Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2012 13:22 - БОГОМИЛСТВОТО ІІІ
Автор: balkan1 Категория: История   
Прочетен: 1267 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.11.2012 13:41


Разделянето на человеците на земята на господари и роби

 vaseto.info/books/new/B4.doc

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Человечество:

След като вкара человека  в хаоса от бесове, от разноверия и разнопонятия за мировото и человеческо сътворение, силата на разрушението замисли още по-голямо раздробление на человеческия род във всички племена и народи на земята.

В този си замисъл тя поласка самолюбието на животните человеко-мъже и человеко-жени, и внушавайки им мисълта за също такова господство на подобните тям, каквото господство имаше смъртта над тях, раздели человеците във всяко селище на господари и роби, като господарите бъдат покровителствани от смъртта, дори сами те понякога да вършат делото на смъртта спрямо человеците, а робите да бъдат винаги под страха от господарите и от смъртта, която господарите могат да им причинят. така се създаде хаосът и в едноверците человеци и в человеческото еднодържавие. Така, с други думи, биде завършена картината на всечеловеческия хаос като възстанаха господари срещу роби, сити срещу гладни, боси и голи срещу обути и облечени, имотни срещу безимотни.

Така в общочеловеческия хаос от разноверия и разноезичия завилняха бесове за господство, които докараха пълното озверяване на человека.

 

Етап 36.

Появяването на всечеловековдъхновителя Богомил, най-великият учител на человеците на земята

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Общиярство:

Тази е историята за сътворението на света, която бе известна само на смъртта, но беше предугаждана и от езичниците българи, които живееха в общожитие.

Когато, обаче, се създаде царството на българите, силата на разрушението се появи и в него със същия бяс на разноверия и разнопонятия, със същото деление на господари и роби, както в другите царства на земята, като прибави и някаква нова вяра за някакво лъжечеловеческо възкресение.

В това време един учен и един законовед от българския царски двор на име Богомил, възстана срещу новата вяра за лъжечеловеческото възкресение, срещу войните, които царството на българите водеше със съседните му царства, както и срещу разделението на человеците на господари и роби, т.е. на същински человеци, каквито се считаха първите, и на обикновени животни, за каквито бяха считани вторите.

Господарите, обаче, въплощение на силата на разрушението, наказваха със смърт всеки възстанал срещу тях, която смърт Богомил прие като изкупление за унищожението на человеческото робство и за създаване царството на братството и на равенстовто, в което живееха по-рано българите, което той искаше да възтържествува за цялото человечество на земята.

Така Богомил се предаде на смъртта и се сближи с нея, така тя му разкри истината за человеческото и мирово сътворение.

Като голям учен законовед и противник на учението за лъжечеловеческото възкресение, проповядвано тогава в царството на българите, Богомил прозря, че историята за человеческото и мирово сътворение, която му разказа смъртта е най-правдивата и почна да я разгласява. По-после, въз основа на тази история за человеческото и мирово сътворение, Богомил създаде свое учение, като на мястото на бесовете на разноверия, разноезичия, на войни и кръвополития, на господство на човек над човека и на неправди провъзгласи братството и равенството не само за человеците в царството на българите,но и за человеците по цялата земя, които, сплотени от това равенство и от това братство, да се превърнат в една единна сила на творчество, втора по рода си след слънцето.

Робите в царството на българите, чието общиарско учение се приближаваше до това на Богомила, последваха новия учител и го провъзгласиха за най-великия от человеците  на земята, а последователите му се заеха да пръснат неговото учение между человеците на всички земни краища.

Последователите на Богомила в царството на българите установиха въз основа на новото учение, имената, числото и реда на своите древни месеци в годината, както и седмичните дни и праздниците, но Богомил забрани да се споменават имената на древните им божества:

Ра (силата на сътворението), Зо (силата на разрушението), Ар (земята), Шо (водата), Му (слънцето), Ко (зачатието), Йо (труда), Хо (горещините), Цо (плодът), Ри (есента), Со (пазарите), За (веселието).

Богомил забрани и назоваването с каквито и да било имена силата на сътворението и силата на разрушението, както и назоваването на дните в годината с человечески имена.

По-нататък Богомил и неговите последователи откриха домове за проповядване на учението си, т.е. храмове, но след като брожението на робите под името богомили общиари срещу господарите в царството на българите взе големи размери, богомилите бидоха изгонени от царството на българите, за да се пръснат по целия свят и да проповядват богомилското учение за всеземночеловеческото общиарство, допълнено и нови повели, които да бъдат ръководни правила за человеците на земята в тяхното битие.

