Приск Панийски

           Той бил роден в тракийският град Пания, получил солидно риторско образование и бил обзет от амбицията да постигне държавна кариера. Любовта му към историята го подтикнала да се упражнява в това поприще и той задълбочено изучавал класиците, техният стил на изразяване и познанията им за света.
Писателската дарба на Приск му помогнала да си намери работа в столицата Константинопол и да спечели влиянието на мастити дипломати и сенатори, които щестлаво се надявали имената им да попаднат в повече от летописите на тяхното време.
Опекун на младият историк станал Максимиан, юрист и дипломат от кариерата, който назначил младежа в кантората си и го подготвял за тънкостите на висшото чиновническо съсловие. Той бил убеден, че Приск има талант и един ден ще започне работа в правителството. Ето защо, когато Теодосий ІІ извикал дипломатът и му казал да тръгва с посолство до Атила, Максимиан решил, че е време да въведе Приск в голямата политика и небрежно предложил той да бъде включен в мисията като секретар. Хрисафий отсъствал в този момент, той никога не би допуснал да се фаворизират нови хора в съсловието, но Теодосий ІІ бил, както винаги, разсеян, освен това се впечатлил, че младият Приск ще води подробни записки и дал съгласие.
Когато Приск научил от Максимиан, че е назначен от императорът като секретар на посолство до самият Атила, изпаднал във възторг и сърдечно благодарил на опекуна си, защото знаел, че заслугата е негова. В този момент Приск осъзнал, че трябва да напише летопис, в който подробно и обективно да разкаже за хуните. Написаното за тях от Амиан, Евнапий и Олимпиодор било известно на Приск, който обаче осъзнал преимуществото на своето време. Тези историци били живяли до възкачването на Атила, те не познавали този варварин, този най-велик „царски скит”, както реторично се изразявал Приск, за да даде стилистичен образ на владетеля на Скития...
През нощта Приск сънувал кошмари и изпаднал в смут, той много добре съзнавал, че ще му бъде трудно да опише хуните и Атила, които всеки римлянин ненавижда и нарича с обидни имена. Но Приск мечтаел да стане велик историк и ясно съзнавал, че бълнуванията на църковните писатели за Гог и Магог, за бич Божий и за демони, не покриват неговия критерий за професионализъм. Приск решил да се върне към маниера на класиците, да въведе висок стил, наблюдателност, познание за бита и легендите, дух на географска чистота, обективност. А най-вече си поставил като цел да създаде перипетия около личността на Атила, неговата биография и семейство. Приск знаел, че любопитният читател обича да чете тези пикантни неща в летописите...
Приск Панийски видял всемогъщият Атила лично за пръв път в едно селище близо до р. Тиса, където била първата аудиенция на посланик Максимиан с хунския император. 
        Приск Панийски бил обсебен от идеята си да разкаже любопитна история за семейството на Атила. Той написал за баща му Донат, чието прозвище било Мундзук, понеже завоювал провинция Мундияк. Разказал за чичо му Руа, чието истинско име било Харатон, а военното му прозвище Улдин. Приск бил впечатлен, че в града на Атила се говорело на много езици. Империята на варварина, според данни на посланик Ромул, се простирала от Дунав до островите в Каспийско море и Приск добросъвестно отбелязал, че това е най-голямата империя в света, пред която треперят на изток персите, а на запад двете римски държави плащат данък.
След това Приск научил от Константиол коя е причината за могъществото на Атила.
Хунът бил намерил, с помощта на едно краварче, мечът на гръцкият бог Арес, чийто последен притежател бил великият мирмидонец Ахил...Това му давало неограничена военна мощ, отбелязал Приск.
Историкът много обичал да подпитва за легенди и пророчества. Терзаел го въпросът дали империята на Атила ще рухне и една вечер услужлив гот го завел до пещерата на валкирите, защото те били предвещали, според гота, че държавата на хуните ще рухне.
Възрастна весталка приела византиеца в пещерата, почерпила го с топло вино и казала:
-Атила първо ще поеме на запад, ще превземе гр. Мец и войските му ще стигнат до Париж. Срещу него ще воюва Аеций и визиготският крал, който ще бъде убит на бойното поле. Това ще стане скоро, а следващата година той ще тръгне към Рим. Ще превземе гр. Аквилея и пътят му към Рим ще е отворен, но папа Лъв ще му се поклони и с благи съвети ще го върне в Панония. На другата година Атила ще умре. На следващата година гепидският архонт ще убие Елак, първородният му син. Трона ще поеме Денгиз, а третият брат Ирник ще се върне с българите и още няколко племена на изток от р. Дон, за да пази границата от савирите. Ирник ще стане цар на българите и кутригурите, след убийството на Денгиз. Виждам отсечената глава на Денгиз по улиците на Константинопол. Ирник ще се откаже от битки на запад и ще насочи поглед на изток към Персия. Държавата му ще се простира от р. Днепър до Кавказ, а един ден ще нахлул на юг от планината и ще превземе земите на арменците и персийците. Именно Ирник ще възстанови мощта на държавата на Атила, но ще я нарече Велика България...Четири години ще е цар на Персия, с прозвището Балас. Това е пророчеството. После хуните пак ще започнат да нападат на юг от Дунав и няма да има спасение от тях, докато се появи мъж с име Аспарух, който окончателно ще превземе Мизия и ще създаде там държава България. Това е пророчеството на валкирите, ние сме весталки на мъдростта и живеем в уединение, пазим древните завети...
Приск Панийски излязъл като зашеметен от пещерата. В този миг той проумял, че съдбовната личност за ръкописът му не е всъщност Атила, а третият му син Ирник. Малчуганът бил на 5 годинки и снощи, на официалната вечеря в приемната на Атила, бил нахлул по детски и разцелувал баща си, който пък в знак на обич го пощипнал по бузата...
- Не е за вярване, – шепнел по пътя Приск – че това хлапе ще е причината да загубим завинаги Мизия? То ще превземе Персия? Това означава, че на изток ще граничим пак с тях, така както сега граничим с тях по Дунав. Няма ли спасение от тия варвари? Аз все пак съм само историк и трябва да напиша това пророчество на валкирите, за да предупредя нашите императори и държавните мъже. От друга страна пък това са суеверия, може би е по-добре да направя секретно приложение към историята си, но за да не бъда обвинен в подстрекателство ще изчакам. Ако Ирник наистина потегли на изток от малка Скития и бъде нападнат от савирите, с които да поведе своя местна война, това ще е достатъчно основание да разбуля пророчеството на валкирите. Засега само ще отбележа, че съм научил, че има пророчество, според което империята на Атила ще рухне след смъртта му, но на Ирник е предопределено да я възстанови...
Историческият труд на Приск Панийски (V в.) не е съхранен в пълен вид. През Х в. по заповед на император Константин Багрянородни секретарите му са преписали части от много исторически книги, които Константин използва при подготовката на своя труд "За устройство на империята". Между тях е и непълният препис от историческият труд на Приск Панийски. Много от сведенията на Приск са съхранени в летописите от VІ в. готска хроника на Касиодор и готска история на Йордан, които са ползвали оригинала на Приск от V в.
Статия в Роден Край
history.rodenkrai.com/new/izvori_na_angliiski/prisk_v_dvora_na_atila.html