Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2013 12:57 - СЪВЕТИ КЪМ СИНА2
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 920 Коментари: 0 Гласове:
1



  

ХІV. Един цар трябва да убива сърцето си.

 

Понякога, ако случайно хвърля един поглед върху вестниците, смешни ми се виждат оплакванията на журналистите, че уж пороците и престъпленията са станали и дребнави.

Вярвай ми, престъпленията и пороците са вечно неизменни, като човешкото сърце.

В нашия двор, в последните години се случиха такива ужасни престъпления и трагедии, които надминуват подобни примери в другите дворци.

Ти не си млад, за да не знаеш това; казвам ти го, за да се калиш, да не съжаляваш жертвите, ами да се калиш.

Сантименталността е за бакалите, когато четат Анна Карима83.

Трябва да свикнеш като мен да присъстваш с равнодушие пред семейните драми.

Успехът и падението на твоите деца те завари стоичен и хладнокръвен.

Ако усещаш в гърдите ти сърце, което тупти, направи като мен: унищожи тоя извор на слабост.

Това, което се нарича сърце в буржоазната фразеология е юзда на всички амбиции. Ако то е вредно и за най-малките, то за царете то е опасно.

Видох около мен катастрофални падения, престъпления, кръв и мизерия. Бях напълно равнодушен, предаден на егоизма си, извор на човешко величие.

Видя ли ме някой да заплача? Видя ли ме някой да проявя съжаление?

Когато царицата84, майка на моите деца, умираше, аз се забавлявах. Тя си остана за мен една чужденка, като мен и заради това я мразех.

Не чувствах смущение от това внезапно ликвидиране на едно нещастно и неволно сдружение. В дъното на душата си аз се радвах, че се освободих. На мен все пак ми харесваше драматичната хубост на цялата тая история и заради това удоволствие си припомнях всичките й фази.

Без да сме се видели и разбрали, оженихме се чрез посредничеството на други династии, по-второстепенни. Доведоха я с голям салтанат и оттогава започна глухата борба между две враждебни души, разделени от дълбока пропаст. Обаче аз имах деца, защото царете се женят само за да имат деца и си осигурят наследници. Аз мразех майка ти, която ми отплащаше с същата мярка. Тя ми даде двама синове и две дъщери, които не можах да обикна. На гроба на майка си тия дъщери рониха горещи сълзи. Едната от тях бях определил за императрица, но тя предпочете да се влюби в един твой адютант и да рисува картини, глупави пейзажи и китки цветя, достойни за хумора на Райко Алексиев85.

Трябва още да се преструваш, че не виждаш злокобни събития, които сполитат къщата ти, както не ги виждат вестникарите. Вестникарите ги не знаят или не смеят да ги знаят. А ти трябва да виждаш и да се преструваш, че нищо не знаеш.

 

ХV. За боговете ...

 

Боговете, това е лъжа. Демоните – това е вятър. За тях ти говоря, за да ти докажа тяхната несъстоятелност.

Всичките идеали са врагове на хората, още по-големи врагове на царете.

Всъщност идеалите не са нищо друго освен думи. Духни върху думите и те ще хвръкнат. Платон86 ще се покаже празен мечтател.

Идеалите служат да мамят хората, да им внушават страх или възхищение; призраци, родени от човешкия мозък, те впиват убийствените си ногти в него. Те раждат страх до полуда или опасни упоения.

Идеалите са вечни цареубийци. Никога да (не) се втълпят в оголения ти череп. Ти правиш зле, като поддържаш министри и военни, които говорят за идеали и идеология на управлението. Това ще те доведе там, където и мен, защото аз по-малко от теб се увлекох в идеалите на българския народ.

Царе мечтатели, които искат да преобразят света и подобрят нравите, не можаха никога да угодят на тълпата.

Ти искаш точно обратното: да угодиш на тълпата и за това стана умразен на интелигенцията.

Идеалите са направени, за да затъпят простолюдието, което се държи под крак от силните.

Царете и финансовите магнати са господарите на идеалите. Те са ги направили по свой образ и ги използват за свои цели. Тежко на неблагоразумния цар!

