Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2015 06:12 - ВЛАСТ
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 3232 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.04.2015 03:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Масонството - убежище на кметове и митничари

image 

Прокурорът намести масонския пръстен върху безименния си пръст и се обърна към боса от подземния свят: “Братко, правим добро за удоволствие, не по задължение.” Този диалог е от игрален филм и героите са измислени. Но че в съдебната и във всички власти - централна и местна в България, има масони, е истина, която никой не отрича. За ролята, която те играят, разкъсвани между професионалните си задължения и обета, който са дали пред тайното братство, се говори с масонски жестове и тихо, предимно на ухо.

Прави чест на главния прокурор Борис Велчев, който е замразил членството си в масонството далеч преди да заеме сегашния си висок пост. Остава да се надяваме, че действащи магистрати, като бившия правосъден министър Антон Станков, някогашния зам.-министър на правосъдието Маргарит Ганев, председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, бившия шеф на ВАС Константин Пенчев и др., са лоялни и правилно съвместяват отговорните функции, които изпълняват.

От българските премиери виден масон е Симеон Сакскобургготски, принадлежащ на братството далеч преди завръщането си в България. Министър-председатели, за които се твърди, че са масони, са и Стефан Софиянски и Филип Димитров.

Според запознати масоните в парламента са пръснати във всички парламентарни групи. Сред братята с най-дълго присъствие в ложите са депутатите Марио Тагарински, Лютви Местан, Йордан Бакалов, Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Румен Петков и др. Асен Агов е със замразено членство. Някои от тях открито демонстрират принадлежността си към зидарите, повечето предпочитат да я запазят в тайна. Така повелява и масонският закон - всеки сам решава дали да се осветли или не. Сред самообявилите се са бившият шеф на “Пирогов” д-р Спас Спасков, бившият зам.-министър на промишлеността Григорий Вазов, който доскоро беше и Велик майстор на една от големите ложи. Бившият шеф на токсикологията във Военна болница проф. д-р Никола Александров също беше Велик майстор. Не липсват и видни творци - Васил Михайлов, Любен Дилов-син и др.

За 20-те години, откакто се възроди масонството у нас, в братството членуват 10 000-12 000 зидари, по информация на един от първите ни масони. И ако през 90-те години на миналия век ложи има само в София, Варна, Пловдив и още няколко по-големи града, днес те са във всеки областен, а и по-малък град.

Масонските ложи в България имат своя специфика. Водещи при тях не са морално извисените личности, посветени на обществото. Трамплин към братството са високите постовете - на кмета, на областния управител, на шефа на РДВР, на митнически шефове, на началници в НАП, общински съветници, прокурори, съдии, адвокати, висши духовници...

По света масонството е общество на преуспели хора, които, след като са уредили собствения си живот, се събират, за да помагат на другите. С ума, с имането си и с личния си пример на хора с високи ценности. У нас е друго.

Кое е онова, което кара българския кмет, полицай или митничар да позволи да му завържат очите, за да участва в шекспировския театър, задължителен при посвещаването в тайното братство? Адреналинът, суетата, любопитството или изгодата да си масон? Далавера на пръв поглед липсва, но в действителност тя е огромна.

Масонските сбирки са най-прекият път към най-влиятелните хора във всеки град. Тамвсички са равнопоставени и се обръщат един към друг с “братко”. Официалните срещи, на които се водят скучни философски разговори, обикновено завършват в ресторант, където табутата падат. Не случайно и Константин Пенчев в свое интервю говори за властта на белите покривки, където се вземат важни решения. Макар че символът на масонството е чистотата на белите ръкавици - задължителни по време на сбирките им.

Няма да е справедливо, ако не признаем, че зидарите вършат и добри дела. Като поемането на разходите по възстановяването на войнишките гробища в Македония. Като позлатяването на кубето на църквата “Св. Стефан” в Истанбул, за което масоните плащат 500 хил. долара. Също и ремонта на падналата стена на Бачковския манастир, платен от пловдивска ложа, която вади от касата 30 хиляди евро.

Като отлична би трябвало да се нарече и работата на онзи митнически шеф - масон, който от 6 години храни с пресни плодове и зеленчуци деца от домове за сираци. Според очевидци това се случва по следния начин.

