Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2013 11:56 - НОВА КОНСТИТУЦИЯ - ІІ
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 1378 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.01.2013 12:16


Чл.73. (1) Президентът се избира пряко от домакинствата постоянно живеещи на територията на държавата за срок от пет години. (2) За президент може да бъде избиран всеки натурален български гражданин, навършил 40 години, който отговаря на условията определени от настоящата Конституция, Закон за избиране на народни водачи и е живял сумарно не по-малко от 30 години в България, пет последователни от които преди издигане кандидатурата си. (3) Избран е кандидатът, получил най-много действителни гласове, но не по-малко от гласовете на половината домакинства, участвали в избора. (4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок Държавният секретар насрочва и провежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. (5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент. (6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.

Чл.74. Президентът може да бъде преизбран на същата длъжност не повече от три последователни мандата, при условие че в последния си мандат ненавършва седемдесет и една годишна възраст.

Чл.75. (1) Президентът и Вицепрезидентът ръководят и отговарят пряко за здравето и социално-икономическия статус на гражданите. (2) Вицепрезидентът /Председателят на Министерския съвет/ пряко отговаря за общественото здраве. За председател на Министерския съвет се назначава: академик, професор или доцент по медицина в медицински институт с минимум пет години административен опит и седем годишен лекарски стаж в болнично заведение.

Чл.76. Президентът и Председателят на МС полагат пред Великото Народно събрание клетвата цитирана в настоящата Конституция.

Чл.77. Президентът на републиката: 1. насрочва избори за местно самоуправление и определя датите за произвеждане на всеки национален референдум, когато за това има решение на Държавния съвет. 2. отправя обръщения към народа, органите за местно самоуправление и Гражданската воля в Държавния съвет. 3. подписва международни договори, приети от Държавния съвет и одобрени с решение на ВКС; 4. обнародва с Укази, законите в Конституционна България; 5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Зоналните администрации приети с решение на Държавния съвет; 6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на България в международни организации по доклад на външните разузнавателни служби и съображения за сигурност. По линия на международните отношения, Президента възлага на Главния дипломат да приема и връчва акредитивните писма по назначаване и отзоваване на чуждестранни дипломатически представители в държавата; 7. назначава и освобождава от длъжност служители, от президентската институция; 8. връчва ордени и медали на лица удостоени по Конституция; 9. дава или възстановява българско гражданство; освобождава или лишава от него; 10. предоставя убежище; 11. упражнява право на помилване; 12. утвърждава именуването на обекти с национално значение и населени места; 14. ежегодно дава отчет пред Държавния съвет по всички въпроси на стопанския и социален живот на гражданското общество и перспективите за развитие на държавата.

Чл.78. (1) Пълномощията на президента се прекратяват предсрочно при: 1. подаване на оставка пред Конституционния съд; 2. трайна невъзможност да изпълнява правомощията си поради тежко заболяване; 3. по искане на 2/3 от списъчния състав на Гражданската воля; 4. по искане на Главния прокурор на България, с решение на Конституционния съд. 5. физическа смърт. (2) В случаите на т. 1 и 2 от алинея 1, пълномощията на президента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства. (3) В случаите на ал. 1 Първия вицепрезидент встъпва в длъжността президент до края на мандата. (4) При невъзможност да встъпи в длъжност, правомощията на президента се поемат от Главния прокурор до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент.

Чл.79. (1) Президентът назначава Председателя на Министерския съвет по предложение на Националната здравна камара. Той има право да откаже определена кандидатура, като мотивира съображенията си за отказ. (2) Председателят на Министерския съвет, назначава министрите. (3) Назначението на министрите се утвърждава от Конституционния съд. (4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Конституционния съд тяхното утвърждаване. (5) Конституционния съд утвърждава министрите персонално.

Чл.80. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на България. (2) Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на началника на Генералния щаб. (3) Президентът оглавява Съвета за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. (4) При необходимост, президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Съвета за национална сигурност. (5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или мобилизация при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, по решение на Съвета за национална сигурност , утвърдено от Великото народно събрание. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Чл.81. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. (2) Указите се подписват и от съответния министър.
(3) Не подлежат на преподписване указите, с които президентът: 1. назначава служебно правителство; 2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство; 3. обявява разпускането на Министерския съвет по закон или по решение на Конституционния съд; 4. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала; 5. насрочва избори и национални референдуми; 6. обнародва законите.

