Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2016 12:45 - КОИ СА ПРЕДЦИТЕ НИ?
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 1765 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.02.2016 12:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За истинската прародина на българите или на къде клони махалото на Фуко? КОЙ ПИЕ ОТ ЕЛЕКСИРА НА СЛАВАТА И КОЙ ПЛАЩА НА „ТАНГРА ТаНакРА” ДА ДОКАЗВА, ЧЕ НЕ СМЕ БАЛКАНЦИ? КОЙ ЦЕЛИ ПОДМЯНА, РАЗБИВАНЕ, ПРИКРИВАНЕ И ЗАТРИВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ?!! ПРИДУНАВИЕТО – ИЗНАЧАЛНОТО ОТЕЧЕСТВО НА ДРЕВЕН ШУМЕР И АВТОХТОННАТА НИ ТЕОРИЯ Акад. Йордан Ст. Иванов, Анна Зографова – Член кореспондент на академия МАБИК. КОНСУЛТАНТ: Д-р Юлия Войнарович – доктор по международни отношения и дипломация, университетски преподавател в България и Малта
image
Академик Йордан Стоилов Иванов – член на управителните съвети на Организацията на обединените българи и на Международната академия по българознание, иновации и култура - МАБИК
Ако бездействието на лъжеисторици в опитите по преиначаване на хилядолетната ни българска история и сипенето на лъжи е предателство, преиначаването е повече от манипулация. Така следва да започне коментара, с който сме склонни да открием Форум в Интернет по повод излъчената неотдавна по БНТ документална творба за Интердисциплинарната "Експедиция -„БЪЛГАРИ - ПРАРОДИНА", с нейните филмите „РОЗЕТАТА", „БАЛКХАРА" и „МАДАР" – документален филм, заснета по идея и режисура на Александър Илиев, с продуцент – Фондация „ТАНГРА ТанНакРа”. Начинанието е прекрасно, оказва се обаче, че основните участници са само антрополог, етномузиколог, иранист, лекар, социолог и един председател на фондация, без прякото участие на историци, археолози, генетици и пр. специалисти и други учени. За научни консултанти от България пост фактум и по същия повод постфактум са привлечени акад. Георги Марков, проф. Георги Бакалов, проф. Йордан Йорданов, проф. Иво Кременски, които обаче забележете, не са били участници в експедицията, а се произнасят на място, а проф. Шодихон Юсуфбеков е дал само интервю. Заснимането изцяло почти се осъществява от една камера. Сс приличен монтаж и интервюта и готови заснети материали от Таджикистан, Узбекистан и Афганистан. Излъчването естествено взриви страстите и по съшия повод в Интернет една българска блогерка, с псевдоним Сарадива написа: „Срам и позор за авторите и за тези, които са финансирали филма и, позор за БНТ!”, уточнявайки, че „в последно време немалко нашенци се озъртат за опора на избуялото народностно съзнание”. И понеже не я намират тази опора във възродените изконни ценности, продължили да я търсят в „кряскащия вариант на патрио-политиканстването”, или в псевдо-научните измислици за неевропейския произход на етноса ни…. Ще попитате защо?! Затова, защото не трябва да оставяме историята на нашия велик народ в ръцете на манипулатори, които да я идентифицират, и то на екрана, по един изключително комерчески начин, превръщайки разследването на артефакти, в пореден електронен покер. Защото ако зачитаме българското достойнство както и това на дедите ни, трябва силно да се постараем, щото с общи усилия да изведем истината за великата ни Древност и за Народа български. Защото културата ни е жива. И не трябва да допускаме с евтино комерсиално жонгльорство да се изсмуква от пръста история, която въобще не се вписва в стойностната система на древното ни присъствие и българските стари учения. Затова нека Бог да пази България! А ние да пазим родината от комерсиализацията и от стериотипните забавление за масите от типа „Скъп хляб и евтини зрелища” – модерния български вариант на древноримския принцип. И ако нацията ни в момента се нуждае от Нов Ренесанс, то в никакъв случай не трябва да забравяме едни велики думи, изречени от един още по-велик и гениален българин, която някога беше казал:"О неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?!" Та в този смисъл, думата ни е и нашата автохтонна българска теория, за най-древната история, по която Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/ работи повече от 10 години и чиито изводи коренно се различават от интерпретирането във филма. В това наше експозе е и отговорът ни на всички тези, които срещу подаянията на враждебни на културата ни задгранични спонсори, за пореден път се опитват да манифестират отричане от корена български, който тръгва от тук, от земите на Балканите преди хилядолетия. Защото такова антибългарско изкривяване на фактите не само, че обижда великата ни история, но е и антинаучно, фалшиво и …простете дори нагло, тъй като то обижда и труда на стотиците авторитетни учени от ранга на проф. Иво Кременски, както и хилядите български историци, работили по темата, на които не им остава нищо друго, освен да въздъхнат дълбоко и …да си посипят косите с пепел. А всичко е просто. Дедите ни преди хилядолетия, след един от поредните световни катаклизми – потоп праста са тръгнали от люлката на Балканската цивилизация, от Балканите, за да направят като спирала един огромен преход до земите в Памир, Тин Шан, Персия, Сибир и Индия – където е регистрирано тяхното присъствие, след което – също след хилядолетия да се върнат в майката прародна. А Памир, Хиндокуш, днешните територии на Иран и Индия, представляват само една малка част от спирките и местата, в които те – предците ни са отсядали, преди предприемането на Голямото преселение, обратно към континента Европа – или т.н. „Голямо завръщане”, описвано в непрочетените и низвергнати от сътрудниците на Фондация „Тангра – ТаНакРА” хроники. Защото дедите ни са тръгнали – повтаряме - първоначално от земите на Балканите…., а не от Иран, Персия, Афганистан и Хиндукуш. В този смисъл и изказаните в научно-популярен контекст във филма мнения противоречат на най елементарните научни методи и принципи на изследвания и научни заключения, в по-голямата си част дори неправдоподобни, че дори и смехотворни. А това, че превъзходителството настоящ посланик на държавата Иран приветства възторжено начинанието, по време на промоцията на филма, в големия салон на БАН, събужда по един особен начин и любопитството на публиката, и поражда ред риторични въпроси относно вдъхновителите и спонсорите на творбата…. За научната мисъл на България е недопустимо, от такъв постен материал да се вадят генерални заключения. И то заключения, относно толкова сериозен научен въпрос, от къде са тръгнали и къде са се установили Българите. Защото всеки уважаващ себе си учен би препоръчал, и то съвсем добронамерено, членовете на експедицията просто да четат повече древните анали и сериозна научна библиография. ….