Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2011 18:23 - ПО ПОВОД НА ЕДИН ФАШИСТКИ ЗАКОН
Автор: archivekp Категория: Политика   
Прочетен: 3647 Коментари: 0 Гласове:
0



На 5май 2000 г. в бр. 37 беше обнародван в ДВ  „ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВЯНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН”

  С голямо неудоволствие ще трябва да го представя за да мога да отговоря доколкото стигат моите познания на това политическо недомислие, или както се изразяваме в такива случаи, на този политически кретенизъм. Та ето какво са сътворили „професионалистите” депутати от  XXXVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. , подпечатано с печата на Народното събрание:

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа. Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“;

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

  Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

  Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

Така изглежда творенито на българските лакеи на САЩ и ЕС, изпитващи органична, шизофренна омраза към БКП и разрушената с тяхна помощ социалистическа държава.

А какво може да каже на тези пихтиести същества един български работник?

Ето мнението на един от тях по тези въпроси:

1. По това време партията не се казва БРП(к), а БРП, което показва непознаване на близката история на България.

2. Комунистическата партия, обявява война (гражданска война) на профашисткото правителство на буржоазна, царска България – два дена след обявяването на войната от хитлеристка Германия на СССР, а именно на 24 юни 1941 година. От тогава до 9 септември 1944 година комунистите заедно с ремсисти, земеделци и други прогресивни дейци на българския народ водят партизанска борба, създават бойни групи, проникват във войската, организират саботажи в производството, превърнато във фашистки тил на хитлеристките войски, организира протестното движение на широките народни маси. Дава десетки хиляди непрежалими жертви. Това е неоценима интернационална помощ, която нашият народ, начело с комунистите оказа на СССР, на първата в света работническо-селска власт, на съветските народи. Пак повтарям, помощ подплатена не с думи, а с жертви. Не е ли нормално, когато военнополитическата ситуация се промени, да  помогнеш на своите приятели и да натриеш носа на общия враг, който нашите днешни „демократични” плазмодии се опитват да реабилитират с недоносени закони?

Освен това СССР не е обявявал война на България. Ето какво пише доц. Хр. Стефанов в  статията си „Защо отхвърляме инсинуациите на политическия ни враг” публикувана в бр. 20 (457) стр.3 на вестник Комунистическо дело:

„Дължа да кажа веднага, че СССР не е обявил война на България. В нотата си от 5.9.1944 г. той сочи, че: „Повече от 3 години България е помагала на Германия във войната против СССР. Съветското правителство се е съобразило с това,че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощно въоръжената и силна Германия в това време, когато тя е държала в свои ръце почти цяла Европа. Съветското правителство е търпяло това и когато българските управляващи кръгове помагаха на немците да се евакуират от Крим, спасявайки остатъците от разбитите си войски в южната част на СССР. Обаче от лятото на тази година настъпи дълбока криза в положението на въоръжените сили на Германия…, които се оказаха в катастрофално отстъпление. При такъв обрат може да се очаква, че България би могла да се реши да използва благоприятния момент и, след Румъния и Финландия, да се откаже от прогерманската си политика, да скъса с Германия и да се присъедини към антихитлеристката коалиция на демократичните държави” (Внешняя политика СССР в Отечественой войны” с. 181, т.2, М. 1945 г.)… При това отстъпващите германски войски, намиращи се на Балканите, включително и в старите предели на България, не бяха разоръжени, а пропуснати да се оттеглят и заемат нови позиции срещу Съветската армия. И най-вече, въпреки обявения български неутралитет, през страната ни се изтегляше разбитата стохилядна армия на Вермахта от Керч, без да бъде разоръжена и неутрализирана, съгласно международните правила. Въпреки обявения си неутралитет България не бе арестувала германската военна мисия, а и бе дала възможност да се оттегли в Турция. И само след строгата заповед на Сталин до маршал Судец тази военна мисия бе заловена съвсем близо до турската граница. Навлизането на Съветската армия в пределите на България предотврати агресията на дислоцираните осем турски  дивизии готови да нахлуят в страната и чието изтегляне от нашата територия можеше да стане проблематично и да останат завинаги в една разделена и окастрена България… В сраженията с тези (небезоръжени M.Aл.)оттеглящи се немци, както на границата, така и в Югославия и Унгария загинаха около 10 000 и бяха ранени 20 000 български войници…Червената армия не се намеси във вътрешните промени и наредби и не играеше роля на окупатор в страната. Нейната задача се ограничаваше в съхраняване безопастността на България като държава в международен план от външен натиск и задържане на опастността от намеренията на Англия, Турция, САЩ, Гърция, Югославия и др. за окупиране на чaсти или изцяло на страната, ликвидиране на нейната независимост и наказание за нейния съюз с хитлеристка Германия, за временната окупация на територии на Югославия и Гърция, както и налагане на парични санкции върху България.”