Чл.82. (1) За действия и/или бездействия, за неизпълнение или фиктивно изпълнение на функциите от президентската администрация, Президентът носи пряка отговорност. (2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на 1/3 от списъчния състав на Гражданската воля и се поддържа от Държавния съвет, ако повече от половината му служители са гласували за това. (3) Конституционният съд взема решение по обвинението срещу президента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. (4) При съмнение за държавна измяна, както за нарушаване на Конституцията, Президентът и вицепрезидента могат да бъдат задържани и срещу тях може да бъде възбудено наказателно преследване по искане на Главния прокурор , Върховния съдия или Държавния секретар, а пълномощията им незабавно се прекратяват.
                                                  МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Чл.83. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява здравната, стопанска и социална политика на държавата в съответствие с Конституцията и законите. (2) Министерският съвет осъществява общото ръководство на държавната администрация. (3) Опазването на ежедневния обществен ред не е задача на Министерският съвет. е дело на право охранителните органи на местното самоуправление.

Чл.84. Министерският съвет ръководи цялостната дейност в държавата, оказвайки методическа помощ на Зоналните администрации и осъществява контрол по стопанисването на публичната собственост и държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в настоящата Конституция.

Чл.85. Министерският съвет отменя незаконосъобразни или социално несправедливи актове на министрите, но не и вътрешни нормативни актове на местното самоуправление. Отмяната на тези актовете е дело на Върховните съдилища.
Чл.86. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. (2) Вицепрезидента е председателят на Министерския съвет. Той ръководи и координира общата политика на правителството и носи пълна административна и наказателна отговорност за нея. Назначава и освобождава от длъжност министрите. (3) Министрите ръководят отделните сектори на стопанския и социален живот. Те носят административна и наказателна отговорност за своите действия и/или бездействия.

Чл.87. Членовете на Министерския съвет/МС/указват методическа помощ в стопанското развитие на зоните, но не могат да налагат техни решения.

Чл.88. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват: 1. с изтичане неговия мандат. 2. с гласуване от Общото народно събрание недоверие към Министерския съвет . 3. при освобождаване Председателя на Министерски съвет от заеманата длъжност. 4. при смърт на Председателя. (2) Министерският съвет подава оставка пред Държавния съвет. (3) В случаите по ал.1, функциите на Министерският съвет се изпълняват от Държавната воля до избирането на нов Министерски съвет, а държавния секретар изпълнява функциите на Президент.

Чл.89. (1) Министерският съвет е изпълнителен орган и като такъв предлага тактически прийоми за изпълнение на цялостната оперативна програма възложена от Държавния съвет. (2) Когато Председателят на Министерския съвет или конкретен министър не е съгласен с възложената програма, същите подават оставка.

Чл.90. Министрите не могат да заемат други длъжности и да извършват други дейности извън длъжностната им характеристика.

Чл.91. Въз основа на законите и в изпълнение на цялостната програма, Министерският съвет изготвя конкретни планове и разчети, приема постановления, разпореждания и решения.

Чл.92. С постановления на Министерският съвет, ресорните министри съвместно с областните специалисти по конкретните стопански и социални сектори изготвят и съгласуват целеви програми съобразени с потребностите на гражданското общество в конкретния самоуправляващ се район.
Чл.93. Изпълнението на всяка конкретна програма и степенуването на приоритетите в нея са дело на местните структури за самоуправление.
                              СЛУЖБА „МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ“

Чл.94. (1) Структурата, организацията, реда и условията за функциониране на службата в Дипломатическия Корпус се определят от международния отдел на Конституционния съд, въз основа на Конституцията, Закон за международните отношения и Международното право. (2) Дипломатическия корпус е единствената държавна служба в която служителите не се назначават от прякото основно ръководно лице, а от Държавния съвет. (3) Националния съдебен съвет утвърждава кандидатурите поименно.
                                           
                                                              ВОЕННА СЛУЖБА

Чл.95 (1) Военната служба в Конституционна България е всеобща без разлика на пол и е задължителна за всички български граждани. (2) Военната служба е наборна, кадрова и служба в запаса. (3) Наборната и кадровата служба е строева и алтернативна. (4) Реда и условията за Строева служба се определят със Закон за кадровата и наборна строева военна служба и служба в запаса; Реда и условията за изпълнение на алтернативната военна служба се определя с отделен Закон за алтернативната военна служба.

