Глобалната България Екип "ТЕМА"

Шпионски сценарии, компромати и политическа хистерия се вихрят по нашенски по пътя към НАТО и ЕС

 

На 13 ноември 2002 г. темата за глобализма достигна България. На този ден медиите официално обявиха за създаването на „общност от личности", които смятат, че главният въпрос пред българите днес е „Какво можем и какво сме длъжни да спечелим" в един глобален свят на демокрация и пазарна икономика.

Бихме могли да си кажем - какво толкова е станало?

Създадена е още една NGO (неправителствена организация) от хора, които искат да отговорят на още едно предизвикателство към България от модерния свят. Известно е, че гражданските движения и създаването на неправителствени организации са основна част от развитието на модерното общество и те отдавна са се превърнали в главен критерий за зрелостта на едно демократично общество. Добре е определен кръг от хора с общи интереси или общи проблеми да се организират и да налагат своите искания или да отправят своите препоръки към властта и обществото, за да се търси тяхното решение.

Лошото е, че в България всички опити за създаване на подобен род граждански инициативи много скоро се приватизират от политиците и след това се вкарват в руслото на партокрацията. Така стана с „Екогласност", „Подкрепа", „Българският Великден".

 

Българското общество се оказва неподготвено да търси алтернатива на традиционния монопол на партиите в изграждането на нова политическа структура на страната. Поради това създаването на всяка нова структура априори се приема с подозрение и неизменно се търсят генетичните й връзки с властта или актуалните политически сили.

Още от времето на Платон нито една утопия за идеалната държава не е минавала без споменаването на някакви тайнствени научни методи на управление, осъществявани от „най-добрите хора в държавата", от елита на държавата - най-изявени личности от науката, бизнеса и религията. Въпреки това през последните 2000 г. все още няма нито един успешно реализиран проект за научно управление на държавата. Макар че експерименти - знаем това - е имало достатъчно. Властта е била и си остава приоритет на политиците, а държавното управление - функция на властта.

 

Тези подозрения прозират и при новата структура - въпреки предварително афишираните добри намерения и надпартийни пристрастия.

Това се набива веднага в очи от състава на новото формирование от 14 души, които не само нямат, но често открито демонстрират противоположни политически пристрастия, интереси и методи на действие.

 

Г-14

Играчите в „Глобална България", въпреки умело афишираната скромност, не могат да избягнат някои резонни въпроси. Например как се получи така, че в сдружението участват три от най-сериозните финансови институции -

СИБанк, Булбанк, Българо-американската кредитна банка, клоновете на могъщите руски компании „ЛУКойл и „Газпром", тежката медийна артилерия като телевизията на Мърдок bTV, „24 часа", „Капитал" и „Дневник", най-голямата рекламна агенция „Крес" и структурите на „Отворено общество". Ежемесечно само в столицата се основават десетки фондации и сдружения, на които никой не обръща внимание - основно поради липсата на играчи с подобен огромен властови, медиен и финансов ресурс.

 

Главната редакторка на „24 часа" Венелина Гочева е автор на програмата и устава на „Глобална България"

Основатели на сдружението са Цветелина Бориславова - председател на Надзорния съвет на СИБанк, Светослав Божилов - акционер в СИБанк, Франк Бауер - изпълнителен директор на Българо-американския инвестиционен фонд, Красимир Гергов - шеф на рекламна агенция „Крес", Венелина Гочева - главен редактор на в. „24 часа", Иван Кръстев - директор на Центъра за либерални стратегии, Иво Прокопиев - издател на вестниците „Дневник" и „Капитал", Левон Хампарцумян - директор на Булбанк, шефът на bTV Алън Парсънс, Красен Станчев - директор на Института за пазарна икономика, Сашо Дончев - „Овъргаз", Валентин Златев - „ЛУКойл", Огнян Шентов - Център за изследване на демокрацията, Стефан Попов - председател на „Отворено общество".

Най-бързата асоциация за появата на сдружението бе, че се създава втори бизнесклуб „Възраждане". В страната ни стана традиция всяко партийно или бизнесобразувание да има свое огледално копие. Електронен сайт изнесе версията, че сините бизнесмени се съюзяват, за да противостоят на червените, които превзели „Възраждане".

 

Сянката на Командира

На пръв поглед би могло да се приеме, че зад цялата структура личи сянката на Командира. „Дяволът е скрит в детайлите" - обича да казва Иван Костов, когато въпросът опре до коалиции и съюзници. Приложен към сдружението „Глобална България", този метод и най-вече въпросът: „Защо точно сега, защо точно тези хора и защо тъкмо този приоритет", изважда на повърхността някои любопитни подробности.

Макар да се твърди, че нямат политически амбиции, прави впечатление обстоятелството, че в новото сдружение участват шефове на неправителствени организации, които доста активно обслужваха властта при предишното правителство.

