Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2020 15:27 - ЗОГРАФСКА АНОНИМНА ИСТОРИЯ
Автор: ivonti10 Категория: История   
Прочетен: 4451 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сега ще публикувам превода на ЗОГРАФСКАТА ИСТОРИЯ на новобългарски език без значителни пояснения за да не влияия на читателя!

                                        ЗОГРАФСКА АНОНИМНА ИСТОРИЯ

                         (История во кратце о болгарском народе словенском) 

Преписана от монах Яков в 1785 година и позната благодарение на проф. Й. Иванов.

 image



Българският народ произлиза от древността. От Черно море, от река Волга, из Велика Скандинавия, където се наричаха
гимери и кимери. Когато се умножиха, тръгнаха първо към тая страна още преди Александър Македонски. Илирик беше първият крал. След това, през 3522г. от сътворението на света, кралстваше над тях крал Бладилий. Той победи цар Филип Македонски и от него направи поданик. След това през 3685г. крале бяха двама братя – Брем и Болг. Понеже много крале побеждаваха и много земя усвояваха народа се назва по името на Болг. А Брем завладя западната страна и остана там, по край западното Балтийско море. У Померания назваха се пеми, словаци, а след това и брандибури. А Болг източните страни завладя и усвои, и с неговия народ ги засели. Нарекоха се българи, които воюваха след това с Александър Македонски и им остана името македонци. Но след Христовото рождение в цариградското царство на цар Уалмит пак дойдоха от Волга и Уалент им даде да се населят по край Дунава. През 495г. сл.хр. в гръцкото царство дойдоха пак с велика войска от Волга и люто разбиха гръцката войска над река Зурта/Зуртоя/. Усвоиха Тракия и едва се помири с тях гръцкият цар с много дарове. Отидоха в Срем и там Теодорик – готски и италийски крал ги завладя в лето христово 503г. През 514г. пак дойдоха от Волга със своя вожд Виталий и нападнаха Цариград и царят с дарове се помири с тях. Дойдоха и се заселиха в Тракия. След Виталий вожд беше Вукич, а след Вукич – Драгич. Пак в лето христово 666г. дойдоха многобройни от Волга и от Велика Скандинавия със своя вожд Орбат /Кубрат/ в царството на Константин IX. Той /Орбат/ усвои цяла Тракия и Мизия и много пъти порази гръцката войска и всяка година вземаше данък от гръцкия цар. Своя престол постави в Охрид, а преди у Търново властваше. Всички бяха идололатри, сиреч идолослужители. Орбат беше много храбър и с много страни воюваше, най-вече с гърците. Гърците тогава разбраха, че са дошли от велика Волга и ги нарекоха Волгари. След смъртта на Орбат кралството наследи неговият син Бутаен /Батбаян?/. Той също беше много храбър и винаги побеждаваше. Земя усвояваше и данък от царе взимаше, докато беше жив. След него кралството наследи негов много храбър сродник. Тревелий /Тервел/ Тревелий беше мъдър и притежаваше силна и непреодолима войска. Той помогна на Юстиниан III, когато Азиминт /Леонтий?/ го изгонил от престола в Цариград и заточил в Херсон /Крим/. Тревелий отиде в Цариград – все силата / властта/ и я предаде вярно на Юстиниан. Друг път безчислени араби бяха ударили цариградската държава и превеликий / Тревелий/ отиде там със своята войска. Нападна ги и ги посече – 32 000 от тях. Прогони ги от цялата гръцка държава, но Юстиниан забрави добродеянието и даже завоюва българската земя. Тогава Тревелий събра своята войска и се би с него, и победи. Юстиниан се върна в Цариград, след което той / Тревелий/ го нападна. Тревелий позна Бога и се кръсти, и стана християнин първи измежду българските крале. Със своя верен народ се устрои и стана монах близо до Охрид. Начело на кралството сложи най-големия си син на име Тербел. И той бе храбър във войните, но по някое време се обърна към идолопоклонничеството. Тогава Тревелий пак взе кралството от своя син и избоде неговите очи. Тогава рече: „Погуби си очи душевни и не виждаш светлостта на храстовата вяра. Не си достоен да зреш с тленни си очи.