ОЩЕ  ЕДНО  ПЪТУВАНЕ  ОТМИНА...

   Вместо да пътуваме до Гърция и да помагаме на тяхната икономика, а не на нашата, коронавирусът тази година ни задържа у нас. Отново бяхме по Родопа, но не в региона на бившата Тъмрашка република, където след дни отивам отново сам, а по съвсем други места. Магията на Родопа за която Антон Дончев казва,

    „Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед.Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си.”

ни привлече отново със страшна сила. Западна Родопа – красива география, Източна – хилядолета история, написана по скалите й, място за борба между различни вери до сега. Много години от пътуванията ми преминаха по тази планина – като се върна назад в спомените си, някъде от към 1959 г. -  но с нея ще се разделя когато напусна този свят. Дано да имам време да публикувам всичките симки от нея в блога си, защото те наистина са богатство, което все по-малко хора могат да оценят, защото приоритетите и страстите сега са други. Духовността, преклонението пред Майката-природа, днес са подменени с други качества, резултат от унищожаването на ценностната система на българина и опростачването му поради тази причина. Поради това друг е и  погледът на хората върху природата. В синнтезиран изказ го видях на плакат на мафиотите от Банско, които бяха организирали протест.  Носеха плакат „Банско иска втора кабинка!” и скандираха:

-       Какво ни пука за природата, щом падат пари...

Същите тези примати с актуализирани, но отново

/не/правещи смисъл лозунги, наактивирани този път от Черепа и Фатмака са против изпълнителната власт и прокуратурата, а лозунгът им е:

-       Мутри, вън!

 Имаме една поговорка, „Крадецът вика дръжте крадеца!”...

   Пътувахме доста този път, изминахме към 1200 км, като посетихме много красоти, исторически и праисторически места. Първата ни спирка бе Чепеларе, едно възлюбено от мен място и заради големия българин, Васил Дечев. Той е основоположник на очерците и историите на краеведи и писатели за родните им и други места, между които той е първият велик – точно това определение му подхожда - а върхът в този жанр е отец Константин Канев. Васил Дечев за родния си край е какъвто е Вазов за България. Неговата мъдрост и преценки за българите, като част от Балканите, обремененни с наследството на разпадналата се османска империя са валидни и днес. Аз имам интерес към турския и помашкия етнос в България, като уточнявам, че помаците са с нашата кръв и в тази област се явявам просветен любител краевед. По тези теми Дечев е писал на доста места в книгата си „Миналото на Чепеларе”. Чепеларци са отдали значимото на този велик за селото им човек, построявайки му величав паметник, името му носят също така главната улица и училището. Разположен между грамадните родопски ридове Чернатица и Пашалийца, Чепеларе е разкошно място като природа. Има хотели, има къщи за гости, но си мисля, едно е да се върнеш от почивка и да кажеш:

-       Бях на гръцкото море на почивка /напр. на плажовете на

Неапаралиа или Неапарантиа, или бях в Банско и пих маймунско кафе.

Съвсем по друг начин ще погледнат на теб ако кажеш, бях

на почивка /или  пък на туризъм/ в Чепеларе. Ще те помислят за тъп, недоправен, а може би и ненормален.

    Втората точка на посещението ни бе квартал Смолян. Малцина знаят защо Смолян е толкова голям сега. Аз съм писал в блога си защо, описъл съм и кварталите му и селата, чието население бе преселано там. Уточнявам, преселено бе там, просто това се извърши под икономическа принуда по времето на Величко Караджов. За мен това бе най-голямата катасрофа за този регион след откъсването на зимните му паши по Беломорието.  Там посетихме Чинара – дървото, на което феодалът на Смолян, Салих ага, е бесил крадците и престъпниците. Този чинар е един от най-големите в България. Ползвали са го за бесене на повече от един престъпик.

   Другото място за наказание на най-големите

престъпници - убийците и изнасилвачите - е бил Водопадът на Салих ага. Там те са са били хвърляни във водата към водопада. Подобни наказания е налагал и тъмръшкият феодал Ахмед ага Тъмрашлията.

   Салих Ага е бил мъдър феодал, който е считал за

престъпление да се опожарява гората, за да се превръща в нива или пасище. Според него едно голямо дърво струва една жълтица, колкото угоен овен за Курбанбайрама. Не е бил особено изпълнителен Салих ага на повелите на Високата порта, защото се е чувствал силен и независим от тях и е заплатил за това с живота си. Подлите анадолци му изпращат дар, поднесенн му от високопоствени циганнин и евреин, които по тази начин влизат в коннака му и го убиват.    