Конспирологията понякога може да се окаже точна наука. Прави впечатление например, че в „Глобална България" членуват личности като Иван Кръстев и неговият Център за либерални стратегии и Красен Станчев с Института за пазарни изследвания. Те бяха от т. нар. дискретни поддръжници на Костов, които, когато критикуваха или хвалеха, правеха това неадресирано и накуп: „негативите на българската действителност", „бандитска икономика", „грешки на растежа", „стъпки в правилна посока". Но не се забелязват хората от авангарда на СДС-пропагандата като Евгений Дайнов и Васил Гарнизов или като Огнян Минчев с неговия Институт за регионални и местни изследвания.

 

В новата организация има и други приближени до бившето правителство на СДС лица - шефът на Булбанк Левон Хампарцумян и издателят на „Капитал" Иво Прокопиев.

Според столичен седмичник съществувал таен сценарий за връщането на Костов на „Дондуков" 1 и стартът за подготовката бил определен след срещата в Прага. Целта била след изчерпване на темата за НАТО и относителната яснота на пътя към ЕС в дневния ред на обществото да се включи нова тема, която след това да бъде прегърната от синята агитка и да осигури победата на следващите избори. Какво по-актуално и всеобхватно от темата за участието на България в глобалния свят. Очевидно ще трябват нови месии и мисионери за осъществяването на тази идея, а какво по-естествено това да стане на един по-късен етап от СДС.

 

За да стане това обаче, трябвало по места СДС да поднови своя състав с нови членове и симпатизанти на Костов. При осъществяването на идеята обаче Костов поставил като изрично изискване това да стане тихомълком, без никакви скандали и с пълно спазване на конспирацията. Темата за новите глобални предизвикателства би могла да се използва като лакмусова хартия за разобличаване на антикостовистите.

Злите езици твърдят, че идеята за новото сдружение била подхвърлена и разяснена по време на няколко съботни срещи на Иван Костов и съпругата му Елена Костова с някои от учредителите в елитното столично заведение Lavazza. Всичко започнало с покана на кафе в една съботна вечер в началото на април т. г. Първоначално била само идеята, която след това постепенно се запълвала със съдържание и с конкретни изпълнители.

 

Схемата се оформила като че ли от само себе си

След като България получи пътна карта за ЕС, от Брюксел ще потекат средства от предприсъединителните фондове, които би трябвало да се усвоят най-ефективно.

През декември Европейската комисия ще одобрява PR-проекти за рекламиране на усилията на страните кандидатки за приобщаване към западноевропейските структури. Условието тази година е, че за разпределението на 60 млн. евро могат да кандидатстват само неправителствени организации, участващи в консорциуми, които могат да докажат годишен оборот 1 млн. евро.

Една от версиите гласи, че тъкмо тези средства са подтикнали 14-те учредители на сдружението „Глобална България" да преодолеят своите интереси и пристрастия и да се обединят в името на общата кауза. Така постепенно се стигнало до идеята, че реализацията може да стане, като се подберат хора с различен имидж в обществото, които пораждат повече въпроси, но не дават конкретни отговори. Което само засилва конспиративните фантазии на непосветените.

 

Левон Хампарцумян е бивш заместник-министър на икономиката и изпълнителен директор на АП при управлението на СДС. Днес управлява Булбанк, собственост на италианската „Уникредито"

Едно е ясно - че новото сдружение еволюира около идеи, доста вдясно от центъра. Поради което по презумпция не би могло да има допирни точки с БСП. Това заключение личи от реакциите на партиите, институциите и другите неправителствени организации след сформирането на новото сдружение.

Съвсем според очакванията, а може би в името на конспирацията, в синята партия бяха най-пестеливи на коментари и мнения. Всъщност никой от хората, които оформят имиджа на СДС във и извън парламента, не се ангажира с коментар. Само земеделецът Борислав Китов си позволи да спекулира с тезата, че сдружението, както и бизнесклуб „Възраждане" градят структури по места, чрез които ще се опитат „да напазаруват гласове за изборите, а не е изключено да направят собствени политически субекти". Социологическите изследвания сочат, че половината от избирателите са обзети от апатия и няма да гласуват за нито една от наличните в момента партии, аргументира се Китов.

 

Самият бизнесклуб „Възраждане" реагира спонтанно и преди да е преценил плюсовете и минусите, изпрати до учредителите на новото сдружение доста хладна поздравителна телеграма.

