква невинност, каквато притежава детето, трябва да се издигне всеки общиарец, за да може да с епохвали, че той завинаги е очистен от силата на разрушението и че творческият му дих е по-светъл и по-ясен и от слънцето.

 

9.      За произхождението на человеческия първобог

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, включително жената, а мъжът бе само нейно дихание чрез другите животни и замисъл на силата на разрушението.

От първожената след нейното грехопадение, се роди человекът, като смъртен. По-после този смъртен человек поиска да се свърже с вечността, защото почна да му се вижда страшна неговата смъртност.

В това търсене той почна да се опитва да отгатва, както своето произхождение, така и началото на всеки живот, и на всяко явление във всемира, които се откриха пред очите му.

Понеже началото на първочеловека във вид на человекомъж беше силата на разрушението, той тръгна от това начало, който Бог не бе във същност друго освен силата на разрушението.

Така человекът създаде своя първобог, който бе: богът-бяс за наказание, богът-бяс на господари, богът-бяс за очищение, богът-бяс за мъст и най-после бог за благоволения.

Защото за человека като животно человеко-мъж, замисъл на силата на разрушението, бесът е бил и творчество и всичко.

Зацарува тогава този бог и человекобог в беса за человечеството, за да остане за человеците силата на разрушението и власт в бяс, и бог, който бог, измислен от человека бе последния бог в общиарията.

Общиарията, обаче, разкри същността на този противочеловечески бог в бяс и той престана да съществува.

Престана да съществува, защото той бе бог, с когото си служеха само господарите срещу робите, и защото общиарията откри и самата силата на разрушението, която царуваше чрез този бог.

Нека вече никога да не се възвърне за света този пръв Бог и Бог в бяс, защото той е най-големият враг на общиарията.

С поклонниците на такива Богове в бяс, общиарията постъпва така, както учението й повелява, и както постъпва с най-големите нейни врагове.

 

10.  За свършека на человека и за свършека на человеческия род на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, а силата на разрушението искаше да го разруши.

В борбата, която от това се зароди, силата на разрушението биваше побеждавана навсякъде. Едничкото нейно прибежище остана человекът, по-право неговия пол и неговият противопол.

Така и силата на разрушението остана във вечност.

Понеже на человека беше известно само това, което бе видимо за него, той придаде на божеството от което смяташе, че произхожда пак своя вид. Така се създадоха все по-нови и по-нови богове на името на някой человек или във формата на някое животно-человек.

Така за человечеството се създадоха богове в различен бяс и в хаос, за да се създадат по-после и богове в съвършен бяс.

Тези богове създаваха человеци само като тях, за да зацарува за человечеството с най-голяма свирепост силата на разрушението, която също искаше съвършенство. Колкото повече тя се доближаваше до своето съвършенство във вид на богове и человеци в бесове, толкова по-голямо ставаше человеческото унищожение, чрез изтребления и самоизтребления, защото тя само това можеше да извърши, безсилна да унищожи било слънцето, било месеца,  било звездите, било някое друго творение на силата на сътворението, освен человека.

Стремейки се към това съвършенство, т.е. към унищожението на человека, силата на разрушението действително би постигнала своята цел, ако не бе й се изпречила на пътя общиарията.

Преди да се появи общиарията, така гниеха цели человечески племена, така се затриваха цели народи и человечески царства от лицето на земята, така чрез войни и чрез войнствени бесове се изтребяваха взаимно человеческите поселения по цялата земя.

Така человечеството беше дошло до прага на своето пълно унищожение.

Общиарията, обаче, разкри този замисъл на силата на разрушението, привеждан в изпълнение чрез всевъзможните богове, които беснуваха между человеците на земята, и провъзгласи едновременно всяко племе или всяко царство, дето тези бесове съществуваха във вид на богове или във вид на человеко-богове, за най-голям враг на человека и общиарията.