“ И постави на кралството своя малък син на име Монсей / Симеон?/ и му рече да се закълне да не прави като брат си. После пак се върна в своя манастир и стана светец. Неговото монашеско име беше Теоктист в лето 703. Той стана първият християнин и светец от българския народ. Неговият син Монсей беше силен в битка и много помогна на Лъв Исанр / Лъв III Исавър/, когато бяха дошли сарацини / араби/ при Цариград. Монсей изсече 22 000 и ги погна из гръцките области. След неговата смърт короната прие неговия сродник Асен Велики. Дълго време с Лъв Исанр имаха мир помежду си и много му помогна, понеже араби бяха взели царските земи Армения и Мидия. Той / Лъв/ помоли Асен и Асен отиде със своята войска при арабите. Порази безчет и ги прогони. Усвои Армения и Мидия и ги предаде на кесаря Лъв. Другите араби се уплашиха и не пожелаха повече да се бият с гърците. За тази победа /Лъв/ му даде кесарска титла и царска корона. След него /Асен/ царството наследи негов сродник на име Добри/?/. Той не беше мирен и много пъти влиза в конфликт с гръцкия кесар за земя и градове. Отначало побеждаваше, а после го побеждаваха. Българските боляри разгневиха и го убиха. Короната прие Телезвий/Телец/. Той не се радваше на победи, лошо губеше и неволи допринасяше. Мина време и господари го убиха. Короната прие Савин/Сабин/. Той беше сластолюбив и направи мир с кесаря. Не искаше да си върне южната земя и кесарят я усвои. След време българските господари се събраха и решиха да го убият. Той разбра и намери убежище в Месемврия, където живя до смъртта си. Короната прие Таган/ Паган?/, ни и той бе неугоден и без военни постижения. След някакво време го изпратиха в изгнание. Короната прие Телерик/ Телериг/ по времето на кесар Копроним / Константин V Копроним/. Той бе силен и се би много пъти със царя. Своята земя взе, но българите се развратиха в това време от иконоборците и пак станаха идолослужители, защото Телерик бе изоставил страната. Решиха да го убият, но той разбра и избяга в Цариград. Кръсти се и прие иконоборската ерес. Копроним му даде своята сестра за жена и магистратски сан. Българските господари короноваха Кардан /Кардам/. Той бе стар на 70 години, но силен в битка. Много пъти се би с гръцкия цар и побеждаваше. Много земя взе и в старост умря. След него дойде Крун / Крум/. Той бе славен и лют, но иделослужител никой не можеше да му се противопостави. Той разшири българската държава даже до френските земи. Уби Борн – крал на Далмация. Удари Цариград и го обсади за една година. Изсече 600 000, взе властта в Андрианопол / Адрианопол/ и всички пороби. Кесар Никифор събра силна войска от къзълбашите, от татарския хан и се би с Крун, но круновата войска посече неговата, а него взе жив и посече. От главата му направи чаша. Обкова я със злато и скъпоценни камъни, и по време на веселие господарите с нея наздравици вдигаха. После Михаил/Михаил II Балба?/ предизвика Крун с голяма войска, но и него Крун порази. Едва се измъкна Михаил и намери убежище в Цариград. После Михаил отиде при цар Лев Арменски/Лъв Арменец?/, който събра голяма войска. Удари българската земя, но и него и войската му Крун порази и Адрианопол пороби. Много християни посече и пороби, и в българската земя отведе. Тогава плени Свети Васил Адрианополски; с него много свещеници и християни. След Крун дойде брат му Муртагон / Омуртаг/, който гърците наричат Волгарис, а латините – Богарис и Борис. Той бе много славен и непобедим, и много мъдър в делата си. На цялата си войска началници положи и съдии утвърди, и зреше всеки ден. Бързо обръщаха се българи във вярата Христова по наученото от владиката Васил Адрианополски и други свещеници. Разгневи се /Муртагон/ и много вярващи погуби. Мир сътвори с кесаровата вдовица Теодора/ II/. Теофил Иконоборец ходи на помощ с войската своя до велика Армения даже против отметника Тома / Тома Славянина?