Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2016 09:10 - Тамплиерите - Банкери и Строители - Част 1 и 2
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 2319 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 10.02.2016 09:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тамплиерите - Банкери и Строители - Част 1 КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В СРЯДА, ЯНУАРИ 20, 2016

http://www.zahariada.com/
  imageМмакар че

конвенционалната история проследява развитието на съвременното банково дело до ранните еврейски и италиански заемни институции, именно ,,Орденът на тамплиерите" е този, който предшества Ротшилдови и Медичите.

   ,,Те са пионери на концепцията за кредитни институции, както и раздаването на заеми за търговско развитие и разширение. В действителност те изпълняват практически всички функции на една търговска банка от" ХХ век - пишат Бейджънт и Лий и отбелязват: ,,В зенита на тяхната власт тамплиерите боравят с голяма част - ако не целия - наличен капитал в Западна Европа."
   На християните е забранено да практикуват лихварство, което по онова време означава вземане на каквато и да е лихва от заеми, но тамплиерите успяват да избегнат това ограничение, вероятно подчертавайки военните, а не религиозните аспекти на ордена си. В един случай стари документи разкрива, че тамплиерите вземат до 60% лихва годишно - много по-висока лихва от тази на заемащите пари по онова време.      В една практика, която продължава и днес в швейцарските банки, тамплиерите поддържат дългосрочни частни тръстови фондове, достъпни само за титулярите на сметката.      Може да се твърди, че тамплиерите първи въвеждат кредитните карти и взаимнообвързаните сделки, тъй като развиват трансфер на фондове по записи - мюсюлманска техника, която най-вероятно е заета от ,,хашшашините" и други техни партньори в Близкия изток.    Поклонници, търговци, официални лица и духовници са изправени пред редица опасности и пречки, когато пътуват в Европа и до Светите земи. Те са жертва на лодкари, събирачи на такси за използване на пътищата, ханджии и дори църковни власти, изискващи подаяния, да не говорим за крадците и обирджиите по пътищата.      За да се пазят от такива нещастия, тамплиерите развиват система, чрез която пътникът може да депозира средства, за да си плати пътните разходи при началника на местния тамплиерски храм и да получи специално кодирана бележка. Тази бележка за дължима сума се издава под формата на акредитив, платим от всеки тамплиерски храм. В края на пътуването си пътникът получава или пари в брой от сметката си, или полица за покриване на превишения кредит. Това е система, която много силно наподобява както банковия човек, така и съвременната кредитна карта.      ,,В Англия тамплиерите действат и като бирници" - отбелязват Бейджънт и Лий. - Те не само събират папските данъци, десятъци и дарения, но и данъци и приходи за короната... и изглежда, вдъхват много по-силен страх в тази дейност, отколкото Вътрешни приходи. През 1294г. организират обръщането на стари пари в нови. Често действат като попечители на фондове или собственост. Опосредстват спорове, включващи плащане на откупи, зестри, пенсии и множество други транзакции.       Заедно с банковите практики тамплиерите носят в Европа познанията за архитектурата, астрономията, математиката, медицина и медицинските практики. За по-малко от сто години след формирането на ордена тамплиерите са се развили в средновековния еквивалент на днешната многонационална корпорация.    Те обаче не са доволни просто да придобиват съществуващи замъци и други постройки. Тамплиерите са ненаситни строители и издигат огромни укрепени имения, особено в южна Франция и Светите земи. Много от тях са построени на полуострови или планини и това ги прави особено непревземаеми. Получили привилегията да строят собствени църкви, тамплиерите стават основна движеща сила зад построяването на големите средновековни катедрали в Европа.   image    Един от най-известните строежи на тамплиерите е прочутата катедрала в Шартър, разположена югозападно от Париж на река Ер. Шартър е построен на мястото на древен център на друидите и всъщност е наречен на едно от келтските племена - ,,карнути".    ,,Това е езическо място" - пише Лоурънс Гарднър, - посветено на традиционната ,,Богиня Майка" - място, до което поклонници са пътували много преди времето на Исус."      Завършена през 1134г. за забележителните тридесет години, след като е започната, катедралата в Шартър е първата в готическия стил в архитектурата. Мнозина вярват, че това нововъведение е донесено от Близкия изток в Европа от тамплиерите, особено след като Шартър е вдъхновена от свързания с тамплиерите ,,св. Бернар", който провежда почти всекидневни съвещания със строителите. Отчитайки историята на тамплиерите, Хенкок твърди, че е ,,удовлетворенче наистина е било възможно те да са изкопали във Възвишението на храма някакво хранилище на древно познание, засягащо науката за строителството и, че биха могли да предадат наученото на ,,св. Бербар" в замяна на неговата подкрепа".     Смята се, че името ,,готика" произлиза от германските племена готи, които опустошават Римската империя. Същевременно Гардиър и други автори твърдят, че поне що се отнася до архитектурата, името може би произлиза от гръцкото ,,goetik", означавало нещо магическо.    Готите несъмнено нямат нищо общо с магическата архитектура на изумителен брой катедрали, построени през XII век - точно след като тамплиерите донасят своите тайни в Европа.     Преди това европейските сгради са ниски структури от големи блокове, построени предвид бързината и защитата. Внезапно хората са изумени от невъзможно високите сводести тавани и висящите подпори на новите катедрали. Арките и куполите, съчетани с прекрасни прозорци със стъклописи, отразяват новите техники, вдъхновени от тамплиерското познание за свещената геометрия и техниките на металургията.    Именно тамплиерите са тези, които подбуждат първите гилдии на зидарите. Според Пикнет и Принс тамплиерите ,,стоят зад формирането на гилдиите на строителите, включително тази на зидарите, които по-късно стават мирянски членове на ,,Ордена на тамплиерите" и се възползват от всичките им предимства, например освобождаването от плащане на данъци".

