Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2012 02:50 - България по времето на Стефан Стамболов
Автор: istoriata Категория: История   
Прочетен: 27343 Коментари: 0 Гласове:
3



България по времето на Стефан Стамболов

image

Стефан Стамболов

Малцина са държавниците в българската история, които могат да имат толкова ключово важно значение за развитието на страната, както Стефан Стамболов. Наричан от съвременниците си „българския Бисмарк”, Стамболов поема управлението на една раздирана от вътрешни борби, и поставена в международна изолация балканска млада държава, която се бори за да запази крехката си независимост.

Само преди месеци над нея са се вили облаците на евентуална руска  окупация, и е липсвал силен фундамент за управление. Икономиката на страната колабира и цари икономическа и политическа анархия, и най-вече държавна несигурност. На фона на тази картина, едва прохождащият в българската политика княз Фердинанд І назначава Стефан Стамболов за Министър-председател. Стефан Стамболов има голяма политическа кариера и опит, и се отличава не само с изключителния си прагматизъм и талант, но и със силна воля, и най-вече решителност за довеждане на нещата до самият им край.

Кабинетът е сформиран на 20 август 1887 г. като в него влизат видни и уважавани фигури от политическия живот на Княжество България – двама бивши регенти (Георги Живков, като Министър на просветата. И полковник Сава Муткуров, като Министър на отбраната), Константин Стоилов (Министър на правосъдието), Григор Начович (Министър на финансите) и Георги Странски (Министър на външните работи). Правителството обединява своята програма около три прости думи – „Родина-Корона-Конституция”, и поставя основни задачи, които трябва да бъдат изпълнени по време на управлението му. Те се състоят в модернизацията на българската икономика. Излизането от международната изолация, и официалното признаване на княз Фердинанд І от Великите сили тогава.

Пред Стефан Стамболов, обаче се изправя една силна опозиция, която се състои, както от негови традиционни опозиционери, така и от такива, които са се отдръпнали от него в последствие. Не получил място в новото правителство, против Стефан Стамболов, се обявява и д-р Васил Радославов. Драган Цанков пък настоява директно за свалянето на княз Фердинанд от престола му, и пълното споразумение с имперска Русия тогава. Най-силната опозиционна фигура срещу Стефан Стамболов, обаче си остава Петко Каравелов, който не признава избора на княз Фердинанд, за княз на България, и настоява за постепенното нормализиране на отношенията на Княжество България с Русия. Въпреки голямата опозиция, новият Министър-председател, има и солидната подкрепа, в лицето на дейците на старата Либерална партия. Южно-българските либерали начело с Димитър Петков, и Захари Стоянов, и множество дейци на консервативните кръгове.
 
image

Стефан Стамболов

Една от първите задачи, пред който е изправен Стефан Стамболов, е модернизацията и раздвижването на българската икономика, която се намира в период на колапс. Липсата на цялостна стратегия в хода на сложните политически борби, съпътствали първите години от развитието на Княжество България, сякаш са я оставили на заден план. Стефан Стамболов обаче се превръща в човека, който дава на така желаната стратегия и концепция за развитие. Той дава началото на българския държавен протекционизъм, следвайки три основни направления през осемте години, през който е начело на държавата - насърчаване на българското производство чрез активна протекционистка политика, привличане на чужди капитали, и най-вече на урегулиране на търговските отношения с други държави, в изгодни за България рамки.

image

Княз Фердинанд І Български

Особено значение за цялостното развитие на младата българска икономика, има правителствената политика на стопански протекционизъм. Тя стартира още през есента на 1887 г. с приемането на Закона за митническите тарифи, който поставят вносни мита на редица стоки в съответствие с европейските норми и стандарти. Друг подобен закон пък стимулира местното текстилно производство, и има положително отражение, не само върху производството на текстилни стоки, но и на добива на суровини за отрасъла. А в общо икономически план – и за цялата икономика. Правителството отделя и специално внимание на индустрията, като гарантира безлихвени заеми за българските индустриалци, и редица специални привилегии, за перспективните производства – даване на концесии. Освобождават се за определено време, от плащане на данъци и такси при внос на необходимите машини и съоръжения. Използват намалени тарифи при пренасянето на материали и суровини, по държавните железници, и правителството се задължава да изкупува част от продукцията на концесионерите. Самите принципи на концепциите, залягат и в законите, свързани с развитието на добивната промишленост. Той е прокаран още в първия закон, през 1888 г. за рудниците, каменоломните, и минералните заведения.