Народ, който милее за известни нему призраци и обича идеалите, които са развили душата му, не е благороден народ. Такъв народ мрази инстинктивно реформаторите. Демагозите и големците, на които уйдисва да виждат народа с вериги, са готови тебе да оковат в вериги и да те погубят, ако им противопоставиш реформаторите.

Има много религии: ти трябва да се преструваш, че се подчиняваш на обредите.

Има хиляди начини да използваш религиите. Верующите хора са най-мъдрите граждани и покорни поданици, стига само да се щади специалната им чувствителност. Те всякога бранят престола, който не могат да си представят без църквата.

Те ще искат от теб малко нещо, като са убедени, че техният бог има специално споразумение с царете. Впрочем докато умът им е ограничен и въображението безобидно, те ще ти служат като маша.

Една от привилегиите на царете е тази, че никой не знае каква религия те изповядват, т.е. никой не трябва да знае. И религията е чувство и идеал. Царят трябва да бъде голям комедиант и в практикуване обрядите на религията. Политиката е острието на камата, а релитията е като пита кашкавал.

A bon entendeur, Salut!87

Нашата династия показа голям политически такт. И лютерани, и православни, и католици са наши обожатели ... защото умеем да ги лъжем. Бъди добре с франкмасоните. Католиците уверяват, че франкмасоните се кланят на дявола, понеже католиците се боят повече от дявола, отколкото от бича на бога. Няма да им се зловиди, че ти си еднакво приятел и с бога и с дявола, понеже, макар и православен сега            ти не вярваш като мен ни в единия, ни в другия.

Патриотизмът, на който трябва да дадеш само външно отражение, е гола фраза за умните хора; само глупците се опойват от тая дума.

 

ХVІ. Патриотизмът

 

Патриотизмът служи да оправдае успешните войни и да узакони военните разходи, защото народът мисли, че войската, която той плаща, трябва да служи да го пази от външни нападения, когато всъщност пази само теб против възможния гняв на народа.

И така преструвай се, че почиташ гръмкия изблик на патриотизъм, понеже е същевременно крепост против народа и строг пазител на границите на царството ти, т.е. на целостта на твоите доходи.

Остава още дългът, който е моралът на слабите и подлеците, и честността – моралът на глупците.

Недей да си нито слаб, нито глупец и не прилагай никога на практика достойния за презрение морал.

Справедливостта е най-уважаваният блян на човеците. Тя е вечният блян, който ще си остане вечно такъв. Отдавай с душата си приличното уважение, за да те мисли народът най-верния поклонник на най-хубавия му идол.

Но като всяка религия справедливостта е една гола дума. Ние трябва да се ползваме от нея, но никога да не подлагаме живота си на нейните предписания.

Друг блян е свободата. Народът я слави с песните си и се упоява от името й. Той не знае, че именно когато я акламира, тогава той инстинктивно протяга ръце, за да им турим веригите. От всичките идоли свободата е най-милият за народа, защото от всички тя е най-неясно очертания и най се приспособява към желанията на всекиго.

Робите я акламират, а господарите в нейно име въртят камшика.

Свободата е свещена. Пази се да не твърдиш противното. Когато някой силен шеф на течение иска да вземе юздите и да направлява според интересите си държавните съдбини, той разпалва храбростта на стадото в името на свободата. Народът се хвърля към привлекателния призрак и служи с въодушевление на новия си тиранин. Примера на Хитлер88 нека ти е пред очите. Но ако думата “свобода” престанеше да бъде само, О! тогава би било страшно за теб.

Случвало се е щото някои захласнати и луди хора да служат присърце на този идол, свободата. Народът ги следва отначало, но скоро той отстъпя от страшното сияние на идола и после, заслепен, той събаря олтаря, съсича пророка и си изковава нови вериги.

Обаче той никога не престава да обича свободата и да възпява като най-хубавия си идол и най-скъпата си жертва.

Добрината е тоже един смешен идол, която хората обожават, без да я прилагат на дело. Тя води към мизерията и съсипва най-добрите си и убедени апостоли.

Милосърдието е нейна сестра, още по-кекава и по-жестока към искрените си последователи.

Царете не трябва никога да стават апостоли и да насърчават апостолите. Последните бунтуват тълпите, било да ги насъскват, било да ги въодушевляват апостолите им и по тоя начин да ги смажеш.