/. Всички посече и прогони жив оттам Тома, а вярващите уби. Той /Муртагон/ още от своя брат имаше като области цялата гръцка земя чак до Италия. С войската си ходи и в Панония у Срем; заедно с немския кесар Лудвиг / Лудвиг Благочестиви/ победи цялата кесарска/гръцка/ войска и пороби и усвои тяхната страна. След това и западните славяни покори и усвои. Постави им български съдии и началници, и се върна на своя престол. Не след дълго позна святата вяра и се кръсти. Той имаше пленена сестра в царския дворец в Цариград, която беше кръстена и научена на християнската вяра. Когато се върна при своя брат, със себе си имаше един иконописец, който се казваше монах Методий. Муртагон беше построил царския дворец наново и му повели да изрисува неговия двор с резлични картини на ловци как ловят. Но Методий нарисува различни християнски истории. На едната стена нарисува великия христов страшен съд, а сестра му учеше. Методий някога е бил секретар на гръка Теодор и често учеше Муртагон на християнската вяра, и Муртагон се обърна и повярва. После Муртагон отиде в Цариград, където архиереят и свещеници да го кръстят. Но тогава беше размирно време в Цариград, както и за царството и патриаршеството. Тогава Фотий прие титлата патриарх от Свети Игнатий. След това никой не приемаше в Цариград. Българският цар прати пратеник в Рим при папа Никола /Николай I/. Пратеници бяха Павел и архиерей Формоза, който после и папа беше. Кръстиха Муртагон и цяла България, а Муртагон се нарече Михаил Йоан след светото кръщение. След три години дойде на власт в Цариград Василий Македонец. Тогава патриарх Игнатий изпрати измежду много свещеници Теофилакт в България. Приеха го и изгониха латинските попове. Гърците много данък взимаха за поставянето на архиепископ. Затова българският цар събра събор и постави в Търново патриарх. След това никой не посещаваше архиепископа в Цариград, затова после стана голям спор между гърци и латини. Цар Михаил утвърди своя престол в Търново, живя благополучно и умря с мир. След него престола взе неговия син Симеон. Той бе силен и добиваше много слава. Никога не постигна мир с четири цариградски кесаря – Константин VII/Багренородни/, Лъв /VI Философ?/, Александър и Роман/Лакапин?/. Много побеждаваше, много имане взе и войска изби. Воюва също с маджарите и хърватите. След него дойде неговият син Петър. Той имаше мир с гръцките кесари и взе внучката на кесаря за жена. В това време имаше голям глад в българските земи, а царския престол бе в София. По това време беше Свети Йоан преподобни в Рила. Родом бе от Софийско поле. Цар Петър ходи за неговата благословия, направи му манастир и много царско злато му даде. След смъртта му престола прие неговия син Борис/II/. Той имаше вражда с маджарския кесар и със Светослав/I Игоревич/ – серски?/ варяжки, руски, киевски/ крал. Победи ги и се смири. После дойде, начело на силна войска, гръцкия кесар Йоан Цимисхи. Отведе го в Цариград и го почете с чин магистрат, но той скоро избяга от Цариград и като преминаваше през България беше облечен в гръцки одежди. Видяха го българи и го помислиха за гръцки чешит и го убиха. След него дойде Селенки/?/ Той бе славен в битка и много кесарска войска порази. Усвои Топлиц/?/ и Сардик/?/ близо до Цариград. След него дойде Суботин. Той не беше добър на война и много пъти гръцки кесари неговата войска поразиха и много земя усвоиха. След него прие престола комитския син Давид. Той бе добър във всичко и светото житие разгласяваше и мир твореше във всичко. Понеже българските господари не можеха да търпят мир, започнаха заговор срещу него. Той разбра и доброволно остави царството. Отиде в манастир и стана монах и остави цели светите си мощи. След него дойде Самуил. Той бе силен и води тежка война с цариградските царе. Побеждаваше ги и българската земя освободи от всичко зло. Отиде в западните страни в латинската земя и едвам го умириха с дарове. Удари Далмация и техния крал Владимир/Иван Владимир/ пороби и град Рагуса/Добровник/ подпали. Взе от гръцките царе Солун и Енипхер/Епир?