а те май дори и не са си направили труда да участват и в съвместни разкопки?! За какво говорим тогава?! Интервюираните са избирани чисто и просто произволно. А самите членове на експедицията са подбирани също на произволен принцип: те не са професионални археолози, историци, неса дори и културолози... Известно е отдавна на учените, че освен древната равнинна страна Балх /Балхара, Бактрия, Балхика, Болор = България/, със същия етноним е обозначена част от планинската верига на Хиндукуш и Памир. Естествено е, че и една част от наследниците на древните българи, мигрирали от Балканите натам, естествено са отседнали запазва в Памир-Хиндукушкия район по високопланинските долини. Затова повече от възможно е, както разбрахме и от филма, там във времето да са се съхранили етнически, лингвистични и други факти както и традиции при добива и обработката на метали и кожа. Защото приоритет на предците ни винаги е било високопланинско земеделско и скотовъдно стопанство. Добивали са скъпоценни минерали и полезни изкопаеми. А древните традиционни медицински знания и уменията на предците от Балканите са се запазили и препредавали и при по-късните миграции към Кавказ, във Волжка и Аспарухова България. Що се касае до мнението на изказаните уж „научни твърдения” за иранския произход на дедите ни, следва да припомним и факта, че във вековете умишлено са били укривани данни, без които е невъзможно да се добие представа за палитрата на персийските и ирански племена.. Странно, но за такива племена са обявени и скитите и сарматите, а тези изследователи, които претендират, че българите са азиатско племе, просто са подбирали селективни сведения, като умишлено са пропуснали най-важните. И именно по този начин те продължават ли, продължават безсрамно да заблуждават аудиторията. Докато връзката траки – перси - деди на днешните иранци, обяснена Херодот представя как персите векове наред са живели под изключителното влияние на тракийското племе меди и как са били повлияни езиково, културно и генетично от тях. Плиний пък е твърдял и, че медите са били деди на сарматите. Докато в съчиненията на Прокопий присъстват данни и за сарматите, които според същия автор са били от рода на тракийското племе гети. От тракийските меди, персите взаимствали обичаите, религията, дори и облеклата. Докато Заратущра /Заратустра/ съвсем не е персиец, а потомък на протобългари / има теория, че може и да е и медиец/, чието истинско име е било Зартошт. С неговата генеалогия се е занимавал уважаваният татарски учен от Волжска България – академик Юхма. А името Заратустра, в контекст „златоух”, означава още мъдрец. То е идентично и с тракийската дума ЗАРТАС, ЗАЛТАС – златен, златист, като ОШТ означава още и уши. Изследователите на "Авестата” обясняват името на Заратуштра, с наименование, с което са били именовани собствениците на т.н. порода златни камили. В художественото оформление на дворца във Варахш - (Бухарска област), една крилата камила, поддържаща царствен трон е служила за украшение на престола. Изображения на същото култово животно са открити и върху немалко монети, сечени в Бухара в периода IV-VIII векове. През 1992 г. именно в Бухара и в Самарканд академик Йордан С. Иванов прави своите изследвания. По сведения на историка Наршах ( от Х в.), на пазара в Бухара е бил ситуиран храм на идолопоклонници, където впоследствие са се продавали фигурки на свещенни двугърби камили.Докато пък в Самаркандския музей и в Ермитажа се съхраняват теракотни плочи от Афрасиаб, изобразяващи юноша, с венц под арка, держащ в лявата си ръка птица. Фрагмент от подобна плоча е намерен и в района на градището на Челек край Самарканд. Учените считат, че именно там се е намирал храмът, посветен на божеството на ярката звезда Тиштрии -(Сириус). На него, в согдийския календар е бил посветен всеки тринадесети ден от месеците. Докато борбата на Тиштрии, с демона Апоша е олицетворявала двете сили в природата: благото от дъждовете и злото от сушите. Върху фрагмент от осуарий, пазен в историческия музей на Узбекистан е изобразен и богът Рашну, с везни, които са абсолютно статични. Към него символично се приближава интересна фигура, с наргиле в ръце, която представя предводителя на откъснатата от тялото след смъртта човешка душа. В този смисъл, в периода V-VIII век, зороастризмът е бил основната религия в Согдиана, Бактрия, в Хорезм и Фергана, за което свидетелстват и съхранилите се стенописи, както и разкритите такива при археологически разкопки, представящи различни митологически сюжети. Световно известни са стенописите, открити в процеса на археологическите проучвания на градището Варахша, извършвани под ръководството на чл.-кор. на АН на Узбекистан В.А.Шишкин. Стенописи са украсявали и стените на парадните зали на монументалния дворец на местните владетели. Именно тук са открити уникалните живописни композиции, представящи батални и ловни сцени както и прекрасно нарисувани животни. Много от тях са и с ритуално предназначевие. Подобни сцени интерпретират борбите на конници, възседнали слонове, а също и други фантастични животни. Гам е изписано калиграфски и името на великия философ и основател на една от най-древните религии на света като Заратуштра, Зороастр, Зардушт – тъй като на авестийски, гръцки и на средноперсийски същото име се произнася по различен начин. През IV в. пр. Хр.. древногръцките автори го описват Заратустра като легендарна личност, мъдрец и астролог, живял назад в хилядолетията. Според академик Юхма – той е потомък на протопредците на българите. Действително зороастризмът като религия е толкова древен, щото нито античните историци, нито техните последователи и до днес не са постигнали консенсус и по въпроса къде точно и кога е възникнал, а и никой не е ходил на изток, за да проучва. Така вече повече от 200 години продължават научните спорове за месторождението и точното време на раждането на Зороастър - Заратуштра, за локализация на области, където за пръв път се е разпространило неговото учение. Няма абсолютно никакви данни за това и в "Авестата", която е основният източник за изучаване на зороастризма. Ал-Беруни, основавайки се пък на средневековните хронологични традиции твърди, че Зороастър е живял само 258 години преди възшествието на Александър Македонски. Затова, изхождайки от тези данни, редица учени приемат и, че Заратуштра е живял в периода VII-VI в. пр. н. е. А други изследователи, ориентирайки се към лингвистичните анализи на "Гат" - свещената част от "Авестата", предполагат значително по-раненн период като датират живота на Заратуштра в периода - ХІІ - Х в. пр. Хр. – времето на изхода на библейските евреи от Египет. И по древни предания, съхранени в древните анали на волжските българи, когато Заратуштра навършил 30 години е бил осенен от истинската вяря като неговото откровение съставлява „Авестата”, базираща се на основата на борбата между доброто и злото.. Във времето на пророка Заратуштра, който според изследванията на акад. Юхма е бил от протобългарски произход и е създал на "Гатасите " – част от Авестийското учение - в 9 в. Пр. Хр. Е била особено актуална проповядваната от него монотеистична огнепоклонна религия, признаваща за върховно божество Ахура Мазда. Днес потомците на неговто племе само в Индия са над 120 000. Наричат се парси – по името на остров в Персийския залив, през който дедите им преминали по време на древните библейски разселения, в пътуването си до земите на Индия. Те живеели в заможна колония, в района на Бомбай. Там техни потомци продължават да живеят и днес. Счита се, че в основата на Манихейството, доразвито