Един цар трябва да има само една храброст: хладнокръвието.

Има още хиляди дреболии, хиляди идеали и други глупости, които не трябва да те смущават. Не е зле да се преструваш, че им отдаваш същото значение, каквото им отдава простолюдието.

Народът не разбира от скептицизъм; той разделя света на две части, като туря доброто от една страна, злото - от друга.

Понятията за добро и зло, за право и криво и пр. са много разтегаеми.

Ти ще правиш като народа, който нарича “добро” това което му е приятно и полезно и “зло” това, което му е противно и вредно,. ще правиш като него и ще сматряш всичко от гледна точка на интересите ти.

И тъй, всеки човек си създава един бог по своя образ. Има толкоз богове, колкото и хора. Мъдростта на религиите и силата им се състои в това, че те са нарекли бог всичките тия богове и са дали на тоя бог една дефиниция, която го очертава тъй неясно, щото всеки може да намери в нея отражение на собствената си душа.

Не въставай никога против идеалите, нито даже против името им, защото народът милее за тия неща. Мозъкът на народа е като една груба игра на шах, в която се подвизават изтърканите идеали. Умей да движиш тия идеали според интересите си и показвай в тая игра повече сръчност, отколкото добросъвестност.

Боговете са многосложни и безбройни, а бог е един. Той се нарича “интерес”  и на тебе подобава да бъдеш най-добрия му пророк.

Може да съществува и един дявол, в който се въплощават всичките дяволи. Той се нарича “опозиция” на царската власт.

Но всеки умен цар трябва да знае, че и с дявола може да се постигнат компромиси, когато трябва да се пречупят роговете му, които биха заплашили да изтърбушат корема на царското спокойствие и живот.

 

Бележки:

  1. Макс Шмелинг – германски боксьор
  2. Дан Колов (1892 – 1940) – известен български борец, живял и работил в чужбина. Европейски шампион по американска борба кеческечан. Спечелва европейския и световния пояс (Париж, 1937)
  3. Вилхелм ІІ – кайзер на Германия (1888 – 1918)
  4. Абдул Хамид ІІ – турски султан (1876 – 1909)
  5. Николай ІІ – руски император (1894 – 1917)
  6. Стоян Михайловски (1856 – 1927) – поет-сатирик, публицист и общественик. Автор на текста на химн “Върви народе възродени”.
  7. Велчо Велчев (1856 – 1957) – журналист, публицист и общественик. По време на управлението на Стамболов е един от издателите на сп. “Лъча” (1891 – 92) и в. “Прогрес” (1892 – 1897); сп. “Летописи” (1899 – 1905), в. “Ден” (1903 – 1912 и 1921 – 1923) и сп. “Седмица” (1914). Деец на Прогресивно-либералната партия, а по-късно на Народната и Демократическия сговор.
  8. Димитър Христов – редактор на сп. “Бюлетин на софийската търговско-индустриална камера” (1896, 1989), сп. “Бюлетин” (1898 – 99), в. “България” (1900 – 1901)
  9. Драган Цанков (1828 – 1911) – обществен, политически и просветно-църковен деец. Един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание (1878), министър-председател (март-ноември 1880, септ. 1883 – апр. 1884). Емигрант в Цариград и Русия по време на управлението на Стамболов. Основател на Прогресивнолибералната партия (1899).
  10. Княз Кирил Преславски (1895 – 1945) – втори син на Фердинанд и Мария Луиза.
  11. Стоян Шангов  (1867 – 1925) – редактор на в. “Вечерна поща” (1900 – 1914, 1919 – 1924), в. “Експрес” (1903), в. “Балкан” (1912), в. “Балкански бюлетин” (1914).
  12. Принц Филип Сакс-Кобург-Готски – херцог на Саксония – брат на Фердинанд.
  13. Стефан Стамболов (1854 – 1895)
  14. Управление на Народно-либералната (Стамболовистка) партия – 6 V 1903 – 16 І 1908.
  15. Провъзгласяване на Независимостта на България 22 септември 1908 и провъзгласяване на Фердинанд за цар.
  16. Рачо Петров (1861 – 1942) – военен и политически деец. Началник-щаб на армията (1885 – 94). Военен министър (1887, 1894-96) в кабинетите на К. Стоилов и Ст. Стамболов, министър на вътрешните работи (1901), министър-председател и министър на вътрешните работи (1901), министър-председател и министър на външните работи (1903 – 1906). Командва ІІІ армия по време на Междусъюзническата война (1913), а през Първата световна война (1915 – 1918) е военен губернатор на Македония. Винаги стои близо до двореца.
  17. Димитър Петков (1858 – 1907) – политически и държавен деец, публицист. Участник в националосвободителното движение. Един от водачите на Народнолибералната партия. Кмет на София (1887 – 1893), министър на обществените сгради (1893 – 1894) в кабинета на Стамболов, министър на вътрешните работи (1903 – 1906) в кабинета на Р. Петров, министър-председател и министър на вътрешните работи (1903 – 1906) в кабинета на Р. Петров, министър-председател и министър на вътрешните работи (1906 – 1907). Председател на ІV Велико и на VІ и VІІ НС. Убит от политическите си противници.
  18. Иван Шишманов (1862 – 1928) – литературен историк и фолклорист, обществен и политически деец. Министър на народното просвещение (1903 – 1907) в кабинета на Р. Петров и Д. Петков. В резултат на освиркването на Фердинанд пред Народтия театър си подава оставката. Пълномощен министър в Украйна (1918 – 1919). Един от основателите на Висшето училище (СУ) (1888). Професор (1894).
  19. Quelle honte (фр.) – какъв срам, позор.
  20. Хенри VІІ – английски крал (1485 – 1509), основоположгник на династията на Тюдорите. През неговото време се засилва кралската власт за сметка на парламента.
  21. Антон Франгя – адвокат, журналист. Член на Прогресивнолибералната партия. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Ив. Е. Гешов (1911 – 1913)
  22. Кабинетът на Ив. Е. Гешов (1911 – 1913), съставен между Народната и Прогресивнолибералната партия.
  23. Димитър Кръстев Попов (Централният) (1855 – 1908) – политически деец, журналист и преводач. Министър на обществените сгради (1902 – 1905) в кабинетите на Ст. Данев и Р. Петров. Като редактор на в. “Девети август” (1887 – 1888), “Да се разберем” (1887), “Народни права” (1887), “19 февруари” (1887), “Исток” (1887 – 1890) се обявява против управлението на Стамболов и Фердинанд.
  24. Иван Вазов (1850 – 1921)