Спрямо такова племе или спрямо такова царство общиарията предписва да се постъпва, както спрямо нейния най-голям враг, който спъва делото и за спасяване на человека от всички лъжебогове и человекобогове, като негови господари и крепители само на самозванци человеци-господари, животно-человеци в бесове.

Срещу такова племе и срещу такова царство общиарията може да прибегне и до войни, за да се прекрати тяхното вредно съществувание, след като за человека е разкрито, че силата на разрушението чрез такива племена чрез такива царства преследва погубването на человека и гибелта на человеческия род на земята.

 

11.  За отрицанието

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, а силата на разрушението искаше да го разруши.

Като сътвори най-сетне и жената, силата на сътворението й рече:

“Всичко това сътворих за теб. Нека прочие бъде то твое, което значи и мое, защото аз ще остана да живея навеки само чрез теб”.

И така, всичко на земята биде създадено само за радостите на жената, заедно с това за радостите на самата сила на сътворението.

После, обаче, мъжът, в който се бе въплотила силата на разрушението, дойде при първата жена и биде приет от нея. Така от жената земните радости, които бяха и такива на силата на сътворението, станаха радости и на мъжа, за да започне трагедията на жената, трагедия едновременно и за самата сила на сътворението за изгубените радости, които станаха радости и за мъжа и за силата на разрушението, вече пълна владетелка чрез мъжа над цялото человечество.

Преизпълнен така от радости при трагедията на жената, мъжът помисли, че всичко сътворено  в света, включително и самата жена, е само за него. При нейния опит, прочее, да си възвърне първоначалната свобода за радости, той в своя бяс й рече:

-         Ти си създадена за мене и трябва да ми бъдеш подчинена, защото същността на света съм аз, мъжът, а ти добиваш същност само след проявяването на моята първосъщност.

Така мъжът отрече жената като същност за человеческия род, с което отрече и силата на сътворението като същност за человека.

От тогава започна най-голямата трагедия за самия человечески род, защото в него зацарува силата на разрушението чрез отричане от мъжа творческата сила на жената.

Насърдчена от тоя успех, силата на разрушението, проявена в бяс на отрицание, взе в своята власт отделните человеци, които станаха самолюбиви и горди, обладани от чувство на презрение към подобните си и от стремеж да подчинят по-слабите и да ги превръщат в роби.

Следователно, всяко отрицание на мъжа спрямо жената или на жената спрямо мъжа, или всяко отрицание на человек спрямо человек, както и всяко отрицание към каквото и да било учение за человеческата общиария, се считат като едно от най-силните проявления на силата на разрушението.

Защото в общиарията всеки человек трябва да бъде преизпълнен само от творческата сила на силата на сътворението, тъй като всички общиарци, без разлика на пол, са равни помежду си, както са равни по между си всички человеци.

Това означава, че всеки опит за създаване на неравенство в общиарията чрез каквото и да било отрицание, е опит на силата на разрушението да проникне и по този начин в человека. Пропитият с толкова отрицания человек в общиарията се наказва съгласно най-строгите повели на общиарското учение.

 

12.  За мировата радост, за мировата скръб и за детето – бог

 

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Велико бе делото на силата на сътворението, защото тя сътвори и слънцето, и земята, и всичко на земята, включително и жената.

От всички красоти най-великото дело на силата на сътворението бе жената, защото тя притежаваше творческите красоти и на слънцето, и на месеца, и на звездите, и защото в нея трептеше негата както на синкавините, така и на всички други красоти във всемира, за които тя бе и радост, и свръхкрасота, и свръхтворчество, и вечност.

Дойде, обаче, първият грях на жената и радостта на всемира се превърна в скръб.

Защото и скръбта на жената, както и първорадостта беше след първия й грях пак мирова: скърбеше слънцето, скърбеше месеца, скърбяха звездите, скърбяха всички мирови творения за своята първорадост, загубена чрез жената, която първорадост сега беше се превърнала само в скръб.

