Постинг
12.10.2021 10:25 -
Пълнолуние за бродници
В мастиленото, призрачно небе
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами?
посока нямат, нито следват знаци
и свири вятър, в тежките мъгли,
злокобен марш за вълци-единаци.
Преследват или бягат (от какво),
защо се крият в дебрите на мрака!?
Луната, като светло зарево,
притегля ги. И сигурно ги чака,
да ги завие с топла пелена,
да им дари покой и безметежност,
защото знае – тяхната вина
е сбъркала посоката си нежност.
Самотни, диви, страшни като грях –
изгубени души на шепа луди...
Земята твърде тясна е за тях -
те имат само дух. И пълнолуние.
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Път към сърцето
© На кого да заложим при букмейкъра за п...
Път към сърцето
© На кого да заложим при букмейкъра за п...
Втори път го чета с възхита!
цитирайако, не възразявате, дами!
Кукувица
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори —
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета. —
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки —
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моито уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам…
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.
цитирайКукувица
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори —
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета. —
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки —
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моито уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам…
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.
Не съм сигурен, че с маслени бои словесната картина ще е по-убедителна.
Поздрави!
П и е р
цитирайПоздрави!
П и е р
Много красиво- приказен свят!
цитирайТърсене
Блогрол