Какво излиза от казаното на този сериозен историк? Излиза, че СССР не само не е обявявал война на България, въпреки действията на прохитлеритките и правителства, но е запазил страната ни от чужди  посегателства. И това е само малка част от многобройните доказателства, които съществуват в подкрепа на тези исторически факти, разобличаващи явните глупости на фашизираната българска компрадорска буржоазия, която тя си позволи да облече в закон.

3. Оспорването на деветосептемврийската победа на социалистическата революция от гледна точка на Търновската конституция е смешна постановка. Когато се обяви война, никаква конституция не може да бъде арбитър, единственият аргумент който има смисъл в такива случаи е силата на оръжието. От гледна точка на събитията по това време България е имала два пътя – с фашистка Германия (т.е. пътя на фашизма), или да тръгне по пътя на народната демокрация, откриваща пътя на социализма (разбира се с помощта на СССР). Другото са пожелания със задна дата, които нямат никаква стойност.

И наистина с какво се занимава тогавашната дипломация, на която се възхищават нашите долнопробни законотворци? С едно единствено нещо, което осъществяват и днес блюстителите на глобализма (т.е. на новия „буржоазно-демократичен” фашизъм) – поробването на България (май ще се наложи след време да се организира нов Народен съд).

4. Разбира се, че Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на страната за времето от 9 септември 1944 година до контрареволюцията на 10 ноември 1989 година. През това време тя изгради мощна индустрия (лека и тежка), модерно селско стопанство, грижовно, достъпно здравеопазване, постоянна независимо от различните политически условия социална защита на хората, които поради заболяване, вродени недъзи или придобити увреждания не можеха да се грижат за себе си, организираха се производства за хора с увредено зрение и слух, за да могат те да се чувствуват полезни за себе си и обществото, нямаше стачки на учени и учители, не защото не са могли, а защото техните програми бяха осигурени и се поощряваха от социалистическите правителства, средствата за производство и капиталите бяха собсвеност на работниците, селяните и народната интелигенция. Нямаше неприлично богати и бедни, безпризорни, психично-болните бяха в специализираните медицински заведения, а част от тях, които възвръщаха работоспособността си бяха на отчет и им се подсигуряваше работа, за хулиганите се осигуряваше принудителна работа за да се поправят и се превърнат в нормални социалистически граждани, престъпниците бяха в затворите. Или иначе казано при управлението на БКП имаше здрав ред, плановост и прогнозируемост във всички области на живота. За това хората живееха спокойно, задружно, адвокатите имаха малко работа, Народната милиция не беше многобройна, част от нейните задължения при определени условия се извършваше от Доброволните отряди на трудещите се. И нямаше как да бъде друго понеже действаше, производствен, обществен, държавен и партиен контрол.

И понеже някой може да се усъмни в това което казвам, особено ако е млад човек, който знае за това време от днешните купени СМИ, ще приведа част от това, което „престъпните” комунисти с подкрепата на народа сътвориха:

  От 1952 г. до 1962 г. в България са построени 609 000 индивидуални тухлени жилища и още близо 300 000 тухлени апартаменти, съсредоточени около селищата на промишленото строителство – Димитровград, Кърджали, Баташкия водносилов път. Така на практика за годините от 1949 г. до 1962 г. са построени над един милион жилища. Това означава, че една четвърт от целия жилищен фонд на България в момента, който е около 4 100 000 жилища, е изграден в този период – до 1962 г.

1952-1962 г. са построени и 15 000 км първокласен път, колкото е основната пътна мрежа в страната и в момента, при положение, че до войната в България е имало 17 км асфалтов път. До 1962 г. е изградена и цялата железопътна мрежа в страната.

Според секретен справочник на СИВ пък до 1955 г. едва половината  от земеделската земя в България е била кооперирана, 5% от земята е била в Държавните земеделски стопанства и всъщност 45% от земята в страната цели 11 години след настъпването на комунизма все още си е била частна.

През 1945 г. в България е имало 1,25 млн. домакинства, които средно са обработвали по 40 дка земя и са притежавали 10 000 стоманени плуга. Останалите 1,24 млн. домакинства са ползвали дървено рало. Имало е около 8 млн. глави едър рогат добитък.

До 1952 г. изцяло се възстановява всичко, разрушено от бомбардировките на днешните „приятели” на България. През 1951г. излиза едно постановление на Министерски съвет, с което три пъти се увеличават изкупните цени на селскостопанската продукция, което води до това, че през 1952 г.  се премахва купонната система. Също така от 1952 г. започва бурно развитие на строителството. Тогава се създава Държавна спестовна каса, която има за цел да кредитира жилищното строителство, по т.нар.“ взаимноспомагателен способ“. На тази база са изградени 6009 индивидуални тухлени жилища.

