Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2012 15:24 - НАРОДЕН СЪД - ГЕНОЦИД
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 2733 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 04.02.2013 17:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В продължение на десетилетия на българския народ от ранна възраст бе втълпявано, че „народният съд“ е висша проява на обществен морал и справедливо възмездие — акт, който е утвърдил България като правова държава, достойна да заеме мястото си между цивилизованите народи. Че със своите „строги, но справедливи присъди“ „народният съд“ е наказал жестоки престъпници, възпрял е стихийните прояви на отмъщение, осуетил е беззаконията и саморазправата. А към „народните врагове“ и техните потомци се насаждаше омраза и нетърпимост — тяхната съдба бе съдба на „бивши хора“!

Срещу тази позиция, която за съжаление се поддържа и днес от партията, отговорна за това най-масово унищожение на хора в новата история на България, бе невъзможно не само каквото и да е открито противопоставяне, но дори и строго кабинетното обективно научно изследване, необходимо условие и първи етап в което е достъпът и проучването на автентични документи.

Крахът на комунистическата тоталитарна система и започналите процеси на демократизация в нашата страна създадоха условия да се чуе и другата страна. Вече близо 5 години демократичната общественост поставя въпроса за обективно проучване и справедливо решаване на проблема „народен съд“. Първа публична проява в това отношение бе научно-публицистичната сесия „Народният съд и политическото насилие в България“, организирана на 31.1.1992 г. от съюз „Истина“ и създадения по негова инициатива Граждански комитет. По същото време в Народното събрание бе внесен и проектозакон за отмяна на Наредбата-закон за „народния съд“. Налице бяха всички основания за такъв акт:

— От юридическо гледище „народният съд“ е антиконституционен и противозаконен. Той бе и ненужен. Съществуващото тогава наказателно законодателство даваше достатъчни възможности за наказание на действително виновни лица.

— Народният съд осъди много хора, вече избити без съд и присъда, за да се прикрият и оневинят чрез лъжезаконност убийците и да се обсеби имуществото на жертвите.

— По своята жестокост присъдите на „народния съд“ са безпрецедентни. Незаконните конфискации бяха фактически присъди над невинните близки на осъдените. Клеймото „народен враг“ беляза потомците, дори още неродените!


Защитниците на „народния съд“ се мъчат да го оправдаят, като се опитват да го приравнят със създадения по-късно Международен трибунал в Нюрнберг и с уж поети от България задължения по примирието. И двете твърдения са нечисто боравене с истината.

„Народният съд“ бе създаден почти месец преди сключването на примирието между България и съюзените нации. В текста на примирието единствено чл. 6 има отношение към проблема и той гласи: „България ще сътрудничи за задържането на лицата, обвинени във военни престъпления и съденето им.“ Толкова! За никакви специални съдилища не става дума.

Съпоставката на „народния съд“ с Нюрнбергския трибунал е смешна и нелепа. Лондонското съглашение между СССР, Великобритания, Франция и САЩ за съдене на германските военнопрестъпници е от 8 август 1945 г., т. е. 3 месеца след капитулацията на Германия и почти една година след нашенския „народен съд“. Трибуналът подвежда под отговорност само 24 души, а фактически съди само 22 — изключва самообесилия се в началото на процеса д-р Лай и прекратява съдебното преследване срещу болния Круп. Не съди Хитлер, Химлер, Гьобелс (умрели не се съдят!). Съдът се състои от висококвалифицирани юристи и заседава 11 месеца с 403 открити съдебни заседания. От 22-мата подсъдими на смърт са осъдени само 11 (един от тях — Борман, задочно), 3 — на доживотен затвор, 5 — от 2 до 10 години, а трима от най-висшите ръководители на райха са изобщо оправдани. Присъдите са изпълнени 16 дни след произнасянето им. Осъдените имат право на молби за помилване. Останалите виновни лица в Германия се съдят от обикновени съдилища, като по данни от печата общият брой на осъдените на смърт е не повече от 200!

Сравнете тези данни с масовото клане у нас, наречено „народен съд“!

