Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08 13:59 - ГУНИ
Автор: balkan1 Категория: История   
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.08 14:25


БХАГАВАТ ГИТА ( Махабхарата (кн. 6, гл. 25 - 42) )- Четиранедесета глава 
ТРИТЕ ГУНИ НА МАТЕРИАЛНАТА ПРИРОДА
ТЕКСТ 1
шри-бхагаван увача парам бхуйах правакшйами джнананам джнанам уттамам
йадж джнатва мунайах сарве парам сиддхим ито гатах

шри-бхагаван увача – Бог, Върховната Личост, каза; парам – трансцендентален; бхуйах – отново; правакшйами – Аз ще говоря; джнананам – за цялото знание; джнанам – знание; уттамам – върховното; йат – което; джнатва – като зная; мунайах – мъдреците; сарве – всички; парам – трансцендентално; сиддхим – съвършенство; итах – от този свят; гатах – достигнаха.

Бог, Върховната Личност, казва: „Отново ще изложа пред теб най-доброто от цялото знание, тази най-висша мъдрост, познаването на която е довело всички мъдреци до най-висше съвършенство.
ПОЯСНЕНИЕ: От седма глава до края на дванадесета глава Шри Кршна подробно описва Абсолютната Истина, Бога, Върховната Личност. Тук Господ продължава да просвещава Арджуна. Ако някой разбере тази глава чрез метода на философското размишление, той ще достигне до разбирането на преданото служене. В тринадесета глава се казва ясно, че посредством смирено развиване на знание човек може да се освободи от материалното оплитане. Там се разкрива също, че заплитането на живото същество в материалния свят се дължи на общуването му с гуните на природата. В тази глава Върховната Личност обяснява какво представляват тези гуни, как действат те, как обвързват и как дават освобождение. Върховният Господ заявява, че знанието, което се излага в тази глава, е по-висше от знанинето, което е дал досега в другите глави. Чрез разбиране на това знание много велики мъдреци са постигнали съвършенство и са се пренесли в духовния свят. Тук Господ обяснява същото знание, но по по-добър начин. Това знание е много, много по-висше от всички степени на знанието, обяснени досега, и с него мнозина са постигнали съвършенство. И така, трябва да се очаква, че всеки, който разбере тази четиринадесета глава, ще постигне съвършенство.
ТЕКСТ 2
идам джнанам упашритйа мама садхармйам агатах
сарге 'пи нопаджайанте пралайе на вйатханти ча

идам – това; джнанам – знание; упашритйа – като приема убежище в Мен; мама – Моята; садхармйам – съща природа; агатах – след като са достигнали; сарге апи – дори в творението; на – никога; упаджайанте – се раждат; пралайе – при унищожението; на – нито; вйатханти – биват смущавани; ча – също.
432
Като се установи в това знание, човек може да достигне трансценденталната природа, която е подобно на моята собствена природа. Установен по този начин, той не се ражда по време на сътворението, нито пък е обезпокояван по време на унищожението.
ПОЯСНЕНИЕ: След като придобие съвършено трансцендентално знание, човек се изравнява в качествено отношение с Бога, Върховната Личност, и се освобождава от повтарящото се раждане и смърт. Той обаче не губи същността си на индивидуална душа. От ведическата литература се разбира, че освободените души, които са достигнали трансценденталните планети в духовното небе, винаги се стремят към лотосовите крака на Върховния Господ и са заети с трансцендентално любовно служене на Него. И така, дори след като постигнат освобождение, преданоотдадените не изгубват индивидуалността си.
Каквото и знание да получим в материалния свят, обикновено то е замърсено от трите гуни на материалната природа. Знанието, което не е замърсено от трите гуни на природата, се нарича трансцендентално знание. Щом човек се установи в него, той достига нивото на Върховната Личност. Тези, които нямат знание за духовното небе, смятат, че след като живото същество се освободи от дейностите, присъщи на материалната форма, духовната идентичност изгубва формата си и се лишава от разнообразието. Но както в този свят има материално разнообразие, така и в духовния свят има разнообразие. Личностите, които са в невежество, мислят, че духовното съществуване е противоположно на материалното разнообразие. Истината е, че в духовното небе човек получава духовна форма. Съществуват духовни дейности, а духовното състояние се нарича живот в преданост. За тази атмосфера се казва, че е незамърсена и в нея човек е еднакъв в качествено отношение с Върховния Господ. За да получи такова знание, човек трябва да развие всичките си духовни качества. Този, който успее да развие духовни качества, не е засяган нито от сътворяването, нито от унищожаването на материалния свят.
ТЕКСТ 3
мама йонир махад брахма тасмин гарбхам дадхамй ахам
самбхавах сарва-бхутанам тато бхавати бхарата

мама – Моя; йоних – источник возникновения; махат – весь материальный космос; брахма – высший; тасмин – в этом; гарбхам – оплодотворение; дадхами – осуществляю; ахам – Я; самбхавах – появление; сарва-бхутанам – всех живых существ; татах – впоследствии; бхавати – становится; бхарата – о потомок Бхараты.
О, сине на Бхарата, цялата материална субстанция, наричана Брахман, е източникът на раждането. Аз оплодявам този Брахман и давам взможност на всички живи същества да се родят.
ПОЯСНЕНИЕ: Това е обяснението на света: всичко, което става, се дължи на съчетаването на кшетра и кшетра-джна, т.е. на тялото и духовната душа. Това съчетаване на материалната природа и живото същество е възможно благодарение на Самия Върховен Бог. Махат-таттва е абсолютната причина за възникването на цялото космическо проявление и тази цялостна субстанция на материалната причина, в която има трите гуни на природата, е наричана понякога Брахман. Върховната Личност опложда тази цялостна субстанция и по такъв начин става възможно съществуването на 433
безброй много вселени. Тази цялостна материална субстанция, махат-таттва, е описана във ведическата литература като Брахман (Мундака Упанишад 1.1.9): тасмад етад брахма нама-рупам аннам ча джайате. Върховната Личност опложда Брахман със семената от живи същества. Двадесет и четири елемента, първите от които са земя, вода, огън и въздух, са материална енергия и съставляват това, което се нарича махад брахма, т.е. великият Брахман, материалната природа. Както се обясни в седма глава, освен тази природа има и друга, по-висша природа – живото същество. По волята на Бога, Върховната Личност, материалната природа се комбинира с по-висшата природа и след това от тази материална природа се раждат всички живи същества.
Скорпионът снася яйцата си в купчина ориз и понякога хората казват, че скорпионът се ражда от ориза. Но оризът не е причина за раждането на скорпиона. В действителност яйцата са снесени от майката. Аналогично, материалната природа не е причината за раждането на живите същества. Семето се дава от Бога, Върховната Личност, и само изглежда, че живите същества са продукти на материалната природа. И така, всяко живо същество в зависимост от миналите си дела получава различно тяло, сътворено от тази материална природа, така че да може да се наслаждава или да страда в съответствие с миналите си дейности. Господ е причината за всички проявления на живите същества в материалния свят.
ТЕКСТ 4
сарва-йонишу каунтейа муртайах самбхаванти йах
тасам брахма махад йонир ахам биджа-прадах пита