 Тамплиерите - Банкери и Строители - Част 2 КАТЕГОРИЯ: ИСТОРИЯ - В НЕДЕЛЯ, ЯНУАРИ 24, 2016   imageСтъклописите в Шартър предизвикват много коментари. ,,Нищо подобно не е виждано преди и нищо подобно няма да се види след това" - коментира Гарднър. - ,,Дори в здрач това стъкло запазва яркостта си повече от всяко друго. Готическите стъклописи имат и уникалната сила да трансформират вредните ултравиолетови лъчи в благотворна светлина, но тайната на производството им така и не е разкрита... Няма съвременен научен процес или химически анализ, който да е успял да проникне в загадката." Освен това Гарднър отбелязва, че сред усъвършенстващите готическите стъклописи е Омар Хаям и това отново свързва тамплиерските строители с източните познания нахашшашините.

   Хенкок отбелязва, че силата и величието на Карнакския храм на Египет, ,,стъпаловидната" пирамида на Джосер и Великата пирамида са ненадмината до времето на тамплиерските катедрали. Той добавя, че се убеждава още по-силно в някаква връзка между Древните мистерии и катедралите, когато си спомня, че св. Бернар веднъж определя Бога като ,,дължина, ширина, височина и дълбочина" - ясно внушение за познанията на Питагор, Платон и древните египтяни.

   В катедралата в Шартър има и физически доказателства, които силно подкрепят идеята, че тамплиерите са придобили скрити познания за историята на Иисус. На северната порта в Шартър, над малка колона, е издялан кивотът, носен на каруца с колела. Тъй като кивотът на завета липсва от разрушаването на юдейския храм през 70-те г. и тъй като преди това време всички разкази описват кивота като носен на ръце, много изследователи са открили кивота и са го пренесли в Европа.
   Гравюрата е недвусмислено свързана с кивота, тъй като надпис на латински точно под нея гласи: ,,На това място Кивотът е обичан и му се подчиняват", макар че би могло да значи и ,,На това място кивотът е скрит". В друга част на катедралата в Шартър има каменна гравюра, за която се смята, че представлява Дева Мария и е свързана с надписа ,,arcis foederis", или Кивота на завета.

   Макар да е вярно, че различни християнски традиции изобразяват Дева Мария като ,,жив" кивот на завета, защото е износила Иисус. гравюрата на кивота върху каруца ясно показва, че тази гравюра може да се отнася и до осезаем кивот от Стария завет.

   Цялата тази загриженост за Мария и кивота осигурява силна подкрепа на идеята, че много образовани хора през средновековието са знаели за традиция, която твърди, че и Мария, и кивотът по някое време вероятно са пребивавали в Европа.

   Истинската съдба на легендарния кивот остава голяма загадка. Някои изследователи вярват, че той е разрушен, докато други са убедени, че продължава да съществува на някакво скришно място на тайно общество или вероятно е съхранен в катакомбите под Ватикана. Греъм Хенкок, бившият кореспондент на,,The Economist" за Източна Африка, провежда задълбочено изследване на кивота и заключава, че той е скрит в Етиопия, където остава и днес. Поне един съвременен изследовател вярва, че този свещен обект все още може да е скрит под скалата Мория в Йерусалим.

   Друга ясна връзка между тамплиерите и тяхната работа в Храма на Соломон може да се открие в параклиса в Рослин - миниатюрна катедрала в малкото шотландско градче Рослин, южно от Единбург. Уилям Синклер - наследник на видното семейство Сен-Клер, свързано чрез брак с великия майстор Пайен, основава параклиса през 1446г., но той е завършен през 1486г. от сина му, Оливър. Намерението е той да е първата част от по-голяма църква, която така и не е завършена.

  Очевидно християнско място за преклонение, по отношение на Рослин възникват въпроси. ,,Всъщност това е странна комбинация от скандинавски, келтски и готически стил" - отбелязва Гарднър. ,,При проверката на официалната история установяваме, че Рослин е трябвало да бъде осветен наново през 1862г." - пишат Найт и Ломас. - ,,Преди тази дата съществува несигурност за статуса му по отношение на освещаването... Символизмът е египетски, келтски, еврейски, тамплиерски и масонски в изобилие; таван, осеян със звезди, растения, излизащи от устата на келтските Зелени човечета, вплетени пирамиди, образи на Моисей, кули от Божествения Йерусалим, гравирани кръстове, както и квадрати и компаси. Единствената сигурна християнска образност е в по-късните викториански промени..."