По този начин Богомил се яви на человеците като пълен и последен победител над силата на разрушението, и той провъзгласи силата на сътворението за единствена покровителка на человеческата и всеземночеловеческа общиария, във вид на равенство и братство.

Според него тая общиария трябва да изразява всецяло величието и могъществото на силата на сътворението, която сътвори:

и слънцето,

и месеца,

и звездите,

и земята до человека, който вече могъщ и свободен, тепърва ще заеме своето място на творческа сила, за да царува над смесицата от творчество и разрушения и над разноцарствията на животните человеко-мъже и человеко-жени, т.е. получовеци, които населяват земята.

 

Част втора

 

Учение

(повели)

 

 

Глава първа

Учение за календара, за работните дни, за праздниците, за мъртвите дни и за храмовете

 

1.      За календарната година

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Етапите, през които се сътворяваше и пресътворяваше светът до последната победа над силата на разрушението чрез появяването на Богомила бяха 36, поради което на всеки месец от годината се посвещават 36 дни.

Етапите пък до завършека на първата част от мировото сътворение бяха 5, а шестият послужи за почивка и за тържество на силата на сътворението. Ето защо, за човека на земята седмицата трябва да се състои от пет работни дни и един праздничен, за възхваление на извършената творческа работа през петте работни дни.

Завъртането на земята около слънцето става за 360 дни, плюс 5 мъртви дни, през които земята е в преход за ново движение и приближаване към слънцето, нейният вдъхновител, за нови бъдни земни творчества чрез светлината и топлината му, т.е. за нова година.

През всеки три години в четвъртата мъртвите дни за земята са 6, а другите 360. Такава година се нарича високосна.

През този шести мъртъв ден на високосната година силата на разрушението се опитва пак да смути хода на земята във всемира, за да я разруши, поради което този ден се посвещава на силата на разрушението за омилостивяването й.

Движението на месеца около земята през годината е 10 обръщания. Затова и годината се разделя на 10 месеци, със следните наименования и с указанията на съответните творчески сили, които господстват за човека през всеки месец.

Първи месец, ЯР: През него като творческа сила господства земята.Това е месецът през който тя заживява отново след мъртвите 5 или 6 дни. Това е с други думи новогодишен месец.

Втори месец, ФИЯР: През него като творческа сила господства водата, която заживява отново след смразяването й от жълтата сила и 5-те или 6-те мъртви дни. Това е водният месец.

Трети месец, МАР: През него творческата сила е слънцето, защото то отново извиква към живот земята. Това е слънчевият месец.

Четвърти месец, РАР: През него господстваща творческа сила е зачатието. Тогава се пресъздават и се пробуждат зеленините, които украсяват земята. Това е месецът на красотата.

Пети месец, ЮАР: През него като творческа сила господства трудът. Това е месецът на трудещият се человек, който обработва полето и така възвелича земните създания на силата на сътворението. Това е трудовият месец.

Шести месец, АВРАР: През него господства творческата сила на жарта. Това е месецът на зреенето, на мощното слънчево творчество за узряването  на плодовете по дървесата и в зеленините. Този е жаровият месец.

Седми месец, СЕВАР: През него като творческа сила господства плодът. Това е месецът на беритбата на плодовете от зеленините и от дървесата, беритбеният месец.

Осми месец, ОКАР: През него господстваща е жълтата сила. Той е месецът на замиращата слънчева мощ и месец на жълтата сила, която разрушава красотите на земята в зеленини. Това е жълтият месец.

Девети месец, НОАР: Господстваща творческа сила през него е размяната. Месец, през който плодовете, прибрани от полята и дървесата се разменят между человеческите общиарии. Този е пазарен месец.

Десети месец, ДЕКАР: През него господства творческата сила на веселието. Месец на радостите за придобивките от творческия человечески труд през изтеклите девет месеци, които придобивки вдъхновяват человеците за нов труд и за ново творчество под покровителство на силата на сътворението. Това е веселият месец.

Наричането на месеците с други имена или с имена: АР, ШО, МУ, КО, ЙО, ХО, ЦО, РИ, СО, ЗА, както и наричането на двете главни сили във всемира, силата на сътворението с името РА и силата на разрушението с името ЗО, се забранява.