сарва-йонишу – във всички форми на живот; каунтейа – о, сине на Кунти; муртайах – форми; самбхаванти – те се появяват; йах – които; тасам – на всички тях; брахма – върховният; махат йоних – източник за раждане в материалната субстанция; ахам – Аз; биджа-прадах – даващият семе; пита – бащата.
О, сине на Кунти, трябва да разбереш, че Аз съм бащата, даващ семето на всички форми на живот, които могат да се родят в тази материална природа.
ПОЯСНЕНИЕ: В този стих недвусмислено се казва, че Бог, Върховната Личност, Кршна е първоначалният баща на всички живи същества. Живите същества са комбинация от материална и духовна природа. Такива живи същества могат да се открият не само на тази, но и на всяка планета, дори на най-висшата, където се намира Брахма. Навсякъде има живи същества – в земята, дори във водата и в огъня. Всички те се появяват в резултат на оплождането на майката, материалната природа, от Кршна. Смисълът е, че материалният свят е оплоден с живи същества, и по време на сътворяването те се появяват в различни форми, съответстващи на миналите им дела.
ТЕКСТ 5
саттвам раджас тама ити гунах пракрити-самбхавах
нибадхнанти маха-бахо дехе дехинам авйайам

саттвам – гуната на доброто; раджах – гуната на страстта; тамах – гуната на невежеството; ити – така; гунах – качествата; пракрити – материалната природа; самбхавах – създадено от; нибадхнанти – обуславя; маха-бахо – о, силноръки; дехе – в това тяло; дехинам – живото същество; авйайам – вечното.
434
Материалната природа се състои от три гуни – добро, страст и невежество. Когато вечното живо същество влезе в контакт с природата, о, силноръки Арджуна, то става обусловено от тези гуни.
ПОЯСНЕНИЕ: Тъй като живото същество е трансцендентално, то няма нищо общо с материалната природа. Но понеже е станало обусловено от материалния свят, то действа, омагьосано от трите гуни на материалната природа. Поради това, че живите същества имат различни видове тела, съответстващи на различните аспекти на природата, те са заставяни да действат в съответствие с тази природа. Това е причината за същестуването на многообразието от щастие и нещастие.
ТЕКСТ 6
татра саттвам нирмалатват пракашакам анамайам
сукха-сангена бадхнати джнана-сангена чанагха

татра – там; саттвам – гуната на доброто; нирмалатват – като най-чистото; пракашакам – като осветява; анамайам – без никаква греховна последица; сукха – с щастие; сангена – с общуване; бадхнати – условия; джнана – със знание; сангена – с общуване; ча – също; анагха – о, безгрешни.
О, непогрешими, гуната на доброто, която е по-чиста от другите гуни, дава просветление и освобождава от последиците на всички грехове. Които се намират в тази гуна, стават обусловени от чувството за щастие и знание.
ПОЯСНЕНИЕ: Има различни видове живи същества, обусловени от материалната природа. Едни са щастливи, други са много активни, а трети – безпомощни. Тези различни психични проявления са причина за обусловено положение на съществата в природата. В тази част на Бхагавад-гита се обяснява по какъв начин те са различно обусловени. Най-напред се разглежда гуната на доброто. Резултатът от развиването на гуната на доброто в материалния свят е, че човек става по-мъдър от всички, които са обусловени по друг начин. Човекът в гуната на доброто не е толкова засегнат от материалните страдания и усеща напредъка си в материалното знание. Представител на тази гуна е брахманът, тъй като за него се предполага, че е установен в гуната на доброто. Щастието, което човек изпитва, се дължи на разбирането от последиците на греховете си. Всъщност във ведическата литература се казва, че гуната на доброто означава по-голямо знание и по-силно усещане за щастие.
Обезпокояващото тук е, че когато едно живо същество се установи в гуната на доброто, то става обусловено, защото чувства, че е напреднало в знанието и е по-добро от другите. По този начин то става обусловено. Най-подходящ пример за това са учените и философите. Всички те са много горди със знанието си и понеже обикновено подобряват условията, в които живеят, те изпитват някакво материално щастие. Това усещане за висше щастие в обусловения живот ги обвързва с гуната на доброто в материалната природа. Те са привлечени от работата в гуната на доброто и докато желаят да действат по този начин, трябва да получават някакъв вид тяло в гуните на природата. Така те нямат възможност да постигнат освобождение, нито да се пренесат в духовния свят. Много пъти човек може да се ражда философ, учен или поет и отново и отново да се заплита в същите неблагоприятни условия на раждане и смърт. Но под 435
влияние на илюзията на материалната енергия човек мисли, че този начин на живот е приятен.
ТЕКСТ 7
раджо рагатмакам виддхи тришна-санга-самудбхавам
тан нибадхнати каунтейа карма-сангена дехинам

раджах – гуната на страстта; рага-атмакам – родената от желание или похот; виддхи – знай; тришна – с копнеж; санга – общуване; самудбхавам – породена от; тат – това; нибадхнати – обвързва; каунтейа – о, сине на Кунти; карма-сангена – от връзката с кармичните дейности; дехинам – въплътеното.
О, сине на Кунти, гуната на страстта се поражда от безкрайните желания и копнежи и поради това въплътеното живо същество се обвързва с материалните кармични дейности.
ПОЯСНЕНИЕ: Гуната на страстта се характеризира с взаимното превличане на мъжа и жената. Жената има влечение към мъжа, а мъжът има влечение към жената. Това се нарича гуна на страстта. И когато гуната на страстта нараства, човек развива копнеж за материални наслаждения. Той иска да се наслаждава на сетивни удоволствия. За да наслади сетивата си, човекът, който е в гуната на страстта, се стреми към почит в обществото или в страната си, иска да има щастливо семейство с хубави деца, жена и дом. Това са продуктите на гуната на страстта. Докато човек копнее за такива неща, той трябва да работи непосилно. Ето защо тук ясно се посочва, че той ползва плодовете от дейността си и затова се обвързва от тези дейности. За да удовлетвори съпругата си, децата си обществото и за да запази престижа си, той трябва да работи. Следователно целият материален свят се намира в известна степен в гуната на страстта. Съвременната цивилизация се счита напреднала според критерия на гуната на страстта. Някога за напредък се е приемал напредъкът в гуната на доброто. Ако за установените в гуната на доброто няма освобождение, тогава какво да говорим за тези, които са оплетени от гуната на страстта?
ТЕКСТ 8
тамас тв аджнана-джам виддхи моханам сарва-дехинам
прамадаласйа-нидрабхис тан нибадхнати бхарата