    Отбелязвам, че тук наблизо е каньонът с водопадите, който стана достъпен благодарение на средства от ЕФРР. Голяма мъка имам по този край - изоставянето на подстъпите към с. Мугла /ПОРАДИ ПРОСТАЩИНА НА МЕСТНАТА ВЛАСТ/  както от към Смолян, така и от към Девин. Липсата на път към прекрасната област на с. Мугла пречи на досега на обичащите Родопа до тези прекрасни кътчета около с. Мугла, обхващащи един огромен карстов регион със специфична красота, каквато другаде по Родопа няма. Въвеждам два тага – селата Чамла и Мурсалица, днес обезлюдени, на 1700 м. н. в. По-обгледно място към дела Перелик от тях няма!

  Посетихме и горното течение на р. Арда. Изворът на реката е свято място в преносен смисъл за Родопа, защото от него извира река, избрана за свещена на траките както реката Йордан за християните.  От извора на Арда по долината й достигнахме до Стояновия мост, след което поехме по друт дивен маршрут.

   Имахме голям късмет, че намирайки се в центъра на

мечкарника – региона на селата Горна и Долна Арда - не срещнахме мечка. Срещите с тях вече са различни – при тях мечките се дъръжат спокойно, не се чувстват застрашени. Да се ходи обаче през гората е опасно поради среща с мечок, който си има територия, която не напуска докато е жив и не допуска никой друг в нея.

   След извора си Арда поема към с. Горна Арда, едно от

най-прекрасните родопски кътчета. Надолу по течението й са селата Долна Арда с римския мост, Могилица с Агушевите конаци. Агушевци са имали и още едни конаци, над с. Черешките, над които има още по-обилен извор на р. Арда. Ако маркировката към Черешките не се открие, ориентир е един красив оригинален римски мост над реката, идваща от селото. По този маршрут е и забележителната пещера Ухловица, образувана от подземна река, която е поела по други цепнатини в скалите.

   При с. Смилян има и друга забележителност – крепост

върху връх с пещера под него. Срущу него на другия бряг има същата пещера, ако не и по-голяма, но върхът не е тека остър и удобен за крепост

   Рудозем също е интересна отправна точка. През него

покрай с. Чепинци се строи нов ГКПП, което от българска страна е завършено с наши средства, но хитроумните гърци бавят строителството му, настоявайки разходите да поеме ЕС.

     В Рудозем има паметник на капитан Петко Войвода, но той отстъпва по величие на паметника в с. Плевун. Две реки се събират в Рудозем, по долината на лявата ще е ГКПП за Ксанти. Там има едно приказно село с приказни хора, всичките помаци, Чепинци. Такова уредено и почистено село, такива интересни къщи и такава красива местност рядко се срещат. Там е  построена Джамията с двете минарета, за която помощи от вън не са идвали. Селяните са я строили със свои средства няколко години. Тя е огромна, много красива като архитектура, вътре не е така богато украсена както тази в Мадан ила Сърница, строени с пари от Саудитска Арабия. Моллата обаче, който е от селото, е учил няколко години вероучение в Риад.

    Прекрасно село, с бъдеще, защото е на около км. от бъдещия международен път.

   Изказвам лично, неподплатено бих казал мнение - помаците тук са изключително интелигенти като даденост и освен това са образовани. Повечето от тях учат в Пловдив. Такива има и по други региони по Родопа, населени с помаци, но според мен тези ги надминавт. Нищо не мога да добавя като мотиви за това мнение, то се е формирало в мен преди много-много години, така и си остава въпреки могото ми срещи с тези хора.  Когато дойде времето ще се опитам да изложа мотиви, а също ще покажа разликата между турците в Западни Родопи, отвсякъде заобикалени с български села и турците в Източни Родопи, където /имам предвид тези по селата/ няма повече от един-два българа...Образованоето на едните и на други турци и манталитетът им са съвсем радлични. Запознат съм с тези хора и затова разбирам зловещата роля, която играе ДПС, имащо за цел да ни разделя от тях, така като един друг идиот, предрешен като натовски генерал и обединител на нацията, ни цепи едни от други, защото така е изгодно на господаря му,  комуто той служи. Няма да споменавам името му, само ще кажа, че предпочитам да живеем в разбирателство с културните държави, а не да сме сателити на тези, които наричаме маймуни с ракети.

   Другата река в Рудозем идва от с. Пловдивци. В с. Елховец, между Рудозем и Пловдивци се събират две реки, а долината на р. Пловдивска завършва много далеч и много високо като клин в Гърция – границата следва вододелното било север/юг - с един много висок връх, наречен Цигански. За жалост местната власт отново прави грешка, като не допуска туристи на стената на яз. Пловдивци, който дава питейна вода за Рудозем и Мадан, лишавайки хорта от тази красота. Същият казус съществува и при язовир Боровица, който дава питейна вода за Кърджали и Момчилград, но там се минава срещу представяне на лична карта. Един от пазачите на стената така се обезпокои къде отивам, че ми предложи пистолета си, ако ме срещне мечка. Срещата се състоя, описал съм я.