В същите протекционни насоки, през 1888-1889 г. към Министерството на народното просвещение е създадена специална индустриална комисия, която предвижда и планира финансова държавна помощ за развитието на индустрията, а също така и специални средства за изучаване на състоянието и перспективите за развитието на народното стопанство. Тази комисия работи за всички клонове на икономиката – от насърчаването на българското овцевъдство, износа на аби, до възстановяване на тепавичарниците. Не остават на заден план и законите от 1891 г. за мините и кариерите, за топлите и студените извори, които гарантират изключителните права на държавата, при тяхното проучване и експлоатиране. Същата година е приет и закон за снабдяване на армията с материали за въоръжаване, облекло, храна и прочие местно производство. А през 1892 г. на първо четене е приет и Закона за насърчаване на местната индустрия, които обаче остава за обсъждане и за на второ четене, за неопределено време, поради различни причини от предимно външно-политически характер. Цялостната протекционна политика, има възлово значение, тъй като тя спомага да бъдат заобиколени редица клаузи на Берлинския договор, и българската икономика постепенно да започне своето бързо развитие. 

image

Семейна снимка на Стефан Стамболов

Не се отличава особено и търговската политика на Стамболовото правителство, която най-добре проличава при търговските спогодби, сключени с редица държави, и гарантираните външни заеми. След дълги преговори в търсенето на равностойно икономическо партньорство, тоест, в защита на държавните интереси, през 1889-1890 г. са сключени редица изгодни търговски спогодби и договори, с доста западни европейски държави: като Англия, като Австро-унгария, като Германия, като Белгия, като Франция и като Швейцария. Това е не само икономически, но и политически успех за Стамболовото правителство, защото се заобикалят забраняващите и ограничаващи клаузи на Берлинския договор.

През 1894 г. вносното мито на всички стоки е повишено от 8 на 10%. Други закони също имат благотворното въздействие върху развитието на външната и вътрешна търговия. Такива са Законът за монопола върху солта. Законът за мерките и теглилките, налагащ европейската мерна единица. Законът за търговските и индустриалните камари.

Особено важна е и политика по заемите, чиито средства се използват за инфраструктурни проекти, за подпомагане на индустрията, и за въоръжаването на армията на младата българска държава. Първият външен заем на страната е сключен през 1888 г. с лондонските банки. През 1889 г. следва нов заем, с виенската Лендербанк. А през 1890 г. – и с Дойче банк. През 1892 г. е сключен нов заем с Лендербанк. Освен заемите, правителството търси и начини за привличане на все повече чужди инвестиции в България, като основен показател за това са стремителните крачки напред, който отбелязва банковото дело в Княжество България, заедно със застрахователното и акционерно дело.

Но къде обаче отиват всички тези пари?...

Основната задача на Стефан Стамболов е да развие модерна инфраструктура в страната, като по този начин улесни връзките между селищата, околийските центрове и столицата. Започва активното строителство на шосета и ЖП линии, като още през 1888 г. е приет закон за железопътната мрежа на Княжество България. По същото това време, е завършено и трасето Цариброд-София-Вакарел-Белово, и през месец август на 1888 г. през страната преминава първият пътнически влак от Виена за Цариград. С това си трасе, се осъществява връзката на България с Централна и Западна Европа.

Съвсем скоро държавата откупува и отсечката Русе-Варна, а през 1890 г. е пусната и отсечката Ямбол-Бургас, която пренасочва българския търговски износ, извършван дотогава през Дедеагач. През 1893 г. е завършена и отсечката София-Перник-Радомир, като започва строителството на София-Варна през Плевен, и София-Русе, през Велико Търново. По времето на Стефан Стамболов, са построени общо 360 километра ЖП линии, като други са в процес на строителство.