Наименованията на седмичните дни са следните: първи работен ден, понеделник; втори работен ден, вторник; трети работен ден, сряда; четвърти работен ден, четвъртък; пети работен ден, петък; шести ден праздник, неделяй.

Позволява се да остане летоброенето считано от рождението на человековдъхновителя ЙЕ-ШО (етап 33 от сътворението на света), който се счита по начало противник на силата на разрушението, но не и покровител на силата на сътворението, понеже той провъзгласява покорството на робите и признава кесаря, т.е. господаря.

 

2.      За праздниците и за дните на годината

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

На силата на сътворението се посвещават всички 60 праздници, плюс петте мъртви дни в годината, а на силата на разрушението се посвещава само шестия мъртъв ден при високосната година.

Жертвоприношенията в името на силата на сътворението са забранени както през работните дни, така и през праздничните, както и през петте мъртви годишни дни, освен през шестия мъртъв ден, при високосната година, в който се позволява да бъде пренесено в жертва най-старото дърво в околността на общиарията, като под него се наклажда огън и то се изгаря за омилостивяване на силата на разрушението.

Принасянето на животински жертви пред силата на разрушението се забранява.

Въвеждането на праздници през работните пет седмични дни също се забранява.

Забранява се и наименованието на дните през годината на името на человеческите същества. Годишните дни не могат да носят други наименования, освен тези на шестте седмични дни.

Петте мъртви дни за обикновената година и шестия мъртъв ден за високосната година са безименни.

Праздненствата се състоят в дообедни посещения в храмовете, гдето присъстващите слушат от свещенослужителите чтения върху етапите за сътворението на света и върху учението за човеческото общожитие, а след обед-почивка и веселие, за да се ознаменуват творческите человечески дела, извършени през петте работни дни.

В шестия мъртъв ден на високосната година службата в храмовете е забранена, освен тази, която се извършва без свещенослужители, само от общиарския първостарейшина, при изгарянето на най-старото дърво около общиарията. Това е жертвоприношение за омилостивяване на силата на разрушението, и то се съпровожда с хвърляне в огъня на стари шамии (покривки за глава), на стари мъжки шапки, стари и окъсани дрехи, всяка покъщнина, която се  смята вече за съвършено негодна като проядена, окъсана, разрушена от силата на разрушението, която навестява человеческите жилища през трите обикновени години. Този шести мъртъв ден  от високосната година се прекарва и в пълно бдение през нощта, за да не се промъкне и да не се настани в человеческите жилища или в общиарията силата на разрушението, а при смъртен случай през този ден, мъртвецът се погребва още същата нощ, за да не бъде видян от слънцето и от новия ден на новата година, който е и нов ден на силата на сътворението.

При раждане през този мъртъв шести ден на високосната година, детето се обещава на храма на силата на сътворението, за да се пречисти. Там то е длъжно да прислужва до 10-годишната си възраст.

Празднуването на петте мъртви дни всяка година, които дни са посветени на силата на сътворението, става много тържествено.

Проповедите в храмовете тогава се превръщат на тържествени заклинания, в които цялата общиария се заклева, че ще бъде делова (трудолюбива) и през настъпващата нова година, както е била през току-що изтеклата, че ще пази общожитието, в което липсва частна собственост, и че всеки член на общиарията е готов да се пожертва в борбата си за осуетяване всякакъв опит за разтуряне на общиарията и за въвеждането на ново робство.

Тази клетва се дава от всички пълновъзрастни членове на общиарията и от двата пола през време на дообедните служби в храмовете през тези пет мъртви дни в годината.

Следобедните веселия през същите тоя дни стават с игри и песни, в които се ордава възхвала на силата на сътворението и на нейните земни и мирови творения. Тези веселия се извършват на открити места, за да могат да участват в тях всички членове на общиарията заедно с децата си.

Нощните веселия са забранени.

 

3.      За делничните дни и за труда.

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Човешкото прераждане е само продължение на силата на сътворението, пред която всички человеци са равни. Следователно, человекът е с равни права и с равни задължения спрямо всички нему подобни, които са еднакво израз и творение на силата на сътворението. Олицетворение на това всечеловеческо равенство, което осигурява равни права и равни задължения за всички, е общожитието, общиарията.

Силата на сътворението, обаче, е олицетворено творчество, а творчеството е труд.

Ето защо, първата любов след тази към силата на сътворението  и подобните нам, е любовта към труда.