За сметка на това пък лидерът на БСП Сергей Станишев бе категоричен в оценката си: „Ще се направи опит да се представи на българския народ едно ново чудо или пореден експеримент, който ще бъде подплатен финансово, политически и медийно. Основната цел е да не управлява левицата", показа мускули той. Според Станишев имената на личностите в „Глобална България" и техните позиции са интересни и трябва да разберем какво точно целят те и дали не става дума да се дърпат задкулисно конците. Предупреждението на

 

Станишев изостри сетивата на всички партии

Заместник-председателят на БСП Румен Петков оприличи сдружението като „неясен политически субект" и поиска точно да бъдат дефинирани целите и намеренията на участниците му. Друг член на Изпълнителното бюро съзря тайната цел на „Глобална България" в стремеж съвсем скоро да се създаде ново парламентарно мнозинство, като за това бъдат спечелени депутати от СДС, БСП и НДСВ. Новата формация ще има центристка платформа и ще бъде резервен вариант за ново правителство, ако сегашното загуби мнозинство в Народното събрание. Червените смятат, че „Глобална България" ще лансира на местните избори свои кандидатури, които ще се опита да наложи на партийните централи.

 

Компромати тръгнаха от целия спектър вляво от тъмносиньото пространство.

Бившите ченгета около столетницата изведнъж се почувстваха полезни. Отвориха „Енциклопедия на шпионажа", „Информационната война", „Световната конспирация" и „Новият ред" и се втурнаха да творят конспиративни теории за новото сдружение. Привидя им се, че в „Глобална България" имат пръст централата на Ленгли и лобистите на Кремъл, чиято глобална цел е контрол над политиката и икономиката на страната ни. „Прозренията" за ЦРУ произтичат от факта, че Българо-американският инвестиционен фонд е основан през 1991 г. от Конгреса на САЩ по силата на закона за подпомагане на демокрацията в Източна Европа.

От руска страна пък играят българските клонове на най-мощните петролна и газова компании - „ЛУКойл" и „Газпром". Допълнителен повод за притеснения създаде участието в „Глобална България" на местните структури на Джордж Сорос, телевизията на Рупърт Мърдок, вестникът на германския концерн ВАЦ и италианската банка „Уникредито", която купи Булбанк.

 

Червените се стреснаха и от „интересните" имена на Иван Кръстев, Иво Прокопиев и Красен Станчев, които минават за близки до СДС. Обявяването на Цветелина Бориславова за координатор на глобалното дружество пък му спечели прозвището „Партията на Бойко Борисов"

Социалисти смятат, че като е говорел за „ново чудо", Станишев е шифровал кандидатирането на главния секретар на МВР за кмет на София, което пък да бъде трамплин към най-високото ниво на изпълнителната власт.

Неуравновесеното поведение на левите лидери зарази с бацила на съмнението и останалите големи партии. Интерпретациите на жълтите депутати варират от ужаса от сянката на покойния Андрей Луканов до дългата ръка на доскорошния царски съветник Стоян Ганев. Съмненията, че сдружението може да генерира алтернатива на сегашното управление, подхранват версията, че в дъното стои реваншизмът на прокудения Стоян Ганев.

 

Погледите на депутатите от НДСВ останаха втренчени във факта, че трима души от управителния съвет на СИБанк оглавяват новата формация. По кьошетата се шептеше, че не е ясно защо традиционната финансова институция, която къта парите на управляващата партия, се включва в сдружение заедно с „хора на Командира". Заговори се, че се правят опити за джиросване на СИБанк на европейска банка.

 

Друга версия обръща хронологията на 180 градуса - без да отменя логиката на събитията. Според самите участници от Г-14 идеята за „Глобална България" първоначално се зародила в главата на личния съветник на Цветелина Бориславова в

СИБанк Светослав Божилов. Всичко тръгнало от една битова сбирка, на която той споделил своите идеи за глобализма в подходяща аудитория - своя приятел Иван Кръстев и новата шефка Цветелина Бориславова. Светослав Божилов е бивш прокурист на СИБанк - сакрална длъжност за институцията още от времето, когато тя работи под името БРИБАНК. Обществена тайна е, че човекът, който я заема, има огромно влияние върху дейността на институцията.

Както писа в. „Банкеръ", „от есента на 1997 г. еполетите на главния прокурист несменяемо стояха на рамената на Божилов." Безоблачните му дни обаче свършиха на 27 август 2001 г., когато бившият шеф на Надзорния съвет на банката Славчо Христов го уволнява и му отнема дори правото на подпис. Той остава само обикновен акционер чрез фирмата си БОСТ АД. За негов приемник е назначен неговият стар познат Здравко Стоицев, с когото до 1995 г. са били изпълнителни директори на фалиралата ТСБанк. Ударът е доста жесток за Божилов, защото тъкмо той заедно с Емил Кюлев основава предшественика на СИБанк - Българо-руска инвестиционна банка, а по-късно става и неин изпълнителен директор. Стоицев се присъединява към банката едва след 1997 г. като заместник на Божилов.