Започва и изграждането и на модерни за тогавашното си време, пристанища във Варна и Бургас, а през 1892 г. е създадено „Българско търговско, параходно дружество”, което се опитва да пробие монопола на чуждите компании в морският и речен транспорт. Създаваната постепенно разклонена транспортна мрежа, размразява застоя, и местната патриархална обособеност, укрепва и развива единният национален пазар, и ускорява, и поевтинява превоза на хора и стоки.

image

Стефан Стамболов

Първите резултати от тази политика скоро са налице. Врати отварят над 80 нови промишлени предприятия, главно в областта на текстилната и хранително-вкусовата промишленост. Полага се началото на добивната промишленост, като заработват мините за каменни въглища, около град Перник. А през 1892 г. първите частни каменовъглени мини, дават продукция на пазара. Не по-малко динамично се развива и секторът на услугите – създадени са 40 акционерни дружества, и една банка наречена („Гирдап”) в град Русе, както и първото застрахователно дружество „България”. Чиито основи са положени в град Русе. На 15 август 1892 г. в град Пловдив, е открито първото Българско земеделско-промишлено изложение, на което са представени всички отрасли на селското стопанство и промишлеността. То поставя началото на Пловдивския промишлен панаир – едно трайно явление в българския стопански живот, което трябва да демонстрира нарасналите стопански възможности на Княжество България.

image

Банката "Гирдап" в град Русе


В областта на селското стопанство. Правителството също с редица законодателни актове се стреми да засили неговата производителност и конкурентоспособност. Модернизацията има различни измерения. Започва благоустрояването на градовете, където изключително активен е столичният кмет Димитър Петков. Откриват се общински здравни служби. Учредява се и пенсионно народно дело. Продължават усилията за институционалното изграждане на българската държава. Гласуван е закон за адвокатите. А през 1891 г. е и гласуван и нов Закон за армията, с който започва нейното и фактическо преустройство, въоръжаването и с модерно оръжие, по тогавашните оръжейни световни стандарти.

Стопанският просперитет на страната създава условия и за духовно съвземане на нацията.

Още през есента на 1888 г. в Народното събрание е гласуван Закон за отваряне на висше учебно заведение, като по този начин са положени основите на първия български университет. Държавата активно субсидира със стипендии и временни помощи студенти, които се обучават в чужбина. Подновяват се обществените функции на читалищата, и скоро е създадена и Софийската драматична трупа „Сълза и смях”, която от 1889 г. започва да получава субсидия и от държавата.

На 17 декември 1889 г. е и приет Закон за издирване на старини, и за подпомагане на научни и книжовни мероприятия, с който да съдействат относно по опазването на националното, и културно богатство. И за поощряване на книжовната дейност. Две години по-късно в сила влиза и първият цялостен Закон, за народната просвета, който запазва общо образователната тенденция в образованието, и дава системна и пълна организация на основните и средните училища. Засилва се централизацията на тяхното ръководство, и се въвежда висок образователен ценз за учители. Развиват се и множество нови професионални сдружения, като инженерно-архитектурното дружество, Организацията на художниците и други.
 
image

Висшето училише, което по-късно става Софийски университет

Стефан Стамболов не остава по-назад и във външната политика, като изгражда цялостна концепция, залагайки върху идейната основа на българския прагматизъм. Основните задачи, които неговото правителство си поставя, са признаването на княз Фердинанд І Сакскобурготски за княз на България, и решаването на проблемите на българите в Македония, и Беломорска Тракия. Пречките пред това обаче са солидни, тъй като срещу България се изправя Русия, като тя се превръща в главна могъща пречка, при решаването на тези национално-обединителни въпроси.