Скръбта на жената беше понятна за всички мирови създания, освен за мъжа.

Защото мъжът като животно в първичност, беше само пол, и за него жената не бе друго, освен пол на неговия противопол, който като първичност бе пол на бяс.

И заживя така жената след грехопадението си, сама в собствената си скръб, както по-рано живееше сама в собствената си радост.

Това не беше само скръб на жената, а скръб и на силата на сътворението в нея.

И освободи се после жената от тази скръб, защото силата на сътворението, не можейки повече да бъде при бяс на пол, се прероди в дете.

Така остана завинаги: силата на сътворението при бяс на пол, да се преражда в дете.

Защото детето не знаеше нито грях, нито скръб.

А скръбта започваше само от грях в грях или при грях.

Така най-великата и първа радост на всемира и на силата на сътворението остана да се изразява за человеците като радост само в малките, чрез жената.

Защото малките бяха творения на силата на сътворението и чрез тях тя се изразяваше като непобедима сила за человека във вечността срещу силата на разрушението, която употребяваше всичко, за да унищожи човека на земята.

С тия последни творения и пресътворения силата на сътворението в деца се продължи отново радостта на жената в първичност, защото силата на сътворението не искаше да остави жената, макар и при грях, само в скръб.

Защото радостта и скръбта на жената, като творчество бяха и мирова скръб и мирова радост.

Така силата на сътворението искаше да създаде за жената и нейния пръв Бог, към когото тя да се обръща в своята скръб, защото скръбта беше тежка и за самата сила на сътворение, чието последно и велико творение в красотата бе жената, която от първорадост бе преминала вече в скръб.

И създаде се тогава този пръв Бог и за жената и за человека на земята, който Бог остана единствен, защото е най-великият Бог на силата на сътворението, чрез който се възвръща първорадостта за човека, и който и за силата на сътворението, и за жената, и за человека се нарече: дете.

За жената този Бог бе и слънцето, и месеца, и звездите, и радостите, и всички още радости, от които я създаде силата на сътворението.

За него проливаше жената всичките си сълзи, към него бяха отправени всичките й надежди, към него-пръв и последен нейн Бог.

Защото за нея този Бог-дете бе не само красота, но и невинност, тъй като силата на сътворението бе създала в невинност всичко във всемира.

Този Бог биваше разбиран от всичко във всемира, освен от мъжа. Мъжът не само не го зачиташе, но дори и посягаше на него, защото богът на мъжа не беше бог на невинност, а бог само на разрушението и на бяса.

И поведе се тогава най-страшната борба между силата на сътворението и силата на разрушението: борба между Бога на человека в невинност и Бога бяс на животно-человека.

И продължи тази междучеловеческа борба, в която бесът на силата на разрушението хвърли всичките си сили срещу невинността на силата на сътворението. Тази невинност съществуваше във вид на дете или във вид на други человеци, смирени и трудолюбиви, но заробени от человеко-животните, наречени господари, преизпълнени от бесовете на силата на разрушението.

И този, обаче, пъклен опит на силата на разрушението да унищожи человека и человечеството биде разкрит от общиарията, в която най-сетне трябваше да зацарува невинността на детето-бог не само за жената, но и за мъжа, пресътворен и прероден в невинност и в чистота, за да стане чист като дете, невинен и съвършен человек в съвършената всеземна человеческа общиария, в която да няма и най-малката следа от силата на разрушението.

 

13.  За последния человечески бог

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, включително и жената, а силата на разрушението искаше да го разруши.

Всичко от творенията на силата на сътворението запази своето величие, освен жената в първичност, защото жената бе наистина най-голямата от всички красоти на силата на сътворението, но заедно с това тя цяла бе от нежност, чиито трептения винаги извикваха противопола.

Това свойство на жената бе и греха на силата на сътворението при сътворяването на жената.

Силата на сътворението после изкупи този свой грях, защото от началната и първа, тя се превърна за человека само в една малка сила, и се предостави да бъде пресътворявана и прераждана чрез жената, която си остана в своя грях.