тамах – гуната на невежестваото; ту – но; аджнана-джам – което се поражда от невежество; виддхи – знай; моханам – заблудата; сарва-дехинам – на всички въплътени същества; прамада – с безумие; аласйа – с леност; нидрабхих – и спане; тат – това; нибадхнати – обвързва; бхарата – о, сине на Бхарата.
О, сине на Бхарата, знай, че гуната на мрака, породена от невежеството, заблуждава всички живи същества. Резултатите от тази гуна са безумие, леност и сън и те обвързват обусловена душа.
ПОЯСНЕНИЕ: Специфичната употреба на думата ту в този стих е много важна. Тя означава, че гуната на невежеството е присъща на въплътената душа. Гуната на невежеството е съвсем противоположна на гуната на доброто. В гуната на доброто,
436
посредством развиване на знание, човек може да разбере кое какво е, а в гуната на невежеството е точно обратното. Този, който е под влиянието на гуната на невежеството, обезумява, а един безумец не може да разбере кое какво е. Вместо да напредва, човек деградира. Определение за гуната на невежеството е дадено във ведическата литература. Васту-йатхатмйа-джнанаваракам випарйайа-джнана-джанакам тамах – под омаята на невежеството човек не може да разбира нещата такива, каквито са. Например всеки може да разбере, че щом дядо му е умрял, той също ще умре. Човек е смъртен. Децата, които той зачева, също ще умрат. И така, смъртта е нещо сигурно. Въпреки това хората бясно трупат пари и работят непосилно ден и нощ, без да се грижат за вечната душа. Това е безумство. От безумие те не искат да напредват в духовно разбиране. Такива хора са много мързеливи. Ако някой им предложи общуване, което ще им даде духовно разбиране, те не се интересуват твърде. Те дори не са активни, каквито са хората, управлявани от гуната на страстта. Друг признак за това, че някой е в гуната на невежеството, е че той спи повече, отколкото му е нужно. Шест часа сън напълно достатъчни, но човек, който е в гуната на невежеството, спи поне десет или дванадесет часа в денонощие. Той винаги изглежда потиснат, склонен да приема опиати и да спи. Такива са признаците на човека, обусловен от гуната на невежеството.
ТЕКСТ 9
саттвам сукхе санджайати раджах кармани бхарата
джнанам авритйа ту тамах прамаде санджайатй ута

саттвам – гуната на доброто; сукхе – в щастие; санджайати – обвързва; раджах – гуната на страстта; кармани – кармични дейности; бхарата – о, сине на Бхарата; джнанам – знанието; авритйа – като покрива; ту – не; тамах – гуната на невежеството; прамаде – о, безумие; санджайати – обвързва; ута – се казва.
О, сине на Бхарата, в гуната на доброто човек привиква към щастие, страстта го тласка към кармични дейности, а невежеството покрива знанието му и обрича човека на безумие.
ПОЯСНЕНИЕ: Личност, която е в гуната на доброто, е удовлетворена от работата си или от интелектуалните си търсения, както философът, ученият или учителят могат да се занимават в определена област на знанието и да са удовлетворени от това. Човек, който е в гуната на страстта, може да се занимава с кармични дейности. Той се стреми да притежава колкото е възможно повече и изразходва средствата си за добри каузи. Понякога той се опитва да открива болници, да дава пари на благотворителни институции и т.н. Това са белезите на личността, която е в гуната на страстта. А гуната на невежеството покрива знанието. Каквото и да прави човек в гуната на невежеството, то не е добро нито за него, нито за другите.
ТЕКСТ 10
раджас тамаш чабхибхуйа саттвам бхавати бхарата
раджах саттвам тамаш чаива тамах саттвам раджас татха

раджах – гуната на страстта; тамах – гуната на невежеството; ча – също; абхибхуйа – превъзхожда; саттвам – гуната на доброто; бхавати – почва да се откроява; бхарата –
437
о, сине на Бхарата; раджах – гуната на страстта; саттвам – гуната на доброто; тамах – гуната на невежеството; ча – също; ева – подобно на това; тамах – гуната на невежеството; саттвам – гуната на доброто; раджах – гуната на страстта; татха – по този начин.
О, сине на Бхарата, понякога преобладава гуната на доброто, която взема надмощие над гуните на страстта и невежеството. Понякога гуната на страстта побеждава доброто и невежеството. А друг път гуната на невежеството побеждава доброто и страстта. По този начин винаги има борба за превъзходство.
ПОЯСНЕНИЕ: Когато преобладава гуната на страстта, гуните на доброто и невежеството са потиснати. Когато преобладава гуната на доброто, страстта и невежеството търпят поражение. А когато преобладава гуната на невежеството, победените са страстта и доброто. Надпреварата продължава постоянно. Затова този, който наистина е решил да напредне в Кршна съзнание, трябва да излезе извън обсега на трите гуни. Когато определена гуна на природата преобладава, тя се проявява в поведението на човека, в дейностите му, в храненето му и т.н. Всичко това ще бъде обяснено в следващите глави. Но ако човек иска, чрез практика той може да развие гуната на доброто и да победи гуните на страстта и невежеството. По същия начин човек може да развие гуната на страстта и да победи доброто и невежеството или да развие гуната на невежеството и да победи доброто и страстта. Въпреки че тези три гуни на материалната природа съществуват, ако човек е решителен, може да бъде благословен да се установи в гуната на доброто, а когато се издигне над гуната на доброто, да се установи в чисто добро, наречено васудева ниво, на което може да разбере науката за Бога. По специфичните дейности на човека може да се разбере в коя гуна на природата се намира той.
ТЕКСТ 11
сарва-дварешу дехе 'смин пракаша упаджайате
джнанам йада тада видйад вивриддхам саттвам итй ута