  25. Константин Величков (1855 – 1907) – писател, живописец, държавен и обществен деец. Участва в Априлското въстание. Активен участник в управлението на Източна Румелия и в Съединението 1885. През време на Стамболовото управление емигрира в Флоренция (1887 – 1889). Министър на обществените сгради и съобщенията (1894), на народното просвещение (1894 – 1897), на търговията и земеделието (1897 – 1898) в кабинета на К. Стоилов. Дипломатически представител в Белград (1902 – 1904).
  26. Михалаки Георгиев (1854 – 1916) – писател.
  27. Александър Теодоров – Балан (1859 – 1959) – езиковед, литературен историк и библиограф.
  28. Любомир Милетич (1863 – 1937) – филолог и историк. Председател на БАН (1926 – 1937).
  29. Пенчо Райков (1864 – 1940) – химик-органик. Основател на отдел “Химия” при Висшето училище (1889).
  30. Михаил Арнаудов (1878 – 1978) – историк, литератор, фолклорист и етнограф. Министър на народната просвета в правителството на Иван Багрянов.
  31. Александър Цанков (1879 – 1959) – политически и държавен деец. Професор по политическа икономия в СУ. През май 1922 г. става лидер на “Народния сговор”. Един от организаторите на деветоюнския преврат 1923 г. Министър-председател и министър на просветата (1930 – 1931) в кабинета на Андрей Ляпчев. Лидер на Народно-социалното движение. След 9 септември 1944 г. емигрира в Австрия и Аржентина.
  32. Димитър Мишайков (1883 – 1945) – икономист, статистик и общественик. Министър на търговията, промишлеността и труда (1930 – 1931) в кабинета на А. Ляпчев и министерството на просветата в кабинета на Г. Кьосеиванов. Изразител на субективно-психологическата политическа икономия.
  33. Стефан Петков (1866 – 1951) – ботаник, академик (1907).
  34. Вероятно Георги Генов (1883 – 1967) – политически деец, юрист. Професор (1925 – 1944). Ректор на СУ (1937 – 1938). Привърженик на Радикалната партия. През 1936 г. влиза в т. нар. “Петорка”.
  35. Вероятно Параскев Стоянов (1871 – 1940) – хирург.
  36. Петко Стайнов (1890 – 1972) – юрист, общественик и публицист. Министър на железниците (1930 – 1931) в кабинета на А. Ляпчев, пълномошен министър в Франция (1934 – 35), министър на външните работи в кабинета на К. Георгиев (1944 – 46).
  37. Методий Попов (1881 – 1954) – биолог
  38. Стоян Заимов (1853 – 1932) – деец на националреволюционното движение, обществен и политически деец, публицист.
  39. Руско-турската война 1877 – 1878
  40. Томаш Масарик (1850 – 1937) – чехословашки политически и държавен деец, философ и социолог Основател и идеолог на Чешката Народна партия (Чешката прогресивна партия). Първи президент на Чехословакия (1918 – 1935).
  41. Рефрактори – пречупвам се, отразявам.
  42. Александър Стамболийски (1879 – 1923) – държавен и политически деец на селското движение в България, водач на БЗНС. Министър наблагоустройството (1919) в кабинета на Т. Теодоров, министър-председател и министър на войната (1919 – 1923) и министър на външните работи (1920 – 1923). След преврата от 9 юни 1923 г. е свален, изтезаван и убит.
  43. Димитър Благоев (1856 – 1924) – един от основоположниците на социалистическото движение и на марксистката партия в България. Пропагандатор на идеите на марксизма-ленинизма.
  44. Георги Димитров (1882 – 1949) – деец на международното комунистическо движение, ръководител на БКП и на Коминтерна. През 1913 г е избран за народен представител и става секретар на парламентарната група на БРСДП (т.с.). През 1914 г. е общински съветник в София, а през 1919 г.- окръжен съветник. Един от организаторите на Септември йското въстание 1923 г. Министър-председзател (1946 – 1949).
  45. Ючбунар – квартал в София; Куру-баглар – Лозенец, квартал в София; Кушу кавак – Крумовград, Лопушна – село (Варненско)
  46. Ипокрити (гр.) – лицемери
  47. Stupicolite sans borne (фр.) – безгранична тъпота.
  48. Александър Павлов Маринов (1867 – 1938) – политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия (1903), Министър-председател (1908 – 1911), министър на външните работи и вероизповеданията (1910 – 1911), министър-председател и министър на външните работи и вероизповеданията (1918 – 1931), председател на ХХІІІ НС (1931 – 1934). Играе ръководна роля в Конституционния блок (1922). Участва в създаването на Демократическия сговор (1923) и е един от инициаторите на коалицията на Народния блок.
  49. Апанаж – имение или доходът от него