Защото жената, която в първичност бе само чиста любов без пол, след греха се превърна в любов само на пола към противопола, и така се нарече жената на мъжа или жена на силата на разрушението, олицетворена в мъж.

Така бе с първата жена.

Така после биде с всички жени на земята.

Защото чистата любов остана само на силата на сътворението, а жената след грехопадението си вече биде лишена от нея.

Но бесът на първия мъж преди грехопадението на жената не бе само за нейния пол, а и за чистата й любов, която той искаше да премине в него.

След грехопадението й, като изгуби жената своята първична чиста любов, бесът на мъжа се още повече усили, защото той още търсеше от нея тая любов.

И усилваше се все повече и повече бесът на мъжа, който не преставаше да търси от жената любовта й в първичност, но като не я намери в беса си, той се обърна така към жената:

- Жена, извън пола, ти не си никаква любов; ти си само груб пол.

Това, което мъжът каза на жената бе една истина, която, обаче, биде последвана от една неистина, най-страшната за света. Защото от тогава за мъжа любовта се състоеше само в неговия пол, който зацарува в него с най-голям бяс.

От тогава, колкото по-необуздан биваше половия бяс на мъжа, с толкова по-голяма настойчивост мъжът уверяваше, че това е съвършена любов и многобесието за разрушение, което се проявяваше в мъжа чрез половия бяс, биваше считано за бяс на любов, чрез която се изразява най-голямото величие на мъжа.

Това величие на мъж пред пол в бяс биваше толкова по-голямо, колкото повече жени имаше мъжът, жени-робини.

тези жени-робини не бяха, обаче, за творения и за пресътворения на человека, а само за пол. И гинеше така жената за человеческия род, като робиня само за пол. И тържествуваше силата на разрушението, че ще може безпрепятствено да извърши своето най-разрушително дело, с което преследваше унищожението на человеческия род.

Защото останеше ли жената за человеците само за пол, но не и за любов към творчество, за раждане и за прераждане на человека, человечеството щеше да престане да съществува.

И тази, обаче, най-скрита замисъл на силата на разрушението биде разкрита от общиарията, която не можеше да търпи робството на жената само в пол и само в пол, и която не можеше да допусне мъжът да бъде за человечеството само пол и само в бяс на пол.

Разкри се прочее, от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се възстанови между мъжа и жената равноправие и да не носят жената и мъжът друго име, освен името человек или другар.

Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се възвърне в жената първичната й любов, вдъхвана в нея от силата на сътворението и чрез жената да се предаде и на мъжа.

Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да бъдат мъжа и жената в радост само от взаимната си любов, от любов към пресъздаване на малки, т.е. деца, бъдещи човеци, предназначени за нови творения и пресътворения.

Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се счита вече нито жената собственост на мъжа, нито мъжът собственост на жената, което означава изчезването на всяка лична собственост за человека, освен тази на всеземната человеческа общиария, собственост всеравночеловеческа и всеземночеловеческа.

Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да няма вече на света разноверия, тазнонародия, и разноцарствия, за да няма господари и роби или робини и да няма вече на света други богове или лъжебогове, освен този на всеземната человеческа общиария под името: Бог и богочеловек на равенството, на любовта, на творчеството, на творенията и пресътворенията за създаване на най-съвършения человек за творчество и за създаване на най-съвършената творческа всеземна человеческа общиария.

 

Край
vaseto.info/books/new/B4.doc






Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. motsi - Великолепно четиво!
23.11.2012 21:40
Чистосърдечни поздравления на автора,предоставил на достъпен за всички читатели език,първообраза на тълкуването относно Сътворението на света!
Поддържам мнението на голям брой от сънародниците ни,че наистина е нужно и неотложно изучаването на подобен вид знания в училищата.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2017627
Постинги: 529
Коментари: 287
Гласове: 1152
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930