сарва-дварешу – във всички врати; дехе асмин – в това тяло; пракашах – качеството на осветяването; упаджайате – се развива; джнанам – знание; йада – когато; тада – тогава; видйат – зная; вивриддхам – увеличил; саттвам – гуната на доброто; ити ута – така се казва.
Проявленията в гуната на доброто могат да бъдат изпитани, когато всички врати на тялото бъдат озарени от знание.
ПОЯСНЕНИЕ: Тялото има девет врати: две очи, две уши, две ноздри, уста, полови органи и анус. Когато всяка врата бъде озарена от признаците на доброто, човек всъщност е развил гуната на доброто. В гуната на доброто той може да вижда нещата от правилна позиция, може да слуша от правилна позиция и да усеща вкуса на нещата от правилна позиция. Той се пречиства вътрешно и външно. На всяка врата се появяват признаците на щастие. Това е състоянието на доброто.
ТЕКСТ 12
438
лобхах правриттир арамбхах карманам ашамах сприха
раджасй етани джайанте вивриддхе бхаратаршабха

лобхах – алчност; правриттих – дейност; арамбхах – стремеж; карманам – в дейности; ашамах – неконтролируемо; сприха – желание; раджаси – на гуната на страстта; етани – всички тези; джайанте – се развиват; вивриддхе – когато нарастне прекалено; бхарата-ришабха – о, най-добър сред потомците на Бхарата.
О, най-добър от всички Бхарати, когато нараства гуната на страстта, се развиват признаците на силна привързаност, на кармична дейност, прекомерно усилие и неудержимо желание и копнеж.
ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който е в гуната на страстта, никога не е доволен от положението, което е достигнал: той силно желае да се издига. Ако иска да си построи къща, прави всичко възможно да има разкошен дом, като че ли ще живее в него вечно. Той развива силно желание за сетивно наслаждение. За сетивното наслаждение няма край. Такъв човек винаги иска да е със семейството си, вкъщи, и да удължава безкрайно процеса на сетивното наслаждение. Всички тези признаци са характерни за гуната на страстта.
ТЕКСТ 13
апракашо 'правриттиш ча прамадо моха ева ча
тамасй етани джайанте вивриддхе куру-нандана

апракашах – невежество; аправриттих – бездействие; ча – и; прамадах – безумие; мохах – илюзия; ева – несъмнено; ча – също; тамаси – гуната на невежеството; етани – тези; джайанте – се проявяват; вивриддхе – когато е развито; куру-нандана – о, сине на Куру.
О, сине на Куру, когато расте гуната на невежеството, се проявяват мрак, леност, безумие и илюзия.
ПОЯСНЕНИЕ: Когато няма проветление, няма и знание. Човек, който е в гуната на невежеството, не действа съгласно с регулиращите принципи; той иска да действа по собствен каприз, без цел. Въпреки че има способности да работи, той не полага никакви усилия. Това се нарича илюзия. Въпреки че съзнанието действа, животът е бездеен. Това са признаците на човек, който е в гуната на невежеството.
ТЕКСТ 14
йада саттве правриддхе ту пралайам йати деха-бхрит
тадоттама-видам локан амалан пратипадйате

йада – когато; саттве – гуната на доброто; правриддхе – разви; ту – но; пралайам – смърт; йати – отива; деха-бхрит – въплътената; тада – тогава; уттама-видам – на великите мъдреци; локан – планетите; амалан – чисти; пратипадйате – достига.
Когато човек умре в гуната на доброто, той достига чистите висши планети на великите мъдреци.
439
ПОЯСНЕНИЕ: Човек в доброто постига по-висшите планетарни системи като Брахмалока и Джанолока и там се радва на божествено щастие. Думата амалан е важна; тя означава „освободен от гуните на страстта и невежеството”. В материалния свят има поквара, но гуната на доброто е най-чистата форма на съществуване в материалния свят. За радличните видове живи същества има различни видове планети. Тези, които умират в гуната на доброто, се издигат до планети, където живеят велики мъдреци и велики преданоотдадени.
ТЕКСТ 15
раджаси пралайам гатва карма-сангишу джайате
татха пралинас тамаси мудха-йонишу джайате

раджаси – в страст; пралайам – смърт; гатва – като достига; карма-сангишу – в обществото на личности, които са заети в кармични дейности; джайате – се ражда; татха – по същия начин; пралинах – като умира; тамаси – в невежество; мудха-йонишу – в животински форми; джайате – се ражда.
Когато човек умре в гуната на страстта, той се ражда сред личности, които са заети с кармични дейности, а когато умре в гуната на невежеството, се ражда в животинското царство.
ПОЯСНЕНИЕ: Някои хора остават с впечатлението, че щом душата е достигнала нивото на човешки живот, тя никога вече няма да падне. Това не е вярно. Според този стих, ако човек развие гуната на невежеството, след смъртта си деградира до животинска форма на живот. От това ниво той трябва отново да еволюира, за да получи човешка форма на живот. Затова всички, които наистина се отнасят сериозно към човешкия живот, трябва да се привържат към гуната на доброто и с помощта на подходящо общуване да преминат границите на гуните и да се установят в Кршна съзнание. Тази е целта на човешкия живот. В противен случай няма гаранция, че човешкото същество ще достигне отново до положението да бъде човек.
ТЕКСТ 16
карманах сукритасйахух саттвикам нирмалам пхалам
раджасас ту пхалам духкхам аджнанам тамасах пхалам

