ДОБРО И ЗЛО

Стискам зъби... Пълзя. Оцелявам

във безкрайните нощи и късите дни.

И все се опитвам да те забравя – 

да те забравя – но защо ли така ме боли?

Доста зло сътворих, а ти не отвърна.

Вярваше винаги в мойто добро.

А аз се опитвах в сърцето ти да надзърна

и да открия вместо добро някакво зло.                           

Така си живея – вчера, днес, утре...,

а ти си моят, най-безумният грях.

С мисълта си за теб всяка сутрин –
аз в сивите дни оцелях докато остарях.

А добрите нека ме хулят!
Бог ще отсъди тъй както реши.
Нека да бъда твоето зло... Чу ли?
Най-любимото добро си ми ти!

Добрите често се упрекват, че не са достатъчно добри, лошите никога не признават, че са зли - в това е надеждата ми за твоя герой:)
Поздрави, Вал!

Като коментар ще цитирам един откъс от популярна на времето песничка:

"Любовта има нужда от тайни
и от малки лъжи и лукавства,
за да бъде привидно безкрайна
и премине през всичките тайнства!"