в богомилските и катарски ереси както и в учението на Петър Дънов стои една от най-старите доктрини на Заратустра, според която Слънцето и огъня поддържат живота. Тази толкова важна за изтока и Азия доктрина е имала същото значение, както и будизма. И сега, когато наистина търсим исконните корени на предците си, следва никога да не забравяме, че в генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите е била и винаги ще продължава да бъде основна. В този смисъл разполагаме и със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и остров Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.). Пеласгите ползвали линаерно писмо А, което доказват изследванията и на професора по сравнителна лингвистика Г. Сотиров, а за глаголицата съществува теория, че е била създадена върху първообраза на алано-прабългарско руническо писмо, в което всеки древен глаголически знак е имал свой аналог от руните.. Според акад. Владимир Георгиев критското население във времето на неолита е било изцяло /Беласгийско/ пеласгийско. Пеласги е етнонимът на автохотонния народ, населявал Балканите като предгръцко население. Прииждащите племена, обозначени от Херодот като Траки, са имали родствена връзка с пеласгите, като изследователи и историци твърде неуместно заменили етнонима им с наименованието "траки". Изследователят Петър Голийски впоследствие е и допълнил, и че антропонимите и етнонимите са възникнали през 5-ото хилядолетие преди Христа. Изследвайки етнонима „Беласги”, същият изследовател открил данни от времето на Тангризма, когато пеласгите живеели в затворена общност, дефинирана от него като „Религиозен орден”, съществувал в периода 6-5000 г. пр. Хр., В този орден били използвани имената „Бълг” или Болг”, /означаващи “светлина”, “мъдрост”, и „ власт”/ като варианти на името на пеласгите и на техния върховен бог Зевс, който е бил пеласгийски, а не древногръцки бог, и това е нещото което обръща наопаки цялата известна гръцка митология, която всъщност е митология на автохтонните балкански племена, а не на гърците – придошли в териториите на дакомизийците на Балканите много по-късно. Аналогия с древни подобни жречески общества бихме могли да търсим само и единствено всред жреците на древен Шумер, назовавани и то много по-къснот „есеги". От данни на старозаветните книги в Библията става ясно и, че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения. За нас етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите продължава да бъде обект на изследване. До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците преди и по време на древните преселения. Според акад. Йордан Стоилов Иванов, по името на Атрячите от Троя, интерпретирани по късно като етруски, назовавани също и тирени, по-късните историци ги идентифицират като ТРАКИ. Всъщност тирените-етруски са били /Беласги/пеласгите, данни за които присъстват в произведенията на Страбон и Тукидит. Според акад. Йордан С. Иванов същите протобългарски племена АТРЯЧИ, десетки поколения преди Троянската война мигрирали, в посока към земите на днешна Италия. По същите пътища по море до Лациум достига и библейският цар Еней, който там разселил своя народ. Тези факти вече са доказани чрез изследванията и откритията в областта на палеолингвистиката, палеобалканистиката, с дешифрирането на хетския език, критско-микенската линеарна писменост Б, писмеността на етруските/ още повече, че акад. Владимир Георгиев още през 1936 година аргументирано защитава тезата за троянския произход на етруските, доказвайки близостта и родствата на етруски, хетски и лидийски езици. Същата теза бе доказана по съвършено друг начин, чрез геномните изследвания на акад. Йордан Стоилов Иванов, дефинирал още през 1975 г., че древната прародина на Българите са Балканите и, че първите най-стари етноси тук са били дакомизийците и балтоилирите. И тъй като Българинът е индивидуалист, не защото не познава историята си, а защото генетично знае, че историята на света е негова, длъжни сме да припомним отново и отново, че българска кръв е текла и ще продължава да тече във вените на представители на етноси и народи от петте континента. С българска кръв към момента продължават да бъдат народите от Придунавието, Македония, Албания, Италия, Кавказ с Чувашия, Татария, КабардиноБАЛКХАРИЯ, ИчкАРИЯ /Чечения/, ИнгушЕТИЯ, Дагестан, АбхАЗИЯ, БашкИРИЯ, /БашкАРИЯ/Ы КазахСТАН, АфганиСТАН, ПакиСТАН, АзърбайДЖАН, КюрдиСТАН, УзбекиСТАН, ТюркмениСТАН, Етиопия, Йемен, Персия, Иран, Ирак, Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Поволжието, Армения, Турция, Македония, Косово, Хърватия, Босна и Херцеговина, Панония, Трансилвания, Прикарпатието, Бавария, Германия, Белгия, Италия заедно с остров Сицилия, Испания с Иберия и страната на Баските, берберите в Африка,Мароко, самите ДАРДАНЕЛИ, от древното име на българите ДАРДАНИ, разселени там след Троянската война, Британия /от миграциите на бритите-болги/ с Англия и Шотландия, Ирландия, Норвегия, Прибалтика Америка и др. Така изброените държави само щрихират огромните територии на древните разселения. Всички балкански древни етноси, както бе доказано чрез геномните ДНК изследвания са генетично свързани. А геномът за българите в днешна България, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира официални 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Стоилов Иванов по същия повод бе, че процентите са доста повече от 21%, защото представителите само на един от етносите от България – шопския има корен на Балканите, който превъзхожда останалите. Специфичните му проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само че кореспондират с най-съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги превъзхождат и изпреварват значително във времето. По повод нароилите се множество неверни хипотези и теории за произхода на българите, сме изключително благодарни на ръководството на академия МАБИК, което ни даде възможност да аргументираме нашата теза. Според класическите изследователи, прабългарите са идентифицирани като индо-европейци от източноиранската езикова група. Въз основа на анализа от най-ранните сведения за древната българска държавност, на съществувалите в старозаветно време протобългарски държавни обединения, империи, царства, въз основа на езиковите лингвистични извори, на генните изследвания, на изследванията върху на древнобългарската духовност, предхристиянски религии като тангризъм, зороастризъм, будизъм, даоизъм и пр., на обичаите, бита, древния фолклор, митологията, протобългарските писмени и епиграфски паметници, знаци и символи, Древния български календар и на съпоставките му с Шумерския, сътворен също в района на Придунавието, на китайския, взаимстван от българския, смело можем да заявим, че България действително е била и продължава да бъде най-старата държава в Европа и, че българската цивилизация е една от най-древните велики в света, което потвърди именитият британски учен Арнолд Тойнби. Очевидно е, че така наречената“Изчезнала“ в хилядолетията назад във времето Велика България, с граници от Монголия, Китай до Атлантическия океан, на север Татрите и далече зад Карпатите, на юг – Средиземно, Бяло и Адриатическо море още няколко хилядолетия напред, отново във времето, трябваше да се доказва, за да бъде “преоткрита” за целия свят. В момента най-жалкото за нас българите е, че европейците и света не оценяват значението на нашите истински исторически корени. В този наш труд, предмет на още едно изследване ще бъде и т.