/ и Карафери/Кардица/ и Ларса/Лариса/ и Берия и цяла Тесалия. Там пресели власи и арнауди, а гърци насели в Търново и Варна. Далмацинския крал в тъмница постави. Той /Иван Владислав/ беше възлюбил неговата голяма дъщеря Косара. Тя го отмоли от своя баща и го освободи. Той / Самуил/ даде своята голяма дъщеря Косара за жена и му върна кралството и се върна в Далмация. После /Самуил/ завидя на царската фамилия и неправомерно я изби, а своя брат Гаврил заточи у Влахия с двамата му сина Асен и Петър. Арон, брат на Йоан и син на Владимир/?/, беше добре опазен от убийствата. Самуил разгневи Господа и той му прати Никифор Фока, който събра силна войска и нападна Самуил. Нощем нападаше, а нощем почиваше у гората. Самуил и войската му цял ден бяха пили и играли и заспали като заклани. Удари ги докато спят преди заран и изсече 20 000 и им избоде очите. На сто един остави с едно око да ги води. А Самуил със синовете си и неколцина войни избягаха. Като му казаха, че Никифор е поразил неговата войска, след три дни на болки и скърби умря. И тогава Никифор взе техните тояги, що са у Цариград и до днес. Българските царе винаги са имали по няколко хиляди войни с тояги, който да разбият крилата отстрани, за да се смесят и да бият с порив и сила. След Самуил царството пое синът му Радомир лед него дойде синът му Радомир/Гаврил Радомир/. И той бе силен и жестоко отмъсти на цар Никифор. Без милост много негова войска изби и земя плени. Никифор разбра, че не може да му се противи и тайно предложи на Владислав/?/ да го убие. Обеща да му даде българското царство. Той отиде при Радомир и понеже и той бе от български род отидоха на лов, където го уби. Избяга в Цариград, а българските господари короноваха Йоан Владимир, син на Арон и племенник на Самуил и Давид. Царува три години богоугодно. Неговата жена бе сродница на гръцкия цар, а брат ѝ – дворцов генерал. Те бяха еретици /новатиани?/ и ненавиждаха светото житие и Владимир. Когато веднъж преминаваше през гора те взеха неговия меч и го обезглавиха. Той взе своята глава в ръце и седна на коня. Ходи, носейки своята глава, чак до Елбасан в своя манастир. Там сам от коня слезе, където и до днес са неговите мощи, а бе осечен в Охридската гора. Тогава кесар Никифор прати Владислав у Сърбия. Уби сръбския крал и се короняса за цар на България, той Владислав. Отиде с войска и усвои и порази сръбската земя, но Владимировият ангел го порази. Българската войска остана без цар. Тогава пак Никифор завладя цяла България. Постави свои съдии и войници по градовете и бе България по гръцко владичество 25 години. След това умря кесар Михаил Пафлегонский / Михаил IV Пафлегон/ и беше пленен някой си българин на име Доленин/?/. Той избяга от Цариград в България и събра у Струмица български войници и рече пред тях: „Аз съм брат на Владислав“ и те поставиха Доленин /Петър II Делян?/ за цар. Той бързо показа своята сила. Събра войни, порази и прогони цялата гръцка войска. В България взе град Напул/?/ Много земя усвояваше от всички държави и винаги побеждаваше кесарските войски. Тогава в България дойде цар Михаил, брат на Владислав, за да вземе царството. Той се нарече брат на цар Владислав и те го приеха. Тогава свалиха Доленик и избодоха очите му и коронясаха Алусиан/?/, брат на Владислав. Той не бе силен и за да не го убият в Цариград, даде своето царство на кесаря. И пак бе под власт на гръцкия цар 10 години. Пак българите не можеха да търпят голямото насилие на гърците и дойдоха всички и убиха цялата гръцка войска, която беше у България. Нямаше достоен човек за цар. Тогава се яви Свети Димитрий Солунски и рече на търновския патриарх Йоан: „Сина на Гаврил Асен, що е заточен от Самуил във Влахия го направете цар“. Той умири цяла България. Почитаха Свети Димитрий всички царски велможи и украсиха неговата икона, затова че той много им помогна. Тогава всички измолиха и призваха Асен Калиман за цар в лето христово 1185, когато цар на гърците беше Алексий / Алексий I Комнин/. Той /Асен Калиман/ освободи България. Усвои много гръцка земя, както и сръбска чак до Венеция, и до Будим /Видин/, и до Лехия /? Или Лех?