 

Шефът на рекламна агенция „Крес" Красимир Гергов (вляво) и босът на bTV Алън Парсънс гледат на сдружението като на „клуб за голф, в който не се играе голф"

Близки на Божилов твърдят, че амбициозният астроном твърде болезнено е преживял смяната, а след идването на Цветелина Бориславова дори е съществувала опасност да остане извън борда. Тя обаче държала той да остане, макар че трябвало да му търси ново място в институцията, защото според новия закон като бивш шеф на фалирала банка нямал право на ръководна длъжност. Бориславова и Божилов работели заедно във фирмата „Прайм Инвестмънт Тръст", където тя била съсобственик, а той - член на съвета на директорите.

Глобализация по нашенски

След като бил назначен за съветник на Цветелина, Божилов започнал да я засипва с идеи, като кулминацията била „инициативата за приобщаване на България към глобалната икономика". „Той се опияняваше от идеята да се почувства световен" - споделя човек от приятелския кръг на Божилов.

 

След като Цветелина Бориславова откликнала положително, заедно решили да приобщят към себе си и други съмишленици. Сред тях се оказал и шефът на „ЛУКойл"- България, Валентин Златев, който е един от акционерите в СИБанк чрез фирмата си „Агрохолд". Златев се досетил, че нещо подобно се въртяло и в главата на братовчед му Красимир Гергов. Рекламният бос е известен с това, че не обича да влиза в каквито и да било комбинации, но в случая предложил да привлече президента на bTV Алън Парсънс. Фолклорът вече разпространи едно изказване, което ужким принадлежало на Краси Гергов: „Това е нещо като голф клуб, само дето в него не се играе голф".

Иван Кръстев настоял на всяка цена в сдружението да участва приятелят му Иво Прокопиев.

Валентин Златев също се погрижил да привлече свои съмишленици и така в „Глобална България" се оказали шефът на „Овъргаз" Сашо Дончев и президентът на Булбанк Левон Хампарцумян. Когато преценили плюсовете и минусите на по-силно медийно присъствие, се оказало, че не би било зле да поканят за член и главната редакторка на „24 часа" Венелина Гочева. На нея възложили да напише устава, в който се обяснявало „какво не е „Глобална България". Но твърде малко се казвало какви са действителните цели на сдружението.

 

Оказа се, че това обаче е може би най-съществената част. Защото веднага след като бе анонсирано създаването на сдружението, учредителите трябваше да обясняват тъкмо целите си. Защото се оказа, че у нас глобализацията също има своята специфика и тя ще се реализира не толкова като положителна идея, а чрез сплетни и конспиративни сценарии.

Така възникна необходимостта учредителите дълго и напоително да обясняват на обществото, че „сдружението няма политически цели и затова не може да бъде неясен политически субект", а главната цел на създателите му е да съдействат за създаване на силно гражданско общество в страната ни по пътя към НАТО и ЕС. „Ние не си задаваме въпросите по какъв начин процесите на глобализация се отразяват на България и по какъв начин да намерим своето място в текущите глобални процеси. Това е преведено в една по-скромна, локална перспектива или в един по-скромен клуб, чиито участници си поставят за цел да работят за стабилизиране на инвестиционната среда, на институциите в България, за правова държава, за честен, почтен бизнес, който да подпомага гражданска България." Така председателят на „Отворено общество" Стефан Попов мотивира появата и целите на сдружението.

 

Иво Прокопиев също е категоричен, че „не става въпрос за водене на политика". Той смята, че „през последните 10-12 г. партиите в страната ни страдат от интелектуална недостатъчност и сега имат нужда от освежаване". Страховете и опасенията на БСП опроверга и шефът на рекламна агенция „Крес" Красимир Гергов. „Глобална България" е сдружение, което иска да направи нещо добро. Който мисли, че сме се събрали да злодействаме, нека докаже тезата си. Несериозни са твърденията, че ще се занимаваме с политика и ще правим сценарии, за да пречим на някоя партия. Още не сме скочили, за да кажем „хоп". Ако в твърденията за „разбиване на мнозинства" има дори малко рационално зърно, лично аз ще си подам оставката и ще призова и всички останали от сдружението да направят същото. Някои от учредителите участват в публични международни компании, които зорко се следят. Представяте ли си какъв скандал може да се предизвика, ако някой от тях има политически интереси?", категоричен е Гергов.

Учредителите не разбират атаките на политиците. Те вярват само в своята версия: „Събрахме се приятели и решихме да създадем сдружението."

