Не мога повече да се пилея -
с вълнения ще се взривя! -
С една идея искам да живея,
с едно желание в деня...

Да бъда като Слънцето, което
изгрява с мисия една -
да се търкулне денем по небето
и да разпръсне светлина.

Или да съм водата устремена
на бързо хукнала река -
макар и в общо русло уловена -
напред свободна да тека.

Или да няма нужда да открия -
с какви мотиви - зли, добри, -
искра съм в дива, огнена стихия,
създадена, за да гори...

Но по човешки, знам - ще се пилея -
и Слънце ще съм, и вода,
и в огън ще горя, и в жар ще тлея,
и "не" ще съм, и смело "да"...

 

И човек, и цяла вселена. :)

която по своята си същност е толкова разнолика,многолика....

много топли метафори за човешката ти същност....невероятно изливане се получило,
за което искрено те поздравявам!
По човешки живееш,и още по по-човешки умееш да "докосваш" съкровеното ни,скрито наше аз.
С удоволствие те чета,стихия такава!

Благодаря за мерудийския поздрав!

Общочовешка е, Тони. Трудно е да си човек. Къде по-лесно е да бъдем само Слънце, вода, огън... А ние е нужно да сме взаимно-изключващи се неща, и то често - едновременно...

Права си - дори боговете проявяват своята същност само с по една функция - повелител на бурите, на любовта, на войната, на подземния свят, на лова, на плодородието, на раздора... А ние, човеците, трябва да съвместяваме всичко в себе си - и ангелското, и дяволското; да живеем в ежедневна дилема между множество "не" и "да", между вечната ни, божествена душа, която все ни надига нагоре, към небето, и грешното ни, тленно тяло, което ни придърпва в пръстта. Лесно е да си слънце - и огън, и вода, и земя - трудно е да имаш тия стихии в сърцето си - и да си останеш цял:)
Поздравления, Ваня, за начина, по който си предала тази сложност и разнопосочност на човешката същност! Стихия си, права е Тони!

си ме разбрала от началото, че чак до края :)
Прегръдки, мила Вени!