/, и до Татария, и до Амория, а брат си Петър с висок чин постави начело на цялата войска. Кесар Алексий се би с Асен, но Асен го уби и се нарече цар на гърците. След смъртта на патриарх Йоан, извика охридския архиепископ Св. Теофилакт II – тълкувател на светото евангелие и го постави за патриарх в Търново. Тогава и Св. Иларион Мегленски беше архиепископ. Те, с помощта на царя, изкорениха от България новатинианската и арменската ерес. Проповядваха да не се чете на латински, а на български. Асен го уби един българин Иванко/?/, който бе осъден от него на смърт. След Асен, който царува 40 години, дойде брат му Петър /?/. Той беше добър и мирно царува 2 години. След него дойде Йоан Калиман, син на Асен. Той бе добър и силен, и брата на Иванко Гмитр/?/ уби. Тогава дойдоха латини и завладяха Цариград. Те поставиха свой кесар Балдвин /Балдуин I /, а гръцкия кесар Кало Йоан/?/ бе избягал у Венеция. Иначе в Солун бе Теодор Ласкар /Теодор I Ласкарис?/, а други боляри бягаха у България при българския цар Йоан. Балдвин събра войска и отиде у България. Тогава Йоан се изправи срещу него и войската му посече, а него прогони от Цариград. Града предаде на Кало Йоан, а след това победи арнаутите и усвои земята им и тях. В това време дойде Св. Сава у Търново, като пратеник на сръбския крал Владислав. След смъртта на Йоан Калиман бе синът на Петър – Борис/?/. Той бе добър и мирно живя 2 години и умря в Търново. След него дойде Мирчо/?/. Той царува 25 години. Не бе благополучен и го изгнаха. След него се укорони Константин/Константин I Асен?/, зет на Шишман/?/ и внук на Петър/?/. Той бе велик, силен и с красиво лице. Имаше жена от гръцкото царство. Той първо живееше у Видин и води война със сръбския крал Милутин / Стефан II Милутин?/. След неговата смърт, кесар Теодор/ Теодор II Ласкарис/ имаше разпра с Михаил Палеолог, защото ослепи Йоан / Йоан IV Дука Ласкарис/, но след смъртта на неговата сестра/ Ирина Ласкарина/, която беше и жена на Константин и дъщеря на кесар Теодор/ II Ласкарис/, кесар Михаил /VIII Палеолог/ даде своята внучка Мария / Палеологина Кантакузина/ за жена на Константин. Така той мирно поживя. Него го уби някакъв чобанин на име Лаган и взе царството, но веднага го погнаха и избяга при татарския хан и там го убиха. След Константин дойде синът на Асен – Йоан Добри, сиреч Кало Йоан /Иван Асен III?/. Той взе за жена дъщерята на кесар Михаил – Ирина и мирно живя с всички. Той пресели гърци в България и българи в Гърция, и заповяда да се женят гърци и българи, и така ги умири, та да не се бият за напред. Сестра си омъжи за своя пръв болярин, който се казваше Тертер или Петър. Него го остави да се грижи за царството и отиде с жена си в Цариград. Там живя мирно до смъртта си. След него дойде Петър/?/. Него го нападна татарския хан Ног/?/ с голяма войска, но Петър победи и уби Ног. По някое време го ненавидяха господарите и крояха да го убият, но той разбра това и избяга в Андрианопол. След него дойде Светислав /?/. Той взе за жена дъщерята на кесаря и му даде войни в помощ против Казлбаша/?/ и победи. Но казълбашиките войски се върнаха и поразиха люто светиславовите, от който останаха малко. Владислав/?/ обвини търновския патриарх Йоаким, че той бил рекъл на Казалбаш. Уби го от висока скала неправедно. Затова българите и него убиха и коронясоха сина на Константин – Михаил/?/. Той имаше за жена дъщерята на сръбския крал Милутин. Михаил отиде с войската си в Италия и с много дарове бе умолен да се върне. След това той ненавидя своята жена Нега / Анна Неда?