 

 

Врагове от Сиатъл   Сорен Амброуз е новият враг на Цветелина Бориславова. 38-годишният затлъстяващ американец с руса буйна брада се оказа и пророк. Когато на 29 септември пред Белия дом се заканваше, че никой не може да избяга от глобализма, кой е предполагал, че толкова бързо пророчествата му ще се сбъднат.  Сорен Амброуз е бащата на антиглобалистите. Преди пет години в Сиатъл той за първи път организира антиглобалистките демонстрации, които сега са неизменна част от пейзажа на всяка голяма международна проява. Сега движението наброява повече от 200 организации по целия свят. Има последователи и у нас. „Глобализмът е нещо ужасно: когато в Япония започнат да произвеждат хармоники, в Америка започват уволненията в Бостънската филхармония" - твърди Амброуз. Той самият стигнал до прозрение за опасността от глобализма преди десет години в Нигерия, където отишъл, за да напише дисертацията си за творчеството на най-големия африкански драматург Кен Саро Вива. Амброуз бил учуден, когато открил, че вместо да пише пиеси, Кен Саро водел открита битка с компанията Shell в своята провинция Огониленд. Амброуз се увлича по идеите на Кен Саро дотолкова, че дори се жени за неговата помощничка Нжоки Нджороге Нжеху, която сега оглавява организацията „50 години стигат", поставяща си за цел борбата за разформироването на МВФ и Световната банка. България също се глобализира. На 21 ноември точно в 10.56 ч получихме покана за НАТО, в късния следобед на 12 декември в Копенхаген се очаква да получим официално пътна карта и за членство в ЕС. Очевидно след пет години изборните кампании в България  няма да бъдат същите. Световните лидери обявиха, че вече никой не може да пренебрегва и отбягва антиглобалното движение. Лионел Жоспен стана министър-председател на Франция, но подаде ръка на антиглобалистите и спечели гласовете им, като им обеща т. нар. „Данък Тобин". В Германия канцлерът Шрьодер си осигури втори мандат, след като призна, че отдавна мисли как да осъществи „30-годишната идея част от печалбите от валутните транзакции в света да се прехвърлят в полза на най-бедните в света". Тони Блеър обаче твърди, че протестите на антиглобалистите са „атака срещу демокрацията". Джордж Буш ги обвини, че имат за цел да „разрушат световния просперитет". Босовете на големите компании също не си затварят очите. Шефовете на Nike, BP и McDonalds - Фил Найт, Лорд Браун и Ралф Алварес, признаха, че живеят в постоянен страх, който ги принуждава да вземат нови корпоративни решения.

 

 

 

 