Руската дипломация вижда в княз Фердинанд, основна пречка за руските имперски интереси в България, и като проводник на Австро-унгарска политика на балканите. Важна стъпка обаче се оказва създаденото през 1887 г. на Второ средиземноморско съглашение между Австро-Унгария, Англия, Италия и Германия, което има за цел да се ограничи руската експанзия към Проливите, и топлите морета, и да се противопостави на Русия при евентуална нейна военна намеса, за отстраняването на княз Фердинанд от българския престол.

Това позволява на Стефан Стамболов да развие своята блестяща дипломация, и да успее да извоюва известни успехи на дипломатическият фронт. Представителите на чуждите легации в София, започват да се срещат с българския княз, въпреки че не го признават официално. През 1891-1892 г. княз Фердинанд е приет, макар и като частно лице, от император Франц-Йозеф, и от кралица Виктория. Особено важно събитие е, обаче бракът между княза, и принцеса Мария-Луиза. Който дарява Княжество България с престолонаследника Борис III и допълнително заздравява позициите на династията в страната. Стефан Стамболов има ключова роля при уреждането на брака.
 
image

Княгиня Мария-Луиза


Особено важна, е и политиката по националния въпрос, като българското правителство се съсредоточава основно върху осъществими цели и легални действия, с цел прилагането на член 23 от Берлинския договор. През 1890 г. правителството засилва натиска си върху Османската империя, като заплашва с обявяване на независимост, и иска признаването на княз Фердинанд, за княз на суверенното Княжество България. Признание за политиката на Стефан Стамболов, е и неговото посещение в Цариград през 1892 г.

image

Стефан Стамболов

Цената на модернизацията, обаче е много висока. Като нейна жертва стават много от демократичните свободи в Княжество България. Един от първите закони, гласуван по време на Стамболовото управление, е този за изтреблението на разбойничеството закон приет на 14 декември 1887 г. Законът трябва да даде правна санкция, на усилията да се ликвидира разбойничеството, появило се през размирната 1886-1887. Той предвижда съдене на заловените от военно-полеви съдилища, по съкратената процедура, както и „екзекуция”. А на селищата които укриват разбойници на своя територия, те изцяло се задължават да поемат издръжката на наказателните отряди.

Този закон обаче се използва и за преследване на политически опоненти, и за печелене на избори. Приет е Закон за печата, демократичен по своята същност, но той се прилага избирателно, и не се допуска критика срещу правителствената политика и монарха. По-нататък в него са внесени поправки, който увеличават силата на цензурата. Започва да се цензурира и личната кореспонденция. Законът за полицията превръща тази институция, в инструмент на правителството, в борбата си, с политическите си противници, и въобще с различно мислещите.

image

Стефан Стамболов


В стремежът си да си налага своят си авторитет, и много силна воля. Стефан Стамболов, твърде скоро влиза и в конфликт с църквата, с армията, и с княза дори. През пролетта на 1888 г. назрява първият по сериозен конфликт между армията и правителството на Стефан Стамболов, във връзка с процеса срещу участникът от Сръбско-българската война от 1886 г. майор Христо Попов. Офицер обвинен в материални злоупотреби. При съдебен процес, който отстранява майор Христо Попов от армията, но довежда до първият сериозен сблъсък, между Стефан Стамболов, и стремящия се към повече власт княз Фердинанд, чийто приятел е и осъденият офицер.

С това си действие! Стефан Стамболов предизвиква сериозно безпокойство и вълнение в редиците на част от офицерите, и дава възможност на княза да укрепи връзките си с ръководния състав на армията. Конфликтът с църквата избухва в края на 1888 г. като светия синод на Българската Православна Църква, се свиква без да бъдат поканени, княз Фердинанд и Стефан Стамболов. И Стефан Стамболо ядосан от явното незачитане и неуважение на официалните власти, и го разгонва с много груба сила. Твърдата политика на Стефан Стамболов, несъмнено търпи критики. Но опозицията и тя също носи своята не малка отговорност и вина, относно изостряне на обстановката, в и без това прекалено изострената ситуация през тези смутни години, особено т.нар. „нелегална”. Тя е съставена предимно от последователни „русофили”, повечето от които са, Драган Цанков, Стефан Бобчев, и политическата емиграция в Русия, Османската империя, Румъния и Сърбия, който са доста крайни във възгледите си.