                                        Глава седма ПРОКУРАТУРА

Чл.96. (1) Прокуратурата на Конституционна България е общонационална институция за защита на националния идеал, националната сигурност и национални интереси. (2) Гражданското общество делегира пълни права и вменява в задължение на Прокуратурата организацията и ръководството на борбата срещу престъпността във всичките и аспекти.

Чл.97. (1) Основни принципи в дейността на прокуратурата са: своевременност, непрекъснатост, последователност, обективност, единство, неделимост и функционална независимост. (2) Действията на Прокуратурата имат превантивна и последваща функция. 1. Превантивната функция делегира права за непрекъснат респект върху всички граждани и юридически лица за недопускане на опити за престъпни действия. 2. Последващата функция налага Прокуратурата като основен обществен обвинител в съдебния процес.
(3) Основни превантивни функции на Прокуратурата са: - респект към българската нация и гражданското общество; - респект към българската държавност и институционалност; - респект към националния идеал и обществени интереси; - респект към истината, справедливостта, сигурността на гражданите; - респект към честта, достойнството и доброто име; (4) Основни последващи функции на Прокуратурата са: - повдига обвинения за нарушаване на Конституцията; - повдига обвинения срещу извършители на държавна измяна и криминални противообществени деяния; - повдига обвинения за нарушаване на права от или срещу държавните и местни служби; - инициира съдебни процеси за нарушения на публичната собственост и социалните придобивки, околната среда и други обществени интереси; - осигурява юридическа защита на правата и интересите на гражданите срещу дискриминация и геноцид; - осъществява контрол над действията на правителството, право охранителните и полицейски органи и служби.

Чл.98. Основен метод в дейността на Прокуратурата е самосезирането. Всяка публично изнесена информация от граждани и юридически лица е повод за самосезиране.

Чл.99. (1) Основната структура на Прокуратурата включва Национален съвет на прокурорите, Национална следствена служба, Главна прокуратура, Национален съвет за обществен контрол. (2) Седалището на прокуратурата е в столичния град, а юрисдикцията върху цялата територия на България.

Чл.100. (1) Националният съвет на прокурорите е висш орган на прокуратурата на Независима България и изпълнява следните основни функции: - планира, организира и реализира кадровото развитие на своите служители; - осъществява административен и финансов контрол на поделенията си, като следи за коректното изпълнение на задълженията от всеки член на Прокуратурата; - осигурява функционалната и административна независимост на Прокуратурата, като издава задължителни актове или рекомендации; - чрез Националния съвет за обществен контрол получава информация за незаконни действия в обществото и разпределя задачите по отстраняването им. - разглежда оплаквания срещу членове на Прокуратурата, извършва дисциплинарни производства срещу тях, нарежда отстраняването им, подвеждането им под отговорност, пенсионирането им срещу определена компенсация или пенсия, пропорционална на прослуженото време, както и налага други административни
наказания; - преразглежда по молба стари дисциплинарни наказания на членове на Прокуратурата, наложени в предходен период от една година; - прави ежегоден доклад пред Държавния съвет за дейността на прокуратурата, включващ препоръки за мерките, необходими да се предприемат за подобряване работата, както и отчет за цялостната дейност на прокуратурата.

Чл.101. (1) Националният съвет на прокурорите избира измежду членовете си чрез тайно гласуване Национален главен секретар за срок от пет години, който не може да бъде преназначаван на същата позиция. (2) Националният Главен секретар на Прокуратурата: - ръководи дейността на Националния съвет за обществен контрол/НСОК/; - получава оплаквания и обвинения от всяка заинтересована страна в обществени живот; - упражнява контрол по изпълнение решения на Националния Съвет на прокурорите, включително прави инспекции и корекции; - изисква назначаване на нови членове на Прокуратурата, в това число делегира специфични правомощия и изисква назначаване на нови административни служители в отделните служби на прокуратурата.

Чл.102. (1) Националната Следствена служба е автономна в рамките на прокуратурата. (2) Тя е работен орган за събиране, обработване, подготовка и комплектоване на събраните доказателства. (3) В структурата влизат следователи, вещни лица и експертни служби. (4) Националната следствена служба обслужва всички прокуратури и осъществява дейността си под прекия надзор на прокурори, подчинени на Главния прокурор.