   От Рудозем до Стояновия мост, където шосето напуска долината на р. Арда се преминава през други забележителности: Мостът при Върбина, мостът под с. Стояново, подобен а този при Невестино, минава се покрай един меандър на Арда, после покрай друг меандър, който е заприщен с язовирна стена, а върху полуострова на меандъра има контрастена – нещо много прекрасно. Да не пропусна и мостът, наречен Ардинският шейтан със седемте свода, два от тях разполовени вертикално. Строен не като от майстори а от поети.

   Ардино е едно о любимите ми градчета. Над Ардино се намира тракийското светилище Орлови скали.

   Минахме и през гр.Джебел, някога населен с българи, изгоннени от Гърция след Гръцко-турската война. Прогонени от родните им места, българите, които наичаме тракийски бегълци, на турски качаци, се заселват тук, получавайки помощи по линията на държавата и царя. Идвайки само с две голи ръце, но с трудовите си навици и умения като животовъди и земеделци, те се възмогват  за двадесетина години, но ги  постига втори удар – сталиниската колективизация. Кавото са придобили чрез труда си, вземат им всичко, тракийците се разселват из страната. Постепенно изоставените от тях региони бяха заселеси с турски етнос, който напуска полупустинята горе в планината и отсяда в плодордната й част. Това е комунизмът - зло, което се явява в различни образи, което без война причинява разруха, но най-страшната от видовете комунистически разлухи е духовната. Давам примери за хора, духовно опустошени през тези години, ще ги групирам в три Троици в зависимост от ранга им в обществото. Най-висшата Троица е в състав Радев, Манолова и Трифонов, на връха ги турна сондаж на Алфа Рисърч. На по-нисък етаж са Минеков, Хаджигенов и Бабикян, нарочани не Троица а Отравното Трио. Ще цигарам и трима от блога, според мен най-опустошени духовно - злобни, карикатури на самите себе си – ОК-еят, който е най-висш, защото е поет /според него/, другите двама са Блекпредатора и библогърката Расотинна/Цав. Такива хора работят срещу човешкото развитие, всичко, което е красиво, за което трябва разум, ги дразни. Точно такива духовно опустощени хора са в основата на проработкага, целяща пълзящ черепово фатмаков преврат у нас – актуализация на някогашната културна революци в Китай, където в основата й бяха младежите, а при нас са тези, които не работят, не търсят работа и от тях нищо не става, включително не могат и да се възпроизведат.

   Друг регион на пътуването ни  бе Момчилградският. И той имА нещастието на хората от Джебел, Перперек и други градове с тракийски българи. В обезлюдените населени места, където някога живееха българи днес се заселват турци от долините на трите Крумовградски реки, където вече не се живее. Турци се преселват по молба на местни кметове, на които остава да закрият селото. В селото идват турци, дават им къщи, ниви, турците работат, не крадат като циганите, ако има цигани в селата, които тероризират хората, турците ги прогонват по големите градове. Турци от с. Малкочево са се заселили в с. Вълче поле, преди съм писал за турци от Песнополй и Русалско, заселили с в. Стоево. Това е една тенденция, която говори, че ние, българите, отхождаме и предоставяме територията си на други етноси. Причината за това е комунизирането на страната, което отне собствеността на хората, натика ги в панели и със страната ни стана това, което всички виждаме днес. Предложих извадка от това ново поколение, в която включих три Троици, които не знаят какво вършат според думите на Исус на кръста.

   В Ивайловградско посетихме с. Мандрица, където са живяли албанци, останали са още двама-трима. Селото е архитектурен резерват. Прекрасно място. Посетиме и с. Долно Луково, където има стара и нова църкви. Открихме и двете тракийски гробници при селата Железино и Плевун. В с. Плевун има монументален паметник на капитан Петко Войвода, който спасява хората от селото от колячите на идиота Сенклер, работещ за британските интереси на Балканите. Посетихме и крепостта Бели град при с. Гугутка, известно не толкова с крепостта си, колкото с това, че тук е бил заточен един бъдещ министър а културата, Добри Терпешев, останал в историята ни с простащината си. Не вярвам да е бил по-прост от Манолова напр, защото всичко на този свят се развива, включително и простотията, та на върха й да се покачат днес Радев, Манолова, Трифонов, които народът иска за министър-председатели според разните сондиращи поръчковци, разклири до спукване за пари всичките си телесни отверстия.

    Направих нови стотици снимки, които през зимата ще публикувам, а темите, които загатнах тук ще доразвия в следващи постинги. Аз съм закоравял любител краевед, но съм образован в доста висока степен и абсолютно неподатлив към подметвачите на лъжи, поръчковите политпростути, някои от тях - олигарси. Това, което става в страната ни ми е ясно, но не ми остана вяра, че нещата могат да се оправят. С хора на върха като тези от трите Троици, обяснненията на истините с лъжи, които фащат дикиш и преобладаващия брой на опростачените и неможещите да различават бок от фашкъ, ще доведе страната ни до нещо много страшно...