I. СОФИЯ И СОФИЙСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

 

Подсъдими: 2542

Осъдени на смърт: 623 (изп. 174) отс. 22

До живот: 268

15 г. — 196

10г. — 107

8г. — 20

7г. — 7

3г. — 156

3г. — 74

2г. — 69

6г. — 1

1г. — 146

1г. условно — 152

прек. — 81

поч. — 47

12 г. — 1

спр. — 59

оправдани — 470

 

II. ПЛЕВЕН И ПЛЕВЕНСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

 

Подсъдими: 1890

Осъдени на смърт: 490 (изп. 225)

До живот: 196

15 г. — 150

10г. — 120

8г. — 6

5г. — 273

3г. — 53

2г. — 55

6 г. — 2

1г. — 162

1г. условно — 19

прек. — 3

оправдани — 263

поч. — 10

 

III. БУРГАС И БУРГАСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

 

Подсъдими: 860

Осъдени на смърт: 232 (изп. 126)

До живот: 73

15 г. — 66

20г. — 4

10г. — 41

12г. — 3

7г. — 1

6г. — 1

5г. — 47

3г. — 28

2 г. — 16

1г. — 33

1г. условно — 55

6м. — 5

оправдани — 89

поч. — 40

 

IV. ВРАЦА И ВРАЧАНСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

 

Подсъдими: 1161

Осъдени на смърт: 277 (изп. 122)

До живот: 160

15 г. — 107

12г. — 9

10г. — 119

8г. — 34

5г. — 144

3г. — 62

2г. — 17

1г. — 62

20 г. — 5

поч. — 11

условно — 108

6м. — 5

оправдани — 99

 

V. ПЛОВДИВ И ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

 

Подсъдими: 1362

Осъдени на смърт: 328 (изп. 170)

До живот: 157

15 г. — 107

10г. — 90

20г. — 2

8г. — 27

12г. — 15

7г. — 1

6г. — 10

3г. — 29

2г. — 44

1г. условно — 109

1г. — 118

оправдани — 188

прекр. — 7

поч. — 20

спр. — 12

 

VI. СТАРА ЗАГОРА И СТАРОЗАГОРСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

 

Подсъдими: 983

Осъдени на смърт: 166 (изп. 108)

До живот: 198

15 г. — 115

12г. — 9

10г. — 71

8г. — 18

5г. — 121

3г. — 42

2г. — 41

4г. — 5

7г. — 4, 6г. — 2

1г. — 67

1г. условно — 78

прек. — 6

поч. — 51

12 г. — 1

спр. — 3, на фронта — 1

оправдани — 99

 

VII. РУСЕ И РУСЕНСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

 

Подсъдими: 561

Осъдени на смърт: 100 (изп. 53)

До живот: 71

15 г. — 61

10г. — 31

5г. — 45

2г. — 31

1г. — 51

3г. — 14

6г. — 10

3г. — 14

4г. — 2, 8м. — 4

1г. условно — 36

прек. — 7

поч. — 4

12 г. — 1, 6м. — 10

спр. — 1

оправдани — 152

 

VIII. ВАРНА И ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

 

Подсъдими: 1141

Осъдени на смърт: 302 (изп. 132)

До живот: 100

15 г. — 125

10г. — 83

5г. — 67

8г. — 14

3г. — 34

12г. — 3

2г. — 38

6г. — 32

1г. — 146

1г. условно — 84

прек. — 81

поч. — 9

6г. 6м. — 1

спр. — 30

оправдани — 114

 

IX. ГОРНА ДЖУМАЯ И ГОРНОДЖУМАЙСКА ОБЛАСТ ОБЩО:

 

Подсъдими: 333

Осъдени на смърт: 100 (изп. 45)

До живот: 93

15 г. — 37

10г. — 25

12г. — 1

5г. — 26

3г. — 3

2г. — 7

1г. — 14

6г. — 1

1г. — 146

1г. условно — 152

оправдани — 11

поч. — 10

 