Чл.103. (1) Главна прокуратура на България. Главната прокуратура е структура с диференцирани автономни профили: - ПМАНП-Прокуратура по международно административно и наказателно право, преследваща нарушаването на основните човешки права и дискриминация срещу малцинствени групи; - ПМКП-Прокуратура по наказателно преследване на морални и криминални престъпления; - ТП-Трудовата прокуратура, с юрисдикции до границите на трудовите проблеми. - ФП-Прокуратура по разкриване и наказателно преследване на финансови престъпления; - ПОС-Прокуратура по наказателни дела за защита на околната среда; - ВП-Военна прокуратура, с юрисдикции до границите на нарушения и престъпления в областта на военното дело. (2) В зависимост от юрисдикцията на съда, пред който пледират или протестират
прокурорите от Главна прокуратура са разделени в три ранга: 1. промотори, които пледират пред общински съдилища; 2. областни прокурори, които пледират пред апелативни регионални съдилища; 3. субпрокурори , които пледират пред висшите съдилища. (3) Всички назначения в прокуратурата са аналогични по ред и условия на тези в съдебната система. (4) Кадровото развитие на прокурорите е в пряка зависимост от превантивната им дейност и броя на спечелените дела в съдебния процес.

Чл.104. (1) Ръководството на Прокуратурата на Конституционна България се осъществява от Главен прокурор на България. (2) Главният прокурор на България е с ранг- обществен защитник. (3) Главният прокурор се назначава за срок от 5 години, с право на още едно преназначаване, измежду кандидати над 45 години с доказана кариера. (4) Президентът или коя да е управленска институция не могат да отстраняват от длъжност Главният прокурор. Това право се делигира единствено на Конституционния съд. (5) Обвинения срещу него може да повдига всеки гражданин чрез Националния главен секретар.

Чл.105. (1) Вътрешната организация и кадровата политика в Прокуратурата на България са право и задължение на Главния прокурор. (2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. (3) Главният прокурор се изслушва задължително от Върховния Конституционен съд при всяко дело, което се разглежда от съда. (4) Главния прокурор сезира съдилищата и протестира срещу незаконосъобразни актове на Общото народно събрание, Президента, Министерския съвет и органите за местно самоуправление на страната.

Чл.106. Прокурорите се освобождават от длъжност при: 1. навършване на 60-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. трайна фактическа или физическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

                                             Глава осма АДВОКАТУРА

Чл.107. (1) Адвокатурата е юридическо лице - свободно, независимо и самоуправляващо се. (2) При нарушени права и законни интереси тя подпомага гражданите и юридическите лица по частен ред. (3) Организацията и реда за дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

                                      Глава девета САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Чл.108. (1) Територията на Конституционна България е условно разделена на три самоуправляващи се зони. Трите зони имат приблизително еднаква площ, брой общини и население. (2) Зоната е самостоятелна административно-стопанска единица. (3) Всяка административна зона изгражда свои: - социално-икономическа администрация, включваща общинските управители на общините в зоната и влизаща в състава на Гражданската воля в Държавния съвет; - вътрешни правила и норми на поведение и живот, които не противоречат на общото законодателство в държавата; - зонална структура на правораздавателните служби за незаконни действия и престъпления на територията на зоната; - зонална правоохранителна система, с правомощия до границите на територията на зоната; - зонална търговска банка; - зонална здравна и социална мрежа с поне един медицински институт; (4) Границите между общините в зоната се определят на стопанско-производствен принцип. (5) Столицата е със статут на държавен административен и културен център и включва днешния широк център на град София. Всичко останало е софийска община към условно приетата административно - икономическа зона „Запад“.

Чл.109. (1) Общината е основната градивна единица на гражданското общество населяващо зоната в която се реализира местното самоуправление. (2) Общината е пълноправно юридическо лице. (3) Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях основни ръководни лица, така и непосредствено чрез референдуми и общи събрания на населението в общината. (4) Самоуправляващите се общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.
(5) Конституцията определя Зоната като сдружение на общините.

Чл.110. (1) Общинският съвет е експертен оперативен орган за степенуване и решаване на задачите в общината. (2) Той се избира от кмета на съответната община за срок от пет години. (3) Общинския кмет ръководи дейността на общинския съвет и управлява общината. Той е основно ръководно лице и се назначава след пряк избор от домакинствата в общината. (4) В своята дейност кметът се ръководи от Конституцията, законите на държавата, правилата и нормативните актовете на Зоната и потребностите на населението.

Чл.111. Общинската публична собственост е неотменима и се ползва в интерес на цялата местна общност. Същата не подлежи на замяна, продажба и консигнация.