н. ЯФЕТСКА ТЕОРИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, на изследователя Соломон Розанес, която е особено ценна за науката. Според тълкованията на библейските старозаветни текстове, от синовете на библейския Ной, описан в „Битие” - Сим, Хам и Яфет - са произлезли всички библейски раси и народите по света. Според френския изследовател Вирей, живял през 18 и 19 век, през 1801 г. са съществували предци на Ной, за които в индийските митове се разказва, че подобно на него те седем пъти преди него, преди /Ной/ са спасявали от потопи човечеството. Наричали ги Ману – прародители на хората. С тези Ману били свързани и легендите за потопи, сходни с библейския. Тук е мястото да уточним, че според българския изследовател Йордан С. Иванов потопите са общо осем, като всеки е свързан с изместване на магнитните полета на земята, на земните оси и на екватора . Проучвайки съхранени преписки на древните еврейски езици ладино, раши и староравински еврейски, изследвайки и монографията на руския учен акад. Павел Константинович Ковцов, коментирал средновековната поща - преписка на цар Йосиф ІV, Кхаган на Хазария, също и писмата на главата на еврейската диаспора в Кордоба, /Кортуба или Кертуба/, както и преписката на еврейския равин Хасдай ибн Шафруд, ректор на тамошния университет и тогавашен министър в двора при халиф Абдул Рахман ІІІ,/912-961/ както и по времето на халиф Хаким ІІ/961-976/, историкът Соломон Розанес се натъква на изключително интересни факти. В намерените преписи на писмените документи пише, че самият цар Йосиф ІV съобщава, че е син на Аарон - цар на държавата Тограма, като твърди в своя ръкопис, че произхожда от синовете на Яафет, от потомците на неговия син Тангра -Тогария. Владетелят съобщава как е открил своето родословие в старите родословни книги на своите прадеди. Той пише, че “Тограма имал 10 сина и техните имена били – Авийор, Турис, Аваз, Угуз, Бизл, Т-р-на, Хазар, Янур, Болгар и Савир. Цар Йосиф ІV произхождал от синовете на седмия син от синовете на Тограма”. " “Българите бяха многоброен народ, по-многочислен от пясъка в морето” казва през Х век хазарския Каган Йосиф. Тук специално трябва да отбележим, че тази теория съвсем не омаловажава значението на Латинския хронограф, в който се говори за прародителя Зиези – Мезей. Коментарът на акад. Йордан Стоилов Иванов е, че древните племена, продължили родовете на предците – просто всички те са били наши братовчеди – първи, втори, трети. Коцков пише, че „Т.е. древните българи и едновремешните талиши, гилянци, алани, прадедите на осетинците са били синове на един общ прабаща – Тограма”. За тях и през 870 г. известният арабски хронист Ибн Якуби пише, че : “ Те - тези синове на Тограма – талиши, гилянци, дейлемци, българи, хазари, алани, даду /днешните дидойци от Източен кавказ/ и др. са от един общ корен!* Той дори съобщава както и хрониста Захарий Ритор, че” редом с едни други българи – всичките тези народи са имали много древни градове”, интерпретирайки ги като носители на една много по-стара древна култура на още по-стари племена. Френскияг автор – Жозеф дьо Гин, ползвал за съставянето на “Историята на хуните” (1756 г.) стари китайски и арабски извори е открил Яфетическия корен на българите, описан от неговия колега и съотечественик - ла Кроа, написал и издал през 1768 г. “Кратка история на Османската империя“. Позовавайки се на древна легенда за произхода на тюрките, достигнала до нас от узбекския летописец Абулгази (XVII в.), той сочи за прародител на българите Кемери - Гомер . Ползвайки също още и чешки и полски източници, Шарл-Клод Пейсонел е извел като родоначалник на българите в “Исторически и географски бележки за варварите по поречието на Дунава и Черно море“ (1765 г.) Алан – също непознат за Библията син на Яфет. Тезата за Балканския произход на българите днес се подкрепя и от артефакти и данни, от откритите находки в Аркаим и в още 30 града на територията на Азия. Между тях е и Карагалъ. Има легенди и артефакти и от разкритите древните царства Балхара, Бактрия. Има находки, намерени на територията на бившата Кушанската империя, в Индия, Китай и Тибет, Месопотамия и Африка. През 1997 г. изследователят Е. Н. Черних информира света, че „в Южна Башкирия е имало земи, в територията на днешната Оренбургска област, заселени от много древни времена с протобългарски племена”. Същото важи и за уникалния древен протобългарски град на жреците Аркаим, в Челябинска област, проучванията на който родължават. Наколко са хипотезите за произхода на протобългарите. Някои учени сочат Таримската котловина за прародина на българската идентичност, други я търсят в Източен Туркестан - района между Памир и Хиндокуш, където определят предците като потомци на митичните древни племена -тохари - юейджи. В историческата памет на уйгурите има спомен за родство с българите, както и при пущуните. Хипотезите обаче, че прародина на древните българи е била някъде там просто не са верни. Да – от районите на Памир и Хиндокуш предците ни, разселени там хилядолетия по-рано се завръщат. И това е било само част от пътя на мигралите, поели своя път от Балканите. Точно в това се състоят неверните тълкования на някои съвременни историци. И тъй като напоследък продължава да се преекспонира тази теза дори като теория за произход на българите от Памир и Хиндокуш, длъжни сме да отбележим, фактите са верни само отчасти, тъй като периодът на разселенията от Памир и Хиндокуш в обратна посока към Европа, представлява само фрагмент от много по-късните разселвания на народите на запад, в посока към истинската прародина - Балканите. Както е известно, в старите времена планините Памир и Хиндукуш са били наричани Имеон. Те действително са били заселени от протобългарски племена, достигнали в разселенията си от Балканите до там. Затова ако по летоизчислението на Волжските българи, описано в древния епоса „Джагфар тарихи”, цитиращ дати от преди 30 000 г. пр. Хр., както и от “Книга за хуните” на Кул Гали, (XII век предците ни там са образували обединение от 7 племена, покорили необятни огромни територии и създали държавата Шам, това още веднъж е потвърждение на факта, че първата тяхна миграционна вълна е тръгнала от Балканите, в периода между 70 000 и 53 000 години назад във времето на топенето на ледниците. Люлката на българската етногенеза обаче е тук на Балканите. В същите онези древни геоложки времена и най-старата и дълга европейска река Ит-ил /Дунав/, по данни на акад. Йордан Стоилов Иванов е протичала с 37 км по - на север, от сегашното й положение, покрай местоположението на днешната столица на Румъния - Букурещ. По данни на акад. Иванов, оцелелите от потопа на Балканите /трети по хронология от общо 8 известни,/ са живеели по билата на високте планини, а