Трудът като творчество трябва да се прояви във всичко, което е полезно за общиарията, но главно в отглеждането и възсъздаването на земните творения на силата на сътворението. Тези земни творения са: всички полски растения, чиито плодове са предназначени за храна на человека и за посеви, за възпроизвеждане на нови такива творения; всички горски растения и дървеса, чиито цветове и плодове също са предназначени за человека; всички други земни животни, които чрез своята сила подпомагат труда на человека, и всички други животни, от млякото, от яйцата, от вълната, а най-сетне и от кожата на които при естествената им смърт, се ползува човекът.

Животворното слънце е предназначено да подпомага человеческия труд за отглеждане и въздаване на земните творения на силата на сътворението и затова, при всеки свой изгрев, то трябва да намери человека само в труд, било в полето, било в жилището, било по горите, било на каквото и да е друго място, гдето человекът е поставен от общарията.

Работното време е от изгрев до заход слънце, а почивката е през полуденствието на обяд, за нахранване на человека.

Трудът на человека е само в полза на общарията, а не за негова лична полза, освен извънредния труд, употребен от женския пол в творчество на накити, за домашна украса и за домашни потреби.

През работните дни трудът е задължителен за всеки пълновъзрастен член на общиарията.

Общиарията може да използува и детския труд, и този на непълновъзрастните във всички случаи, които се наложат при липса на достатъчно пълновъзрастни членове, за посевите, за копането, за жътвата, за вършитбата, за направата на жилища, за направата на пътища и за други нейни, на общиарията, нужди.

По право, децата, начиная от седемгодишната им възраст до пълновъзрастието им, прекарват половината на деня до обяд в учение на писменост, а другата половина, след обяд в изучаването на занаяти, каквито те си изберат, за да има подготвени за общиарията и занаятчии, които да задоволяват нуждите на общожитието.

Свръхтрудът, както и всяко изобретение за творчество от особена полза за общиарията, се награждават с отличие под форма на огърлие, което награденият носи през праздничните дни в годината, но което след смъртта му остава пак собственост на общиарията.

От задължителния труд се освобождават само болните и крайно недъгавите, било поради старост, било поради тежки неизлечими заболявания.

От резултатите на труда се ползуват всичките членове на общиарията, но дотолкова, доколкото им е необходимо. Остатъкът се счита за излишък и той служи за обмяна срещу предмети, които са нужни на общиарията, но които й липсват и които се намират в други общиарии.

Размяната на излишъците може да става и срещу злато и сребро, стига това злато и това сребро да послужат само за украса, но не и като монетна стойност.

Монетите-златни, сребърни, или други – създадени от царете и от господарите са дело само на силата на разрушението и при размяната на излишъците между общиариите те се изключват като ценности, защото като основа за преценка на другите произведения в размяната служи крина жито.

Пълната размяна на излишъците се забранява. Най-малко една трета от тях се оставя като запас до прибиране на плодородието от втората година.

 

4.      За храмовете

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Храмовете се считат посветени на силата на сътворението и се състоят от олтар и салон без никакви икони и без никакви украшения.

Олтарът е към изток, а входовете са откъм запад, откъм севера и откъм юг.

Олтарът е отделен от салона чрез преграда. На средата на преградата са олтарните двери, които свещенослужителят отваря, за да остане всред тях и да проповядва.

Посетителите на храмовете биват призовани там с камбани, които бият веднъж преди почването на проповедите и повторно след свършването им. В двора на храма има жилище, в което живее свещенослужителят или свещенослужителката.

Правостоенето в храмовете е забранено, и заради това на разположение на посетителите се поставят скамейки за сядане.

Дворовете около храмовете биват заградени, а за вход за двора има само една врата.

Разработването на дворовете около храмовете за производство на овощия и зеленчуци е забранено. Допуска се само дворовете да бъдат залесявани с благоуханни дървета и с благоуханни цветя.

В двора зад олтара е гробницата на умрелите свещенослужители или на свещенослужителки. Там, гдето няма храмове, всяка къща и всяка пещера могат да се обърнат в храм. Проповядването на открито е забранено.

 

5.      За свещенослужителите и за свещенослужението в храмовете

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Свещенослужителите са монаси, които не са били женени и които нямат право да се женят през целия си живот. Те посвещават живота си на силата на сътворението и на учението за нейното ново творчество чрез създаването на всеземната человеческа, т.е. единна творческа сила, като общиарията (всеземночеловеческо общожитие при равенство и братство).

