Пооздравях, колеги, след стомашния вирус, който бях пипнала тези дни,  вече дори  хапнах, и реших да дойда тук, и да се изкажа отново, с чисто сърце, за днешния брой на в-к "Телеграф", който успях да прочета, без да ми пречи температурата. 
Още вчера ми направи впечатление една задаваща се тенденция във водещите коментари на коментарната страница на вестника - тоест, "изоставането" с поне един ден, от събитието. Вчера, в "Телеграф" беше публикувана статията за "скачането" върху корема на родилката, но коментарът беше за нещо друго си, бях болна, колеги, не помня, въпреки, че статията присъстваше с голямо заглавие, вярно, на вътрешна страница (все пак, не става въпрос за правителството и олигархията, настанени на 2-ра, или пък за днешната статия за "Сузанита" и нейното порно, качена на трета, с което от вестника си увеличиха шанса, да бъдат наказани за порнография от съответния медиен надзорен орган, ако той съществуваше))
"Трагична"-та поука, извадена от "Телеграф" два дни след като скандалът със смъртта на почината родилка вече циркулираше в медийното пространство, е представена в коментарен вид, от Мария Петрова, адвокат по медицинско право и лекар. 
Трябва да призная, че тонът на статията е умерен, като на специалист по право, отговорен, отчасти звучи, като изказване на премиера. "Едно дете е останало без майка. Една жена е изгубила живота си. В такива моменти е трудно, но необходимо да подходим разумно." Така е, и друг път съм казвала, че поради редица обективни причини, всеки у нас, се чуства един вид, премиер на тази държава; така, както обвиниха вчера в коментари заради анкетата му сайта "Майко мила", че съди, без никоя от коментиращите жени, пострадали от насилие, да е осъдила лекарите си у нас, така и в този случай, е похвално усърдието на един лекар, да успокои обстановката, при положение, че друг отказва да го направи, например някой от Министерството на здравеопазването - не съм наясно, все пак, дали от "Телеграф", осъзнават тази възможност, поради определени качества на техните коментари, описани в предходни статии. Но, това трябва да бъде казано, колеги. Тойест, че гарван, гарвану око не вади, обаче министър - да, ако има политическа воля за това, и съвест. Някои министри, имат политическа воля и да променят системи, но те са рядкост, това, според мен, не опира само до политическа воля и съвест, но и до държавническо чувство. 
Г-жа Петрова посочва, и с право, дето "прийомът на Кристелер" "не е забранен в България", та твърди, че при определени обстоятелства, когато той се пригала "когато е премерен според ситуацията и нуждите на пациента". Сигурно това е така, даже със сигурност, ама Кой го гарантира? Тя посочва все пак, дето "трябва да се претеглят ползите и негативите от прилагането му", и с право, ама как това ще стане, като "вече година и  половина нямаме стандарт по акушерство и гинекология.". Леле, значи, все пак, болниците у нас, частни и държавни, работят без стандарт, официално, и то при това, дето "за втори път в рамките на месец говорим за починала родилка.". Четох, колеги, някога - дали беше през пролетта,  в статия в днес. бг, или миналата година, дето се обсъжда подобен стандарт, но той само се обсъждал, обаче, родилки продължават да умират, та така? Малко става, като с проблема с ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ (и пак е свързано с жената, ей, отново потвърждение на моята теория, дето тя у нас, е второ качество човек)
Г-жа Петрова казва и друго интрересно нещо, дето "В България все още липсва система за регистрация и анализиране на т. нар. лекарски грешки, съществуващи по цял свят." Според нея, ползата от него била в това, дето "Лекарите сами докладват за случилото се, казусът се анализира и от него се извличат поуки."... Лелее, наистина не зная, дали такава система съществува точно по целия свят, и ако съществува, как се възприема, какви са вредите й и ползите й и какво се е променило в чуждите здравни системи следствие на употребата й, за да преценя, дали би се вписала в нашата (за която също, не зная много, както и повечето от колегите))), ама се чудя, Кой ли трябва да знае?! Явно не са от "Телеграф"))). Те са го допуснали това твърдение, като неоспорима истина, явно знаят, всеки у нас знае по нещо, колеги, дам. 
Интересно, къде тук остава ролята на "Медицински одит", освен в медиите, покрай скандалте с неговото началство и членове?
Не зная защо, от "Телеграф" не коментират, също така, изказването на директора на Сливенската болница, поместено в подзаглавие, заедно със скандала с "Майки (ех, пия майки, бе!!!, добре, че не са вашите, колеги) поискаха  отмяна на метода от 19 век. Забраняват скачане върху корема на родилките(???). Директорът на сливенската болница: Няма лекарска грешка при смъртта на Ренета". Все пак, разследването не е приключило. Или поне ние не сме били уведомени за това. 
Дам, промяната на Националните Стантарти за Акушеро - Гинекология наистина изостават, очевидно, и е необходимо след този случай, Министерството на здравеопазването, а не г-н Кристелер, надявам се, да позабърза нещата... Родилката, която почина в началото на месеца, май че почина от друго,колеги, все пак))). 
Чакайте да припомня името й, защото го има само в опашките към някои от статиите, сигурна съм, в интернет, въпреки, че не съм ровила, и сега съм сигурна, че ще ми е трудно да го открия)  
В бтв новините статия от днес, жената е спомената, като М.М. и че срещу извършителите ще се проведе наказателно - процесуално произвоство, защото имало повод за това,  дано да не съм сбъркала. И че случката се е случила на 26 юли, миналия месец, колеги, ех, "Телеграф", ми не е за един календарен месец. 
Във вести.бг пише, че жената е била на 38 години и се е казвала Маргарита. 
В новините на нова, родилката е представена като 38-годишната Маргарита, и като М.М. 
И в днес. бг, в по-стари статии, не от днес, колеги, пише, дето е била Маргарита, на 38 години. 
Нищо повече, не искам да търя повече, колеги. Странното е, че жената е починала, а ще си остане завинаги М. М. или Маргарита, на 38 години, от Плевен, заедно с никнеймовете на стотици други жени в нета, които разказват своите истории, но са живи. 
Някои от тях казват точно това - че след всичко, което им се случило в болницата, са били щастливи, че то все пак е приключило, повечето го казват, между другото, някои от тях са ходили на психолог, други на рехабилитатор, трети са извън България. 
Да, но всъщност, то не приключва. Случва се и на други. Някои умират, не преживяват. И това е статистика, г-жо Петрова, на починалите пациенти, не на лекарски грешки, но все пак). Но е факт, че в България, все още няма национален стандарт за акушеро - гинекология, да. И с това трябваше да започнете, "Телеграф". Защото, Бога ми, няма никакъв повод за спокойствие, щом всички се правят, че не ги е страх, а всъщност - не е така? Или бъркам, колеги?)) 
Поздрав за всички тролоци. 
Като измисля с коя песен, ще я пусна тук).