Според тях князът и правителството са незаконни, и на тази база трябва незабавно да се проведат избори за ново Велико народно събрание, което да избере нов княз. Смята се, че възстановяването на добрите отношения с Русия, е крайно жизнено необходимо за България, и то трябва да стане на всяка една цена. Тази опозиция е откровено подкрепяна от Русия, и неуморно организира заговори след заговори, и изпращане на подривни чети, с цел вдигане на локални бунтове срещу централната власт. В края на 1887 г. в България навлизат две русофилски подривни чети – на Набоков и Боянов, съставени от българи и черногорци русофили, но много бързо са разгромени и прогонени от територията на България, от правителствените лоялни на Стефан Стамболов, армейски военни подразделения.

Потушени са и някои локални бунтове, което дава основание на властта за да засили полицейските мерки и репресии срещу опозицията. Започналите да излизат през 1888 г. два опозиционни вестника – „Народни права” на д-р Васил Радославов, и „Търновска конституция” на Петко Каравелов, скоро са спрени от периодичен печат.

image

Петко Каравелов

В началото на 1890 г. Светът научава, че в София е разкрит и потушен, пореден заговор на български офицери, начело с майор Коста Паница, за прогонване на княз Фердинанд, и силовото сваляне на Стефан Стамболов от власт. С този си заговор, са свързани и някои среди от македоно-одринската емиграция, която не споделя външно-политическата линия на Стефан Стамболов, спрямо Османската империя и Русия. Коста Паница, предлага на руски дипломати, да организират русофилски преврат, съчетан с въстание вдигнато в Македония, но този план е отхвърлен като ненадежден, но на съобщението за подготовката на заговор в България, император Александър ІІІ слага следната резолюция:  „Желая им от душа пълен успех”.

Според анализа на събитията, в съвременната българска историография, се налага мнението, че конспирацията е била в начален етап, и няма сериозни доказателства за организиран заговор, но въпреки това, Стефан Стамболов не се поколебава и за миг, за да осъди на смърт Коста Паница. Неговата цел е да сплаши противниците си, и да покаже на княз Фердинанд, че е зависим от Министър-председателя, но предприетите крайни мерки го противопоставят трайно с офицерството, и македонските революционни дейци. Именно дейците на македоно-одринското движение, отправят открити заплахи срещу княз Фердинанд и Стефан Стамболов, след разстрела на майор Коста Паница. Министър-председателят реагира мигновено, като затяга полицейския контрол, около всички съмнителни за режима лица.

Въпреки това той не успява да предотврати организираният срещу него атентат. На 15 март 1891 г. един куршум, предназначен за Стефан Стамболов, прострелва смъртоносно, финансовия му министър Христо Белчев, когато двамата минават покрай Градската градина в София. В отговор са задържани всички заподозрени, като противници на режима, над 200 души, между които са и Петко Каравелов, д-р Димитър Моллов, Трайко Китанчев, Светослав Миларов, Тома Георгиев и други заподозрени. На 16 февруари 1892 г. в Цариград е убит дипломатическия агент д-р Григор Вълкович. Този пореден атентат влошава положението на арестуваните в София опозиционни метежници. Присъдите са им изключително сурови: четирима са осъдени на смърт. А други, между които са и Петко Каравелов и Трайко Китанчев, на по-малко, или на повече години затвор. Смъртните присъди веднага са изпълнени, а Петко Каравелов е хвърлен в затвора.

image

Коста Паница

Макар и често предизвиквана, репресивната политика на кабинета на Стефан Стамболов, не се споделя от все по-широк кръг от политици и граждани. Които в един или друг момент, са подкрепяли политиката на Стефан Стамболов. Те са в основата на т.нар. „легална опозиция”. Нейното формиране се свързва с името на д-р Васил Радославов, и с либералите, неговите привърженици. Тя се активизира след изборите за V ОНС (септември 1887г.). Нейните редици се увеличават от министри, напускащи кабинета. И политици разграничаващи се от неговата политика. Още в края на 1888 г. Констанин Стоилов и Григор Начович, напускат правителството, и са заменени от Димитър Тончев, и Иван Салабашев. През 1891 г. и Димитър Тончев също напуска управляващите, а през 1892 г. – и Георги Живков.

