Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2011 19:21 - ЛИХВАРИТЕ
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 1341 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 29.10.2011 07:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  За банкерите-лихвари няма по-опасни врагове от свободните предприемачи. За разлика от работниците, които не могат да си позволят да загубят своето работно място, предприемачът не може да бъде изхвърлен през вратата, защото тази врата е на сградата, която му принадлежи. Това важи преди всичко за предприемачите, чиято воля най-мъчно може да бъде пречупена — свободните селяни. Те могат да издържат най-дълго, защото имат в ръцете си средства, от които по никакъв начин не можем да се лишаваме като хора — това са хранителните продукти.

Карл Маркс беше един жалък предател на своето собствено социалистическо движение. За своето предателство той бе щедро възнаграждаван от една банка. И то не от коя да е, а от най-значителната банка на света. Той беше в списъка на получаващите заплата при банка Ротшилд в Лондон. Марксистите взеха на прицел своите „класови“ врагове — предприемачите, от две страни:

1. От позицията на социалистически профсъюзни функционери с постоянни искания за повишаване на заплатите.

2. От позицията на социалистически държавни функционери чрез постоянни покачвания на данъците, държавните такси и др., които ако беше необходимо биваха събирани с помощта на безпощадно финансово законодателство.

Именно стремежът да се унищожи свободното предприемачество обяснява, защо ротшилдовци и компания подкрепяха не само социализма, но от самото му създаване и неговият най-радикален вариант — болшевизма. За банкерите-лихвари, комунистите са по-подходящи за извършване на политическата им поръчка, защото те осъществяват значително по-енергично ограбването на свободните предприемачи и тяхното ликвидиране. И така, те финансираха комунистическите метежи в Русия, Унгария, Бавария (па дори и Царство България преживя националния позор, известен като „войнишко въстание“) в периода 1917–1919 г. От гледна точка на банкерите-лихвари, колкото повече „свободни“ предприемачи попаднат под тяхна зависимост, толкова по-могъщи стават техните банки. Купеният социализъм бе най-подходящ за тази тяхна цел. 

Какъв е скритият лихварски замисъл на комунизма?

Карл Маркс бе развил в своите съчинения идеята да се установи по целия свят диктатура на пролетариата, като се премахнат почти всички човешки права и се въведе шестдневна работна седмица, където всичко ще принадлежи на държавата, унищожаване на класите — сиреч унищожаване на обществената йерархия, отнемане на средствата за производство от свободните предприемачи, редуциране на отделния човек до биология, налагане на фройдисткия принцип на удоволствието, заличаване на разликите между града и селото, погражданяване на света (ще рече изкореняване на селячеството) и т.н.

Но брадатият политикономист съвсем умишлено пропускаше обстоятелството, че „държавата“ в този си вариант не е нищо повече от един инструмент в ръцете на банкерите-лихвари. Как става това?

Нека вземем за пример държавата САЩ. Съгласно конституцията на САЩ от XVIII — ти век, парите трябва да се печатат от американското правителство, да се пускат в обръщение безлихвено и да не правят дългове. Първите американски колонисти са практикували тази система, установена и със закон. Правителството на САЩ печатало хартиените пари, които употребявало за изграждането и поддръжката на обществените съоръжения и институции, също така и всички правителствени разноски. Опитът ги научил да не пускат в обръщение неограничени количества банкноти, а да внимават покупателната им способност да не се променя във времето. Ще рече, че пусканите в обръщение хартиени пари са съответствували на стойността на предлаганите за продажба стоки и услуги. В противен случай може да се развие една от двете ситуации:

 

1. Да се появи излишък на пуснати в обръщение хартиени пари, което води до повишаване цените на стоките и услугите, сиреч инфлация.

2. Недостиг на пуснатите в обръщение банкноти. Може да се случи, ако правителството не отчете евентуално засилване на стопанската деятелност в обществото. Тогава цените на стоките падат и се получава дефлация. Това може да се избегне, като веднага се пуснат в граждански оборот нови книжни пари. Всички американски колонии, които следвали тази кратка рецепта достигат благосъстояние, и то за много кратко време. Цените на продуктите били стабилни, а безработицата — непознато явление. Основният въпрос за самостоятелността на една държава, обаче, е — кой печата нейната валута? Дали това ще е нейното правителство?

Или пък някой друг? Става така, че на 22.12.1913 г., пренебрегвайки разпоредбите на тогавашната американска конституция, посредством подкупи, измами и изнудване, банкерите-лихвари сполучват да склонят американското правителство да им преотстъпи правото за емитиране (печатане и пускане в граждански оборот) на американската валута. В резултат на това правителството се принуждава да взема заеми от банкерите-лихвари срещу държавни облигации, лихвите по които плаща американския данъкоплатец. Това са така наречените „лихвени пари“.