  50. д-р Васил Радославов (1854 – 1929) – политически деец, юрист. Ръководител на Либералната партия след отделянето й от старата Либерална партия (1886). Председател на ІІ и VІ НС и ІІІ ВНС. Министър на правосъдието (1884 – 1886, 1894) в кабинетите на П. Каравелов, митрополит Климент и К. Стоилов. Министър на вътрешните работи (1886, 1889 – 1900) в кабинетите на П. Каравелов, Д. Греков и Т. Иванчов, министър на народното просвещение (1894) в кабинета на К. Стоилов, министър председател и министър на вътрешните работи (1886 – 1887, 1913 – 1918). След неуспеха на Първата световна война избягва в Германия.
  51. Димитър Тончев (1859 – 1937) – публицист, държавен деец, лидер на Либералната партия. Подпредседател на ІV НС (1886). Министър на правосъдието (1886, 1888 – 1891) в кабинетите на В. Радославов и Ст. Стамболов, председател на ІІ ВНС и V НС (1887 – 1888). Министър на търговията и земеделието (1894) в кабинета на К. Стоилов. Министър на обществените сгради (1899 – 1900) в кабинетите на Д. Греков и Т. Иванчов. Министър на външните работи (1900 – 1901) в кабинета на Т. Иванчов и министър на финансите (1913, 1918) в кабинета на В. Радославов. След Първата световна война е съден от държавен съд заедно с Т. Иванчов и В. Радославов – осъден на доживотен затвор и амнистиран през 1928.
  52. Андрей Ляпчев (1866 – 1933) – политически и държавен деец, един от ръководителите на Демократическата партия, по-късно един от лидерите на Демократическия сговор. Министър на търговията и земеделието (1908 – 1910) и на финансите (1910-1911, 1918) в кабинета на Ал. Малинов. Министър на отбраната на Т. Теодоров. През Октомври 1918 г. възглавява българската делегация при преговорите за сключване на примирие в Солун. Министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве (1926 – 1931).
  53. Атанас Буров (1875 – 1954) – политически деец, банкер. Един от лидерите на Народната партия. Ръководи финансовата група около Българската търговска банка. Министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919 – 1920) в кабинетите на Ст. Данев и Ал. Стамболийски. Министър на външните работи и изповеданията (1926 – 1931) в кабинета на А. Ляпчев. Министър без портфейл (1944) в кабинета на К. Муравиев.
  54. проф. Виктор Моллов (1873 – 1935) – политически и обществен деец, юрист. Декан на Юридическия факултет (1905 – 1906). Министър на просвещението (1910 – 1911) и министър на железниците, пощите и телеграфите (1918) в кабинетите на Ал. Малинов. Министър на финансите (1926 – 1931) в кабинета на А. Ляпчев.
  55. Лазар Паяков (1860 – 1910) – икономист, поддиректор на Народната библиотека. Директор на Търговското училище в Свищов. Министър на финансите (1903 – 1908) в кабинетите на Р. Петров, Д. Петков, Д. Станчов и П. Гудев.
  56. Никола Апостолов – министър на народното просвещение (1907 – 1908) в кабинета на П. Гудев и министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на В. Радославов.
  57. Тодор Иванчов (1858 – 1905) – политически и държавен деец от Либералната партия (радослависти). Един от пионерите на статистиката в България. Министър на народното просвещение (1886 – 1887, 1899) в кабинетите на П. Каравелов, В. Радославов и Д. Греков. Министър-председател и министър на външните работи (1899 – 1900). Министър-председател и министър на финансите (1900 – 1901). Възстановява натуралния данък върху зърнени храни (1900), което предизвиква селски бунтове. Съден от държавен съд за нарушаване на Търновската конституция през 1903.
  58. (Константин) Панайотов – министър на правосъдието (1905 – 1908) в кабинетите на Р. Петров, Д. Петков, Д . Станчов и П. Гудев.
  59. (Георги) Петров (1886 – 1964) – политически деец, юрист. Един от лидерите на Националлибералната партия (1929 – 1933). Инициатор на Народния блок (1931). Министър на търговията, промишлеността и труда (1931 – 1932) в кабинетите на Ал. Малинов и Н. Мушанов.
  60. Стефан І (1878 – 1957) – секретар и протосингел на екзархията на Цариград (1910 – 1915). През 1922 г. е избран за софийски митрополит. От 1945 до 1948 е български екзарх.
  61. Кооперация “Напред” – учредена 1919 г. в София от 7 работнически потребителни кооперации (София, Търново, Трявна, Кюстендил, Лясковец и др.). Снабдява населението с продоволствие на изгодни цени и организира експлоатацията на търговския капитал. Ръководството на централата и на много нейни кооперации е под влиянието на БРСДП.
  62. Креация – творение; създаване; протеже.
  63. Княгиня Клементина Орлеанска и Бурбонска.
  64. Базиргяни – търговци, търгаши.