Чл.112. (1) Общината има самостоятелен бюджет. (2) Постоянни финансови източници на общинския бюджет са общественото производство на територията на общината и законосъобразното данъчно облагане. Последното е в оперативна съвместимост със стандарта на живот в общината. (3) Общинската данъчна служба събира всички данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон, но не по-високи от 17 % от годишните индивидуални доходи на всеки трудоспособен индивид . (4) Общинският съвет определя размера на местните такси при условия и по ред, установен с нормативен акт на общинската администрация, но не по-високи от 3% от доходите на индивида. (5) Всяка Община осигурява нормалната дейност на Зоналната администрация за решаване на въпроси от общ интерес чрез финансов ресурс, но не повече от 30% от от общия бюджет на общината.

Чл.113. (3) Кмета еднолично назначава своята администрация и с нейна помощ осигурява оперативната съвместимост на интересите на гражданското общество в общината; обществения ред -чрез общински правоохранителен орган/криминална, нравствена, трудова и финансово-икономическа полиция/ ограничени в рамките на Зоната и осъществява административен контрол относно законосъобразността в действията на физическите и юридически лица в общината. (4) Общинската администрация, разполага със собствен бюджет съставен от начислените му от общините приходи и собствена стопанска дейност. Статутът и се урежда основно от Закон за народното самоуправление и Закон за администрацията (ЗА). (5) Кмета на общината е сменяем по всяко време по реда определен за освобождаване на основните ръководни лица в Закон за народни водачи. С освобождаването на кмета се освобождава и назначената от него администрация.

Чл.114. (1) Организацията и реда на дейността на органите на народното самоуправление и зоналната администрация се определят със Закон за народното самоуправление, а възнагражденията им са в оперативна съвместимост с финансовото състояние на всяка община и зона. (2) Управителите на зони се назначават от Държавния секретар.

                           Глава единадесета ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл.115. (1) Свободата и правата на всеки гражданин завършват там, където започват да нарушават правата и свободите на другиму. (2) Гражданите на Независима България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция. (3) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Чл.116. (1) Право на живот. Човешкият живот е неприкосновен и по принцип никой не може да го отнема насилствено. (2) Отнемането на човешки живот е допустимо единствено в случаи когато с действия и/или бездействия човек или група хора нарушат правото на живот другиму. (3) Не се счита отнемане на човешки живот в случай на доказана неизбежна самоотбрана или защита живота на други граждани. (4) Никой не може да бъде подлаган на изтезания, жестоко безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. (5) Никой не може да бъде умъртвен извън закона или подлаган на медицински, научни и други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Чл.117. (1) Право на свобода. Свободата е право на личен избор за удовлетворяване на индивидуалните потребности. (2) Свободата няма абсолютни стойности. Свободата е относителна и ограничена в рамките на приетите от обществото правила и норми на поведение. (3) Законни свободи в България са: - право на свободна мисъл и изказ, както и действия в рамките на закона; - право на самоопределение; - право на лична собственост задоволяваща човешките му потребности; - право на задължителен подслон /жилище/ и избор на място на живеене; - право на достъп до вода и храна , а при необходимост и до всички необходими лекарствени средства. - право на личен избор на професия; - право на труд до седемдесет годишна възраст и справедливо възнаграждение;
- право на атеизъм или избор на вероизповедание; - право на достъп до националните и общочовешки културни ценности; - право на неприкосновена лична кореспонденция и съобщения; - право на обективна лична и обществена информираност; - право на справедливо лично пенсионно осигуряване след 60 годишна възраст; -право на задължително здравно или социално обществено осигуряване; - право на чест, достойнство и добро име до доказване на противното; - право на свободно сдружаване, непротиворечащо на Конституцията и законите в държавата; - право на лични и групови жалби, искания, предложения и петиции ; - право на мирни протестни събрания, шествия и манифестации; - право на личен избор на законна защита; - право на невиновност, до доказване на противното. (4) Свободата на личността приключва там, където започва да нарушава свободата на другиго.

Чл.118. (1) Право на самоопределение и Българско гражданство. Определя се на основание Чл.12 от настоящата Конституция и Закон за българския гражданин. (2) Български гражданин по рождение и самоопределил се като такъв не може да бъде лишен от българско гражданство. (3) Български гражданин не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран от Конституционна България, обнародван и влязъл в сила. (4) Нарушаването и/или ограничаването на свободата, гражданските права, стопанската инициатива и социалния статус на българските граждани пребиваващи в чужбина, се счита за посегателство срещу националните интереси и сигурност на Конституционна България.

Чл.119. (1) Чужденци, пребиваващи доброволно и добронамерено в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон. (2) Конституционна България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните философски убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. (3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон. Чл.