Цветелина Бориславова: Само обществен дебат може да реши проблемите   Едно интервю на Марина Цветкова за целите на „Глобална България" и бъдещите проекти на сдружението   Кой е кръстникът на сдружението „Глобална България"? - Всички ние. Не ми се иска да персонифицирам, защото идеята се роди спонтанно, сред група хора, които са и част от основателите.   Изглежда, че в сдружението има хора с разнопосочни интереси? - Всеки човек има право на индивидуалната си позиция по всяка отделна тема. Нас ни обедини общата идея за новите предизвикателства пред българското общество по пътя към Европейския съюз и НАТО. Това е път, който България е избрала окончателно. Всички политически партии са потвърдили консенсусно този път. Сега възникват новите предизвикателства, които са свързани с неговото завършване. „Глобална България" ще направи опит да помогне гражданското общество да изиграе по-значителна роля при постигане на европейските ни цели. Ще инициираме обсъждане на проблемите на базата на един свободен обществен дебат. Надяваме се, че така ще се стига до най-правилните решения.   Политическите партии декларираха консенсус по присъединяването в ЕС и НАТО. Защо тогава БСП реагира негативно по повод учредяването на „Глобална България"? - Болно ми е да коментирам този въпрос. Мисля, че от страна на БСП има някаква неинформираност по основните идеи на „Глобална България" и съдържанието на неговата дейност. Вероятно ще се наложи да направим съвместна среща, на която да се уточнят позициите. Ние не сме в никакво друго пространство - освен това, което сме заявили. Нямаме никакви политически интереси.   Казахте, че откривате обществен дебат по глобални теми. Дали българското общество се интересува повече от дебат на тема бедност например? - Така е. Бедността съществува. Тя е един болезнен факт на прехода. Но по-добре е да мислим не само защо сме бедни, а как да живеем по-добре. Отговорът на този въпрос със сигурност се крие и в полагането на усилия за интеграцията ни в Европа.   Как „Глобална България" ще помогне за създаването на средна класа, при положение че 13 години се е правило точно обратното? - Основното оръжие е дебатът на различни теми. Една от тях е средната класа. Цялото общество трябва да намери решение на проблема, а не само една група от 14 души, която поема инициатива за тези важни въпроси за страната - средна класа, присъединяване към ЕС, покана в НАТО. Искаме да активизираме гражданското общество и всеки един да сподели своето виждане за проблемите, защото те реално съществуват. Трябва да се опитаме с общи усилия да ги преодолеем. Не можем сами да начертаем някакъв път. Пътят трябва да се определи от всички в рамките на широк обществен дебат.   Защо тогава се разграничавате от политиците? - Ние нямаме политически интереси. Но ако политиците искат като активни членове на гражданското общество да участват в дебатите, са добре дошли. Но не и като политици, защото тогава идеята ще премине в друга сфера.   По какви проекти ще работи сдружението? - До една седмица ще обявим конкретни проекти и събития, които ще обсъждаме и по които ще работим през следващата година. Вече се работи по доклад за състоянието на нацията, който да бъде достъпен за всички и да стане база за обществен дебат. Възнамеряваме да работим и по теми, свързани с гражданското общество, проблемите по адаптацията към НАТО. Имаме идеи и за проекти със социален ефект - например газификацията на отдалечени населени места като възможност за по-добър и по-евтин живот на хората. Нашата инициатива е свързана с енергизиране на обществото - всеки да помисли какво той би могъл да даде по пътя, който сме избрали всички ние. А не само да се очаква от обществото като цяло да дава на всеки от нас.   Всъщност може ли да се търси енергия в умореното българско общество, което е склонно да дебатира топломерите? - Да, обществото е много уморено. Но ако „легнем" на тази теза, никога няма да се справим с истинските проблеми. Съзнаваме, че поемаме риск с инициирането на глобалната тема за развитието на България. Но някой трябва да го направи.   Обявявате се за разделяне на политическите от бизнесинтересите и същевременно недопускане на нелегитимни капитали в страната? - Това са част от важните принципи, на които лежат икономическите отношения в световен мащаб. Трябва да покажем на света, че и България може да бъде атрактивна за чуждестранните инвеститори. Затова ще се опитаме да осъществяваме комуникация с външния свят и да покажем, че страната ни има стремеж за изчистване на негативния имидж.   Алтернатива ли е „Глобална България" на бизнесклуб „Възраждане"? - В никакъв случай. Съвсем различна е основата, на която е създадено „Глобална България". В нашето сдружение участват не само представители на бизнеса, а на много други различни групи на обществото. Освен това нашите идеи и цели са съвсем различни. Няма място за позициониране като алтернатива на „Възраждане".   Със сигурност ще се появят коментари, че се създава нов приятелски кръг, ще се търсят различни взаимовръзки и интереси. Какъв е вашият коментар? - Най-добрият начин да се докаже дали човек влага нещо истинско в това, което говори, а не задкулисни интереси, е да се анализират действията. Ние искаме нашите действия да се наблюдават и сме открити за всякакви видове проверки, включително на финансовите приходи и разходи на сдружението. Такава е и регистрацията. Задкулисни интереси няма, но нека дейността ни да говори за нас.   Има ли нови кандидатури за членове? - Вече има над 10 нови кандидатури, но все още се прецизират критериите за приемане на нови членове.

 

 