също и в района на Аскейноса - Черното море, което първоначално било сладководно езеро, с размери 54 на 36 км. При въпросния катаклизъм, във водите на Черно море потънали два етноса за което българската подводна археология вече разполага с данни – откритата каменна чиния на Черноморското дъно, отпреди 8 000 години е с изписани върху нея иероглифи - възможно най-старата открита писменост на света – още неразчетена. Първите преселници занесли със себе си занаятите, мнното дело, постиженията в селекцията на житото, опитомените овце, кучета, прасета и коня, защото тяхното опитомяване също е ставало тук на Балканите. По време на преселенията те разбрали, че свинското месо и сланината не били подходящи за топлите страни. Запазили тези животни за племената и етносите, които се заселвали на север. В Сибир, където сланината давала калории и предпазвала от студа, от който се научили да се предпазват, мажейки се със свинска и с тюленова маз, докато южните заселници започнали да използват овчата лой. В планините по традиция се разселвали родените в балканските планински райони на Балканите, а в равнините отсядали, родените в равнината. Така едните развили рудничарството и строителството,борели се с камъка, защото строителството било дело на планинците, които били и.рудничарите...а другите развили животновъдството, растениевъдството и занаятите. Някои племена изоставали рудници, в които рудничарите не могли да слязат на дълбочина повече от 50 м. Така под форма на търсене на нови находища, започнала и миграцията със занаятите, с ювелирните изделия от сребро, злато, скъпоценни камъни и метали и абсолютно всичко, с целия поминък. Истината е една - древните ни корени мигрирал на изток и югоизток от земите на Балканите , след третия библейския потоп,/от всичките общо осем/, които човечеството познава. Възхода на културите на първите етноси и народи вървял почти паралелно. Последните възприети от класическата наука предбиблейски потопи се отнасят или по точно са определени от преди 24 000 години и от преди 11 552 г. пр. н.ера., Според изчисленията, изследванията и анализите на академик Йордан Стоилов Иванов, такова катострофално бедствие - световен потоп, той датира към 12 050 г., /считано от 1980 г. назад във времето/. Извел е изчисленията си по календар според него, в наше време, това е станало през ХІ месец, на 24-то число, когато потънала и столицата на континента край Южния полюс. Оцелелите от този катаклизъм се спасили от този южен континент, достигайки района на днешния о. Мадагаскар. От там се разселили в 8 посоки – 3 на изток, 3 на запад и две на север. При това разселение били терминирани расите – желти, черни и червени. А когато океанските приливни вълни нахлули мощно по времето на Черноморския потоп и във водите на сладководното езеро в региона на Балканите, те го залели и буквално разкъсали земята в района на Средиземно море и днешния Босфор. Мощността на прилива била ужасяваща. Мегацунамни вълни залели уникални древни градове и селища, създадени много преди разцвета на Варненската цивилизация. По същото време е съществувала естествена сухопътна връзка като ивица – суша, която е свързвала континентите Европа и Азия. По нея били осъществявени миграциите на първите бежанци, от оцелелите етноси, тръгнали в своето първо разселение на изток и югоизток. Вследствие на огромния прилив на океанска солена вода, сладководното езеро завинаги се преобразило в дълбоко солено море. Потоп с подобна мощ е бил регистриран и по-късно между 8 и 7-мо хилядолетие назад във времето. Специално Черноморският потоп е датиран от учените различно:.от преди 7 800 г. , от преди 5 700 г. и пр. Той също е станал причина за значителни миграции по познатия вече път през Кавказ и през Азия.. По тази причина следва да се прави разлика между понятията СВЕТОВЕН ПОТОП като гигантското бедствие, с огромни мащаби и местен потоп. В литературните анали са описани най-малки три такива – веднъж от шумерите, от времето на Девкалион и Пира и Библейският. В паметта на много народи от атолите в океаните се разказват различни легенди за първочовеците Ной, Иима, Ману, и други, спасили семейства и животни с кораби, подобни на кораба на Ной. Тук обаче следва да отбележим и,че и цялата речна кал от Черноморското езеро при потопа е била изхвърлена от вълната на придошлите поройни води, далече от днешните крайбрежни ивици на изток. Хилядите дерета, в районите на днешна Грузия, Абхазия и дори в територии и на Казахстан представляват последиците от това събитие. От изхвърлената фина кал там, по тези земи, местните се научили да правят тухли и огромни топки, които постявали по оградите на къщите. Тази кална маса единствено става за изпичане на тухли и керемиди, и количествата й са толкова огромни, Щото и сега са почти неизчерпаеми. И сега от хилядит години, в които са ползвани и изваждани тези натрупвания се е оразувал и ГАЗ, който тези страни вадят и ни препродават, а ние сме принудени да го купуваме. Сиреч – с нашите камъни – по нашите глави. По този повод преди десетилетия България пожела да помогне на тези страни, в строителството на тухларски заводи, каквито бяха направени, в някои от страните. Но населението там и до днес предпочита да изпича само тухли, изложени в сурово състояние на слънце, което позволява самият вятър и дъждовете да спомагат за подпълване на фугите по природно естествен начин. Които са ходили в тези райони знаят за какво става дума и за да не се чудят, следва да се знае, че и до днес всичко на изток продължава да се прави от керпич по описаната от нас технология. Тъй като по литературни данни, описаният потоп не е бил съвместим, с времето на отцеждането на ледниците, можем да заключим, че първото гигантско разселение от Балканите – като люлка на най-древната човешка цивилизация е станало точно във времето, както твърди акад. Йордан Стоилов Иванов, между 70 и 53 000 г. назад във времето. В своето първо разселение на изток и югоизток, по времето след 3-тия потоп от общо 8 , според теорията на акад. Йордан Стоилов Иванов, представители на оцелялото население от общо 123 местни балкански етноса,след гигантски катаклизъм, мигрирали на юг и югоизток. Една част през Кавказ тръгнала на изток. Други още по на юг. Оцелелите тръгнали от Балканите, от района на днешна Сребърна /в Стара планина/, Пернишко, Брезнишко, Трънскотрънско, Драгоманско, от Западния Балкан, от западните крайща на софийското езеро във време и на неговото отцеждане. Било е във времената на етносите – дакомизийци, пеласги, шумери, арменци...