  65. Георги Кьосеиванов (1884 – 1960) – политически и държавен деец. Легационен секретар в Букуреш (1923) и пълномощен министър в Румъния. По-късно е привлечен на работа в двореца – секретар на политическата канцелария на цар Борис ІІІ. Министър на външните работи и вероизповеданията (1935) в кабинета на А. Тошев, министър-председател и министър на външните работи и вероизповеданията (1935 – 1940). Пълномощен министър в Берн (1940 – 1944). Остава да живее в Швейцария.
  66. Вероятно става дума за Александър Иванович Нелидов (1835 – 1912) – руски дипломат. Взима участие в преговорите при сключване на мира в Сан Стефано (1878). Пълномощен министър в Цариград (от 1883) и Рим. В 1907 г. председател на втората Хагска конференция за мир.
  67. Иван Евстратиев Гешов.
  68. Теодор Теодоров (1852 – 1924) – политически и държавен деец, юрист. Един от лидерите на Народната партия (Народняшка). Министър на правосъдието (1896 – 1897) н кабинета на К. Стоилов, министър на финансите (1911 – 1913) в кабинета на Ст. Данев и Ив. Е. Гешов. Министър на външните работи и изповеданията (1918) в правителството на Ал. Малинов, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (1918-1919).
  69. Плутарх от Херония (ок. 46 – 120) – древногръцки писател моралист.
  70. Капитан Генчев – адютант на цар Борис ІІІ.
  71. Ивайло (неизв- 1280) – български цар
  72. Григорий Ефимович Распутин (1864 – 1916) – успява да внуши на императрица Александра Фьодоровна, че само той ще може да спаси неизличимо болния от хемофилия престолонаследник Алексей. В последните години на управлението н аНиколай ІІ се ползва с неограничено влияние. По негова препоръка се извършват промени в висшия държавен и църковен апарат. Убит от князете Юсупов, Пуришкевич и великия княз Дмитрий Павлович.
  73. les potins de Sofia (фр.) – сплетните, клюките на София.
  74. Княгиня Евдокия – дъщеря на цар Фердинанд и Мария Луиза.
  75. Жозеф Фуше (1759 – 1820) – френски политически деец. Министър на полицията (1799 – 1802, 1804 – 1810, 1814 – 1815). Безпринципен политик и тънък интригант, служил на всички режими изключително с користни и честолюбиви цели.
  76. Херман Гьоринг (1893 – 1946) – райхсмаршал. Вторият човек в Германския райх (1933 – 1945).
  77. Александър Балабанов (1879 – 1955) – филолог, класик, преводач и литературен критик. Професор (1921). Основател на в. “Развигор” (1921 – 1937).
  78. Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) (1877 – 1949) – писател, критически реалист. Академик. Личен приятел на цар Борис ІІІ.
  79. (Александър) Божинов (1878 – 1968) – илюстратор, живописец. Академик. Създател на съвременната българска карикатура.
  80. (Енчо) Багаров – артист.
  81. Велизар (Багаров) – политически и обществен деец, индустриалец. Народен представител в ХХІV (1938-1939) и ХХV (1940 – 1944) ОНС.
  82. Николо Макиавели (1469 – 1527) – италиански политически мислител, историк и белетрист, дипломат, идеолог на зараждащата се буржоазия. В периода на републиката в Флоренция е секретар на Съвета на десетте (1498-1512). След възвръщането на Медичите е изгонен от Флоренция.  В политическия трактат “Князът” (1513) сочи необходимостта от силна неограничена монархическа власт за постигането на обединението на Италия с всякакви средства – насилие, лукавство, вероломство, убийство и т.н.
  83. Ана Карима (А. Тодорова Велкова) (1871 – 1949) – писателка, общественичка, преводачка.
  84. Мария Луиза
  85. Райко Алексиев (1893 – 1944) – журналист, карикатурист и хуморист. Редактор на сп. “Барабан” (1908 – 1921), “Смях” (1911 – 1915), “Людокос” (1913 – 1914), “Българан” (1916 – 1924), “Маска” (1924 – 1927), в в. “Зора” и др. Редактира хумористичтия вестник “Щурец” (1932 – 1944).
  86. Платон (427 – 347 пр. Хр.) – древногръцки философ, основоположник на обективния идеализъм.
  87. A bon entendeur, salut (фр.) – до скоро виждане, поздрав.
  88. Адолф Хитлер (1889 – 1945) – райхсканцлер (от 1933), фюрер (1931 – 1945). От 1920 г. лидер на Националсоциалистическата партия.

*  Списъка нe се съхранява в архива

** Комедия от френския драматург Молиер “Сганарел” (1660)

*** Вероятно става дума за имената на български генерали



Тагове:   Фердинанд,   история,   сакс,   Кобург,   гота,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2449552
Постинги: 531
Коментари: 287
Гласове: 1199
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930