НЕЗАВИСИМАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА

Никея - 325 г., Първи Вселенски Събор - спор между привърженици на Арий и привържениците на Символа на Вярата от Никея. В момента когато спорът достига Кулминацията си и грози да доведе до Пълно Разединение на Християнството те, Вторите привърженици си Присвояват Названието Православни в Кавички...
... История на Християнската Църква - цитиран е Шести Канон, приет на Първи Вселенски Събор в Никея през 325 година сл. хр.
А той започва така - Да Се Спазват Древните Обичаи, Приети В Египет... !? В последствие Шести Канон Остава, но текста е променен !? За Египет Въобще Не Става Дума!? С какво е пречил Египет на латинските и елински прелати ?
381г. - Втори Вселенски Събор - почти всички Епархии от Илирик и от останалата част от Балкански п-в са Отлъчени от православната в Кавички църква. Но През Следващите Столетия Тя Съществува Независимо от Царигр. Патриаршия и Римокатолическата Църква.
535г. - Юстиниян възтановява и Признава с импеераторски указ Независимостта на Илирик... Остава обаче да е оспорвана от другите две до Осмия Събор.
871г. - Отново е Призната нейната Автономия - Българска Архиепископия.
1018г. - това се потвърждава и от Василий втори...
1235г. - Автономията на Българската Църква с ранг Автономна Патриаршия е Призната и от останалите църкви, но вече Върху Цялата Територия на т.н. Второ Българско Царство.
1871г. - Българска Екзархия..., би трябвало Всеки Да Знае Върху Коя и върху Каква Територия...


bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/curkva.htm
 

След като изгонват гърците, или по-точно гръцкото духовенство от тези земи, Юстиниан се оказва принуден да създаде особена архиепископия за тази земя със седалище в Охрид. Тази Юстинианова архиепископия обхваща провинциите Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Първа (горна) Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Панония, Втора Македония (Охрид), Горна Албания, Тесалия, тъй наречения остров Еврипос, Епир, Ливадия (земята между Тесалия, Епир и Коринтския пролив).
Точно владиците на тези провинции беше заточил император Анастасий, за чието освобождение се бяха надигнали българите, славяните и антите.
Както по-рано посочихме, жителите на тези провинции винаги са били считани за варвари или неелини. За неелини или мизи, които сега се казват българи, бе създадена архиепископията Първа Юстиниана. Понеже в тази архиепископия влизаше и провинцията Македония, трябва да кажем, че Юстиниан бе създал своята архиепископия и за старите македонци, които се наричат сега българи. 

Със своята архиепископия Юстиниан отдели духовно илирийските мизи (българите) от гърците. Затова тази архиепископия бе наречена от гръцките църковни писатели “българска архиепископия”.
За щастие на науката и истината, тези обстоятелства са потвърдени и от Цариградския вселенски събор от 869/870 г. Този събор се събра да реши дали под Рим или под Цариград да спада тази българска църква.
Още в 860 г., или десет години преди събора, папа Николай писа писмо до българския цар Михаил, в което той искал от цар Михаил да се върне старият обичай на апостолския престол в Стария и Новия Епир, т.е. в двата Епира в Илирикум, Македония, Тесалия, Брегова Дакия, Средиземна Дакия, Мизия (горна), Дардания, Превала, където той е ръкополагал до времето на папа Хормизий, или до създаването на архиепископията Първа Юстиниана.
Също така Рим е претендирал за супрематията тъкмо над онези провинции, които българите освободиха по времето на Юстиниан от гръцката супрематия и за което бе създадена архиепископията Първа Юстиниана.
Съборът е трябвало да реши дали на Рим или на Цариград да се подчинят тези провинции.
Съборът е наричал горните провинции “българско отечество в Илирия”.
(Vulgarorum patriam quae in Illyrico constituta est)
...а именно: Двата Епира, цяла Тесалия, Дардания и пр., като това българско отечество днес заради българите се нарича България (Cuins nunc patria ab his Bulgaris Bulgaria nuncupatur).
Това е важно да се изтъкне, защото в историята, която се учи в българските училища, се казва, че Борис едва бил стигнал до средата на Македония, а всички тук споменати провинции никога не са били български. Съборът недвусмислено ги е отбелязал като български земи.
На събора гърците претендирали за духовно господство над илирийска България, защото преди българите да си я освободят, което става по времето на имп. Юстиниан, там е имало гръцки свещеници. Тези претенции римляните оборваха, като доказваха, че българите въз основа на правото на сродствеността (че са от един род) съединили своето отечество и са го държали през цялото време оттогава (6 в.) досега (9 в.).
(Quia Vulgares, qui jure gentili sibi partiam subjigantes, eam per tot annos retinent.)
Македония и другите споменати провинции са били, значи, населени от българи, които в 6 в. се съединили с другите българи. По-натам се казва, че апостолското седалище не е правило никакви постъпки за обратното им заемане, защото българският народ дойде и си ги освободи въз основа на правото на владение.
(Vulgarorum natio addit et sibi jure patestatis omnia vindicat)
Правото на владение на споменатите провинции се обуславя от правото на сродствеността, което ще рече, че всеки народ има право сам да се управлява. Един принцип, които едва в днешно време се появи в средна Европа.
Как държава и църква са вървели заедно, може да се види от казаното после, че гърците след изгубването на правото над диоцезата, изгубили и правото на държавата си над обсъжданите провинции (области). Казано другояче, българите се освободили най-напред духовно, а така и политически.
Архиепископията Първа Юстиниана, или Охридската архиепископия, е първата стъпка от утвърждаването на българския народ.
През 870 г. вселенският събор е считал двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и другите Илирийски провинции за населявани от българи. И че те от началото на 6 век (от създаването на архиепископията Първа Юстиниана) до 9 век, че и по-късно, са били независими от гърците и римляните. Не само в църковно, но и в политическо отношение.
VVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVV

ЮСТИНИАН - НОВЕЛА № 11

uwacadweb.uwyo.edu/blume&justinian/AJCNovels2/Novel%2011.pdf  

За щастие на науката и истината, тези обстоятелства са потвърдени и от Цариградския вселенски събор от 869/870 г. Този събор се събра да реши дали под Рим или под Цариград да спада тази българска църква.

.......................................

Съборът е трябвало да реши дали на Рим или на Цариград да се подчинят тези провинции.

Съборът е наричал горните провинции “българско отечество в Илирия”.

(Vulgarorum patriam quae in Illyrico constituta est)

...а именно: Двата Епира, цяла Тесалия, Дардания и пр., като това българско отечество днес заради българите се нарича България (Cuins nunc patria ab his Bulgaris Bulgaria nuncupatur).

Това е важно да се изтъкне, защото в историята, която се учи в българските училища, се казва, че Борис едва бил стигнал до средата на Македония, а всички тук споменати провинции никога не са били български. Съборът недвусмислено ги е отбелязал като български земи.

На събора гърците претендирали за духовно господство над илирийска България, защото преди българите да си я освободят, което става по времето на имп. Юстиниан, там е имало гръцки свещеници. Тези претенции римляните оборваха, като доказваха, че българите въз основа на правото на сродствеността (че са от един род) съединили своето отечество и са го държали през цялото време оттогава (6 в.) досега (9 в.). 

www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_3.html