Постинг
29.05.2020 21:45 -
Поискай от Вселената
Лeто Господне миналото, сити ъф Варна. Тръгвам аз на педикюююр. Пеша, топло е. Щото нали, да разтягам сухожилията и да практикувам мускулите. Обаче тва вървенето не е като лежането, а и аз нали "се разправям, че от спортовете най ми се удава ходенето, демек - мога си го, айде сега да не си се самовпечатляваме, та се заоглеждах за алтернатива. И не щеш ли - насреща ми рокер! С мотооор. За част от секундата тренираната ми зеница го преценява. Моторът не е лъскав, ама няма да му го продавам, я. Рокерът - Зи Зи Топ-овец от добрите им години, гъста дълга брада, черни очила, кожени дрехи, метални аксесоари, т.е. по-вероятно е да иска да пие бира, от колкото да му се пОти да ме тръшка по гъсталаците, пък и човекът няма зъб да ми вади. Хващам бика за рогата и изскачам на пътя му. Ха наляво, ха надясно, пътя е тесен, се в мене.
- Хайде да ме закараш тука наблизо, че се уморих да вървя!
- Хайде да ме закараш тука наблизо, че се уморих да вървя!
Той ме поглежда изумено и без да се самоподценявам, на ум преценява единствено възможността да му забия винтоверт в далака, изотзадзе, докато ми услуГва, тъй да се каже. Клони към нула с т"ва мое запъхтяно, потно дишане и съвсем по човешки скланя: "Що па не. Скачай!". Рипвам на гърба му с широка усмивка и си викам" Гле"й кво нещо!"
Извод: поискай от Вселената, и тя ще ти даде.
Извод 2: бъди готов да ти го даде в най-причудлива форма. Често, маскирано като работа, мамка му.
П.С. Жива и здрава съм. Жалко, че не се сетих навреме да се снимаме.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 30
Архив
