Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2013 17:47 - ХУНЗА
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 5645 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 22.04.2013 17:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия благодаре­ние на английския лекар Робърт Мак Карисън. Основ­ният проблем, който той третира в медицинските си трудове, е болестите като последица от грешки в начина на хранене при отделния човек или при цели народи. За да докаже своето становище, той напуска лекарското си място в Англия и отива в Индия, където в продължение на 7 години проучва различните племе­на и народи, и по силата на обстоятелствата попада на своя щастлив шанс – Хунза.

Първата среща с хунзийците му носи истинска изнена­да: на нашата земя съществува весел, жизнерадостен и работлив народ, който не познава болестите и грижите около болните, а хората доживяват до 100-120 години без недъзи и със запазена психика. Главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисъ на какво се дължи изключителното здраве на този народ. Около долината, която обитават хунзийците живеят още няколко племена. Условията са същите, битът също, но здравето им не е като на хунзийците. Оказва се, че разликата е само в начина на хранене – изключително самобитен.

Наблюденията и проучванията си от земята на хунза д-р Мак Карисън описва в труд, издаден в Англия, като за първи път запознава света с този жизнен и истински щастлив народ. Хунза е доказателство на тезата му, че основното, от което зависи здравето на човека, е прак­тикуваната от самия него диета. По-късно ръководителката на специалната американ­ска експедиция Рене Тейлър пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве, но голямата му придобивка е фактът, че там рак и сърдечни заболявания, както и високо и ниско кръвно налягане на съществуват. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни. Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочее са съвсем непознати. Няма и детска смъртност…“ Така естествено възниква въпросът: с какво се храни хунзийският народ?

Основно място в менюто му се отрежда на растител­ните продукти – плодове, зеленчуци и житни храни, при това предимно в сурово състояние. Въпреки висо­чината на терена (над 2000 м.) там добре виреят червени и черни череши, ябълки, круши, праскови, черници, кайсии с изключителна сладост поради еко­логично чистата почва. И забележете – никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсии и черници. Кайсиите се отглеждат в по-големи количества заради маслото, добивано от костилките им и използвано като растителна мазнина към храната. Любима напитка там са билковите чайове.

Сред зеленчуците на първо място е спанакът, който присъства винаги на трапезата, и то в сурово състоя­ние. Отглеждат се още моркови, зеле, салата ряпа тиква, както и различни варива. Това, което не може да се ползва сурово, се приготвя задушено на слаб огън.

Хлябът на хунзийците винаги е само черен: смляното зърно се използва цялостно, без да се отделят триците от бялото брашно. Той се замесва в различни комби­нации от отглежданите тук зърнени храни: жито, ече­мик, просо и елда. Спазва се правилото: смилането на зърното, омесването и изпичането на хляба да става в един и същи ден. Хлябът присъства в изобилие на масата при всяко хранене и това е лесно обяснимо с изключително високата му хранителна стойност, която се получава от включването на люспата и зародиша. Хунзийците ползват зърнените храни и в покълнало състояне.

Млякото и млечните продукти тук са нещо като лукс, деликатес. По високите долини, заобиколени със снеж­ни върхове, местата за пасбища са съвсем ограничени. В по-ниските части могат да се отглеждат кози, малко крави и овце, а в по-високите – по малко якове. Млякото се използва обикновено в прясно сурово състояние или като кисело, тъй като така се съхранява по-дълго. От него приготвят още сметана и сирене. Хунзийците не са пълни вегетарианци, но ползват месо изключително рядко: само на празници и при тържест­вени случаи. Но месото на убитото животно никога не престоява, а се обработва и консумира веднага. Каче­ството на месото е несравнимо с това на нашето, защото добитъкът им се храни с прясната трева на пасбищата, а не със синтетична храна. По празници се поднася и по малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, което отглеждат сами. В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин не закусва никой – дори бременните и децата. Обедът и вечерята са скромни и пестеливи: като кс чество и като калоричност. Ресторанти, сладкарници и всякакви закусвални не съществуват: всеки се храни в дома си с това, което му поднесат майката или съпругата. Тази сдържаност е съвсем съзнателна, тъй като обработваемата земя и реколтата от нея не са в изобилие но изследователите на хунзийците са били истински изненадани от тяхната „гладна пролет“. Въпреки съв­сем ограниченото им хранене през цялата година, там всяка пролет с напълването на кайсиевите дръвчета хората спират да приемат дори и семплата си тради­ционна храна и се ограничават само с питие, получено от накиснати във вода изсушени плодове (обикновено кайсии). Тази омекотена форма на гладуване те спазват до узряването на кайсиите – един доста продължителен период от 2-3 месеца. С идването на новата реколта храненето се възстановява.

През „гладната пролет“ животът обаче си тече съвсем нормално. Това е сезон на усилна работа по полето и градините от първата светлина на зората до залез слънце. Гладуването не създава напрежение или тре­вога, хората си остават уравновесени и спокойни по дух, а работата им, придружена от весели песни, е спорна. Дали самото гладуване не им създава повече лекота и добро самочувствие?

Нищо чудно, като се знае тонизиращото и подмладява­щото въздействие на глада и това как той основно прочиства органи и тъкани от всяка патология и бо­лестни наслойки. Със скромното си и ограничено по количество хранене, със системното прилагане на „гладната пролет“ и с голямото физическо натоварване при примитивното земеделие хунзийците постигат не само изключителното си здраве, но и красота: те изглеждат по-млади от годините си и запазват през целия си дълъг живот стройните си, стегнати и гъвкави фигури.


http://laokoontango.com/blog/hunza-people/




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - Ето как се вижда, че народът Хунзи ...
27.04.2013 12:05
Ето как се вижда,че народът Хунзи (Хунци) е бил европеиден,а расовият му тип не е нито тюркски,нито индийски. Между тия хора несъмнено има и красиви: не толкова между селяните обаче,а по-скоро между интелектуалците. Този селски човек е почти деформиран от ежедневния десетилетен труд,който стои зад гърба му,затова не може да ни даде истинска представа за външния вид на типичния Хунза. Между тях несъмнено има и руси,а именно те са наричани някога "Белите Хуни". И ако днешните "македонци" от Вар-даря се имат за роднини на Хунзите,значи са роднини на Хуните,тоест на Царското племе на Българите. Няма лошо!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 3245102
Постинги: 531
Коментари: 287
Гласове: 1242
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031