Константин Каменов

 
www.extremecentrepoint.com/archives/335

…Прави чест на всички големи революционери и хуманисти, че са прозрели политическите стремежи на Русия, още когато страната ни е под Османско владичество. Думите на екзарха са пророкувани от Васил Левски, който казва: ”Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби!”

Не по-малко важни са и вижданията по въпроса на Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Ето и някои от техните писания по въпроса, като цитатите са по реда, по който са изброени революционерите ни:

“Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уш тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!”(Г. Раковски)

“Секи Българин е длъжен да защитава своите етнически особености и да варди своето огнище!”(Л. Каравелов)

“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!”(Хр. Ботев)

Откъде идват тези прозрения и тази ненавист към Русия? Едва ли изказаните думи са само плод на лично отношение и антипатия. На всички споменати до тук наши патриоти, както и на голяма част от българската интелигенция е било ясно как са се отнасяли руснаците към поробените кавказки българи, останали още от времето на Бат Бай и Волжко-Камските българи на Котрагова България, която най-безцеремонно преименували в Татарстан. Обяснението на руската страна за това асимилиране е, че Волжка България била завладяна от ордите на Чингис хаган, след което българите били избити и останали само татари. Хайде де! Ами по същата логика ордата на Чингис хаган, която завладява и Русия, би трябвало да е избила и руснаците и в техните земи да има също само татари. Подобно нещо е трябвало да се случи и във вътрешността на огромната страна, създадена от Чингис хаган, но там все още си живеят старите етноси. Дори в Северозападна Индия и Североизточен Афганистан още са останали хора, които при преброявания се пишат българи (защото и там са живеели българи, но чудно защо не са били избити от ордата, която завладява и тези райони).

Съвременен графит от Татарстан

Най-невероятното в тази руска “приказка” е появата на татарите. От тайната книга на монголите всеки може да научи, че Чингис хаган три пъти разбива татарите преди да предприеме похода си на запад, че той е монгол и води със себе си монголи. Ако Волжките българи (нанесли единственото поражение на Чингис хаган) бяха асимилирани от тази орда, то тогава трябваше да се наричат монголи, а не татари и страната им да бъде назована Монголстан, а не Татарстан. Да, но ако бе сторила това, Русия се излагаше на опасността Монголия да претендира за национално малцинство, за автономия или независимост на Монголстан. Подобно нещо не може да се случи с Татарстан, защото държава Татария няма и по тази причина не би могла да атакува политиката на Русия спрямо татарските сънародници.

…В по-ново време, през първата половина на XVII в., подлъгани от Руската империя, казашки отряди от българи нападат и плячкосват градовете на родствениците им по днешното българско Черноморие, които по това време са в пределите на Османската империя. Стигнали до Истанбул, но целта им не била да освободят местното население, а по-скоро да се присмеят на султана и ограбят земите му, включително и българските. Така, опожарявайки много селища на дедите ни, те принуждават хората да напуснат родните си места и да се заселват във вътрешността на страната.

В 1798 г. руски и турски дипломати сключват таен договор, след като 24 години по-рано в Кючюк Кайнарджа Русия обявява за първи път пред Европа Волго-Камските българи за татари. В тайните алинеи на договора се определят българите християни за малоруси, а българите мюсюлмани (най-вече от Волжка България) за турци. Непокорните на султана гяури, според този договор, били разменени срещу непокорните на Русия правоверни от Северен Кавказ (потомците на Бат Бай).

Най-арогантно обаче е отношението на руската корона спрямо Дунавските българи по време на войната й с Турция през 1828-1829 г.г. За нея почти не се споменаваше в нашите учебници по история и дори повече от съвременниците ни не са запознати с развитието й.

След като Русия обявява войната, срещу Османската империя се вдигат и много българи, повечето от които организирани в чети. Най-популярни по това време са Алтън Стоян от Котел, капитан Георги Мамарчев, Бойчо войвода. Първите двама, с четниците си, достигат до Котел, а Бойчо войвода извършва първото превземане на османския Одрин, отваряйки вратите за руските войски. На оръжие се вдига почти целият български народ, а в “отплата”, настъпващите към Истанбул руснаци започват арести на разбунтувалите се за свободата си. Най-неочаквано, в освободения Одрин е подписан договор между Русия и Османската империя за край на войната.Клаузите му предвиждат независимост за Гърция, автономия за Молдова, Влашко и Сърбия, а за България… – един гол нож, забит в сърцето на надеждите й.

Няма да описвам убийствата на отделни българи, извършени от руснаци, преди и след Октомврийската революция, защото тези случаи са хиляди. Не мога да не отбележа обаче едно от тях. Убийството на първия съветски дипломат в Германия, революционера Денис. Общо взето той няма никаква връзка с България, но е ликвидиран от тогавашното КГБ, само защото помолил Вилхелм II да се застъпи пред Ленин за обособяване на Република Булгар и немска автономия в Сарътауска губерния, около град Балик (дн. Нижний Новгород), с наименование БЪЛГАРИАНА.

Унищожавани са по цели български селища от Алтай до Волга, в които наказателни акции (а впоследствие и Сталин) предоставя ролята на основен сатрап на Й.Б.Тито.

Чрез гладна смърт са ликвидирани голяма част от Волжките българи и родствениците ни от Бесарабия. Най-ужасяващ в този случай е фактът, че от Дунавска България изпращат помощи за бедстващите роднини в Съветската федерация, но вместо да стигнат до получателя си, те са продадени в чужбина от държавната администрация на страната, която до скоро наричахме “ГОЛЕМИЯ БРАТ”.

Освен човешкия потенциал и неговите поселища, руските ни “братя” са унищожавали системно и миналото на етноса ни, за което свидетелстват и някои съвременници на злостните деяния, дори чужденци.

Страшна е откровеността на чешкия археолог Карел Шкорпил, който, пристигайки у нас споделя:”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”

Отново Шкорпил споменава за друго престъпление на Русия: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…”

Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като самият Успенски, изпратен от руския цар да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да извършват разкопки във Велики Преслав. Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.

…След 10.XI.1989 г. в България все повече истини излизат на яве и все по-трудно хората могат да бъдат заблуждавани. Същото става и с българите в бившия СССР. Заявлението на Казанския меджлис на Българската община от 2.VIII.1995 г. говори сам по себе си: ”Българите са коренното население на републиките Татарстан, Башкирия и Чувашия, а също така и на Кировската, Уляновската, Саратовската, Оренбургската, Астраханската, Пензенската, Челябинската, Волгоградската, Горкиевската, Разянската, Пермската, Омската, Тюменската, Томската, Новосибирската, Кемеровската и Табовската области на Руската Федерация. На тази територия се е формирал българският народ, първите писмени данни за който са от I в. пр.Хр. …”. Този документ е изпратен до Руската дума с главно искане населението от споменатите републики и области вече да бъде наричано БЪЛГАРСКО. И до днес обаче руските управници не са разгледали искането на Волжките българи. 
http://www.eurochicago.com/2013/02/neudobni-stranitsi-ot-istoriyata/

ДОГОВОРИТЕ НА РУСИЯ -