120. (1) Всеки има право на лична неприкосновеност. (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват съдебните органи и правят писмен доклад до прокуратурата. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. (4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му и да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

Чл.121. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законо определения срок. (2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание или само по свидетелски показания. (3) Обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. (4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. (5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. (6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон. (7) Не се погасяват по давност наказателно преследване и изпълнение на наказание за престъпления против мира, човечеството, Конституцията, националната сигурност и национални интереси.

Чл.122. Семейството е неприкосновено. Всеки има право на защита и самозащита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Чл.123. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на законния му обитател, никой дори и собственикът, не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в Закон за българското жилище. (2) Влизане или оставане в жилището се извършва с уведомление на неговия законен обитател чрез прокурорско решение и се допуска само за предотвратяване на непосредствена заплаха над обитателя, предстоящо или започнало престъпление и с цел залавяне на извършителя.

Чл.124. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.

Чл.125. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само за защита на националните интереси, националната сигурност, общественото здраве или права и свободи на други граждани. (2) Всеки български гражданин има право по всяко време да се завръща в страната.

Чл.126. (1) Средното образование в Конституционна България е безплатно и задължително. (2) Изучаването и ползването на българския език на територията на държавата е задължение и отговорност на всички български граждани. (3) Изучаването на чужди езици се определя със Закон за образованието.

Чл.127. (1) Свободата на мисълта, изборът на вероизповедание, религиозни или атеистични възгледи са ненакърними до условията на настоящата Конституция. (2) Свободата на мисълта и вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националните интереси, националната сигурност, обществения ред, общественото здраве, морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Чл.128. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си само поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Чл.129. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, без да накърнява националните интереси или да е заплаха за националната сигурност. (2) Това право не може да се използва за накърняване на националните интереси и националната сигурност, правата и доброто име на другиго, за призоваване към дискриминация, апартейд, сепаратизъм или геноцид, както за призоваване към насилствена промяна на конституционно установените правила, извършване на престъпления, разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл.130. (1) Печатни и електронни издания и средствата за масова информация са свободни и не подлежат на цензура при изнасяне на факти, събития и обстоятелства. (2) Гражданите и юридическите лица по ал.1 носят наказателна отговорност и лишаване от бъдещи права в тази сфера за дезинформация от всякакво естество, подбудителство, интриги, манипулиране и обработване на общественото мнение срещу независимостта, националната сигурност и националните интереси.

Чл.131. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както срещу националната сигурност, обществения ред, общественото здраве и морала.
(2) Гражданите имат свободен достъп до конкретна информация известна на държавните служби и службите за народно самоуправление по въпроси, които представляват за тях законен интерес, освен в случаите на защитена от закона тайна или засягащи чужди права.

Чл.132. (1) Гражданите изразяват мнението си свободно, чрез организирано провеждане на мирни протестни събрания, шествия и манифестации. (2) Редът за организиране и провеждането им се определя със закон. (3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.

Чл.133. (1) Гражданите и юридическите лица могат свободно да се сдружават. (2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на държавата и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури с цел да постигнат целите си чрез насилие. (3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

Чл.134. Гражданите свободно отправят жалби,искания, предложения и петиции до местните и държавни органи и служби.

Чл.135. (1) Право на щастие е правото на живот и реализиране на законните свободи. (2) Семейството /домакинството/ е най-малката градивна единица на обществото в която се ражда живота и е най-голямото щастие на човека. (3) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само църковния брак. По изключение за смесени бракосъчетания се допуска граждански брак. (4) Раждането, отглеждането, обгрижването и възпитанието на поколения е не само задължение, но и другото голямо човешко щастие. (5) Съпрузите имат пълна свобода при разпределение на правата и задълженията в брака и семейството. (6) Бракосъчетания между еднополови индивиди не се допуска и преследва от закона. (7) Съжителство без брак е недопустимо. Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със Закон за семейството.

Чл.136. (1) Отглеждането, възпитанието и образованието на децата до навършване на 16 годишна възраст е задължение и отговорност на техните родители. (2) Жената - майка се ползва от особената закрила на държавата която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
(3) Деца, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. (4) Родители на деца родени извън брачно носят пълната отговорност по отглеждането, възпитанието и образованието на тези деца. (5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със Закон за закрила на детето.