живели някога заедно.... Известно е, че протобългари от тези племена са се заселели в Месопотамия, в Мала Азия, където техни потомци живеят и до сега. Но те и техните корени определено и категорично не са от там. Те там нямат свои корени. Затова много е възможно именно днес - учени от някоии страни да имат за задача да търсят корените си в двата потънали етноса след гигантския потоп. Затова категорично ние твърдим и, че много от народите на Изтока, които нямат корените на историята си, защото тази история е била занесена от тук, от земите на Балканите - там. Затова там са тези артефакти, които днес ние коментирамее. Такива народи са и филистимляните – праотците на палестинците. Част от балканското население, претърпяло бедствието, останало тук, по високите полета и планините. Това население е било терминирано от изследователи като трако-кимерийско. Пътищата през Кавказ продължили към на плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/ ,през Волгоуралието и още по на изток до територии в Земята на изгряващото слънце – днешна Япония, за което имаме преки свидетелства, цитирани и от самия император Хирохито, който в последната си среща с български дипломати каза, че е трябвало да изминат хилядолетия за да се срещнат народите ни отново. Още повече, че и в японските земи и до днес живеят представители на етнос със специфичен език, в чийто народни облекла присъстват българските шивици. Тази имформация присъства и в научния труд на академика, предоставен чрез член-кореспондента на академик Александър Горбовски от АН на СССР и Украйна. Докато пътят на дългото завръщане на индо-европейските българи по време на Великите преселения на народите е бил белязан от техните многобройни държави, в които в различно време са влизали огромни територии от Китай, Индия, Иран, Пакистан, Афганистан и другите държави от Централна Азия, Каспийско (Българско) море, Кавказ, Армения, Мала Азия, Русия, Украйна, Балканите, Централна Европа. По пътя обратно към континента Европа, българските племена участвали в генезиса на древните нации на Германия (Бавария), Италия, Испания, Франция, Ирландия От тогава са запазени етноними и наименования, с които местните съседни народи назовавали болгите: були, баллли, болгари, българи, балкари, буляри, биляри, бухари и пр. В този период земите около реките Тигър и Ефрат били обитавани от Шумери, които вече обработвали метали и отливали сплави. Цивилизацията им е идентична с Варненската като приликите са в жезлите и в женските накити. При датиране с радиоактивен въглерод се оказа, че Варненската култура не е от преди 6-5 хил.г.пр.н.е., а е много по-стара. Това обстоятелство е особено важно, защото в един прекрасен ден учените ще докажат, че Ниневия, Ур, Йерихон и българският ХатсУР /Хацор/ на хуритите БАЛХАРИС СА на повече от 8 хил.г. Разселилите се по новите места вече имали познания, строяли по древен тертип огромни селища, обработвали глина, добивали мед, злато сребро и леели сплави, много преди останалите съседни азиатски народи. Техните потомци били ваятелите и обитателите на уникалните древни градове Аркаим и Балх. Създали царства – строили градове държави – Аркаим, Карагалъ, ХатсУР, МА-РИ, МЕГИДО, Бабилон. В ХатсУР, /Хацор – на територията на днешен Израел/ бил най-северният ханаански град, където изследователите са регистрирали наличие на ортостати, нещо характерно само и единствено за северните държави. В ХатсУР /Хацор/ до сега са разкрити 2 броя бронзови маски, бронзови царски статуетки, едната от които позлатена докато в България през последното десетилетие непрекъснато се откриват и леарните и инструментите и артефакти от много по-предишно време. Според равина Бен Елиезер, откритите бронзови маски в Хатцор са датирани към 18-то столетие пр. Хр. А Старозаветните текстове не съобщават как е изглеждал самия град. За този град съобщава цар Соломон в библейски текст. Едно обаче особено важно откритие от онова древно време на територията на Хатцор, което продължава да бъде актуална загадка за учените до днес е, че върху площта на дворцовия храм от 15 в. Пр. Христа , в/притвора и предверието/ както и върху "сърцевината" на двореца не е имало застрояване по причина, че мястото е свето. Предположението на археолога Ядинт....е, че вероятно в онова далечно време е съществувала някаква стигма, по силата на която древните народи проявявали уважение към това място, около което били извършвани и древни ритуали и жертвоприношения и огнепоклонство. Този древен храм, който е много по-стар от Вавилонския е бил сътворен от жреците на предците протобългарски преселници, които запазили и там част от българските обичаи, но езикът им в голяма степен се променил.. Откритите в старите територии на България през 70-те г. на ХХ в. клинописни плочки и тяхната дешифровка свидетелстват недвусмислено, че Придунавието е било истинската древна прародина и на древен Шумер /Суйбиер/ ,за което свидетелстват многобройните топонимични и антропонимични наименования през земите, през които народите са вървели, така и тук, запазени до днес, като Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско/. Тези и други архаични паметници ,в никакъв случай не трябва да се възприемат като случайно. Според изследователя проф. Марин Димитров, Шумерите на Балканите изначално са били етнос, а не нация. Според друга, хипотеза шумерите са преминали през Кавказ за да достигнат Южна Месопотамия и поречието на Ефрат. По време на разкопки на древни градове в Месопотамия и източна Сирия – царството Митани, на хуритите – балхарис, са били открити останки от културата Урук. Немалко учени потвърждават, че шумерите са преминали през Кавказ, в придвижването им на юг. Междувременно един от най-точните древни календари на света - Вавилонският е включвал особенности, дали основание на изследователите му да заключат, че е бил създаден - сътворен в Дунавските географски ширини. И когато коментираме тези факти, следва да отчетем, в хода на историческото развитие, че именно предците ни дакомизийците, шумерите , протобългарите – пеласгийци, арменците, сапите, сепейците/шопите/, са започнали като етноси почти едновременно възхода на своите древни цивилизации. Те са всъщност истинските първи създатели на инсигниите, емблемите, знамената, гербовете и символите. И тъй като в древността или във времето на предците, традициите са повелявали щото приемствеността да протежира исторически развитието на нациите, със закона за приемствеността се появили и човешките закони за символите. Те позволили още от дебрите на древността, етносите и народите да бъдат разпознавани по символите, знамената и инсигниите, по седлата, по конете, по юздите на конете, както и по самите коне, по самото облекло, по татуировките и по печатите на лицата, които са изпълнявали функциите на държавната власт – Кханска, царска и т. н. По това са познавали, виждайки коня, седлото и облеклото, кой в древността какъв е и то с цел, да бъде разпознат един народ от друг, древните създали инсигниите си с някои различия. В съчинението на Доц. д.