Авторитетът на „легалната опозиция” нараства във връзка с готвената, и извършена от ІV ВНС промяна на конституцията. Тя става необходима след уговорения династичен брак на княз Фердинанд, с княгиня Мария-Луиза Пармска, дъщеря на Пармския дук, Роберт. За да се осъществи планираната женитба, херцогът и папата поставят директното условие, децата от брака да имат католическо вероизповедание. Въпреки широкото недоволство на българската общественост. Стефан Стамболов е твърдо решен да премахне всички пречки пред готвената сватба, защото смята, че тя е твърде необходима за укрепването на позициите на княза, чрез създаването на династия, и е важна крачка за неговото международно признание.

На 3 май 1893 г. ІV ВНС изменя конституцията. В член 38, според който престолонаследникът трябва да изповядва традиционната вяра по тези земи, и е записано, че той може да изповядва вярата на своите родители. Намален е и броят на депутатите в Народното събрание, увеличава се продължителността на мандата на събранието, от три на пет години. И също така и се допуска. Гласуването на законопроектите да стават, задължително в присъствието на минимум, на една трета от депутатите.

image

Стефан Стамболов

През лятото на 1893 г. радослависти, тончевисти, и всякакви исти. Все бивши консерватори, и южно-български народняци, (членове на южно-българската Народна партия) образуват „съединена легална опозиция”. На 13 юни 1893 г. излиза първи брой на вестник „Свободно слово” – орган на опозиционните сили. Вестникът започва яростна атака срещу управлението на Стефан Стамболов. Но преднамерено не засягат личността на монарха. Ами точно напротив. Към княз Фердинанд, се отправят покани за да се „спаси” страната от (тиранията) на Стефан Стамболов, и да участва в управлението, като „надзирава и ръководи, изпълнението на властта”. Определяйки на княза ролята на „избавител”, и търсейки неговата активна помощ, опозиционната групировка създава условия за въвличането му в политическия живот, без да предвиди опасностите от това. На различни позиции остават само привържениците на Петко Каравелов, който смятат, че демократизацията на политическия живот в страната, не трябва да става чрез засилване на монархизма.

Въпреки множеството вътрешно и външнополитически успехи, позициите на Стефан Стамболов, постепенно отслабват. Тежък удар върху неговото правителство нанася и напускането на Георги Живков. Министър-председателят Стефан Стамболов, също не е в крак и с измененията в европейската външнополитическа сцена. За разлика от него княз Фердинанд предусеща, че след 1892 г. интересът на великите сили към българския въпрос, е значително намалял. В края на 1893 г. руско-френското сътрудничество се оформя в съюз, който заплашва колониалните интереси на Англия. От Лондон компенсират новата опасност, с усилия за поддържане на приятелски връзки с Тройният съюз, на Австро-английското, и Германо-английското единодействие срещу Русия в Югоизточна Европа, като интересът към Княжество България, постепенно отслабва, до като накрая замира в агрегатно състояние. Причината за това, е повишената външнополитическа, и икономическа експанзия на Германия, която все повече застрашава могъществото на Британската империя. Англо-руските противоречия загубват остротата си, за сметка на Англо-германския антагонизъм в Османската империя, и Близкия изток. Ангажирана с кампаниите си в Далечния Изток. Руската империя, провежда пасивна политика на Балканите. Резултатът е известно притъпяване на Австро-руските противоречия, и засилване на позициите на Дунавската империя в региона. Тази тенденция е забелязана от лондонските управляващи.