карманах – от работа; су-критасйа – благочестива; ахух – се казва; саттвикам – в гуната на доброто; нирмалам – пречистен; пхалам – резултат; раджасах – в гуната на страстта; ту – но; пхалам – резултатът; духкхам – страдание; аджнанам – глупост; тамасах – от гуната на невежеството; пхалам – резултат.
Резултат от всяка благочестива дейност е чист и за такива дейности се казва, че е в гуната на доброто. Дейност, която е извършена в гуната на страстта, завършва със страдание, а дейността, извършена в гуната на невежеството – с глупост.
ПОЯСНЕНИЕ: Резултат от благочестивите дейности в гуната на доброто е чист. Затова мъдреците, които са напълно освободени от илюзия, се установяват в щастие. А дейностите в гуната на страстта водят до страдание. Всяка дейност за материално 440
щастие е обречена на провал. Ако например някой иска да притежава небостъргач, колко много страдания ще трябва да изтърпи, преди да го построи. Този, който финансира начинанието, трябва да положи усилия, за да натрупа огромно състояние, а тези, които се заробват да построят сградата, трябва да вложат тежък физически труд. Страданията са налице. И така, Бхагавад-гита казва, че във всяка дейност, извършена под непреодолима магия на гуната на страстта, голямо страдание е неизбежно. Може да има малко и от въображаемото щастие – „Имам тази къща” или „Притежавам тези пари”, - но това не е истинско щастие.
Този, който е в гуната на невежеството, е без знание и затова всичките му дейности завършват със страдание в настоящето, а след това той преминава към животинско съществуване. Съществуването на животните е винаги пълно със страдания, въпреки че омаяни от илюзорната енергия, майа, животните не разбират това. Клането на невинните животни е също последица от гуната на невежеството. Убийците на животни не знаят, че в бъдеще тези животни ще получат подходящо тяло, за да ги убият. Това е законът на природата. Ако в човешкото общество някой убие човек, трябва да бъде обесен. Такива са законите на държавата. От невежеството хората не могат да схванат, че има всеобща държава, която се контролира от Върховния Господ. Всяко живо създание е син на Върховния Господ, който не допуска дори мравката да бъде убита безнаказано. Човек трябва да плати за това. Да си позволяваш да убиваш животни, за да удовлетвориш езика си, е най-грубият вид невежество. Не е нужно човек да убива животни – Бог е осигурил толкова много и толкова хубави храни.
Ако човек си позволява да яде месо, несъмнено е, че той действа в невежество и прави бъдещето си много мрачно. От всички убийства на животни най-порочно е убийството на крави, защото кравите ни дават мляко и по този начин ни доставят голяма наслада. Убийството на крава е акт на най-дълбоко невежество. Във ведическата литература (Рг Веда 9.4.64) думите гобхих принита-матсарам посочват, че ако човек, който е напълно удовлетворен от млякото, желае да убива кравите, той е в най-голямо невежество. Във ведическата литература има молитва, в която се казва:
намо брахманйа-девайа го-брахмана-хитайа ча
джагад-бхитайа кршнайа говиндайа намо намах
„Мой Господи, ти си доброжелателят на кравите и брахманите, Ти си доброжелателят на цялото човеко общество и на целия свят.” (Вишну Пурана 1.19.65) В тази молитва специално се изтъква покровителството над кравите и брахманите. Брахманите са символ на духовното образование, а кравите са символ на най-ценната храна. Тези две живи същества – брахманите и кравите – трябва да бъдат покровителствани по всякакъв начин. Това е истинският напредък на цивилизацията. В съвременното човешко общество духовното знание се пренебрегва, а убиването на крави се поощрява. В такъв случай е очевидно, че човешкото общество напредва в погрешна посока и подписва собствената си присъда. Цивилизация, която дава възможност на гражданите си в следващия живот да станат животни, със сигурност не е човешка цивилизация. Съвременната човешка цивилизация е заблудена от гуните на страстта и невежествното. Тази епоха е много опасна и всички народи трябва да се погрижат да разпространят най-лесната техника – Кршна съзнание, – за да спасят човечеството от най-голямата опасност.
ТЕКСТ 17
441
саттват санджайате джнанам раджасо лобха ева ча
прамада-мохау тамасо бхавато 'джнанам ева ча

саттват – от гуната на доброто; санджайате – развива; джнанам – знание; раджасах – от гуната на страстта; лобхах – алчност; ева – несъмнено; ча – също; прамада – безумство; мохау – и илюзия; тамасах – от гуната на невежеството; бхаватах – развиват; аджнанам – глупост; ева – несъмнено; ча – също.
От гуната на доброто се развива истинско знание, от гуната на страстта се развива алчност, а от гуната на невежеството се развива глупост, безумие и илюзия.
ПОЯСНЕНИЕ: Тъй като съвременната цивилизация не е много подходяща за живите същества, препоръчва се Кршна съзнание. Чрез Кршна съзнание обществото ще развие гуната на доброто. Когато се развие гуната на доброто, хората ще могат да видят нещата такива, каквито са. В гуната на невежеството хората приличат на животни и не могат да виждат нещата ясно. Тъй като са в гуната на невежеството, те например не виждат, че когато убиват едно животно, рискуват следващия си живот да бъдат убити от същото това животно. Понеже не са учени на истинско знание, хората стават безотговорни. За да се прекрати тази безотговорност, хората трябва да бъдат обучавани да развият гуната на доброто. Ако бъдат възпитавани в гуната на доброто, хората ще станат сериозни и с пълно знание за нещата такива, каквито са. Тогава те ще бъдат щастливи и преуспяващи. Дори ако мнозинството от хората не са щастливи и благоденстващи, но известна част от тях ще развие Кршна съзнание и се установи в гуната на доброто, ще бъде възможно да има мир и благоденствие в целия свят. В противен случай, ако светът е в гуната на страстта и невежеството, не може да има нито мир, нито благоденствие. В гуната на страстта хората стават алчни и стремежът им към сетивни наслаждения е базграничен. Не е трудно да се забележи, че дори ако човек има достатъчно пари и всичко необходимо за удовлетворяване на сетивата си, той не е щастлив и няма мир в ума му. Това е невъзможно за човек, който се намира в гуната на страстта. Ако някой иска да бъде щастлив, парите няма да му помогнат. Той трябва да се издигне до гуната на доброто, като практикува Кршна съзнание. Когато някой действа в гуната на страстта, той е нещастен не само в мислите си – професията и заниманията му също го обезпокояват. Той трябва да прави много планове, за да печели достатъчно пари и да запази положението си. Всичко това е ужасно. В гуната на невежеството хората обезумяват. Те силно страдат от условията на живот и търсят убежище в упойващи вещества; така те потъват още повече в невежеството. Тяхното бъдеще е много мрачно.
ТЕКСТ 18
урдхвам гаччханти саттва-стха мадхйе тиштханти раджасах
джагханйа-гуна-вритти-стха адхо гаччханти тамасах

