« Алаеддин паша и Кара халил паша започнали отново да се съветват за увеличение на войската. Те предложили на султан Орхан следното: «Много от държавите на кяфирите с техните деца вече са покорени; мъжете и жените им са превърнати в роби. Те всички са ваши роби и робини. Позволено и възможно е да вземете няколко хилади от техните деца.»

http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/Army/zaEnicari/enicerite.htm

Бертрардон де ла Брокиер, бургундски рицар, минал през българските земи през 1432: "Задморско пътешествие":

Из пътя срещнах около 15 мъже и най-малко десет жени с дебели вериги на шията. Двама турци ги водеха за продан в Одрин

 

Бартоломео де Яно, миноритски монашески орден, 10-на години по-късно:

От шест години насам турците са отвлекли от християнската земя повече от 400,000 християни, заробили ги всичките, като не смятаме старите и болните, които убили и обезглавили, понеже не можели да ги откарват.

Клетите християни и християнки, отвеждани в робство с въжета, железни вериги, навързани двама по двама в този град [Цариград], безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат жално.

Видяхме и малки деца, и девойчета, носени в кафези на коли и на коне, както се носят птици на пазар...О, жалостен взор! О, тежка, печална и жална мъка!

(Из писмо на Бартоломео до ръководители на йоантийския орден в Йерусалим)

Заповед на султан Осман II, третата десетдневка на месец мухарем 1209 година (28.12.1616-6.01.1620)

Не е позволено на никой от немюсюлманите да носи пушка, щит и други военни оръжия, да язди кон, да навива на главата си чалма и да носи военен калпак.

 

Това все още е нищо.

 

21. ден на месец шабан 1240 година (25 март 1631), от великата хиджра. Заповед на султан Мурад IV:

Установено е от гледна точка на шериата и закона, щото кяфирите да личат чрез облеклото и външния си вид въобще, че са презрени и унижени, като не яздят на коне, не се обличат в друхи от разни копринени и атлазени материи, не надяват самурени кожуси и калпаци, а жените им да не се разхождат с облекла като на мюсюлманките иа де на надяват фередже, ушито от персийски плат.

Обаче от известно време насам на тоя ред е погледнато с пренебрежение и кяфирите почнали да се разхождат из улиците, яздейки коне, надянали самурени кожуси и облечени в скъпи и луксозни дрехи. Що се отнася до жените им, те не слизали от калдъръма, за да отстъпят място на срещналите ги на пазара мюсюлмански жени.

Въобще, както мъжете, така и жените им, се носят по-великолепно от мюсюлманите, което показва, че тия хора не се смятат за презрени и унижени.

Затова заповядвам:

по силата на шериата и закона да личи по облеклото и въобще по тяхната външност и походка (!), че кяфирите са презрени и унижени.

Да се заставят отсега нататък: да не яздят на коне, да не надяват самурени кожуси и калпаци, да не се обличат в копринени и атлазени дрехи, жените им да не носят високи иракчии и фереджета от персийски плат, въобще да не се обличат като мюсюлманките.

Такива случаи да бъдат запретени и забранени, за което, ти, кадийо, да не губиш нито минута, а да туриш в изпълнение моята свещенна заповед.

 

Ако се възпротивиш, Сюлейман I Законодателя си имал решение: заповядал (1528):

Да се издирят всички метежници и да не допуснете да се спасят, да се заловят и да се донесат до щастливия ми праг, незабавно едни да бъдат обесени, а други - набити на кол.!

 

че тези препоръки са се изпълнявали старателно, се потвърждава и от "Пътни бележки"(1596) на австрийския аптекар Фридрих фон Зайдел:

Турците бяха поставили от двете страни на пътя в чест на турския султан много стотици пресни човешки глави на християни, бедни български селяни, те се били разбунтували срещу турския султан...

 

И за да е унижението наистина пълно, малка ретроспекция към девширмето:

Жан Палерн Форезиен:

Най-красивите биват избрани, за да ги пратят в султанския сарай - до 500-600 души.

Между тях пък се избират 24 от най-красивите и приятните, за да обслужват султана на масата му и в покоите му и да му доставят обичайните удоволствия (?)

Като стана дума за "свободата" и "богатството" и "правата" на раята на султана, да напомним малко за "свободата" на хората да отглеждат собственните си деца:

 

Ханс Дерншвам (из "Дневникът на Ханс Дерншвам, пътувал до Цариград през 1553-1555 година):

Турчинът има обичай в християнските земи редовно да взема през 3 години най-избраните, красиви, сръчни и стройни момчета навсякъде по градове си села. От евреите не взема детски десятък, от турските и мохамеданските земи също не взима.