Преди години въпросният митничар споделя със своите братя, че всеки ден на българската граница се конфискуват тонове пресни плодове и зеленчуци. Не защото са негодни, а защото са контрабандни. Обикновено те се съхраняват в хладилници и до този момент държавата няма регламент и нормативна база какво да прави с тях. Тогава той дава “незаконната” идея да храни с тях децата в няколко социални дома.

Областният управител и кметът на града, също масони, помагат за доброто дело. Включват се и няколко бизнесмени от ложата, които предоставят безплатно микробуси за транспортиране на храната. Тази благотворителност е на ръба на закона. Но щом тежката държавна машина не се е завъртяла за шест години, няма гаранция, че това ще се случи скоро.

Дали само добри са делата, които митническият или шефът на РДВР правят? Дали така полезни са и техните братя, които са на важни позиции в централната и местна власт? От справката на кореспонденти на “Труд” прави впечатление, че масонските ложи са пълни с кметове и областни управители, повечето бивши (виж долу). За някои от избраните в местната власт през миналата година масонството вероятно предстои.

В ложите е пълно и с агенти на ДС. Именно те са възродителите на масонството в България през 1992 г. Забраната му трае 51 г., след като през 1941 г. е закрито със закона за защита на нацията.

Зидарското братство е единствената общност, която не може да възникне от само себе си. Не могат да се съберат 10 души и да кажат - ние сме масонска ложа. Тя може да се основе навсякъде по света само от тези, които вече са посветени в тайнството. Затова участието на зидари от чужбина при възраждането на българското масонство е неизбежно.

В края на 80-те години на миналия век във ФРГ се обособява кръг от пребиваващи там българи, които гравитират около по-висши социални прослойки на немското общество. Не е тайна, че за да попадне в тези среди българин, то той задължително работи за спецслужбите в България. Става дума за десетина души около кръга на радио “Свободна Европа”. Чрез известния български емигрант Иван Войнов, един от основателите на радиото, тези хора попадат в една от ложите в Мюнхен.

Когато след 1989 г. се завръщат в България заедно с други българи, пребивавали в чужбина като дипломати или като задгранични работници на търговски представителства, те реактивират масонството у нас.

Както във всеки важен исторически момент, така и в този, агентите на бившата ДС се оказват най-подготвените кадри. Те са първите, които запасват престилки на зидари за строежа на капитализма у нас. Но тъй като тези българи са били на ниско ниво в световното масонство и са с изключително ниска масонска квалификация, те започват да интерпретират тайното братство според разбиранията си. И оттук започват редица изкривявания. Впоследствие вземат връх амбиции за власт, бизнес скандали между братята и разцепления. Онова, което се случва в българското общество, се пренася и в ложите, които са негов умален модел.

Това обяснява иприсъствието в масонството на босове от подземния свят и на т.нар. противоречиви бизнесмени. Публичен факт е, че масонът с най-висока степен в йерархията бе покойният Илия Павлов.

За масон се спряга и един от босовете на някогашната групировка СИК Младен Михалев-Маджо. “Доказан престъпник ли е той?”, контрира негов брат, според когото щом няма произнесена присъда, няма проблем да е зидар. И в подкрепа на твърдението си разказва как в началото на миналия век, когато френски масони даряват Статуята на свободата на американските си братя, се оказва, че няма къде да я сложат. Тогава най-големият търговец на наркотици в Ню Йорк предлага да им подари парчето земя, върху което и днес се възвисява символът на свободния свят. Така американският Косьо Самоковеца успокоява съвестта си, помагайки на масоните във важен за тях момент.

По същата логика към българскато масонство са приобщени и духовници - от митрополити до свещеници. Някои от тях с членство, други със съпричастност. С тяхно участие бяха извършени няколко масонски погребения. На Илия Павлов в храма “Света Неделя”, на Великия майстор Иван Ставрев, на бившия министър на държавната администрация Димитър Калчев. С масонски ритуал беше изпратен и Андрей Баташов, който беше и тамплиер.

Главните герои на прехода няма как да не са главни герои и в масонството. Това са все едни и същи хора - бивши партийни секретари, бивши професори по политикономия и всякакви кадри на спецслужбите. Манталитетът е един и същ.