WHO IS WHO 

Жена с характер   Там, където има пари, Цветелина Бориславова винаги има готов проект   Родена e в София в семейство на дипломати, още на три години тя заминава за САЩ. След четири години се връща в България и е принудена да живее при баба си и дядо си в Телиш, които са учители. Дядо й има роднински връзки с рода на Иван Вазов и считал, че е непатриотично внучката му да не може да говори добре български. С тази задача се заема бабата. Но скоро Цветелина отново трябвало да замине при родителите си дипломати - този път в Индонезия. Учи в американски колеж, отново се връща се в България и се записва в Първа английска гимназия. Не успява да я завърши, защото поема към Румъния. В Бурещ учи румънски, за да може да кандидатства в Букурещкия университет. Приета е в специалност философия и западни езици и дори завършва първия семестър с отличен успех. Но родителите й се връщат в България и се прехвърля в Софийския университет - Факултет „Класически и нови филологии" с втори език испански.   В интерес на истината признава, че никога не е мислила, че ще се занимава с бизнес... Като студентка в средата на 80-те работи като преводачка за асамблеята „Знаме на мира". По същото време външнотърговското предприятие „Инко" - което е част от военнотехническото разузнаване - я кани на работа, защото знае английски, испански и румънски. Започва работа във фирмата, още преди да се дипломира - през 1985 г. Междувременно решава да запише второ висше и учи международни икономически отношения и външноикономическа дейност във ВИИ „Карл Маркс". През 1989 г. напуска и става представител на фирма Spea - втората по големина фирма в Европа за производство на електронни тестери, с които се проверяват електронни платки.   През 1991 г. съдбата я среща с Бойко Борисов в един автосервиз. Създават съвместна фирма „Ипон", която започва да се занимава с търговия на текстил. В средата на 1996 г. бизнеспътищата им се разделят. В това отношение съдбоносно значение има една среща на Симеон Сакскобургготски с български бизнесмени, организирана от фирма „Домейн Бойяр". Цветелина се познавала с президента на фирмата Маргарит Тодоров още от Индонезия, където живеели по едно и също време. Тя по-късно уредила фирмата „Ипон" да поеме охраната на Симеон по време на посещението на царя в България. В следващите години Бойко развива основно охранителния си бизнес, а Цветелина се заема с износ на химикали. Създава и своя фирма - „Праймхим", която работи с почти всички големи химически заводи в България - с „Агробиохим", с „Нефтохим", с „Оргахим" - Русе, с „Химко". Тя създава фирмата заедно с пловдивската „Прайм Инвестмънт Тръст". Управлява и „Интер Прайм Тобако" - една фирма за търговия с цигари, която също била в структурата на холдинга „Прайм Инвестмънт Тръст". Създава фирмата за цитрусови напитки „Ай Ти Пи - България".   Новият шанс за Цветелина идва през 2001 г., когато НДСВ печели изборите. Шефът на охраната на Симеон Сакскобургготски става секретар на МВР и за Цветелина настъпват добри времена. Тя се познавала с някои от шефовете на СИБанк - Светослав Божилов, Здравко Стоицев и други, с които работела, докато те били в ТС Банк. В средата на 2000 г. Цветелина получава предложение да влезе в управителния съвет на „Бентонит", за да им съдейства в търсенето на стратегически инвеститори. Приватизацията на това предприятие била финансирана от СИБанк. Същата е ситуацията и с Оловно-цинковия комплекс - Кърджали, и с текстилното предприятие „Катекс", с което тя работи още с фирмата си „Праймхим". След като Славчо Христов решава да напусне шефското място в СИБанк, Цветелина се оказва най-подходящият човек да заеме неговото място в Надзорния съвет. Със Славчо Христов Цветелина се запознава на кортовете в Банкя, където ходели редовно с Бойко Борисов в събота и неделя. Оттам тръгнали и разговорите им за бизнес. Още когато се занимавали с химикали, те имали намерение да осъществят някои съвместни проекти. Но не са правили съвместен бизнес, докато той не й предложил да влезе в „Бентонит". Оттогава и Бойко се познава с него.   Цветелина Бориславова е избрана за председател на Надзорния съвет на Стопанска и инвестиционна банка късно вечерта на 18 октомври 2001 г. По онова време тя е член на консултативния съвет на Оловно-цинковия комбинат - Кърджали. Дружеството е един от най-големите акционери на СИБанк. В Надзорния съвет тя обаче представлява друга фирма - дружеството „Джес Нет" на Валентин Карджан, което е преименувано на „Ривал 5". На 20 декември се свиква извънредно общо събрание на акционерите на СИБанк. На него трябва да се увеличи капиталът на дружеството от 20 на 40 млн. лв. Любопитно е колко акции ще купи Цветелина Бориславова и чрез кои фирми. Тя най-напред започна с купуването на акциите на фондация „Българска медицина". Но сега има възможност да повтори опита на Славчо Христов и съвсем законно да сложи ръка върху банката. Цветелина Бориславова е зодия Везни, а Бойко Борисов е Близнаци, но и двамата имат асценденти Лъв - тоест двойствени зодии с властна жилка. Всеки от двамата е тип водач и силен характер, затова много пъти са се разделяли. Заради тези разногласия дори допускали грешки. Така станало и с бъдещето на фирмата „Ипон". Цветелина смята, че ако преди десет години бяха направили съвместно дружество с испанците, сега биха могли да бъдат лидери на пазара в унас. Но Бойко бил против и тя трябвало да отстъпи.

 

 

ИНТЕРВЮ

 Генерал Бойко Борисов:

Оставам зад царя и хората

 

Нямам нищо общо с пасквилите срещу мен. Те се пишат от бивши ченгета за жълти стотинки, твърди главният секретар на МВРp

 

Марина Цветкова

 

Г-н Борисов, как ще коментирате създаването на сдружението „Глобална България"?

- Не мога да го коментирам. Нито Цветелина се меси в моята работа, нито аз в нейната. Доколкото знам, всеки ден по двама-трима души от „Глобална България" говорят и обясняват каква е инициативата им. Те много ясно и точно дефинират какво искат да правят.

 

Но това е сдружение, което ще изпраща послания към обществото. Неговото създаване означава ли, че официалната власт не комуникира с обществото във вярната посока?

- Не бих желал да коментирам по този въпрос, защото после ще има най-различни тълкувания и коментари.

 

Сочат ви за водач в „третия път", за лидера, обичан от хората, който ще тръгне да прави радикални промени в държавата?