Допускат се свещенослужители и жени, но само девици, каквито са задължени да останат през целия си живот.

Освен това, свещенослужителите трябва да бъдат учени и добри познавачи на учението за общиариите и с дар слово.

Облеклото им, както при служба в храмовете, така и през другото време вън от службата, се състои само от червено расо без никаква покривка на главата и без никакви други украшения.

На свещенослужителите е забранено да се стрижат и да се бръснат.

Проповедите за възвеличението на силата на сътворението се държат само в храмовете и само до обяд през шестдесетте празднични дни и през петте мъртви дни в годината.

Те се състоят в четене, тълкуване и разясняване на 36-те етапи за сътворението на света и учението, което ги обхваща, именно: по три етапа и по три учения във всеки праздник, начиная от първия годишен праздник, 6-тия ден на месец ЯР.  Така през годината се извършват пет повторения по ред на проповедите за сътворението на света и на тълкуванията на ученията на общиарията, а през петте мъртви дни се четат и се проповядват само ученията за человеческото общожитие и се отдават възхваления чрез молитви на най-важните творчески сили на человека, които са:

1). зачатието. То е самата същност на силата на сътворението, основа на всеки земен живот, и подтик за появата и за растежа на всяко новосъздадено земно творение заедно с человека.

2). Слънчевият лъч, покровител на всеки земен живот.

3). Работната земя, за която человекът е създаден да я обработва и да я посява за създаване и пресъздаване на растителния живот на земята.

Свещенослужителят извършва проповедите правостоящ пред олтарните двери, посетителите са насядали.

всякакви възражения от страна на посетителите срещу проповедите са забранени. всеки, който си позволи да възрази или да прекъсне проповедта на свещенослужителя, се счита за носител на силата на разрушението и се откарва вън от селището, за да се върже на някое дърво, като се държи така, докато се изпари от него силата на разрушението.

Че действително силата на разрушението се е изпарила от провинения, това се счита за доказано, ако той, след като е стоял вързан 24 часа, признае, че е прегрешил спрямо силата на сътворението. В случай че и след три дни той не признае греха си, остават го вързан  още седем дни, за да бъде за десет дни разрушен от силата на разрушението чрез гладна смърт.

Тогава тялото му се заравя на същото място, без да се поставя какъвто и да било знак, от който да личи, че там е погребан човек. Преживее ли пък грешникът тези десет денонощия без храна и без вода, той бива отвързан и бива пуснат на свобода, но без право да се върне в своята общиария. Него го осъждат на скитничество или му позволяват да се пресели в друга общиария, дето може да бъде приет.

Свещенослужителите и свещенослужителките, ако проявят пола си, се наказват също така с унищожението им чрез гладна смърт, но тях връзват голи на някое дърво, далеч негде из планините между зверовете и без пазител и без да се интересува някой какво е станало по-нататък с тях.

При наказаните вързани несвещенослужители обикновено се поставя пазач.

Наказанията се налагат с издаване на нареждане от първостарейшината на общиарията, а се превеждат в изпълнение в присъствието на един от старейшините.

свещенослужителите живеят в постройки при храмовете, но там, където свещенослителите са жени, постъпването на ученици свещенослужители мъже е забранено, както е забранено постъпването на ученички в храмове, в които свещенослужителите са мъже.

Влизането в дворовете на храмовете нощем е забранено.

 

6.      За учениците свещенослужители в храмовете

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

За ученици свещенослужители в храмовете се приемат само пълновъзрастни по желание, след като са проявили успех в учението им по писменост и по дар слово.

Приетите остават на постоянно живеене в дворното помещение на храма, гдето се предават на изучаване общиарското учение под ръководството на свещенослужителите.

С постъпването си, учениците се обличат в червени раса и се отричат завинаги от светския живот.

След прекарване на 5-годишен курс, учениците държат изпит чрез едногодишни проповеди в храмовете и според това дали общиарията намира ученика подготвен за свещенослужител или не, той добива или не правото да свещенодейства.

В случай на неодобрение на ученика за свещенослужител, вой се освобождава от храма и се възвръща в светския живот, като обикновен член на общиарията.

В храмовете, гдето свещенослужителите са мъже (монаси), за ученици постъпват мъже, а в храмовете, в които свещенослужителите са жени (монахини), за ученици постъпват само жени.

Ученичките, девици се произвеждат свещенослужителки по същия ред, както мъжете.

