Naomi Klein, "The shock doctrine"

В Чикагския университет Милтън Фридмън финансиран от големите корпорации, развива своята фанатична религия ПРОГРАМА на СВОБОДНИЯ ПАЗАР.
Програмата включва "светата троица" на Чикагската шайка - приватизация, дерегулация на цените, свиване на социалните разходи.
Предлагат я на Пиночет.
Прилагането на тази програма води до масово обедняване на населението и баснословно забогатяване на местни и чужди спекуланти. Икономиката изпада в криза, инфлацията надминава 3 пъти тази при Алиенде НО това се представя в западната преса като "голям успех".
Същата схема се прилага в Аржентина, Уругвай, Бразилия и Боливия. Резултатът навсякъде е същият - обедняване, мизерия, корупция.
Идеята на нобелиста Фридмън е да се използува момента, в който хората са дезориентирани, за да се прокарват непопулярни и нежелани мерки, които в последствие да се окажат необратими. Мерките, разбира се, са "светата троица", но са съпътствувани от разрушаването на настоящите обществени структури, за да се неутрализира изцяло съпротивата на обществото. Двете страни, които се оказват напълно разрушени от този подход, са СССР и Ирак.
Шоковата доктрина е нещо като да дебнеш на улицата и като катастрофира кола да пребъркаш джобовете на пътниците, преди да са дошли в съзнание.
Шоковият терапевт в България е Иван Костов, а злосторникът Джефри Сакс беше икономически съветник на Петър Стоянов.

Как стана така, че спорът „пазарна икономика срещу шокова терапия“ изведнъж загуби смисъл? Как стана така, че шоковият удар се превърна в единственото лекарство за  последствията от… предишния шоков удар? Книгата на Наоми Клайн отговаря на тези въпроси. Тя започва с експериментаторите – специалистите по електрошок в тайните психологически лаборатории на ЦРУ и специалистите по икономически шокове в корпоративните лаборатории за социално инжинерство. Проследява различните изяви на капитализма на бедствията – от класическия случай на „икономически просперитет“ Чили, през посткомунистическите икономически реформи, до приватизирането на войната в Ирак. И завършва… с предупреждения за нови шокове. Така че всеки, който иска да разбере по-добре механизмите на прокарване на икономическите реформи, би трябвало да се запознае с тази книга.

Разбира се, към нея има много критики – като се почне от глупостта, че „в тази книга се срещат и откровени лъжи“ и се свърши с по-смисленото на пръв поглед „Тя не познава неоконсерватизма и не иска да разбере какво е“. Всеки може да провери доколко Клайн познава материята и дали лъже откровено. По-интересна е дежурната критика, че „няма алтернатива“ на шоковата терапия. Без съмнение това изречение по един или друг начин обобщава първосигналната реакция на много хора, когато чуят за книгата. Без да отговаря пряко на това обвинение в книгата, Наоми Клайн успешно му противопоставя своята алтернатива: да не се прилага терапията. Алтернатива не е намерена, защото никога не е търсена. Шоковата терапия е средството, с което икономическите доктори удовлетворяват… личните си желания.

antipropaganda.comxa.com/Shokowad.html