   Найт и Ломас откриват, че планът на пода на Рослин е точно копие на този на ,,Храма на Соломон" в Йерусалим и дори включва двете важни колони на входа. Те са наречени ,,Яхин и Боаз" - имена, свързани с Древните мистерии, които продължават да имат митично и мистично значение както за евреите, така и за франкмасоните.

   ,,Рослин не е просто параклис" - заключават Найт и Ломас, - ,,Той е посттамплиерско светилище, изградено да даде подслон на свитъците, открити от Юг дьо Пайен и неговия екип под най-святата светиня от всички" - последния храм в Йерусалим. ,,...Параклисът в Рослин е преднамерено повторение на мястото, където са били погребани тайните свитъци" Тези автори пишат, че свитъците, скрити под храма в Йерусалим, са най-високо ценените трудове на юдеите, особено на по-отдадените секти, и представляват,,най-безценното съкровище на християнския свят", може би включвайки отдавна загубения документ ,,Q", за който се твърди, че е основата на евангелията на Матей, Марко, Лука и Иоан. ,,По-обикновените материали, например Общинския правилник, се намират по цяла Юдея на места, които са толкова скромни като Кумранските пещери" - добавят те.

   Трябва също така да се отбележи, че по времето, когато тамплиерите строят своите готически катедрали, нито една не носи изображение на Разпятието - изключително странна аномалия за християнски орден, но убедително доказателство, че тамплиерите наистина отричат ортодоксалното становище за това събитие.

   Друг фактор, свързващ тамплиерите с ересите от онова време, са романизираните писания на Волфрам фон Ешенбах, чийто герой Персивал се превръща в Парсифал от прочутата опера на Вагнер, ,,Parsifal", за която се твърди, че е едно от най-визионерските и езотерични произведения на Вагнер, свързва неговия светоглед с тамплиерските традиции. Беден баварски рицар, за Волфрам мнозина смятат, че е тамплиер, тъй като несъмнено демонстрира много интимно познание за тамплиерите, както и за тяхното,,оборудване" и бойни техники. Той описва братството от рицари, облечени в бели мантии, декорирани в червени кръстове, пазещи някаква велика и свещена тайна, и дори ги нарича ,,Templeis", което може да се преведе като тамплиери.

   Именно Волфрам е сред първите, които популяризират легендата за ,,Светия граал" - онази убягваща цел на редица средновековни начинания. Митологията за граала - крал Артур, Мерлин и Кръглата маса - всъщност започва с поема от Кретиен дьо Троа, написана в края на XII век. Кретиен е този, който пръв назовава жилището на Артур Камелот. Тъй като Кретиен живее в Троа - мястото на официалното санкциониране на ордена - и е нает от графа на Шампания, сеньор на великият майстор на тамплиерите Пайен, - може би е имал достъп до донесеното от Светите земи тамплиерско познание и го е включил в произведението си.

   В ,,Parsival" на Волфрам граалът е магически камък, даряващ младост на онзи, който го притежава. Този камък се пази от рицарите тамплиерите в големия храм ,,Munsalvaesche", или ,,Планината на спасението", за която се вярва, че е свързана с планинската крепост Монсегюр в южна Франция - последния бастион на катарите.

  Волфрам се свързва още по-силно с тамплиерите, когато разказва, че източникът му за ,,Parsival" идва от древен арабски ръкопис, който се пази от династията Анжу.

   Започвайки с тамплиерите, след това пробивайки си път през Цистерцианския орден на св. Бернар към символната архитектура на готическите катедрали, семената на тяхната ерес се разпространяват надлъж и нашир.

   Тамплиерите процъфтяват благодарение на технологиите и философиите, открити в Йерусалим, докато църквата се настройва все по-антагонистично, постепенно осъзнавайки заплахата, която представлява тяхното познание. На свой ред тамплиерите се настройват срещу църквата. Изследователят Дейвид Хатчър Чайлдрес прави наблюдението: ,,За тамплиерите истинската църква - тази, която учи на мистицизъм, прераждане и добри дела - е потисната от тъмна сила, която се е нарекла единствената права вяра".

   През столетията, в които властва, църквата - тогава неустоимо изкушение за корумпирани официални лица, негодници и измамници, както и за набожните - често предизвиква кървави кланета срещу враговете си, което в крайна сметка започва да означава всеки, който не се подчини на нейната власт. Например в периода 1208-1244г. десетки хиляди души са убити от папската армия, изпратена от Ватикана в провинция Лангедок в югозападна Франция - отколешния дом на рицарите тамплиери, както и родина на някои изключително неортодоксални идеи.



Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
1. indiram - Здравей, Захариада!
10.02.2016 14:13
Интересна е тази дружина - Ордена на Тамплиерите, самите Тамплиери.
Да не излезе, че са тръгнали някога от Ерусалим, потомци на първите народи?
Голяма загадка са тези Тамплиери - дали целенасочено не изпускат по малко знание - за (малко) познание или за (още по-голяма) заблуда?
...
Много интересна статия!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39689095
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031