Дали кандидатът за свещенослужител е подготвен за своята работа или не, за това се произнася първостарейшината на общиарията, който при своята преценка държи сметка за общото мнение на всички нейни членове. Когато има спор, въпросът се решава чрез гласоподаване.

Свещенослужители и свещенослужителки, признати за подготвени, остават на служба или при същите храмове, гдето са подготвяни или постъпват при други храмове, в която и да е общиария, която би ги поискала.

 

Глава втора

За новородените, за мъртъвците, за образуване на семейството и за общиарията

 

7.      За новородените

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Всяко новородено е творение и пресътворение на силата на сътворението.

Всяко новородено е и изкупление на първичен грях, сторен по замисъл на силата на разрушението, ала то е в същото време крайното тържество на силата на сътворението, която чрез раждания и прераждания продължава, умножава и възвеличава человеческия род.

С ражданията и преражданията человекът иначе смъртен и временен, остава да бъде за света вечност. Чрез него силата на сътворението остана да бъде за человечеството също вечност срещу силата на разрушението, чрез която смъртта продължи разрушенията между человеците, излагайки ги на войни, на неправди, на неравенства, на разноезичия, на разнонародия и разноверия, като ги разделя чрез граници и като ги дели на господари и роби, въвличайки ги в непрекъснати кръвополития и самоизтребления.

Инак самата смърт, която настъпва след като человекът е вложил своята творческа сила за местната или за всеземночеловеческата общиария, не е смърт-скръб, а смърт-радост.

Все пак, за человечеството носители на всички сили на силата на сътворението са само новородените, след като техните предшественици са станали или предстои да станат жертва на тази общиарска смърт-радост.

Защото силата на разрушението остана да съществува при человеческите общиарии в братство и равенство само като естествена смърт-радост, а не и за да сее друга смърт, възможна само вън от человеческите общиарии, гдето владее неравенството.

заради това, всяко новородено, бъдещ человек, се счита за творческа сила на общиарията. Заради това, при всяко новородено, без разлика на пола, общиарията още вечерта след раждането устройва в дома му веселие, чрез което се отдава най-голямо възхваление на силата на сътворението, и дарява отрочето с дарове, за да осигури най-веселото му и безгрижно отглеждане до пълнолетието му, което за женския пол настъпва с навършването на 16 години,  а за мъжкия – 18 години, след което лицето бива зачислено като пълновъзрастен член на общиарията.

До пълнолетието на всяко новородено, то се счита дете на общиарията, но още не е неин редовен член. Наименованието (кръщаването) на новороденото се извършва в първия праздник след раждането му и то непременно в дома на родителите му.

Това кръщаване става в присъствието на един от старейшините на общиарията, пред когото свещенослужителят оповестява името на новороденото о държи проповед за ролята на детето като бъдещ човек, след което то се изнася, за да се покаже на слънцето с благословение да бъде творческа сила за общиарията като самото слънце.

Присъствието на бащата при кръщаването на новороденото е забранено. Той се явява само след като бъде изнесено, за да се покаже на слънцето. Тогава бащата се покланя на детето-бъдещ човек, целува го и се заклева, че ще се грижи за него и ще го пази като зеницата на окото си.

Когато детето-бъдещ человек проходи, то бива заведено за пръв път в храма, бива обкичено с венец от цветя и от житни класове, за да се отдаде почит на изгряващата нова человеческа сила в общиарията, а заедно с това и да се възвеличи още веднъж, чрез детето бъдещият човек и силата на сътворението.

Новороденото се записва в общиарията с три имена: първото е неговото собствено, второто – името на майката, към което се притуря окончанието  ин (неин), и третото – името на бащата, към което се притуря окончанието ов (негов).

 

8.      За мъртъвците

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Крайната цел на силата на разрушението е да умъртви човека, създаден от силата на сътворението.

Силата на разрушението е винаги около човека и го следи като сянката му. По тази причина человекът трябва винаги да бъде опресняван. Това опресняване става по разни пътища, а именно: чрез сълзите на силата на сътворението т.е. водата (къпане и миене); чрез диханието на силата на сътворението т.е. въздухът (проветряване на жилището и прекарване на открито); чрез посрещане всяка сутрин първите животворни лъчи на силата на сътворението, изпращани от слънцето,; чрез отдаване на почит вечер на другите небесни творения на силата на сътворението, каквито са месецът и звездите, като ги съзерцаваме; чрез ежедневния труд, който никога не бива да бъде прекъсван, освен в определените праздници през годината; най-после, чрез одухотворяване от празничните проповеди в храмовете.