р Руслан И. Костов, МГУ и Геологически институт на БАН „ ЛАЗУРИТЪТ ОТ СРЕДНА АЗИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕТНОНИМА БАЛХАРА” авторът пише следното: „В историческите атласи се е наложила карта на местообитаване на древните българи (Добрев, 1998; 2004, с. 225; Степанов, 2003, с. 21) в долините и предпланините на Памир-Хиндукушкия район на Средна Азия. На по-късни етапи след разселвания и миграции ареалът на обитаване на дравните българи обхваща редица предимно планински райони на територията на съвременни Афганистан, Пакистан, Индия и Таджикистан, както и в посока към Кавказките планини, където следва ново разселване на север и на юг. При анализ на стопанската история на древните българи по пътя им от древната родина Балх (Балхара, Балхика, Бактрия, Болор, Болур – България) към Кавказ (Велика България) и по-късно към Волжка и Дунавска България, в редица трудове се проследява налагането на етнонима Балх (Българ) в различни страни и народи (Добрев, 1998, 2004). Освен понятието Балх (Балхара), с етноним отговарящ но древните българи се свързват още планински земи на юг и югоизток в северна Индия и Пакистан, както и в Източен Памир (Болор, Болур), а на север – областта (владението) Булгхар (Палгар, Балгар) по долината на река Зеравшан при едноименния хребет (Добрев, 1998, с. 100). За района на Бадахшан е било разпространено мнението, че първоначалните обитатели са били дошли от Балх (Wood, 1841, p. 293). Самото название на топонима Бадахшан (провинция Бадахшан в Афганистан, както и автономната област Планински Бадахшан в Таджикистан, съвпадаща с планината Памир) по редица средновековни извори води названието си от названието Балахшан (Балациан, Балаксен, Балаксам) с корен Балх (Костов, 2003а; 2003б; Kostov, 2003), а не от “ба-ди” – название приписвано на “белите хуни”. С названието “балас” (“балаш”) или “балас-рубин” се обозначава намираният в района благороден червен шпинел (отбелязан като самостоятелен минерален вид, а не като рубин още от Бируни през XI век), а една от разновидностите на рубина по негово подобие е била обозначавана като “балхи”, т. е. “български” скъпоценен камък (Костов, 2003а; 2003б). Трябва да се отбележи и приликата в един от етнонимите на древните българи и свързаните с него редица топоними и държави в Средна Азия – Болор (Булур) от една страна, и от друга, названието на планински кристал (кварц) или на понятието “кристал” въобще в персийския и арабския езици (Костов, 2003б; Kostov, 2003). Планинският кварц е бил особено разпространен в пределите на планински Вахан и Бадахшан, но той не се изнасял оттам (Бируни, 1963, с. 173). Установената в памирския регион от Де Гроот и Димитър Съселов ранна, вероятно българска държава Булур (Болор) отговаря напълно на таджикското название на българите булхол, а в топонимията на района има хребет Вахан, свързван с народа вахан, напомнящ на българския клон вхндур, споменат в историята на Мовсес Хоренаци (Добрев, 1998, с. 229). Населението на планинските райони в Хиндукуш и Памир се е занимавало активно с добив и търговия на скъпоценни минерали (Костов, 2003а; 2003б; Kostov, 2003) и благородни (злато, сребро) или други (мед, калай, желязо) метали (Костов, 2004), което е дало възможност за изключителни търговски контакти в различни страни. От друга страна населението на тези райони заради природните богатства е било подлагано на чести асимилации и избивания, като то е било принудено да мигрира или да се укрива в труднодостъпните райони”.
Точно този процес е намерил своето реално отражение в най-старите книги на света - “Ведите”. Те и до днес остават най-древните литературни и културни паметници, в които има достатъчно текстове, потвърждаващи нашите тези. Редно е да отбележим, че не са правени обстойни топонимични и антропонимични изследвания на древните територии, с разселенията. Например тук на Балканите възниква и най-древното, обожествено в хилядолетията женско име – Рада. Рад-ха, Радха КРИШНА, което достига Хималаите, Индия иТибет, Тян Шан и Урал. В “Законите на Ману”, в книги ІV и VІІ, историците - изследователи могат да преоткрият много данни за предците, и за величието на народите , живели някога на Балканите и отседнали след митарства и разселения и по теченията на р. Ганг, Тигър, Ефрат, а впоследствие и по крайбрежието и на Каспийското море. Точно тези народи създавали по пътищата си уникални древни велики държави. Достигайки Азия, от основните мигриращи балкански племена се отцепили клонове, които се отправили към днешните земи на Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на Двуречието създали държавата Самария (Шумер). Били носители на уникална култура, с която обучили местните. Застроили древни велики градове, развили земеделието и скотовъдството. Основали градове-държави, които строили върху хълмове, от страх от нов потоп и ги защитили със стени. В тези градове живеели по няколко хиляди. Подобни градове били Ур, Урук, Лагош, Мегидо. През Среднобронзовата епоха, Хатцор, /ситуиран преди 7 000 години/, бил един от първенстващите, най-силни градове в Ханаан. Големи земни насипи и диги, ровове и няколко укрепени порти го защитавали от нападения. Голям разцвет градът бележи в 5 – 2 хилядолетие преди Христа. Един от по-късните негови владетели бил цар Ибни - Абду, чието име означавало "Син на Хадат" . Този владетел е изиграл особено важна роля в политиката на т.н. "Плодороден полумесец" или територията, обхващала земите от Египет до Иран. За това научаваме от клинописните архиви, открити в двореца на царството Мари, /също протобългарска държава/ на западния бряг на Ефрат в Месопотамия. От близо 25 000 клинописни таблички, в 20 от тях се споменава името на града Хатцор. В тези дворцови документи, датирани от 18 в. Пр. Христа, се говори и за посланици и вестоносци, посещавали Хатцор както и за кервани, натоварени със злато, сребро, тъкани, подправки, слонова кост и различни други стоки, пътували и търгували там. Една от разчетените и запазени клинописни таблички информира, че владетелят Хамурапи, създател на първата регистрирана правна система, живял /1792 - 1750 г. Пр. Христа/, като цар на Бабилон имал за свои представители - официални лица в Хацор: "Двама вестоносци от Вавилон, отдавна пребиваващи в Хацор, с един човек охрана тръгнали за Вавилон"/7/. На друга табличка са били записани и няколко поръчки на царя на Хатцор - Ибни Абду за калай, използван за получаването на бронз. Керваните, пътували между Вавилон и Хацор минавали и покрай други два големи търговски центъра Yam Khad i Qatna Разположението на града Хатцор било по трасето на основния сухопътен търговски път, чието често упоменаване, в архивите на царството Мари доказва неговото значение му в "Плодородния полумесец" през Среднобронзовата епоха. Хатцор е бил споменаван често и в египетски папируси и в документи. Бил записан и в аналите на градовете на фараона Тутмос ІІІ /1490 - 1436 г.