- Мисля, че по-ясно, по-точно, по-конкретно и по-публично не мога да се изразявам. И вчера пред рейтинговите агенции, и преди един месец, когато ме сочеха за кмет, и преди пет месеца, когато ме сочеха за премиер. Искам да си върша работата на това място. Нямам никакви политически амбиции. Нищо не съм направил в тази посока и никой не е разговарял с мен, за да ми предлага какъвто и да било по-различен от този пост.

 

Вие се самоидентифицирате като самурай. Това означава да останете докрай верен на царя?

- Стига вече с епитетите, които ми се лепват - бодигард, самурай, гладиатор, гуру. Те само ми играят лоша шега. Просто аз и колегите около мен добре си вършим работата. Стараем се в тази пробита държава да бъдем горе-долу на ниво, за да не ни се смеят хората отвън.

 

Т. е. „третият път" е измислица. Вие оставате твърдо зад царя?

- Естествено. Не само зад царя. А и зад държавата и ангажимента, който съм поел към хората, институциите, президента, въобще всички.

 

Защо пак започват „компроматните войни" срещу вас? Има ли някаква цикличност? Или този път атаките са само заради Цветелина?

- Започват ги т. нар. ченгета, хората с най-гадните лица в една държава. Това са хора, обикновено на пенсионна възраст, които са били по службите и са направили много бели там. Те действително са организирали престъпността, наистина са създавали контрабандни канали, които са командвали още по времето на комунизма и за които цял свят ни сочеше с пръст. Сега тези хора изпитват неистова злоба към мен и към службите, които получиха одобрение и от Сикрет Сървиз, и от Деа, и от ФБР, и от руските служби, и от английските, и от френските, и от немските (които бяха тук преди два-три дена). За тази една година посетих всички сериозни централи в света, те бяха тук.

 

Но явно имате врагове на местна почва, г-н Борисов?

- Нямам нищо общо с всички тези пасквили. Обадил съм се лично и на Цвятко Цветков, и на Божидар Попов, и на всеки, за който съм чул, че има критики към мен. Питал съм ги в очите какво имат предвид, за да мога да го отстраня. Аз съм човек и мога да греша, както всички останали. Но съм готов веднага да се оправя. Ние в никакъв случай нямаше да разбием контрабандните канали, нито да изчистим граничната полиция, нито да оправим трафика, ако аз имах връзки с престъпниците. И нямаше да има такива пасквили, ако бях в организираната престъпност, защото те щяха да намерят този, който ги е писал.

А това, че фигурирам в толкова фирми и интереси, е, защото се ползвам с авторитет на обективен човек, на човек, който може да балансира между всички. Моят авторитет беше залог за успех.

 

Т. е. атакуват ви бивши ченгета, останали без работа?

- Да, нямат работа и за жълти стотинки пишат срещу мен. Те всъщност нямат и морал, защото пишат срещу своите колеги. Аз работя с хората, които те са назначавали.

 

Със сигурност сред „писачите" има и такива, които все още са на работа. Това не е ли знак, че системата се разяжда?

- Ако тръгна да се занимавам с това, ще си загубя времето и енергията. Да пишат каквото искат. Ти беше свидетел само за пет минути на улицата колко деца и възрастни минаха и какво казаха. За мен това е оценката. А какво ще каже или напише някое бивше ченге - просто не ме интересува. Те са трепали дядо ми. Те са мачкали моята фамилия до 1989 година. Сега просто нямам желание да им обръщам внимание или да им отмъщавам.

 

Кое всъщност ви прави такава звезда в очите на хората?

- Аз не съм звезда. Аз съм работил много и като частник, и като служител на МВР. На 27 години защитих дисертация и преподавах във Висшия полицейски институт. Навсякъде, където съм бил, съм работил много. Истината е, че родителите ми ме научиха на труд още от малък.

И сега няма събота, няма неделя. С колегите ми сме винаги там, където има проблем. Нека някой ми посочи едно събитие, отразено от медиите, на което не сме си свършили работата и не сме направили новина, а целенасочено е обслужвало само мен. Бих го приел.

 

Има ли напрежение в страната от политическа гледна точка?

- Не. Просто политическите партии действително загубиха голяма част от авторитета си. Това малко явяване на хора на избори, тази апатия, която е обхванала хората - това са „шамари" по политическите партии, а не мой проблем. Не съм виновен за това. Напротив. Нееднократно съм се срещал с представители на политическите партии, с техните лидери. Обяснявахме им нашите позиции. Те идваха при нас. Многократно обяснявах, че има нужда от промяна в текстовете на няколко основни закона, за да се справим поне с част от престъпността. До този момент няма никакви отзиви. Надявам се, че в някакъв момент ще се случи. Затова използваме и медиите, и влиянието си - за нищо друго.

www.temanews.com/index.php