всичко това е предназначено да поддържа здравето, бодростта и преуспяването, както на отделния човек, така и на самата общиария.

Когато все пак някой член на общиарията стане жертва на силата на разрушението и умре, тогава камбаната при храма бие тревожно, и всеки общиарец е длъжен след работните часове да отиде при мъртвеца и да изрази пожелание, щото душата на покойника да се пресели в тялото на човека, който ще се роди в най-близко бъдеще, за да се възвърне чрез новородения пак при живите, и така да победи силата на сътворението, която може да разруши у човека само материята, но не и духа му, който е вечен и чиято вечност прави щото по тоя начин и самия човек да бъде вечен. Погребението на мъртъвците става на определени места извън селището, и то се извършва само вечер след заход слънце, или сутрин рано, преди изгрев слънце.

Внасянето на мъртъвци в храмовете е забранено, защото се смята, че мъртвото тяло принадлежи на силата на разрушението. Мъртъвците се вземат от домовете им и се занасят направо на определеното място за погребение. Присъствието на свещенослужители при мъртвеца строго се забранява. Мъртъвците се носят и погребват само в присъствието на един от старейшините като при погребението се забранява всяко присъствие на жени, на роднини на мъртвеца и непълнолетни. На погребението на мъртвеца отиват само приятелите му и почитателите му. Върху гроба на  всеки мъртвец се поставя плоча, на която са написани името и възрастта му, както и денят и годината, когато е погребан.

Само на третия ден от погребението, на гроба могат да отидат близките на покойника, които после в течение на 40 дни от деня на смъртта, всеки праздничен ден, продължават тоя свои посещения, за да отправят молитви към силата на сътворението духът на погребания да бъде вселен в тялото на някое новородено, което очакват да се яви на света из средата на техните близки. При тия молитви около гроба бива поливано с елей, а самият гроб бива накичен с благоуханни треви и цветя.

Носенето на траур заради умрелите се забранява. Когато мъртвецът е общиарски първостарейшина, той бива погребван от неговия заместник старейшина, и на погребението са длъжни да присъстват всички пълновъзрастни от двата пола, освен свещенослужителите и непълновъзрастните. На гроба на такъв първостарейшина до плочата се издига паметник, който изобразява силата на сътворението във вид на девица, над която блести слънцето.

Надгробните плочи, паметници и гробовете на първистарейшините се пазят от общиарията на вечни времена.

Мъртъвците се погребват, увити само в плащ, без никакви други дрехи или ценности по тях.

Когато умре някой свещенослужител, той бива погребван в двора на храма, в специално подготвена гробница, която е зад олтара. Такова погребение се извършва от първостарейшината, с участието на всички старейшини, без свещенослужител, но с задължителното присъствие на всички от общиарията, без разлика на пол и на възраст. В гробницата на свещенослужителя, която е  покрита, той бива погребан с облеклото му, такова, каквото е носил, а над гроба се поставят плоча и паметник, също такива, каквито се поставят над гроба на първостарейшина в общите гробища на общиарията.

Гробницата на свещенослужителите е отворена за поклонение всеки праздничен ден до обед.

Мъртъвците ученици или ученички свещенослужители се погребват в общите гробища по реда, по който се погребва всеки друг мъртвец, член на общиарията.

 

9.      За семейството

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

За силата на сътворението семейството са всички мирови и земни творения, сътворени от нея. От тук следва, че и за человека семейството са всичките человечески поселения във вид на общожитие, без граници, без лична собственост и с обща размяна на плодовете на человеческия труд.

Образуването на отделно семейство от мъж и жена става чрез взаимна любов и то само след пълнолетието им, което за жената настъпва след 16, а за мъжа след 18 навършени години.

Този акт се извършва само чрез простото лично заявление от двете страни пред първостарейшината на общиарията, че взаимната любов съществува, без всякакво участие на каквито и да било свещенослужители или на близки на мъжа или на жената.

Девствеността се изисква и от двата пола до пълнолетието. Когато се установи, че е нарушено това изискване от едната или от другата страна, а установяването на подобни нарушения става, като мъжът или жената лично направят изповед пред първостарейшината, в такъв случай бракът се разтуря.

Ако провиненият е мъжът и ако се касае за пръв негов брак, нему се забранява в срок от три години да образува второ семейство с девица. С вдовица обаче, или с разведена той може да влезе в брак, когато пожелае.