Чл.137. (1) Право на труд има всеки български гражданин притежаващ Национална застрахователна карта /НЗК/. Условията и реда по издаване на НЗК са определени в Закон за труда и Закон за образованието. (2) Държавната служба „Човешки ресурси и трудова заетост“издава Национална застрахователна карта на български граждани завършили задължителното образование. За чужди граждани упражняващи правото си на труд на територията на България се издават временни НЗК. (3) Данъчните служби отчитат доходите от труд и видовете осигурявания чрез НЗК. (4) Местната администрация осигурява условия за осъществяване на това право. (5) Държавната администрация изготвя и ежегодно актуализира класификатор за всички браншове труд в свободната социално-стопанска инициатива и създава условия за осъществяване правото на труд и на лицата с физически и психически увреждания. (6) При констатирана трудова дейност без НЗК, гражданите упражняващи дейността се завеждат на отчет и упражняват принудително обществено полезен труд, а на назначилите ги работодатели се отнема цялото имущество в полза на обществото.

Чл.138. (1) Трудовата дейност вКонституционна България се изгражда въз основа на свободни, взаимно свързани и зависими отношения между работодател и работници. (2) Всяко юридическо лице използващо наемни работници е работодател. При регистрацията си, в зависимост от броя на заетите в стопанската дейност, работодателят внася лицензионна застрахователна такса, по сметка на Национален застрахователен фонд, с която се покриват всякакъв вид щети и обезщетения причинени на работниците от съответния работодател. Условията и реда за определяне на лицензионните застрахователни такси се определя със Закон. (3) Всички работодатели осигуряват на работниците и служителите здравословни и безопасни условия на труд, справедливо трудово възнаграждение, съответстващо на извършената работа, почивка ,отпуск и други условия определени със Закон за труда. (4) Работодателите имат свободата да се сдружават за защита на своите законови стопански интереси. (5) Работниците и служителите имат свободата да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите законови интереси в областта на труда и социален живот. (6) Национален съюз за социално-стопанска инициатива и граждански контрол
/НСССИГК/е висш колективен орган на всички неправителствени организации в сферата на социално-икономическия живот, чийто задача е осъществяване на пълен контрол върху дейността на държавните и службите за народно самоуправление. Същият работи във взаимодействие със структурите на Прокуратурата и синдикатите, като има право на пълна информация, законодателни инициативи и сезиране на съдебните служби. НСССИГК разполага със собствен канал на Българската национална телевизия. Организацията, правомощията и редът за дейност на групата се уреждат със Закон за социално-стопанската инициатива и националния гражданския контрол.

Чл.139. Работниците и служителите имат свобода на събрания, митинги, шествия и стачки за защита на индивидуални и колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със Закон за народното самоуправление и Закон за митингите, шевствията и манифестациите.

Чл.140. (1) Български граждани, за времето останали без работа, получават обществено осигуряване до социалния минимум, определен за календарната година. (2) Граждани в неравностойно положение получават обществено осигуряване до социалния минимум. (3) Възрастни хора и лица с физически или психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото утвърдена със Закон. (4) Всяка зонална администрация и частни юридически лица изграждат, поддържат и обслужват социални и здравни денонощни и целодневни центрове за социален живот на тази категория хора.

Чл.141. (1) Солидаризирайки се с българските граждани в неравностойно положение, трудоспособните граждани в Конституционна България отделят от своите доходи средства в Национален фонд за обществено осигуряване /НФОО/. Условията и реда за функциониране НФОО и разходване на постъпленията в него се определят със Закон. (2) Видовете Обществено осигуряване са здравно, социално и пенсионно. Всеки фонд е целеви и не може да обслужва други цели. (3) Българските граждани не заплащат профилактични прегледи и всякакъв вид лечение извън рамките на внесените средства за здраве в НФОО. (4) Хронично болни и пенсионери получават необходимите им лекарствени средства безплатно по ред и условия определени със Закон за обществено здраве. (5) Държавните служби и органите за народно самоуправление осъществяват пълен контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биологични препарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

Чл.142. (1) Всеки гражданин се ползва свободно от националните и общочовешките културни ценности, както да ги развива и обогатява.
(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона. (3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

Чл.143. Гражданите свободно ползват здравословната и благоприятна околна среда. Същите са длъжни да я опазват и носят персонална наказателна отговорност за всяко нарушение.

Чл.144. Всеки гражданин когато счита за нарушени или застрашени негови права или законни интереси има право на свободна безплатна защита. Същата се реализира от местни обществени защитници на консултантско административно-правно бюро към народното местно самоуправление.

