Постинг
27.06.2022 04:00 -
НЕ СИ САМ
Прочит: Йеремия 48-49; Евреи 7 и 3 Царе 19:8-11, 15-18
„Оставил съм си обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал.“ (3 Царе 19:18)
„Толкова се радвам, че те виждам!“, „Аз също!“, „Чудесно е, че си тук!“ - приветствията бяха топли и радушни. Членовете на една църква се свързваха онлайн, преди своята вечерна служба. Аз наблюдавах мълчаливо, докато останалите се събираха за видео чата. Понеже съм затворена и необщителна по характер, а и не познавам отблизо никого, се чувствах като социален аутсайдер. Тогава се отвори още един прозорец и видях нашия пастир. След него още един прозорец - и се присъедини и един стар приятел от църквата. Като ги видях вече не се чувствах изолирана и сама. Изглежда Господ ми беше изпратил подкрепа.
След бягството от гнева на Езавел, пророк Илия също се е чувствал така, сякаш е останал само той (3 Царе 19:10). Като пътува през пустошта в продължение на 40 дни и 40 нощи, Илия се скрива в една пещера на планината Хорив. Господ обаче го вика обратно, като му казва: „Илия, върни се по пътя през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар на Сирия; Ииуй, Намесиевия син, помажи за цар на Израил. А Елисей, Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо теб“ (ст.15-16).
След това Бог го уверява: „Оставил съм си обаче в Израил 7000 души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували“ (ст.18). Тук има поука и за нас. В служението си на Бога ние никога не сме сами. П. Рейбан
Господи, благодаря Ти за напомнянето, че не съм сам и мога заедно с другите да Ти служа с радост, амин.
ИМАЛО ЛИ Е МОМЕНТИ, КОГАТО СТЕ СЕ ЧУВСТВАЛИ САМ В СЛУЖЕНИЕТО СИ, И БОГ ВИ Е ИЗПРАТИЛ ПОМОЩ? ПОМИСЛЕТЕ ЗА НЯКОЙ ВЯРВАЩ СЪС СРОДНА ДУША, С КОГОТО МОЖЕТЕ ДА СЛУЖИТЕ СЪВМЕСТНО.
„Оставил съм си обаче в Израил седем хиляди души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал.“ (3 Царе 19:18)
„Толкова се радвам, че те виждам!“, „Аз също!“, „Чудесно е, че си тук!“ - приветствията бяха топли и радушни. Членовете на една църква се свързваха онлайн, преди своята вечерна служба. Аз наблюдавах мълчаливо, докато останалите се събираха за видео чата. Понеже съм затворена и необщителна по характер, а и не познавам отблизо никого, се чувствах като социален аутсайдер. Тогава се отвори още един прозорец и видях нашия пастир. След него още един прозорец - и се присъедини и един стар приятел от църквата. Като ги видях вече не се чувствах изолирана и сама. Изглежда Господ ми беше изпратил подкрепа.
След бягството от гнева на Езавел, пророк Илия също се е чувствал така, сякаш е останал само той (3 Царе 19:10). Като пътува през пустошта в продължение на 40 дни и 40 нощи, Илия се скрива в една пещера на планината Хорив. Господ обаче го вика обратно, като му казва: „Илия, върни се по пътя през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар на Сирия; Ииуй, Намесиевия син, помажи за цар на Израил. А Елисей, Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо теб“ (ст.15-16).
След това Бог го уверява: „Оставил съм си обаче в Израил 7000 души, всички онези, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували“ (ст.18). Тук има поука и за нас. В служението си на Бога ние никога не сме сами. П. Рейбан
Господи, благодаря Ти за напомнянето, че не съм сам и мога заедно с другите да Ти служа с радост, амин.
ИМАЛО ЛИ Е МОМЕНТИ, КОГАТО СТЕ СЕ ЧУВСТВАЛИ САМ В СЛУЖЕНИЕТО СИ, И БОГ ВИ Е ИЗПРАТИЛ ПОМОЩ? ПОМИСЛЕТЕ ЗА НЯКОЙ ВЯРВАЩ СЪС СРОДНА ДУША, С КОГОТО МОЖЕТЕ ДА СЛУЖИТЕ СЪВМЕСТНО.
Няма коментари
