Разсърдил се е Петлан войвода,
че не му било нещо по сгода:
Клъвна зрънце, клъвна трошка,
взе си прошка с пъстрата кокошка.

Па си наметна гуня хайдушка
и си препаса сабя и пушка.
През поле ходи, гребен размята,
ломи гората, тресе земята,

Кълве врътига и комонига,
па се надига, та кукурига.
Забягнаха ми вълци, лисици,
дребни гадинки, крилати птици,

Една остана баба Мецана
и тя застана и тъй подхвана:
- Стига бре, Петльо, стига бре, лудо!
Нийде го няма твоето чудо!

Петлан се спрепна, па и отвърна:
- Сбирай си, Мецо, дългата бърна!
Бягай, пази се, да ти не клъвна
мечата глава дебела, тръвна!

Да не те с тежки шпори намуша,
Да ми не паднеш тук, под ботуша,
че ще ми станеш на тънка пита,
бита, пребита, насред пробита!

Качил се Петльо на връх на Балкана,
па извикал с люта закана -
Аз Лисана за носа ще хвана,
а пък на Вълча вратъ ще изкълча.




 

http://chitanka.info/text/22856-syrditijat-petlan 

http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1454&elementID=901797105§ionID=5