Чл.145. (1) Основните права на гражданите са неотменими. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите

Чл.146. (1) Българските граждани и чужденците носят наказателна отговорност за неспазване и неизпълнение Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. (2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Чл. 147. (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват със смърт. (2) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.

Чл.148. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразени с техните доходи и имущество. (2) Всички данъци и такси са в оперативна зависимост с жизнения стандарт на всички социални групи на обществото.

Чл.149. Всички български граждани и юридически лица подлежат на гражданска мобилизация в случай на природни бедствия, крупни промишлени и производствени аварии, положение на война, чужда агресия и други форсмажорни обстоятелства за държавата, при условия и по ред, определени със закон.

                                                  Глава дванадесета ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

Чл.150. Общото Народно събрание не може да изменя и допълва разпоредбите на настоящата
Конституция или да приема нова.

Чл.151. (1) За нова Конституция, изменение или допълнение на Конституцията, правото на инициатива е на обществото определено от Всеобщата Декларация за независимостта на целокупна България. Решението се взема с Национален референдум. (2) Гражданската воля в Държавния съвет подготвя проект-закон нова Конституция, изменение или допълнение на основание, внесеното от обществото, предложение. (3) Предложението се разглежда от Държавния съвет не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.

Чл.152. (1) След изтичане на законовия срок, Президентът незабавно свиква Великото народно събрание. (2) Държавният секретар внася проект - Закон за изменение или допълнение на Конституцията за разглеждане от Великото народно събрание. (3) В двумесечен срок народните представители обявяват направените изменения и допълнения, които се обнародват от председателя в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането им.

                                                Глава тринадесета ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА

Чл.153. Гербът на Конституционна България е Паисий Хилендарски на фона на православен кръст.

*Чл.153. На държавния печат е изобразен гербът на Конституционна България.

Чл.154. Националното знаме на Конституционна България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу и надпис: „ЧИСТА И СВЯТА БЪЛГАРИЯ“.

Чл.155. Химн на Конституционна България е "ДЕ Е БЪЛГАРИЯ" от Иван Вазов.

Чл.156. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон.

Чл.157. Столица на Република България е град София.

                                                        Глава четиринадесета ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) След приемането на Конституцията, Великото Народно събрание продължава да изпълнява функциите си до избиране на нов Държавен съвет. В този срок то актуализира Закон за избиране на народни водачи, Закон за местно
самоуправление, както и други закони. До два месеца от дата на обнародване на Конституцията държавните структури и структурите на местно самоуправление се трансформират в новите. (2) Приетите от Великото народно събрание закони могат да се допълват, но не и изменят по същество и смисъл. (3) На първото заседание на новия Държавен съвет след влизането в сила на Конституцията народните служители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет попълват нов клетвен лист и полагат предвидената в тази конституция клетва.

§ 2. До влизане в действие на новата съдебна система, съдиите, прокурорите и всички длъжностни лица от системата преустановяват съдебните процедури и ползват платен годишен отпуск.

§ 3. (1) Разпоредби на заварени закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. (2) С влизане на Конституцията в сила Великото Народно събрание отменя силата на всички останали разпоредби и закони. (3) Държавният съвет в срок от две години приема всички закони, които изрично са посочени в Конституцията.

§ 4. Определената с Конституцията организация на съдебната система влиза в действие незабавно след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 3.

§ 5. До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция, Държавният съвет
осъществява правомощията, които Великото Народно събрание има по отношение на тези национални институции.

§ 6. (1) Изборите за Държавен съвет и местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото Народно събрание. Датата на изборите се определя от Държавния секретар и обявява от президента. (2) Изборите за основните ръководни лица се провеждат в срок до три месеца преди структуриране на новия Държавен съвет. (3) До избирането на президент, Държавният секретар изпълнява функциите на президент и вицепрезидент по тази Конституция.

§ 7. Старото правителство изпълнява основните си функции си по тази Конституция до образуването на ново правителство. § 8. Тази Конституция е разработена за Конституционна република и влиза в сила от деня
на обнародването й в "Държавен вестник" от председателя на Великото Народно събрание. Тя отменя всички предходни деспотични Конституции, корпоративни и лобистки закони и нормативни актове свързани с вътрешни и външни античовешки групировки.
АВТОР: инж. о.з. полк. В.Василев
www.facebook.com/ajax/messaging/attachment.php



Тагове:   нова,   закони,   конституция,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 3246173
Постинги: 531
Коментари: 287
Гласове: 1242
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031