пр. Христа както и на градовете на Аменхотеп ІІ /1438 - 1412 г. Пр. Христа/ и Сети І /1305 - 1290 г. пр. Христа/. Хатцор е белязъл разцвет и през къснобронзовата епоха. Три писма, изпратени от царя на Хатцор - Абди Тирши, /14 в. пр. Христа/ до египетския фараон Ехнатон / 1348 - 1338 г пр. Христа/, били намерени всред архивите в Тел Амарна в Египет. От всичките древни ханаански владетели на градовете – царства, единствено Абди Тирши бил титулован като "цар" от фараоните на Египет. Владетелите на Ащарот, от/Басан/ Васан и Тир се оплаквали от царя Абди Тирши, че е завладял техни градове/ /. Владетелят на Тир обвинил в клинописите Абди Тирши, че е напуснал своя град и отишъл при народа хабиру /+ /. В друг клинопис се съобщава как владетелят на Ащарот се оплакал на египетския фараон Ехнатон, написвайки следното: "Царят на Хацор взе от мен три града"/ /. Наименуванието Хатцор е било открито и в Ленинградския папирус 1116 А , също и в папирус от времето на Анастази І. Част от документите са и от времето на фараона Рамзес ІІ /1290 - 1224 г. Пр. Христа/. В тях името на Хатцор се изписвало и като име , "наред с онова на близката река"/ ? /. Всички цитирани документи били открити извън Ханаан, затова бихме могли да предположим, че писмата, разменяни между царствата Мари, Египет, от Тел Амарна до Хатцор и обратно е следвало да бъдат пазени в архиви на града, но за съжаление до момента такива не са открити. В нито един ханаански град на съвременната територия на държавата Израел не са открити данни за това. Щрихирайки пътя, мигриращите заселвали свободните пространства, в които оставали да живеят хилядолетия. Други продължавали пътя към Урал, в райони на езерото Байкал както и по територии на днешните Монголия и Удмуртия /Бурятия/. Предците се разселили из Турфанската област, по теченията на Горен Енисей, Ордос, Об, в Саяно-алтайския край, във Ферганската долина, района на планината Белур (Памир), съседен на древната предарийска цивилизация Мохенджо-Даро, а също и в територииите на днешните държави Афганистан и Пакистан. В “МАХАБХАРАТА” има текстове, в които се споменава „за българи по името на които, едно от древните морета е било наречено българско /впоследствие Каспийско. В периода 6000 – 4000 пр. част от протобългарските племена отдавна били разселени из изтока. В същото време и други от тях продължавали да живеят в района на Враца, където местните се занимавали със земеделие, скотовъдство и грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, датирани и възприети от учените като едни от най-старите в Европа. Тогава в региона е бил вече развит медния рудодобив. 5500 г. пр. Хр. - В своe изследванe върху най-стария български календар, от който са взаимствали китайците, професор Васил Златарски е определил за начало на време-измерването по него 5500 г. пр. н.ера. Този зодиакален календар, с дванадесетгодишен цикъл е бил обявен от ЮНЕСКО през 70-те години на ХХ век за най-точен на всички времена. Според проф. Волфрам Еберхарт, автор на книгата “Локалните култури на Китай”, китайците го копирали и в периода 2697 г. - 2637 г. пр.н. е. и заменили с него своя лунен. 5 000 г. пр. Хр. - Изследвайки съдовете от 6- килограмовото златно съкровище, открито в България във Варненския некропол, проф. Колин Ефрю ги е определил като “ най-старото ювелирно злато в света”. По-стари са находките от времето на дакомизийците като каменната чиния с най-старата писменост, открита на морското дъно, в акватория на Балчик. За този култов съд, учените са изразили мнение, че е сътворен от култура, много по-стара от крито-микенската. 3182 г. пр. Хр. Тогава е бил регистриран гигантски потоп в Междуречието, по причина на който била разрушена столицата на града-държава Ат-Алан. За да се спаси, част от населението забягнало в култовата планина Арарат. Въпросният потоп поставил края на управлението на българските династи в Шумер. 3000 г. пр. н. е. В началото на III хилядолетие пр. Хр., в Месопотамия навлезли семитски племена, които отблъснали българите – арийци в посока на устието на реките Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер бил Зиези, (посочен за родоначалник на българите, в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е., който в момента се пази във Ватикана). Зиези е бил победен от семитския владетел Саргон Велики, като след смъртта му огромни групи българи мигрирали в посока Централна Азия. Към същото време науката датира и създаването на египетското пиктографско идеограмно писмо. В Месопотамия е бил разпространен ХУРИТСКИЯ език, на който говорели хуритите балхарис /HURITI BALHARIS. Шумерите го назовавали субарийски. Шумерите са идентифицирани от българския изследовател проф. Марин Димитров като етнос, а не като раса. В литературните анали за тях присъстват данни като за етническа общност, много по-различна от семитите. Една интересна подробност: Едва през 1 хилядолетие пр. Хр., жителите на Месопотамия се научили да различават шумерите от семитите. Във втората половина на 3-то хилядолетие пр. Хр. стартирало и преселението на номадските етнически племенни групи амореи - марии, които основно били планинци, без представи за зърното и пшеницата. Не ги консумирали. Нямали и представи за градовете –държави. Хранели се с трюфели, мляко, мед и сурово месо и живеели по пещерите, а след смъртта си оставали дори и непогребани. Тук следва да отбележим и обстоятелството, че тяхната продължителност на живота е била много ксъса. По същото време и в земите на днешните Етиопия и Йемен живеели разселилите се преди това наследници на великите ни предци. Между тях имало владетели от династията Богорис, потомци на същия най-стар династичен род Дуло от придунавието. В Етиопия имало клон на рода Дуло, който дълго време властвал и след династията Богорис. Известен нейн владетел от 16-то столетие пр. Хр. бил Аспарис. Част от владетелите, продължители на рода Богорис и властвали и в земите на днешен Йемен. В земите на днешна Етиопия и до днес съществуват предания за народ от преди 3000 г. пр. Хр. , ръководен от царската династия Богорис, преселили се там без своите корени. Едно от българските колена от там мигрирало на север по реката Нил, във времето на фараона Менес. В “Илиадата” Омир /или Тамирис от Тракия/ е писал за древен владетел от Родопите, назовавайки го с името Мемнон: “Мемнон, цар на етиопци почтени”. Представители на същото коляно “Богорис” били майсторите-строители на древния град Аварис, ситуиран някога, в района около Кайро, днешната столица на Египет. Във времето на Второто хил. пр.Хр., в Месопотамия е датирана историята на българите хури-урарти, мигрирали към Индия и Туркестан. От историята е известно и, че Персииските династии на Аршакидите, Пахлави и Сасанидите са се считали за потомци, по-точно за наследници на древната протобългарска държава Балхара със столицата Балкх... . И докато част от древнобългарските племена – кимерийци били ангажирани като войни – наемници във времето на цар Саргон Велики, друг клан, известен като хунори се отправил на североизток към пазвите на Азия и земите на днешен Китай. Българските племена хури-урарти, мигрирали към Инд и в Средна Азия, Кашгария, Талас. Впоследствие, но значително по-късно техни потомци създали Тохарските царства и Кушанската Империя Дуло в Северна Индия. Значителен клан от протобългарски преселници отседнал трайно върху територии на ситуираната конфедеративна държава БЪЛГ, разделена на 15 протектората със съответни закони и владетели, подчинени на пъровладетеля. Столицата Бълг (Балх), в превод означавала "Майката на хилядата пещери",а държавата БЪЛГ била наричана "Майката на хилядата градове". Тук възниква въпроса, коментиран от изследователя Константин Каменов – били ли са хуни /Куни/ балканските арийци, разселени по тези земи?!




Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 1884423
Постинги: 526
Коментари: 287
Гласове: 1134
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930