Донка Ушлинова

Донка Ставрева Ушлинова, наричаната Донка Комитката, е българска революционерка и военна деятелка, терорист и четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Донка Ушлинова е родена през 1885 година в западномакедонското българско село Смилево, родното място на Даме Груев. Омъжва се на 15 годишна възраст за Ставри Христов от село Лера, Битолско. Докато мъжът ѝ е на гурбет започва да я задиря един турчин, който тя убива с помощта на етървата си Сребра Апостолова през август 1902 година и го заравя в гробището. След това двете бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. Така Ушлинова се включва в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония. През Илинденско-Преображенското въстание участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари.




След въстанието се прехвърля в България през Сърбия, като се установява във Варна и започва да следва там. Също там пак се събира със съпруга си. През Балканските войни Донка Ушлинова, заедно с мъжа си, Ставре Ушлинов, е доброволка във Втора рота на Осма костурска дружина на Македоно-одринското опълчение. Участва в много боеве като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ - четвърта и трета степен.





Донка Ставрева Ушлинова в униформа от българската армия с 3 ордена за храброст.

През Първата световна война Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк(преименуван на 60-и пехотен полк) на Единадесета дивизия. Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Наградена е с орден за храброст II, а по-късно през 1917 година е произведена в чин подофицер и е наградена с орден „За храброст“ първа степен лично от главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков. Същата награда получава и съпругът ѝ. Донка Ушлинова е предложена за офицерски чин, но краят на войната осуетява повишението.

След края на войната Донка Ушлинова, заедно със съпруга си, се връща във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща. През 1924 г. им се ражда син- Александър. До смъртта си на 27 юни 1937 г. Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“. След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог:

"Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали... "

jenivmro.wordpress.com/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B8/

Не случайно във вените на българките тече кръвта на древните амазонки(сарматки)...

Поздрави!

Жени,но постъпили да печелят пари,първа категория,20 заплати при пенсиониране!
В редиците на тези "армейки",дали има една като Донка?

Днес жените не им се е случвало пиле да заколят, а какво да говорим за човек.
Сигурен съм обаче, че поне в охранителната дейност, разузнаването или държавна сигурност има такива които могат да смотат човек и без да го колят но за тях не се пише и говори - тайна майна.