Причините за стачката — нищожното заплащане на труда и непоносимите условия на работа: 15 работни дни подред на месец по 12 часа, заработена заплата 82 лари (около 30 долара) на ден. Работниците искат незабавно увеличение на заплатите с 50% (30% веднага и в последствие още 20%), съкращение на работния ден до 8 часа, други подобрения на условията на труда. Реагирайки на стачката, колективния капиталист–работодател — компанията «Georgian Manganese» — заявил за това, че е готов даизпълни исканията на работниците, с изключение на незабавното увеличение на заплатите (или традиционно насъщния, ключов въпрос демагогически се прецаква с цел да отиде на заден план и с решение да не се постигне). И это несмотря на то, что объем экспорта марганцевой руды и концентрата в Грузии в январе–марте 2019 г. составил 1,8 миллиона долларов, что в три раза больше объема экспорта за тот же период 2018 г. Така също представителите на компанията обявили за виновни в разпалването на протестите «на външни сили», разклащащи лодката в предверието на извънредните избори за кмет на Чиатура на 19 май.
В отговор на 17 май част от протестиращите разбили лагера около пътищата към мините и затворили пътищата за излизане на рудата. Така също към стачкуващите се присъединили техни другари — по информация ня СМИ на 23 май в стачката участват вече «около 500 миньори» (за «официалните» цифри вече бе казано).
Работодателят «Georgian Manganese» под натиска на миньорите предложил да се повишат заплатите с 25%, но да купят миньорите не успели — те демонстрирайки своята сплотеност и целеустременост отказали от това предложение и продължили да настояват на 50% повишение. А след като не успели да ги купят верните псета на капитала — управляващата върхушка на фирмата заплашила стачкуващите със съдебни искове за участие в «незаконна стачка», уволнения и компенсации за вреди.
Заплахата от падане на печалбата на капиталистите незабавно обезпокоило и ръководното чиновничество: на 23 май встъпил премиер-министъра на Грузия Мамука Бахтадзе: «Ситуацията в Чиатура е тежка. Аз разбирам справедливите и обективни искания на нашите миньори в такива въпроси, като права на трудещите се, безопасност, медицинско обслужване на мяст, хранене и друго. Аз знам, че компанията е приела решение и е направила предложение. Аз искам да помоля двете страни в хода на интензивния диалог своевременно да отидат до приемливи резултати». Какво се крие зад тази демагогия е напълно очевидно: премиер-министърът отбелязал, че пълноценното функциониране на предприятието (разбирай стабилната печалба) е крайно важно за икономиката на страната (разбирай — портфелните богаташи). Еще бы! По заверениям представителей «Georgian Manganese», из-за сокращения экспорта марганцевой руды ежемесячно бюджет государства (читай — общая касса класса капиталистов) теряет полмиллиона долларов.
Но миньорите се дължат твърдо, не поддавайки се на заблуждаващите и лъжливи увещавания. аобратно, показват миньорите условията, в които ежедневно се налага да работят. Вот что говорит один из бастующих Бека Бицадзе:
«Режимът на работа е напрегнат, труден. Храната ужасна, без калории?! По 12 часов работаем голодными, когда возвращаемся, еды практически нет, меню составлено из одних макарон, некачественных и испорченных. Рабочие условия в шахтах очень плохие, в некоторых из них нет вентиляции. Нет и оборудования. Компания не предоставляет нам материал для укрепления потолков. Безопасность на нуле, в любой момент может произойти обвал». Слова Бека подтверждает статистика. В 2018 г. на рабочих местах в Грузии погибли 39 человек, а тяжелые травмы получили 37. Что касается горнодобывающей промышленности, в 2018 г. в городе Ткибули (регион Имерети) в апреле на шахте имени Миндели произошло обрушение боковой породы, в результате чего погибли 6 рабочих. Еще 4 погибли в июле, после того как из-за взрыва метана на них обрушился потолок. Все 25 угледобывающих шахт в городе были закрыты, рабочие выброшены на улицу.
Миньорите обещавт да продължат стачката докато заплата им не бъде увеличена на 30%, а в последствие с още 20%. Сред другите искания — подобряване условията на труд и пакет медицинска застраховка. Руководство компании при этом должно дать гарантии, что к участникам забастовки не будут применены санкции. Еще одно требование, крайне показательное, — запретить грузовым машинам, перевозящим руду, передвигаться по городу. А ведь это первый шажок к тому, чтобы трудящиеся взяли в свои руки сначала хозяйственную деятельность на местах, а после — и власть политическую. Жалкие оправдания мэра города — представителя буржуазной власти — побивают его самого, свидетельствуют о неспособности властей решать насущные хозяйственные вопросы: «В сентябре–октябре уже завершится строительство площадки, на которую и будет перевозиться груз руды, а оттуда он будет перемещаться по железной дороге. Сейчас просто возникли проблемы с мостом на объездной дороге, в скором времени начнется его ремонт».
Така също на 22 май завърши продължилата 6 дена стачка на работниците в металургичната компания АО «Грузинская сталь» (бившия Руставски металургичен завод, пуснат през 1947 г.) в град Рустави, близо до Тбилиси. Исканията на протестиращите били аналогични: подобряване условията на труд и повишение на работната заплата. Рабочие согласились возобновить работу после повышения заработной платы для 350 работников сталелитейного цеха на 20%, для 130 работников трубопрокатного цеха — на 100 лари (примерно 36 долларов), а для 200 работников мелкосортного цеха — сокращения рабочего времени при сохранении прежней зарплаты. Однако, к сожалению, рабочие не продемонстрировали достаточной классовой солидарности — как следствие для 100 работников вспомогательных цехов и 40 грузчиков условия труда не улучшили.
Какви са изводите? Първо, всякакви даже най-съвършенните станове и машини без работници са просто шепа желязо, а значи работниците трябва да разберат, че капиталиста не прави услуга, като дава работа. Капиталист без рабочих — ничто, ибо если рабочий не приводит в движение станки и машины — прибыли взяться просто неоткуда!
Второ, хиляди пъти е доказано и предоказано от практиката: без упорита борба от трудещите се капиталиста никога, никога доброволно няма да подобри условията на труд. Обратно с цел съкращение на разходи той ще икономисва на всичко, дори и от заплахата за живота и здравето на работниците. И никакви уговорки и петиции в борбата на работниците за своите права няма да помогнат. Самое действенное средство — ударить по самому больному — прибыли буржуев, сплотившись с такими же угнетенными! Только тогда можно будет хоть как-то улучшить свое положение. Но необходимо всегда помнить, что победы эти — лишь временны и преходящи: капитал, пока ему не свернули шею окончательно, вырвав у него из рук власть и собственность на средства производства, обязательно постарается забрать назад все добытые в упорной борьбе завоевания трудящихся.
Н.З.
Источики:
- https://sputnik-georgia.ru/society/20190516/245260824/Zabastovka-v-Chiatura-shakhtery-trebuyut-uvelichenie-zarplaty.html
- https://sputnik-georgia.ru/society/20190518/245282471/Tretiy-den-zabastovki—chto-trebuyut-shakhtery-v-Chitatura.html
- https://www.ekhokavkaza.com/a/29959470.html
- https://sputnik-georgia.ru/reviews/20190501/245101155/Rabota-s-riskom-dlya-zhizni-pochemu-v-Gruzii-aktualna-problema-bezopasnosti-truda.html
- https://www.kavkaz-uzel.eu/articles/335784/
- https://www.ekhokavkaza.com/a/29946864.html