Мандукя Упанишад

В живота на човека се редуват будното състояние, сънищата и дълбокият сън. Излизането отвъд тези три състояния е трансценденталното възприятие, наречено просто "Четвъртото" или Турия 1).

ОМ...
С ушите си нека чуваме това, което е добро.
С очите си нека виждаме Твоята правда.
Със спокойно тяло, нека ние, които Те боготворим
да намерим покой.
ОМ... Мир, мир, мир.

Сричката ОМ, която е Нетленния Брахман е вселената. Всичко, което някога е съществувало и което ще съществува е ОМ. И всичко, което излиза отвъд миналото, настоящето и бъдещето е също ОМ.

Всичко, което виждаме навън е Брахман. Този Аз вътре в нас също е Брахман.

Този Аз, който е едно с ОМ има три аспекта и в същото време е отвъд тях, различен от тях и неопределим — Той е Четвъртият.

Първият аспект на Аза е Универсалната личност като сбор и символ на всички сътворени същества; тя е представена физически в лицето на Ваишванара2). Той е буден и е съзнателен единствено за външните обекти. Той има седем части. Небесата са главата му, слънцето е очите му, въздухът е устата му, огънят е сърцето му, водата е коремът му, земята е нозете му, а пространството е тялото му. Той има деветнадесет органа на познанието: петте сетивни органа, петте органа на действието3), петте функции на дъха4), заедно с ума5), интелекта6), сърцето и егото7). Той е този, който се радва на сетивните удоволствия.

Вторият аспект на Аза е Универсалната личност в нейната умствена природа — Тайджаса8). Той има седем части и деветнадесет инструмента на познанието. Той сънува непрестанно и е съзнателен единствено за своите сънища. В това състояние той се радва на фините впечатления в ума, следствия от действията, които е извършил в миналото.

Третият аспект на Аза е Универсалната личност в дълбокия сън без сънища — Праджна9). Той не сънува и няма желания. В Праджна всичко става недиференцирано — той е маса от чисто съзнание и прелива от блаженство; той несъмнено е този, който се радва на блаженството и е вратата към другите две състояния.
Праджна е Господарят на всички. Той знае всички неща. Той живее в сърцата на всички същества. Той е източникът на всичко. Той е целта на всичко.

Четвъртото състояние, Турия, казват мъдрите, не е нито субективно, нито обективно, нито междинно преживяване; то не е негативно състояние и не е нито съзнание, нито несъзнание; то не е нито сетивно, нито относително познание, нито познание по отношение на нещо друго. Турия е отвъд сетивата, отвъд разбирането, отвъд всяко изражение. Това е чистото и неделимо съзнание, в което съзнанието за множествения свят потъва в пълно забвение. То е неизразимият Покой. То е Върховното добро. То е Едното без второ. То е Азът. Познай единствено Него!

Азът, който е отвъд всички думи, е сричката ОМ. Тази сричка, въпреки че е неделима, се състои от трите букви А, У и М.

Ваишванара, Азът като Универсалната личност в нейния физически аспект, отговаря на първата буква, А. Всеки, който познае Ваишванара, постига онова, което желае и става първи сред хората.

Тайджаса, Азът като Универсалната личност в нейния умствен аспект, отговаря на втората буква, У. Тайджаса и буквата У се изразяват в състоянието на сънуване, което е между будното състояние и състоянието на дълбокия сън. Всеки, който познае Тайджаса, постига мъдрост и е дълбоко почитан.

Праджна, Азът като Универсалната личност в нейния каузален (първопричинен) аспект, който се изразява в дълбокия сън, отговаря на третата буква, М. Той е началото и краят на всичко. Който познае Праджна, познава всички неща.

Четвъртото състояние, което е Азът, е ОМ, неделимата сричка. По същността си тази сричка не може да бъде изречена и е отвъд ума. В нея изчезва вселената на многообразието. Тя е Върховното добро — Едното без второ. Всеки, който познае ОМ — Аза, сам става Аза.

-----

1) Трансценденталното състояние на свръхсъзнанието.

2) Универсалното същество; Азът в будното състояние, джаграт — този Аз е основата и опората на будното състояние или съзнанието за физическото тяло; съзнанието за външния свят.

3) Петте органа на действието са ръцете, краката, устата, отделителните и възпроизводителните органи.

4) Петте прани или енергии, които имат различни жизнени функции.

5) Манас или онази част от ума, която възприема (чрез сетивните органи) даден обект и го представя на разграничителната способност или интелекта, буддхи.

6) Буддхи — разграничителната способност, която взема решения; волята, а също и разума и интелекта в човека.

7) Или Ахам, индивидуалното съзнание в човека, чувството за аза; не трябва да се бърка егото с егоизма. Егото може да съществува в чиста форма. След постигането на духовна реализация някои реализирани души запазват част от егото си, т.е. индивидуалното съзнание, в неговата чиста форма, за да могат да учат хората на духовната истина.

8) Тайджаса означава "Сияйният" или "Огненият" — аспектът на Аза, който е основата на финото тяло; той се проявява в състоянието на сън, свапна, или финото състояние на джива, индивидуалната душа, когато тя сънува; той е сборът от всички индивидуални умове.

9) Праджна е Всеобхватният разум, аспектът на Аза, който е основата на каузалното тяло; той се проявява в състоянието на дълбокия сън, сушупти, или каузалното състояние на джива, когато тя е потънала в дълбок сън; чистото съзнание за аз, в което всички модификации на ума спират, сборът от всички индивидуални съзнания. В това състояние Азът свети със своята собствена светлина, без да бъде ограничаван от ума и сетивата. Праджа е Ишвара или Бог в неговия личностен аспект.