От 22.12.1913 г. с независимостта на САЩ е приключено! След седем месеца започва Първата световна война…   
chitanka.info/text/16086/2#textstart 

Как и защо се е удало на банкерите-лихвари да придумат аристократичните владетели на Европа да им преотстъпят правото за емитиране на пари, си остава една загадка. Все пак се знае от историята, че холандците първи попадат в клопката им преди повече от 300 години. Така, през 1688 г. банкерите-лихвари предлагат на принца на Орания (област в Холандия) да сложи на главата си английската корона, ако се съгласи вече като английски крал да им предостави правото за емитиране на пари в Англия. Те му обещават, че неговият тъст Джеймс II няма да пострада, че той — холандския принц, вече като английски крал, ще може да заема от тях всякакви парични суми с 8% лихва, че всяка банкнота, която те отпечатват и пускат в обръщение ще носи надпис с изричното указание, че при желание на притежателя ще може да се обменя в тяхната „Bank of England“ срещу златни или сребърни монети и ред други обещания… Явно непознавайки ролята на книжните пари в стопанския живот на хората, принцът на Орания се съгласява с тях. Английският крал Джеймс II е прогонен скоропостижно от кралството си и намира впоследствие убежище в двора на Луи XIV, а Уилям III и Мери заемат английския престол. Шест години по-късно се учредява „Bank of England“ — 1694.
Банкерите-лихвари наричат новата си банка така, неслучайно! По този начин се налага всеобщото убеждение, че тази банка е правителствена и че напечатаните от нея пари са собственост на държавата. Това била действителната причина, поради която твърде малко хора посещавали банката, за да обменят своите банкноти срещу златни монети. Всеки англичанин имал пълно доверие в тази „английска“ банка и бил убеден, че в нея, винаги и когато поиска, може да обмени всички свои банкноти срещу златни монети. Собствениците на „Bank of England“ естествено злоупотребяват с това неограничено доверие, като напечатват милиони банкноти без златно покритие и ги пускат в обръщение. По този начин те се обогатяват с милиарди. Още в самото начало банкерите-лихвари пренебрегват поетото задължение, всяка емитирана банкнота да има златно покритие. Ако тези мошеници например печатат 1 000 000 лири на банкноти и ги дават в заем, то те би трябвало да пазят същото количество лири в златни монети. В действителност те можели да покрият със златни монети само 2% от тази сума, т.е. в случая 20 000 лири. Останалите 980 000 лири оставали без златно покритие, само на хартия! Тези 980 000 лири тогава идват като чиста печалба за банкерите-лихвари при положение, че заемът е безлихвен. Но те давали хартиените пари в заем срещу 8% годишна лихва. Сиреч към тези 980 000 лири чиста печалба се прибавя и печалбата от 8%-ната лихва, която е — 80 000 лири. И така чистата печалба на банкерите-лихвари нараства на 980 000 + 80 000 = 1 060 000 английски лири. И всичко това, при положение, че те рискуват само с 20 000 лири в златни монети! По този начин акционерите в „Bank of England“ мултиплицират парите си и тръгват да завладяват света. Тези мошеници в момента, в който са започнали да емитират пари, без да спазват необходимото договорено златно покритие, са се превърнали във фалшификатори, и то от грандиозен мащаб.
„Тридесет и три години след като Кромуел разрешава на евреите отново да се установят в Англия, там идва един холандски принц от Амстердам. Той бил обграден от цяло множество евреи от онзи еврейски финнансов център. След прогонването на неговия кралски тъст, той благосклонно приема да се възкачи на британския трон. Последица от това е въвеждането на държавните заеми чрез основаната шест години по-късно «Bank of England», с цел кредитиране на британската корона. Дотогава Англия се справя със финансите си без да прави държавни дългове, но с идването на евреите на това се слага край. По това време възниква и заложната къща, като търговско предприятие. Историята на второто установяване на евреите в Англия оставя дълбока следа от машинациите им, в резултат на които английската нация здраво се обвързва с дългове. Всяка степен и титла, която придобивал евреинът и нарастващото му участие във вътрешните работи на нацията се придружава от многократно нарастване на държавния дълг към «Bank of England». Върховата точка на задлъжняване е достигната, когато при кабинета на Аскуит и Лойд Джордж, вкарани от евреите в скандала «Маркони», заради воденето на първата световна война се стига до задлъжняване на английската държава с фантастичната сума от 6 000 000 000 лири несъществуващи пари. Тази безсрамна измама след края на Първата световна война е надмината посредством едно дефлационно намаляване на платежните средства, което опропастило много британски производства и причинило обедняването на милиони хора…“
Уилям Гейли Симпсън („Which Way Western Man“ стр. 622) цитира А. Н. Фийлд в „All These Things“ (изд. „Omni Pubs“, 1963)
Какво е попречило на английския крал Уилям III да печата и пуска в обръщение пари със собствения си лик, пари, които нямаше да му бъдат вменени като дълг, пари, които са безлихвени? Това е едно съвсем рационално обяснение, защо банкерите-лихвари неистово мразят монархическите режими по света и така назоваваните от техните платени медии — „фашистки диктатури“?

 



Тагове:   мошеници,   пари,   лихви,


Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2017596
Постинги: 529
Коментари: 287
Гласове: 1152
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930