урдхвам – нагоре; гаччханти – отиват; саттва-стхах – всички, които са установени в гуната на доброто; мадхйе – в средата; тиштханти – живеят; раджасах – всички, които са установени в гуната на страстта; джагханйа – с отвратителни; гуна – качество; вритти-стхах – чисто занимание; адхах – надолу; гаччханти – отиват; тамасах – личности, установени в гуната на невежеството.
442
Тези, които са установени в гуната на доброто, постепенно се издигат до по-висшите планети; тези, които са в гуната на страстта, живеят на земните планети; а тези, които са в отвратителната гуна на невежеството, слизат в адските светове.
ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се обясняват по-подробно последиците от дейностите, извършвани в трите гуни на материалната природа. Има по-висши планетарни системи, състоящите се от райски планети, на които всички са много благородни. В зависимост от степента, до която е развита гуната на доброто, живото същество може да бъде пренесено на различни планети в тази система. Най-висшата планета е Сатйалока, т.е. Блахмалока, където живее Брахма, пърлвата личност в тази вселена. Вече видяхме колко трудно можем да си представим удивителните усровия на живот в Брахмалока, но висшият начин на живот – в гуната на доброто – може да ни пренесе там.
Гуната на страстта е смесена. Тя се намира между гуната на доброто и невежеството. Една личност не е винаги само в една от гуните, но дори и да е само в гуната на страстта, тя просто ще остане на тази зема като цар или богат човек. Но понеже гуните в човека са смесени, той може и да пропадне. На тази земя хората, които са в гуната на страстта или невежеството, не могат да достигнат по-висшите планети изкуствено, чрез машини. В гуната на страстта съществува също възможността човек да полудее в следващия си живот.
Най-низшето качество, гуната на невежеството, се описва тук като отвратително. Резултатът от развиването на невежество е много, много опасен. Това е най-низшето качество в материалната природа. Под човешкото равнище има осем милиона форми на живот: птици, зверове, влечуги, дървета и т.н. – и в съответствие с развиване на гуната на невежество хората падат до тези притивни условия на живот. Тук думата тамасах е много важна. Тамасах се отнася до всички, които остават постоянно в гуната на невежеството, без да се издигат до по-висока гуна. Бъдещето им е много мрачно.
Хората в гуната на невежеството и страстта имат благоприятна възможност да се издигнат до гуната на доброто и методът се нарича Кршна съзнание. Но оня, който не се възползва от тази възможност, със сигурност ще остане в по-низшите гуни.
ТЕКСТ 19
нанйам гунебхйах картарам йада драштанупашйати
гунебхйаш ча парам ветти мад-бхавам со 'дхигаччхати

на – не; анйам – друго; гунебхйах – отколкото качествата; картарам – извършител; йада – когато; драшта – човек; анупашйати – който вижда; гунебхйах – вижда правилно; ча – и; парам – трансцендентален; ветти – знае; мат-бхавам – до Моята духовна природа; сах – той; адхигаччхати – се издига.
Когато човек правилно вижда, че не някой друг, а тези гуни на природата са извършителите на всички дейности, и познава Върховния Господ, който е трансцендентален по отношение на всички тези гуни, той достига Моята духовна природа.
ПОЯСНЕНИЕ: Човек може да отиде отвъд всички дейности в гуните на материалната природа просто като ги научи от подходящи души и ги разбере правилно. Истинският духовен учител е Кршна и Той предава това духовно знание на Арджуна. Така и човек трябва да усвои знанието за дейностите, съответстващи на гуните на природата, от 443
личности, които са напълно в Кршна съзнание. В противен случай животът му ще бъде погрешно насочен. Чрез напътствията на авторитетен духовен учител живото същество може да научи за духовната си позиция, за материалното си тяло, за сетивата си, за това, как е хванато в клопка и е омагьосано от материалните гуни на природата. То е безпомощно, когато е под въздействието на тези гуни, но щом осъзнае истинското си положение, получава благоприятната възможност за духовен живот и може да достигне трансценденталната платформа. В действителност не живото същество извършва различните дейности. То е заставяно да действа, защото се намира в определен вид тяло, управлявано от определена гуна на материалната природа. Докато човек не получи помощ от духовен авторитет, той не може да осъзнае в какво положение се намира всъщност. Когато общува с авторитетен духовен учител, той разбира истинското си положение и с помощта на това разбиране се установява в пълно Кршна съзнание. Човек, който е в Кршна съзнание, не е подчинен на обаянието на трите гуни на материалната природа. В седма глава беше посочено, че този, който се отдал на Кршна, е освободен от дейностите на материалната природа. За личност, която може да вижда нещата такива, каквито са, влиянието на материалната природа постепенно спира.
ТЕКСТ 20
гунан етан атитйа трин дехи деха-самудбхаван
джанма-мритйу-джара-духкхаир вимукто 'мритам ашнуте

гунан – качества; етан – всички тези; атитйа – като излиза извън обсега; трин – три; дехи – въплътената; деха – тялото; самудбхаван – направено от; джанма – от раждане; мритйу – смърт; джара – и старост; духкхаих – нещастията; вимуктах – като се освобождава от; амритам – нектар; ашнуте – той се наслаждава.
Когато въплътеното същество е способно да се издигне над тези три гуни, свързани с материалното тяло, то може да се освободи от раждането, смъртта, старостта и съпътстващите ги страдания и да вкуси нектара още в този живот.”
ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се обяснява как човек може да заеме трансцендентално положение, в пълно Кршна съзнание, дори докато е в това тяло. Санскритската дума дехи означава „въплътен”. Въпреки че човек е в това материално тяло, чрез напредък в духовното знание той може да се освободи от влиянието на гуните на природата. Той може да се наслаждава на щастието на духовния живот още в това тяло, защото след като го напусне, със сигурност ще отиде в духовното небе. Но дори и в това тяло той може да се радва на духовно щастие. С други думи, преданото служене на Кршна съзнание признак на освобождението от материалното оплитане и това ще бъде обяснено в осемнадесета глава. Когато човек се освободи от влиянието на гуните на материалната природа, той навлиза в преданото служене.
ТЕКСТ 21
арджуна увача
каир лингаис трин гунан етан атито бхавати прабхо
ким ачарах катхам чаитамс трин гунан ативартате
444
арджунах увача – Арджуна каза; каих – с кои; лингаих – признаци; трин – трите; гунан – качества; етан – всички тези; атитах – след като е излязъл от обсега; бхавати – е; прабхо – о, мой Господи; ким – какво; ачарах – поведение; катхам – как; ча – също; этан – над тези; трин – три; гунан – качества; ативартате – се издига над.
Арджуна пита: „О, мой скъпи Господи, по кои признаци може да се разбере, че някой е трансцендентален спрямо тези три гуни? Какво е поведението му? Как се е издигнал над гуните на природата?”
ПОЯСНЕНИЕ: Въпросите, които Арджуна поставя в този стих, са много уместни. Той иска да научи кои са белезите на личност, вече издигнала се над материалните гуни. Най-напред той пита за признаците на трансценденталната личност. Как може да се разбере, че тя вече е отвъд влиянието на гуните на материалната природа? Вторият въпрос е как тази личност живее и какви са дейностите й. Дали те са регулирани или не. След това Арджуна пита за средствата, с които човек може да достигне трансценденталната природа. Това е много важно. Докато човек не опознае непосредствения начин, с помощта на който може да бъде винаги трансцендентално установен, невъзможно е да се проявяват признаците. И така, всички въпроси, поставяни от Арджуна, са много важни и Господ им отговаря.
ТЕКСТОВЕ 22-25
шри-бхагаван увача
пракашам ча правриттим ча мохам ева ча пандава
на двешти самправриттани на нивриттани канкшати
удасина-вад асино гунаир йо на вичалйате
гуна вартанта итй евам йо 'ватиштхати ненгате
сама-духкха-сукхах сва-стхах сама-лошташма-канчанах
тулйа-прийаприйо дхирас тулйа-ниндатма-самстутих
манапаманайас тулйас тулйо митрари-пакшайох
сарварамбха-паритйаги гунатитах са учйате

