Въпреки че информацията за Александър Николов, известен като Сашо Сладура, е почти унищожена от комунистическия режим, до нас достигат откъслечни данни, съхранени като спомени на негови съвременници. Един от тях е Емануил Дойнов, майстор на устната хармоника, който от години живее в Лас Вегас.



1948 г. Най-горе

Дойнов още помни една от последните си срещи с музиканта Сашо Сладура. Годината е 1961-ва. На банкет след концерт, късно след полунощ, Тодор Живков пита прочутия разказвач на политически вицове: „Айде, бе Сашо, кога ще си ходите?”. Сладура му отвръща остроумно: „Ние след малко, а вие кога ще си ходите, другарю Живков?!”. Историята мълчи по въпроса дали тези думи са равни на присъда, но след няколко дни веселякът, който от години си играе с огъня на думите срещу тоталитарната власт, е интерниран в Белене.
Като легенда се носи и случката, когато през 1960 г. в "Златни пясъци" се снимал филм, в който участвал и Сашо Сладура. Една вечер Сладура седнал да си пие бирата с брата на Вълко Червенков - Борислав, който бил пиротехникът на продукцията. Двамата започнали да обсъждат провалената среща между Хрушчов и Айзенхауер. "Боре, сега, като дойдат американците, къде ще скрием бай Вълко?", пита Сладура, а Борислав му отговаря - "Като те цапардосам, ще избухнеш и заприличаш на Хирошима!" Двамата майтапчии се заляли от смях от остроумните реплики.

На следващия ден Сашо изчезва. Вечерта обаче милиционер го пита какво ще прави, когато французойките си заминат, а той остане. Сладура замислено отговаря "не се знае...". И допълва - "поканиха ме да свиря на матине на френската подводница, която е във варненското пристанище..." Естествено, това било майтап, защото

 

подводницата била съветска, а не френска!

 

В началото на септември 1961 г. Сашо Сладура бил арестуван, защото се пошегувал с партийния дом, като го нарекъл "изгорял цирк".

Оркестрантът от Софийската филхармония Милко Узунов е присъствал на задържането на Николов. То станало на автобусната спирка до църквата "Св. Неделя". Някакъв човек попитал Сашо къде се е намирал изгорелият цирк. Сладура се замисля за миг, после остроумно отговаря, като сочи Партийния дом - "отсреща е горящият цирк, а в него се намира и главният циркаджия...". Дочулият репликата милиционер незабавно арестувал Сашо Сладура.

Два дни след задържането му Александър Николов бил убит в ловешкия концлагер "Слънчев бряг".

Известно е, че в трудовия лагер в Ловеч Сладура попада след заповед № 234 от 15. IХ. 1961 на Мирчо Спасов. Там музикантът успява да преживее само 11 дни, тъй като след издевателства, побои и малтретиране, той намира смъртта си.
Още с пристигането си като начало Газдов му дава да тегли по плаца един валяк от 250 кг. и нарежда на Шахо Циганина да го бие и контролира. Според свидетелски показания Газдов е малтретирал Сашо Сладура и пред стоя, псувайки го, че е измислил 100 вица за Вълко Червенков. При разпитите различни лагерници твърдят, че освен Шахо са го били и бригадирите Димитър Цветков и Благо Магарето.

 

Лагерникът Васил Стоилов твърди: "Шахо Циганина непрекъснато го налагаше. Вечерта по целия гръб и задни части имаше синини от ударите. На другия ден изпратиха Сашо на работа на голямата кариера. Бях бръснар и около 14. 30 ч. го взех от забоя, за да го обръсна. Тъкмо го обръснах и камбаната на лагера започна да бие. Това означаваше, че всички трябва да се строим на плаца. Тръгнахме натам, Сашо се влачеше. В същото време с една вагонетка пристигна Шахо, носеше тояга. Скочи от вагонетката и се насочи към нас. Когато мина покрай Сашо Шахо внезапно нанесе силен удар в тилната част на Сладура и последният падна на земята и не мръдна."

Георги Атанасов от Варна - Жоро Варната (използан като фелдшер) заявява: "Когато го докараха в лагера , дежурният надзирател го прати при мен да го запиша в дневника-журнал. Каза ми, че има язва. Видях го мъртъв след няколко дни. Дежурният надзирател ме извика около 17 ч., за да установя смъртта на лагерник. Отидох до тоалетната, където обикновено държаха труповете. Този път трупът не бе в сламеник, както се постъпваше обикновено, а просто беше поставен върху дървена тарга. Видях, че това е Сашо Сладура. По цялото му тяло имаше рани, включително и по главата. Имаше съсирена кръв, която ми даваше основание да мисля, че раните са причинени още същия ден по всяка вероятност в следствие на побой с тояга. След това дежурният ми донесе готов смъртен акт на името на Александър Николов и аз прибавих причината за смъртта: сърдечен удар или нещо подобно, тъй като диагнозата язва е несъвместима като причина за смъртта с оглед на краткия му престой в лагера." В смъртен акт №272 на Градския народен съвет Ловеч е отбелязано, че Александър Николов е починал на 26. IХ. 1961. Мястото - Трудовата група - кариерата, Ловешко. Срещу причина за смъртта е вписано - ангина.

Александър Николов е роден през 1917 г. в Плевен. Баща му е бил инженер, един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня, дъщеря на управител на голям чешки замък. Сашо завършва италианското училище и френския колеж в Пловдив, след което учи в консерваторията в Прага. Николов е солист цигулар в оркестър “Джаз Овчаров” на ресторант „България”, в който по това време пее знаменитата Леа Иванова.



През 2002 г. американски емигранти издигнаха паметник на Сашо Сладура в Пловдив, който се намира между АМТИИ и Античния театър. Бронзовият монумент е в памет на всички интелектуалци, избити от тоталитарния режим у нас.

 - Ти, русия, сладура, я излез напред – и започва: – ти бе, твойта мама, ти ли си разказвал вицове за другаря Димитров и Червенков.

razuznavane.com/

Да е светла паметта на Сашо Сладура, а началниците и слугите в концлагера ?