Ако пък провинената страна е жената, за нея забраната да образува семейство е само за една година, докато се види дали ще има плод от първото й сношаване с мъж.

При умирането на жената, мъжът може да встъпи в брак още след 40-я ден от погребението й, а при умиране на мъжа, жената не може да встъпи в брак преди да изтекат поне три месеца от погребението на мъжа.

Децата от втория брак носят презимената на новата майка или на новия баща, според случая, а децата от първия брак запазват старите си презимена.

Встъпването в брак на възрастен мъж с девица, на възрастна вдовица с млад момък и на вдовци с девици не е забранено, стига само да е налице взаимна обич.

Изгасне ли и взаимната обич, семейството може да бъде разтурено във всяко време, щом макар само една от страните поиска от първостарейшината това.

всяка двойка от мъж и жена може да образува семейство, стига двамата да не са брат и сестра или еднокръвни братовчеди.

Понеже семейството на семействата е самата общиария, то грижата за децата и за непълновъзрастните е общ дълг на всички пълновъзрастни общиарии. Защото децата и малолетните се считат преди всичко достояние на общиарията, а след това синове и дъщери на техните майки и бащи.

По тази причина и възпитанието на децата и непълновъзрастните се ръководи преди всичко от общиарията, чиито помощници и органи са майките и бащите, подчинени на общите разпореждания на общиарията.

Основен елемент на семейството се счита по право жената, поради което и общиарията взима всички мерки, щото новороденото от женски род до пълнолетието му да бъде добре гледано, за да бъде здраво и добре подготвено за мисията на бъдеща майка.

Когато предстои да се създаде семейство, мъжът и жената биват предварително преглеждани голи от най-старата врачка в общиарията. Ако при този преглед се окаже, че по тялото на единия или на другия съществуват рани или въобще врачката обяви единия или другия за болни, бракът не се допуска. На болния се разрешава да образува семейство само след като врачката удостовери, че е оздравял.

При заразителна болест у някой член на семейството, болният се отделя в специално помещение, гдето наедно с други болни, бива гледан и лекуван от врачки и врачове. Болните в тия помещения се връщат по домовете си само след като оздравеят.

Никой мъж не може да има едновременно две или повече жени, макар и като прислужнички, както и никоя жена не може да има повече от един мъж, макар и като прислужник, защото прислужничеството въобще и робството в общиариите е забранено.

Всяка изневяра, било от мъжка, било от женска страна се счита за нарушение на взаимната любов  и в подобни случаи семейството се разтуря.

Вдовствуването на мъжете повече от 6 месеца е забранено, както е забранено и вдовстването на жените повече от една година, освен на овдовялите по старост.

Девица, която роди дете без да е образувала още семейство, или през време на непълнолетието си, има право да се омъжи само за вдовец или за разведен мъж, който встъпва в брак не за първи път.

В такъв случай роденото от девица носи презимето само на майката, освен ако тя покаже кой е бащата и ако той се съгласи детето да носи неговото презиме. Такъв баща не може да бъде заставен против желанието си да вземе родилката за жена.

За отличаване на девиците и момците от другите членове на общиарията, те носят цветя или зеленини на дясното си ухо през всяко време на деня, където и да са.

Позволява се на пълновъзрастният мъж да носи и четвърто име, което означава специалният му занаят, ако има такъв.

 

10.  За общиарията

 

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всемира в равновесие в общожитие, което равновесие силата на разрушението, останала да съществува още на земята, не може да наруши, освен това между земните живи творения, създадени тъкмо по нейното посещане.

Това нарушение на равновесието и на общожитието на земните създания на силата на сътворението се е извършило чрез беса, вдъхнат от силата на разрушението в животните на земята, за да се преследват едно друго. Този бяс можа да проникне най-много в человечеството, гдето се изразяваше във вражди между племена, вражди между народи, и най-после във вражди между самите человеци от едно и също селище под различни предлози, създавани винаги от силата на разрушението.

И стана ясно, че тези вражди, раздухвани от бесовски дух до степен на кръвополития и войни межди племена и народи, дори между едноселци, разделени на господари и роби, не донасят нищо друго, освен преждевременна смърт на много човеци и преждевременно изчезване на много племена и народи, предназначени да създадат чрез творчество рая на земята за райско блаженс




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2012447
Постинги: 529
Коментари: 287
Гласове: 1152
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930