Тези момчета на около 8,9,10,12 години се обличат в нови дрехи за сметка на султана, остригват се и на всеки дават жълта островърха шапка, направена от плъст, откарват ги като обикновен добитък и ги отвеждат по места, където султанът има сараи, т.е. дворци, най-известните места са Цариград, Галата, Одрин и Бурса. Тук ги обрязват.

настаняват ги в сараите, т.е. дворците на султана, и ги учат да пишат и говорят турски или пък - на военни игри.

От тях султанът произвежда еничари. Нарича ги синове или деца на султана, на които никой не може да направи каквото и да е.

 

Антон Вранчич, австрийски дипломат, босненец по произход, минавал по нашите земи през 1556 година:

Научих, че имало някога обичай на всяка пета година да се събира този данък от малолетни деца. Сега това правят на втората и третата година, и то по-жестоко, отколкото позволява приетия закон. Поради това става така, щото нещастният народ, като чуе, че турците са дошли за събирането на този данък, завежда децата си в гората или ги изпраща другаде, докато мине бедствието.

 

1582 година: Жан Палерн Форизиен, френски пътешественник

Събират като данък на всеки четири или пет години деца от християните, от три момчета едно се взема по волята на изпратените чиновници, които често злоупотребяват - щом видят, че са красиви, вземат ги и трите.

 

1539 година: руски монах Илия от Псков

Ако турците намереха в някой християнин трима синове, те взимаха двама за султана; ако ли пък някой имаше един син - и него взежаха с насилие. И събираха от тези християнски деца до дванадесет хиляди, а понякога и до двадесет хиляди, от 5 до 10 години.

 

Неизвестен български монах, написано върху житието на пожълтялото Евангелие:

Да се знае кога изпрати цар Мехмед силния Склав, та дойде в село Мъглиш през януари, 13 ден, та взеха от Мъглиш 813 еничарчета. Така да занете, братя, когато чуете, че иде силния Склав, вие далече да бягате. Ох,ох,ох, окаяни грешни! Написа се в година 7131 (1623) при Търновския митрополит Гавраил.

 

И за да не излезе, че нарочно цитирам само онеправданата, българската страна на въпроса, да дадем думата и на султаните:

 

1621 г, заповед на султан Осман II

Тъй като вземането на момчета за еничарство от раята в закриляните императорски земи е стар закон още от древно време и понеже съгласно със следваната практика в миналото и досега е заповядано да се събират момчета за еничари, то за избирането, събирането и изпращането в щастливата ми столица на годните момчета, достойни за еничарство, е назначен ветерианът и стар ага, чест между подобните и почтенните, турнаджибашията(командир на еничарския корпус, който отглеждал кучета и хрътки за султана)...., да бъде увеличена славата му.

С пристигането му строго да предупредите всички поданици в селата, паланките, селищата, градовете, ленните владения хас, зиамет и тимар, вакъфските селища и чифлиците, че бащите следва да съберат всичките си деца, без да оставят нито едно, и да ги заведат при казания ага.

Поменатия ага да избере по едно момче, годно и извънредно добро и хубаво, да го вземе за еничарство, да го запише в списъка и да го задържи.

Всяко момче се записва в списъка със собственното му име, с името на баща му, на майка му, на селото му заедно с отличителните му белези, качества и особенности на момчето, каквито са, така че, ако някое момче се отлъчи, като се направи справка в списъка и се узнае кое е и откъде е, да се залови и доведе обратно

 

1666 г. заповед на султан Мехмед IV Ловджията

Понеже въпросът за набиране на деца за еничари е от най-важните за държавата, трябва да наберете по едно дете от всеки неверен рая от петнадесет до двадесет години и годни за служба

 

1601 г., заповед на султан Мехмед III

Ако някой от неверниците родители или друг някой се противопостави да предаде за еничарин сина си, да се обеси веднага на прага на вратата му!

(същия султан е бил шампиона по удушени братя при качването на престола си: 19 на брой)

Ханс Дерншвам, пътувал до Цариград през 1553-1555 година:

Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички в сиви и бели ямурлуци, нямат нито обуща, нито ботуши, а само цървули от необработена волска кожа и чорапи до коленете. Шапките им са от бяла плъст, а също и от бяло или кафяво просто сукно, със заострена форма. Мъжете нямат горна дреха, ходят само по ризи зиме и лете. Никой не носи оръжие, само големи тояги.

Антонио Брешияно, венециански нотариус, из документи за продажба на българи като роби:

7 юни 1381 година. Правя достояние аз, Франциско Костатера, жител на Крит, че с моите наследници давам, продавам и прехвърлям завинаги на теб, магистър Жаме де Фано, лекар на служба в Крит, и на твоите наследници една моя робиня на име Ирина от български род, от селището, наричано Мелник.

