НЕФИЛИМИТЕ

1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

БИТИЕ, 6

Издигнах носа на кораба ИД.ГЕ.УЛ,

колесницата на Мардуковата царственост;

кораба ЗАГ.МУ.КУ, чието приближаване се наблюдава,

великия пътешественик между небето и Земята,

насред павилиона заградих

от всички страни.

http://chitanka.info/text/24923/9

Не ще да са били трудещи се маймуни предците ни, както се опитват да ни убеждават някои НЕДОучени - имало е генно инженерство.



 От горната рисунка се вижда че Слънцето е започнало да изгрява в съзвездието РИБИ шестдесет години преди настоящото летоброене НО би трябвало да се провери от астрономи -

http://lunaf.com/bulgarian/v-momenta/nebe-zvezdi-planeti-sazvezdiya-luna/

Професор Х. В. Хилпрехт („Вавилонската експедиция на Пенсилванския университет“) отива още по-далеч. След като проучва хиляди плочки с математически таблици, той стига до заключението, че „всички таблици за умножение и деление от храмовите библиотеки в Нипур и Сипар и от библиотеката на Ашурбанипал [в Ниневия] се основават на [числото] 12960000“. Като анализира това число и неговото значение, той прави извода, че то може да е свързано единствено с явлението прецесия и че шумерите са познавали голямата година от 25920 години.
12 960 000 / 25 920 = 500 - то ест ПЕТСТОТИН оборота на земната ос -

Това наистина е фантастично развита астрономическа наука в невероятна епоха.

Очевидно е, че шумерските астрономи са притежавали знания, с които не може да са се сдобили сами. Ясно е също, че голяма част от техните сведения са нямали никаква практическа стойност за тях.

Това се отнася не само за извънредно сложните астрономически методи — кой в древен Шумер имал нужда от установяването на небесен екватор например? — но и до множество текстове, свързани с измерването на разстояния между звездите.

Един от тези текстове, известен като А0.6478, изброява двадесет и шестте големи звезди, които се виждат по линията, днес наричана Тропик на Рака, и дава разстоянията помежду им, измерени по три различни начина. Отначало текстът дава разстоянията между звездите в мерни единици, наречени „мана шукулту“ („измерено и претеглено“). Смята се, че това е находчиво средство, което сравнявало тежестта на изтичащата вода с изтичането на времето и правело възможно определянето на разстоянията между две звезди от гледна точка на времето.

Втората колона с разстояния е дадена в градуси от небесната дъга. Целият ден (денонощието) бил разделен на дванадесет двойни часа. Небесната дъга представлявала пълен кръг от 360°. Оттук едно беру или „двоен час“ представлявало 30° от небесната дъга. С този метод ходът на времето на Земята представлявал мерна единица за градусовите разстояния между назованите небесни тела.

Третата мерна единица била „беру ина шаме“ („дължина в небето“). Ф. Туро-Данжин („Разстоянията между неподвижните звезди“) посочва, че макар първите два метода да използват сравнение с други явления, третият дава абсолютни стойности. Едно „небесно беру“, смята той (и други учени), се равнявало на 10692 наши съвременни метра. Изчисленото в текста „небесно разстояние“ между двадесет и шестте звезди давало сбор от 655200 „беру, начертани в небето“.

Съществуването на три различни метода за измерване на разстоянията между звездите показва огромното значение, което се отдавало на този въпрос. Но кой в Шумер се е нуждаел от такива сведения — и кой е можел да разработи методите и точно да ги прилага? Единственият възможен отговор е следният: нефилимите имали знанията и необходимостта от такива точни измервания.