/, от която му се роди син Стефан. Крал Милутин за това се оскърби и изправи своя син с войска и победи Михаил и го уби. След него дойде Александър, братовчед на Светислав. Той воюва със сръбския крал, защото искаше да постави Стефан за цар, който Неда беше родила от Михаил. Александър води война и с гръцкия кесар Йоан/VI/ Кантакузин. После се умири и взе за жена дъщерята на Йоан и роди с нея двама сина – Йоан и Стражимир. След някакво време остави своята жена и взе една еврейка за своя жена. Тя му роди двама сина и една дъщеря Мария / Кераца/, която даде за жена на султан Мурад, който беше усвоил Брус /Северна Тракия?/ в 1363г. след хориста. Еврейката отрови най-големия му син от първата жена. Той се изплаши да не бъде отровен и Стражимир и му даде Видин и цяла Загора. Стражимир отиде във Видин със своята майка. След смъртта на Александър дойде най-големият му син роден от еврейката – Шишман. Той поиска да превземе Видин от брат си и изпрати брат си Асен с войни във Видин, но Стражимир ги порази и брат им Асен уби. После Шишман ходи при своя зеттърсия цар и го моли да му даде войска. И отиде и се би във Видин, но пак Стражимир победи. Тогава Шишман с турската войска отиде да плени Влахия, но го посрещна Мирче- влашки воевода, който го порази Люто, а Шишман едва избяга. Тогава отиде пак при зет си да вземе много войска, но Мурад видя, че може да му вземе царството. И пое със цялата си армия и удари първо Шишман и взе Търново. Отиде във Видин и го превзе. Шишман избяга в София, а Стражиир отиде с майка си във Влахия при Мирче. А Мурад от Видин отиде в София и се би с Шишман и го уби, и царството усвои. После отиде в Косово при сръбския княз Лазар и него уби, и войската му порази. Но и той самият бе убит от Милош Кобилич. След него стана цар Паезит и седя у Андрианопол, а Цариград го владееха гръцките царе. Охрид и Прилеп тогава владееше Кралевич Марко, син на Вукашин. Той се бе поклонил на царя и умря във Влахия, където се биеше за царя срещу Мирче, който уби Кралевич със стрела в гърлото. Вукашин бе родом Ерцеговина, от село Опанец.

Благодаря на г-н К. Дочев за превода. Но поради финансови причини и не достатъчно време не можахме да публикуваме историята в хартиен вариант.

http://nnek-unesco.org/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2/




Гласувай:
3



Предишен постинг

1. barin - Здравей, Иво. Знам го този докум...
10.02.2020 17:02
Здравей, Иво. Знам го този документ. Има разминаване с това, което учим. Малко прилича на владетелите, описани от Паисий Хилендарски и Блазиус Клайнер. За Петър Богдан Бакшев не съм сигурен. Някои неща ми правят впечатление: Муртагон е Омуртаг и при него се покръстваме, което противоречи на историята; Асен Велики, наричан от Паисий Асен Тукта е пропускан и мисля, че става дума за Кормесий и Севра, взети заедно; Иван Владислав е определен като светец, а Петър Делян е наречен"Някой си Долян" в "История Славянобългарска"; Селенки и Суботин не мога да ги свържа с никой; Калиман са трима, на които годинте са увеличени на 40са братята Асеневци; има заместване на"м" с "н" в Крум и Кардам. Има и още неясни неща, но стига толкова. Може да ти предоставя да прочетеш мои подобни теми за владетелите и да сравниш аз как ги обяснявам9 или поне се опитвам):
barin.blog/history/2017/04/12/lichnostta-na-blazius-klainer-i-negovata-istoriia-za-bylgari.1521360;
barin.blog/history/2017/04/12/lichnostta-na-blazius-klainer-i-negovata-istoriia-za-bylgari.1521361;
barin.blog/history/2017/04/16/vladetelite-na-bylgariia-spored-blazius-klainer-i-paisii-hil.1522014. Възможно е да си чел темите ми.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivonti10
Категория: История
Прочетен: 234781
Постинги: 27
Коментари: 67
Гласове: 269
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031