шри-бхагаван увача – Бог, Върховната Личност, каза; пракашам – просветление; ча – и; правриттим – привързаност; ча – и; мохам – илюзия; ева ча – също; пандава – о, сине на Панду; на двешти – не мрази; самправриттани – въпреки че са развили; на нивриттани – нито като спира развитието; канкшати – желае; удасина-ват – като че ли е неутрален; асинах – установен; гунаих – от качествата; йах – този, кто; на – никога; вичалйате – е обезпокоен; гунах – качествата; вартанте – действат; ити евам – като знае по този начин; йах – всеки, който; аватиштхати – остава; на – никога; ингате – не трепва; сама – еднакъв; духка – в нещастие; сукхах – и щастие; сва-стхах – като е установен в себе си; сама – еднакво; лошта – на бучка земя; ашма – камък; канчанах – злато; тулйа – однакво разположен; прийа – към това, което му е скъпо; априйах – и нежеланото; дхирах – устойчиво; тулйа – еднакъв; нинда – в позор; атма-самстутих – и възхвъляването му; мана – в чест; апаманайох – в безчестие; тулйах – еднакво; тулйах – однакво; митра – на приятели; ари – и врагове; пакшайох – към партиите; сарва – от всички; арамбха – стремежи; паритйаги – който се отказал; гуна-атитах – трансцендентален към гуните; сах – той; учйате – се казва, че е.
445
Бог, Върховната Личност, казва: „О, сине на Прадху, този, който не мрази блясъка, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от всички тези последици от материалните качества и остава трансцендентален и неутрален, защото знае, че единствено гуните са активни; който е установен в себето и еднакво се отнася към щастието и нещастието; който еднакво гледа на бучката пръст, на камъка и на парчето злато; който приема по един и същ начин желаното и нежеланото; който е устойчив и приема еднакво похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг и се е отказал от всички материални дейности – за тази личност се казва, че се е издигнала над гуните на природата.
ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна задава три различни въпроса и Господ отговаря на всеки поотделно. В тези стихове Кршна посочва най-напред, че една трансцендентално установена личност не завижда на никого и не копнее за нищо. Когато живото същество се намира в материалния свят, въплътено в материално тяло, трябва да знаем, че то се намира под влиянието на една от трите гуни на материалната природа. Само когато наистина е освободено от тялото си, то е извън лапите на материалните гуни на природата. Докато се намира в материално тяло, то би трябвало да бъде нуатрално. То би трябвало да служи предано на Господа, защото така автоматично ще забрави отъждествяването с материалното тяло. Когато някой има съзнание само за материалното си тяло, той действа за сетивно наслаждение, но когато пренесе съзнанието си към Кршна, наслаждаването на сетивата автоматично спира. Човек не се нуждае от това материално тяло и не е нужно да приема неговите заповеди. Качествата на материалните гуни в тялото ще действат, но духовната душа, себето, остава настрана от такива дейности. По какъв начин остава настрана? Душата не желае нито да доставя наслаждение на тялото, нито да излезе от него. Така трансцендентално установен, преданоотдаденият автоматично се освобождава. За него е излишно да полага усилия да се освободи от влиянието на гуните на материалната природа.
Следващият въпрос се отнася до поведението на една трансцендентално установена личност. Материално установена личност се влияе от т.нар. „чест” и „позор”, които се отнасят до тялото, а трансцендентално установеният човек не се влияе от фалшива чест и фалшив позор. Той изпълнява дълга си в Кршна съзнание и не се интересува дали хората го почитат или унижават. Той приема нещата, които са благоприятни за задълженията му в Кршна съзнание; иначе не се нуждае от нищо материално, било то камък или злато. Той приема като скъп приятел всеки, който му помага в Кршна съзнание, и не мрази т.нар. „враг”. Той се отнася еднакво към всички и вижда всички на едно и също ниво, защото знае същността на временните катаклизми и смущения. Той не се опитва да прави нищо за себе си. Той може да прави всичко за Кршна, но за себе си не прави нищо. Чрез такова поведение човек наистина става трансцендентално установен.
ТЕКСТ 26
мам ча йо 'вйабхичарена бхакти-йогена севате
са гунан саматитйаитан брахма-бхуйайа калпате

