Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2015 15:20 - АНТИМ І - ЕКЗАРХ БЪЛГАРСКИ
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 2210 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.02.2015 15:39


image

На днешния ден през 1872 година Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.

Приел монашеството в Хилендарския манастир, учил в най-реномираните училища в Османската империя, той се превръща в светилник на своя народ и стожер на българщината. Като пръв екзарх развива активна дейност за изграждането на Екзархията и воюва срещу униатската пропаганда. Неуморен в своята просветителска мисия, той хвърля огромна енергия за културно-просветното издигане на българския народ. А след Априлското въстание прави всичко възможно чуждите дипломати в Цариград и цялата световна общност да узнаят за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.

Недолюбван от Високата порта пламенният Антим е освободен от поста екзарх през април 1877 и изпратен на заточение в Анкара. След обявената обща амнистия през март 1878 Антим e освободен и ръкоположен за Видинската митрополия. След завръщането си в България става председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).

По време на Сръбско-българската война от 1885, когато сърбите обсаждат Видинската крепост, видни граждани молят Антим да потърси убежище в румънския град Калафат, митрополитът гневен възкликва:

Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.

www.faktor.bg/novini/balgariya/39930-predi-143-godini-porobena-balgariya-izbira-parviya-si-ekzarh.html

БЪЛГАРСКАТА  ЕКЗАРХИЯ

image

Църквата Свети Стефан ( желязната ) в Цариград - катедрален храм на Българската екзархия дo 1912 година

Със султански ферман на 27 Фефруари 1870-та година е учредена Българската Екзархия, просъществувала до 1953 г.

image

upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/65/Sultan%E2%80%99s_Ferman_for_the_establishment_of_a_Bulgarian_Exarchate_1.jpg

До освобождението на България, съгласно чл.10 на фермана, в Екзархията се включени всички области, в които християнското население е пожелало да премине в нейната духовна власт. Така Османската империя официално признава пред света българската нация и определя нейните етнически граници. Българската нация е международноправно призната. Това дава възможност тя да се консолидира етнически, духовно, културно-исторически, териториално, а до известна степен - и политически. Екзархията обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две: Неврокопска и Старозагорска (90-те г. на XIX в.).

 image


Създаването на Българската Екзархия е резултат от дългогодишната борба за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската Екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия от своя страна се обявява против образуването на Българската Екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична. До освобождението на България 1878 г. Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I. След Освобождението Българската Екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор 1878 г. остават отново в пределите на Османската империя. Наред с грижите за поддържане на българските черкви тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се и на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области.

 


До избухването на Балканската война 1912-1913 г. влиянието на Българската Екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управлявали от български владици, а останалите - от екзархийски наместници. След разгрома на България в Междусъюзническата война 1913 г. екзарх Йосиф I мести седалището си в София. След смъртта му през 1915 г. в продължение на три десетилетия тя е управлявана от Светия синод, начело на който стоял наместник-председател. През 1945 г. за нов екзарх е избран софийският митрополит Стефан I. Свиканият през 1953 г. църковен събор прокламира издигането на Българската Екзархия в Българска патриаршия.









Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2012316
Постинги: 529
Коментари: 287
Гласове: 1152
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930