 

Следват още 12 такива документа за продажба на български робини и роби на остров Крит.

Обърнете внимание: думите "робиня", роб", робство", дебели вериги на шията", "въжета", "кафези" и прочее не са писани от Ботев или Левски, нито са съчинени днес от някой туркофоб.

Слава Богу, че не си.

Виж си само последното изречение, да видим дали ще проумееш оксиморона в него. Ако академиците се изразяваха с оксиморони, тъжна и майка на тази Академия.

Следим.

И си правим изводите.

 

Може би искаш тогава да направиш реклама на данъчната система на Османската империя (отречена и отхвърлена впрочем...от Ататюрк?)

 

Напомням:

 

- ресм-и бенак

- ресм-и буюндрук

- ресм-и чифт

- тасма акчеси

това са разни видове поземлени данъци, плащани на феодала за ползване на неговата земя.

-адет-и ангам - данък за притежаване на овце и кози

-ресм-и агъл - данък за кошара

-ондалък - десятък върху селскостопанските произведения и овцете

-отлук хакъ - за сено

-ресм-и бостан - за зеленчукова градина

-яйлак хакъ - данък за пасище

-бач - данък за стоки, изнесени на пазара

-яве - данък за намерен загубен добитък (интересен данък)

 

ако след тези данъци все пак ти остане нещо за ядене и оцеляваш, и, не дай Боже, решиш да се жениш, те чака:

- ресм-и гердек - данък за правото на мъжете да се женят

ако ли не щеш да се жениш, ще плащаш ергенски данъкАко ли пък си бедняк и нямаш земя, то ест, работиш аргатин на някого, плащаш::

- ресм-и мюджеред

ако се зажениш, плащаш сватбен данък:

-бад-и хава

Ако гледаш тютюн (което си продължава и сега)

-ресм-и духан

ако нямаш къщичка и хайманосваш (subigi kurt твърди, че се вземал предимно от юруците, но кой знае), ще плащаш:

-ресм-и хаймане

за кефа да бъдеш поданник на султана цял живот плащаш гордия данък:

-ресм-и райет

 

Някой да не си помисли, че това е всичко?

Нищо подобно!

Това са само редовните данъци.

 

Имало и допълнителни:

наред с държавния десятък, за да се радваш на благоденствието на спахията, имаш честта и удоволствието да плащаш и допълнителен десятък: саларлък.

Обаче, за да не мизерства стоящия по-високо от спахията управител, плащаш и

- ресм-и ниябет

 

И накрая, за да ти съдерат наистина кожата, трябва да платиш данък и на събирачите на данък:

- адет-и гулямие

 

Освен редовните и допълнителните имало и извънредни данъци:

по време на война за покупка на оръжие:

- авариз

- бедел-и нозул

за изхранване на войската: натурален данък: сюрсат

Но, тъй като войни се водели редовно, данъците ставали от извънредни - редовни, то ест, постоянни

 

Освен това султанът имал правото и навика да налага с декрет и [b]други извънредни данъци:[/b] текялиф-и йорфие, но понеже султаните били хора отрудени, измъчени и разсеяни, забравяли да отменят декретите и тези данъци също ставали редовни

 

Отгоре на всичко неверната рая, то ест, немюсюлманите, плащали и наказателни данъци:

всеки гяурин, навършил 15 години, заради правото да си наси главата на раменете плащал поголовен данък джизие "защото не се взимал войник" Явно девширмето за войници не стигало!

Като навършел пълнолетие, гяуринът плащал още един данък: испендж

Ако гяуринът притежавал някакво парче земя, нивичка или градинка, плащал поземлен данък харадж-и мувазаф.

Освен този паричен данък гяуринът плащал и данък в натура харадж-и мукасеме, то ест: половината от произведеното жито, царевица и прочие.

Освен това му вземали всяка десета крава, теле, гъска, кокошка, всяка десета лъжица мед...този данък се наричал юшур

Освен това гяуринът трябва да плаща данък във вид на безплатен труд, да прекопае градините, да преоре нивите и прочие на господаря: добре известната ангария.

Особенно унизителен бил данъкът хизмет: господарите канели гяурките в сараите си да им слугуват с всички произтичащи от това "романтични" последствия.

Но най-страшен, естественно, бил "кръвният данък" - девширме, с който били облагани християните в Османската империя. Въведен е от султан Мурад 1, който бил женен за хубавата българка Мара, сестрата на последния цар Иван Шишман

Въведен през 1360 година, а еничарският корпус е ликвидиран чак през 1826 година от Махмуд II: след 4.5 века.

По най-пестеливи изчисления това са над 30 млн български деца, превърнати в еничари.