От началото на 90-те години подходът към градежа на ложи е тотално сбъркан . Почти всички желаещи да попаднат в братството са убедени, че то ще им гарантира дивиденти и огромно политическо влияние. Че ще им даде власт и възможност за икономически просперитет. В началото най-голям е напливът на бизнесмени, водени от лични интереси. Бизнесменът Х, който е масон, приема в ложата своя бизнес партньор, с когото ще строят примерно бизнес център. След време се скарват и се разделят в бизнеса.

Разделят се и като зидари, а понякога дори разцепват ложата. Както се случи след разрива между Борислав Сарандев и Илия Павлов. Разочарованието за повечето братя идва, когато разбират,че масонството не може да направи никого президент, премиер или шеф на партия. Че на сбирките не се пишат кандидатдепутатски листи, нито се осигуряват безлихвени кредити. Когато част от посветените виждат, че на ритуалите се говори по теми като взаимоотношения на човека с природата и тем подобни, те разбират, че не присъстват на акционерни събрания, където ще се раздават куфарчета с пари. След което загубват интерес. По-голямата част обаче остават. Освен контакти в стил “ аз на тебе, ти на мене” между братята-масони, които са превърнали ложите в бизнес сдружения, има още една “далавера”. Тя идва от това, че по света принадлежността към масонството се оценява високо. И колкото по-висока степен притежава братът зидар, толкова по-тежки врати се отварят пред него.

Най-ниското стъпало в ложата е чирак. Следващото е калфа, после майстор. Оттам нагоре степените растат до 33-та. По света нея я притежават мъже, чийто живот е минал в служене на обществото. У нас се купува. Цената в по-заможните ложи е около 10 000-15 000 лв.

От посветените след 1992 г. наши масони около 40 на сто са се отдръпнали поради това, че не намират смисъл в членството си. Но тъй като няма как да го прекратят, са го “приспали”. Защото в масонството няма влизане и излизане, нито включване и изключване. Има посвещение, което става за цял живот.

ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

Ложите преливат от началници

В който и град да се погледне, ще се види, че масонските ложи преливат от началници. В Пловдив членува бившият кмет Славчо Атанасов. Областният лидер на БСП и бизнесмен Георги Гергов и съсобственикът на най-големия всекидневник “Марица” Степан Еремян са сред най-известните представители на масонското братство.

За разлика от повечето зидари, които крият принадлежността си, Славчо Атанасов я афишира с гордост и се позовава на това, че най-светлите умове в историята ни са били масони - Захарий Стоянов, Иван Ведър, Михаил Арнаудов...

Във Варна кметът Кирил Йорданов също е масон, но със замразено членство. Негови “братя” са и доскорошният зам.-кмет Вили Жечев, бившият шеф на РДВР Наско Рафайлов, бившият шеф на служба “Сигурност” Иван Иванов, шефът на Камарата на занаятчиите Венцислав Атанасов, членът на борда на директорите на МБАЛ “Св. Марина” проф. Красимир Иванов. Николай Николаев, член на надзорния съвет на “Св. св. Константин и Елена холдинг” АД, бившият областен управител Яни Янев, бившият разузнавач, бизнесменът Петър Тухчев.

В Русе масони са бившият областен управител Кирил Блъсков и бизнесмените Валери Радков, Емил Вичев, Станко Станков, Михаил Михайлов, Тодор Мусев и Янко Бонев, бившият градоначалник Божидар Йотов, бившите зам.-кметове Петър Ванев и Володя Кенарев.

Във Велико Търнововидни масони са доскорошният кмет д-р Румен Рашев, настоящият градоначалник Даниел Панов, неговият заместник и именит художник Ганчо Карабаджаков, собственикът на оръжейното предприятие “Аркус” в Лясковец инж. Банко Банков и др.

В Търговищеедин от най-дългогодишните братя зидари е кметът Красимир Мирев, който управлява шест мандата. В местната ложа е и дясната му ръка - зам.-кметът Тихомир Трифонов. В братството са и бившият шеф на Общинския съвет Николай Даскалов и бившият директор на полицията Димитър Димитров. За членове се спрягат и бизнесмените Таньо Танев (ЕМУ), Петко Матеев (ЛВК - “Винпром”), Ергин Терзи (Мизия милк) и др. Масон е и кметът на Попово д-р Людмил Веселинов.

В Монтана наскоро към братството е бил приобщен областният управител Ивайло Петров.

www.trud.bg/Article.asp











Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2017598
Постинги: 529
Коментари: 287
Гласове: 1152
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930