Пред нуждата да спечели съюзници срещу германското влияние в Османската империя, за да не се улеснява засилването на влиянието на Виена на Балканите, и да се парира евентуалното Френско-руско противопоставяне в други части на света, и британската дипломация е готова да изостави твърдият си анти-руски курс на Балканите. Това автоматично води до лишаване на Княжество България, от последователната подкрепа на Англия, на която залага Стамболовото правителство.

Тежък удар понася Стефан Стамболов, с отстраняването на Михаил Савов (като Министър на отбраната), и замяната му с генерал Рачо Петров, който е близък до княз Фердинанд, и това допълнително засилва позициите на Негово Величество в правителството на Стефан Стамболов. Междувременно във Виена, княз Фердинанд получава подкрепата за отстраняването на Стефан Стамболов от власт. Той споделя с Австро-унгарският външен министър Калноки, и с някои чужди дипломати това си свое намерение. Прави и сондажи пред руския посланик във Виена княз Лобанов-Ростовски, и така подготвяйки почвата за промяна в двустранните Българо-руски отношения. По повод на една скроена от двореца интрига, на 14 май 1894 г. Стефан Стамболов подава за 15 път оставката си. Като на 18 май 1894 г. князът я приема, и с това се слага край на осемгодишното му управление.

image

Генерал Рачо Петров

С това е сложен краят на цяла една ера в българската история, чието наследство обаче се тачи и развива в следващите десетилетия ревниво, и най-вече в разрез на стопанската политика, продължена с изключителни бурни темпове, най-вече по времето на Константин Стоилов, и генерал Рачо Петров. Съвсем скоро след оставката си Стефан Стамболов, той бива брутално съсечен от русофилски наемен убиец, насред центъра на София. Убийството му предизвиква много широк отглас в европейският и американски печат. Като мнението за него обаче остава твърде крайно поляризирано. За своите противници. Стефан Стамболов е тиранин”, „заслепен от омраза диктатор”, „предател на майка Славяния” и прочие нелепи обвинения. За привържениците си той е „българският Отто Фон Бисмарк”, „и спасителят на България”, „велик държавник”. Чуждите автори, пишат по-обективно за него. За първият негов биограф Антони Биман. Стефан Стамболов „е човекът, който не бих искал да имам за противник”.

Френският журналист Пол Дьо Касаня, във в. „Оторите” заявява: „Сравняват го с Отто Фон Бисмарк и Кавур, но без да стои по-долу от тях, освен по ограничеността на тесните географски граници и ширини, в които е бил принуден да се движи”, и още:” и за да го разберем, трябва да го поставим в неговата среда”. Британският историк, Сали Маркс, вижда в него „гений, разбрал значението на позицията на Княжество България”. А френският журналист от в. „Фигаро” Емил Беер – „Стефан Стамболов, е истинското въплъщение на българската енергия”.

Американците наричат Стефан Стамболов. „Най-значимият политически лидер на Балканите до 1912 г.”. А в очите на Великобритания, той е „един от шестте политици на Европа през ХІХ век”. И именно в това се състои и неговата роля – да бъде държавник и да бъде лидер. Той е човекът, който полага основите на модерната българска държавност, който ще доведат до превръщането на Княжество България, в „Германия на Балканите”. Той е и човекът, чиято воля, е била като непреодолима преграда, срещу чуждите шовинистични имперски интереси и амбиции, спрямо суверенитета на Княжество България.

И в едни от нейните най-трудни часове на Княжество България. Той я е защитил по възможно най-ефективният и добър начин, като един истински родолюбец. Той е и човекът, на когото България му дължи много. И този велик човек по дух и борбенност, е достоен на не един или два паметника да му бъдат издигнати, в знак на признание, за всички неговите заслуги към България.

Стефан Стамболов, може да и е бил всякакъв, но той винаги е бил точният човек, и пламенен родолюбец, който е поставял своята Родина на първо място и над всичко. И е останал в историята като пример за поколения българи и родолюбци.



Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: istoriata
Категория: История
Прочетен: 395460
Постинги: 71
Коментари: 145
Гласове: 95
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031