РЕКАПИТУЛАЦИЯ ЗА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ

 

Подсъдими: 10919

Осъдени на смърт: 2618 (изп. 1046)

До живот: 1226

15 г. — 946

10г. — 627

20г. — 28, 8г. — 134

5г. — 1006

3г. — 332, 8м. — 4

7г. — 134

1г. — 724, 4г. — 7

6г. — 48, 6м. — 5

6г. 6м. — 1

1г. условно — 652

прек. — 104

поч. — 202

12 г. — 41

спр. — 104, на фр. — 1

оправдани — 1485



Но може би най-фрапантна и ужасяваща е разликата между Нюрнбергския трибунал и „народния съд“, когато ги сравним по отношение на смисъла, целта и моралните последици за нацията.

„Нюрнбергският процес прави чест на 20 век. Той уби самата зла идея и много малко от заразените от нея хора.“ (Солженицин, „Архипелаг Гулаг“, т. 2, стр. 227).

А какво извършиха комунистите у нас след 9.IX.1944? Убити бяха извънредно много хора, за да се възцари злината — класовата омраза, насилието, терорът, безчовечието!

Защото целта на „народния съд“ не бе наказанието на действително виновни, не бе катарзиса за българското общество. Избиването на хиляди българи без съд и присъда в първите месеци след 9.IХ.1944 г. и последвалия „народен съд“ бяха всъщност два последователни акта на едно и също престъпление, което БКП организира зад гърба на своите съюзници от Отечествения фронт, истинското име на което е престъпен заговор срещу единството на българската нация и планомерно унищожаване на политическите противници.

Скритите механизми на този дяволски сценарий обаче оставаха неясни. Кой и как решаваше съдбата на хилядите жертви? Каква е личната отговорност на отделните дейци от върхушката на БКП, на Георги Димитров?

Единствено непредубеденото проучване и публикуване на архивите от това време можеше да отговори на тези въпроси. И това бе дълг на нашите историци. За съжаление по причини, които не е трудно да отгатнем, нашите учени избягваха тази неудобна, парлива тема.

Именно за това трябва да се приветства трудът на проф. Диню Шарланов и Поля Мешкова, благодарение на които българската общественост има вече в ръцете си автентичните документи, които разкриват скритите механизми на „народния съд“. Бруталната жестокост, потъпканата законност и античовещината, които лъхат от тях, в много отношения надминават очакванията дори и на онези, които на гърба си са изпитвали „законността“ на тоталитарното време. За илюстрация ще си позволя да цитирам кратък откъс от един от документите: „В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи... Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителна работа. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да изиграят в дадения случай каквато и да е роля...“ (курсивът мой — Г. М.) — Из радиограма от 19.IV.1945 г. на Георги Димитров до Трайчо Костов.

Ето, в публикуването на такива документи се крие не само познавателната стойност на книгата на Д. Шарланов и П. Мешкова. Безспорно техният труд ще бъде от голяма полза и в практическата дейност на нашите политици, на депутатите в бъдещото Народно събрание, които, нека се надяваме, ще отхвърлят най-сетне по законодателен път този позор за България, а и на юристите, когато в съдебната зала пледират за справедливост към жертвите на „народния съд“ и техните потомци.

Но преди всичко пълното разкриване на истината за „народния съд“ и политическото насилие ще помогне на българския народ да изживее своя катарзис и освободен от Каиновия комплекс на братоубийство да поеме наистина пътя към национално помирение и достойно бъдеще. В това е и голямото обществено въздействие и значение на тази книга. Тя трябва да стигне до разума и съвестта на всеки българин.

На авторите пожелаваме в най-скоро време да представят на нашата общественост и втората част на изследването „Разпра с опозицията“.

Проф. д-р ГЕОРГИ МАРКОВ, председател на съюз „Истина“

  chitanka.info/text/2020/31#textstart

http://edinzavet.org/2010/02/01/narsud1945/








Тагове:   народен,   съд,   геноцид,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 1884423
Постинги: 526
Коментари: 287
Гласове: 1134
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930