мам – на Мен; ча – също; йах – човек, който; авйабхичарена – непременно; бхакти-йогена – чрез предано служене; севате – отдава служене; сах – той; гунан – гуните на 446
материалната природа; саматитйа – като се издига; етан – всички тези; брахма-бхуйайа – издигнат до Брахман нивото; калпате – става.
Този, който изцяло е зает с предано служене и не пада при никакви обстоятелства, веднага се издига над гуните на материалната природа и така достига нивото на Брахман.
ПОЯСНЕНИЕ: Този стих дава отговор на третия въпрос на Арджуна: какви са средствата, с помощта на които човек може да достигне трансцендентална позиция. Както бе обяснено преди това, материалният свят действа под влиянието на гуните на материалната природа. Човек не трябва да бъде смущаван от дейностите на гуните на природата. Вместо да насочва вниямнието си към тях, той може да пренесе вниманието си върху дейностите за Кршна. Дейностите, посветени на Кршна, са известни като бхакти-йога – винаги да се действа за Кршна. Това се отнася не само за Кршна, но и за различните Му пълни експанзии, като Рама и Нарайана. Той има безброй много експанзии. Всеки, който е зает да служи на която и да било от формите на Кршна или на пълните му експанзии, е считан за трансцендентално установен. Човек трябва да има пред вид също, че всички форми на Кршна са напълно трансцендентални, блажени, пълни със знание и вечни. Тези личностни експанзии на Бога са всемогъщи и всезнаещи и притежават всички трансцендентални качества. И така, ако някой се заеме да служи на Кршна или на пълните Му експанзии с неотслабваща решителност, въпреки че е много трудно да се превъзмогнат гуните на материалната природа, той може да ги преодолее. Това вече беше обяснено в седма глава. Който се отдаде на Кршна, веднага преодолява влиянието на гуните на материалната природа. Да бъдеш в Кршна съзнание, или да служиш предано, означава да постигнеш еднаквост с Кршна. Господ казва, че Неговата природа е вечна, блажена и пълна със знание, а живите същества са неделими частици от Върховния, както късовете злато са част от златото в една мина. Аналогично, живото същество в духовното си положение по качество е същото като златото, също като Кршна. Разликата в индивидуалността остава, в противен случай не би могло да се говори за бхакти-йога. Бхакти-йога означава, че има Господ, преданоотдаден и дейност за размяна на любов между Господа и преданоотдадения. Следователно има две индивидуални личности – Бог, Върховната Личност, и индивидуалната личност. В противен случай бхакти-йога нямаше да има смисъл. Ако човек не се намира на една и съща позиция с Господа, не може да Му служи. За да може някой да помага на царя лично, трябва да има необходимата квалификация. И така, необходимото условие е човек да стане Брахман, т.е. свободен от цялото материално замърсяване. Във ведическата литература се казва: брахмаива сан брахмапй ети. Човек може да постигне Върховния Брахман, като стане Брахман. Това означава, че трябва в качествено отношение да стане едно с Брахман. Когато постигне Брахман, човек не изгубва вечната си Брахман същност като индивидуална душа.
ТЕКСТ 27
брахмано хи пратиштхахам амритасйавйайасйа ча
шашватасйа ча дхармасйа сукхасйаикантикасйа ча

брахманах – на безличностното брахмаджйоти; хи – несъмнено; пратиштха – останалото; ахам – Аз съм; амритасйа – на безсмъртния; авйайасйа – на нетленния; ча – също; шашватасйа – на вечния; ча – и; дхармасйа – на органически присъщата позиция; сукхасйа – на щастие; аикантикасйа – крайното; ча – също.
447
Аз съм основата на безличностния Брахман, който е безсмъртен, нетленен и вечен и на когото е присъщо състоянието на крайно щастие.”
ПОЯСНЕНИЕ: Природа на Брахман са безсмъртието, нетленността, вечността и щастието. Брахман е началото на трансценденталната реализация. Параматма, Свръхдушата, е по средата, втората степен в трансценденталната реализация, а Бог, Върховната Личност, е крайна реализация на Абсолютната Истина. Следователно Параматма и безличностният Брахман се намират във Върховната Личност. В седма глава се обяснява, че материалната природа е проявление на по-низша енергия на Върховния Господ. Господ оплодява по-низшата, материалната природа с частици от по-висшата природа и това е духовен контакт с материалната природа. Когато едно живо същество, обусловено от материалната пирода, започне да развива духовно знание, то се издига над равнището на материалното съществуване и постепенно достига до Брахман схващането за Върховния. Достигането до Брахман схващането за живота е пълвия етап на себереализацията. На това ниво осъзналата Брахман личност е трансцендентална към материалното положение, но не е постигнала пълно съвършенство в реализацията на Брахман. Ако тя иска, може да остане на тази Брахман позиция и постепенно да се издигне до реализацията на Параматма, а след това и до реализацията на Бога, Върховната Личност. Във ведическата литература има много примери за това. Четиримата Кумари най-напред се установяват в безличностното Брахман схващане за истината и след това постепенно се издигат до платформата на преданото служене. Всеки, който не може да се издигне над безличностното схващане за Брахман, рискува да падне. В Шримад-Бхагаватам се посочва, че е възможно някой да се издигне до стадия на безличностния Брахман, без да напредва по-нататък и без да знае за Върховната Личност, обаче разумът на такъв човек не е напълно чист. Ако не се заеме с предано служене на Господа, съществува възможност човек да падне, вместо да се издигне до Брахман нивото. Във ведическата литература се казва: расо ваи сах, расам хй евайам лабдхвананди бхавати – „Когато някой разбере Божествената Личност, резервоара на удоволствието, Кршна, наистина постига трансцендентално блаженство.” (Таиттирийа Упанишад 2.7.1) Върховният Господ притежава шест съвършенства и когато един преданоотдаден Го достигне, се осъществява размяна на тези шест съвършенства. Слугата на един цар се наслаждава почти колкото царя. Ето защо вечно и неразрушимо щастие и вечен живот съпътства преданото служене. Следователно Брахман реализацията, т.е. вечността, нетленността, се включва в преданото служене. Личност, която е заета с предано служене, вече притежава това.
Въпреки че по природа е Брахман, живото същество има желание да господства над материалния свят и поради това пада. В своята органически присъща позиция то е над трите гуни на материалната природа, но контактът му с материалната природа го оплита в различните й гуни – добро, страст и невежество. Поради общуване с тези три гуни се появява и желанието му да господства над материалната природа. Когато е заето в предано служене, в пълно Кршна съзнание, живото същество незабавно се установява в трансцендентално положение и незаконното му желание да контролира материалната природа изчезва. Ето защо техниката на преданото служене, която започва със слушане, повтаряне на светите имена и помнене – предписаните девет начина за осъществяване на предано служене, – трябва да се изпълнява в общуване с преданоотдадени. Постепенно това общуване и въздействието на духовния учител отстраняват материалното желание за господство и човек твърдо се установява в трансценденталното любовно служене на Господа. Този метод е описан от двадесет и втори до последния стих на тази глава. Преданото служене на Господа е много просто:
448
човек трябва винаги да служи на Господа, да яде остатъците от храната, която е предложена на Божеството, да вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите крака на Господа, да посещава местата, където Господ е показал трансценденталните Си забавления, да чете за различните дейности на Господа и за размяната на любов с преданоотдадените Му, винаги да повтаря трансценденталната вибрация Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, да спазва дните за пост, които ознаменуват дните на появяването и напускането на Господа и Неговите преданоотдадени. Когато следва тази техника, човек напълно се откъсва т всички материални дейности. Оня, който може да се установи по такъв начин в брахмаджйоти или в различните концепции за Брахман, е еднакъв по качество с Бога, Върховната Личност.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху четиринадесета глава на Шримад Бхагавад-гита, озаглавена „Трите гуни на материалната природа”.
449

vrindabg.com/wp-content/uploads/2010/11/Gita-BG-Prabhupad.pdf




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 1567039
Постинги: 513
Коментари: 282
Гласове: 1076
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031