В този период се изграждат два индустриални комплекса – в Девня, Содовият завод, Циментовия комбинат, ТЕЦ-а, Доковата камера на корабостроителния завод във Варна, завод „Вулкан“ в Димитровград и някои други съпътстващи предприятия. По това време се изгради един шедьовър на строителния гений – подбалканската жп линия, с най-дългите тунели. Целта на тази жп линия беше една единствена – перспективно развитие на Подбалкана, тъй като там не може да се развива интензивно селскостопанство, с изключение на маслодайни култури и орехи. Там трябваше да се изградят редица промишлени предприятия. А в Казанлък е имало и завод за производство на самолети. До 1954 г. България е произвеждала 120 самолета годишно – нещо, което вече е забравено. Те са правени в Ловеч.

  В Пернишкият  комбинат, който до ден днешен работи и претопява вторично желязо, в момента е купен от гръцки бизнесмени, които преработват вторично желязо и купиха част от пристанището в Лом с идеята да изнасят до 2 млн. тона валцувана стомана. Друго, изградено по това време, е мостът на „Дружба“ в Русе, построен 1954 г. До ден днешен друг няма.  Заводът за металорежещи машини в София в момента е купен от японци и работи успешно. Силнотоковият завод „Васил Коларов“ купен също от японци и работи и до момента. Млекоцентралата в София е купена от „Данон“. Не говоря за част от заводите, които продължават да работят в София.

Т.нар. първокласен път е бил строен на ръка и затова са били създадени Строителни войски, с около 12 000 км недобър макаданов път – с тесни мостове, с малки банкети. До 1962 г. тази мрежа се разширява, стига до 15 100 км асфалтиран път. Това е първокласният път. За второкласните и третокласните пътища са над 30 000 км и те не са всичките асфалтирани.

По секретен справочник – към 31 декември 1955 г. 50% от земята е била кооперирана, 5% е била в държавните земеделски стопанства и 45% – била в частни ръце. За 50 години в страната са изградени и въведени в експлоатация 135 електроцентрали – 88 водни, 18 термични, 1 атомна и 23 заводски, над 150 000 км електромрежи, автоматизирана система за диспечерско управление на електроенергетиката, над 20 топлофикации с прилежаща инфраструктура, транзитни и разпределителни газопроводи, газохранилище в Чирен. Някои от тези съоръжения са уникални и нямат аналог в Европа като ПАВЕЦ „Чаира“ (мощност 861 МВт), чиято турбопомпена зала се намира на 360 м под земята в каверна с размерите на Зала 1 на НДК, каскада Белмекен-Сестримо с три електроцентрали с обща мощност 735 МВт, ВЕЦ и язовир Кърджали – с уникална за Балканите дъговогравитачна форма на стената, висока 103 м. През тези години, изградените генериращи мощности нарастват 120 пъти. Но не само това. България влиза в клуба на атомните държави, притежаващи и експлоатиращи високотехнологичен процес за генериране на енергия.

За 50 години основно се променя транспортната инфраструктура. Дължината на ж.п. линиите достига 4500 км, със 740 км повече отколкото през 1939 г. Електрифицирани са над 60% (още по-голям процент са удвоени, което съществено повишава тяхната пропускателна способност). Пътищата с асфалтово покритие достигат 32 000 км, първи клас 2 900 км, автомагистрали – 266 км. Построен е Дунав мост (1954 г.) и ферибот Варна-Иличовск (1978 г.). Създадени са уникални компании, чиито имена са запазена марка дълги години. СО „МАТ“ (1959 г.), оперира с 4 500 автовози – хладилни, тежкотоварни, цистерни, ро-ро кораби, с широка мрежа от клонове и представителства, терминали; БГА „Балкан“      (1956 г.) с 52 самолета, за превоз на пътници и карго, селскостопанска авиация (1948 г.); морски търговски флот със 109 кораба с 1.87 млн. т товароподемност.

За 50 години България, която няма металургия (до 1950 г.), става 27 металургична страна в света. Тръгвайки от нищото, българите стигат до леене на специални бронестомани и такива микролегирани с азот, предназначени за зони с полярни температури, корабна ламарина, спиралошевни тръби за транзитни газопроводи, прахова металургия, металокерамика, вакуумно леене с противоналягане (известно в света като метод на акад. Балевски), при което се изработват алуминиеви джанти за автомобили и детайли със специално предназначение.

През тези 50 години от държава, внасяща дори син камък и сода каустик, стигаме до такава, построила две нефтени рафинерии – в Бургас и в Плевен, световен производител на минерални торове (карбамид), химикали за растителна защита, калцинирана сода (4-ти в света), пластмаси (17-ти в света), изкуствени влакна, таблетиране на субстанции и т.н. За тези 50 години България се нарежда в световната тройка производители на електро- и мотокари (наред с „Кларк“ САЩ и „Тойота“ Япония) – до 83000 броя годишно и в петицата световни производители на електротелфери (до 150 000 броя годишно). Към 1989 г. в страната има 730 машиностроителни завода. Индустрията започва да работи с машини произведени у нас. Първите заводи, оборудвани изцяло с български машини са завода за пектин в Перник и флотационната фабрика в Кърджали. Около 40 завода произвеждат машини за прецизна обработка на метали – металорежещи с ЦПУ (ЗММ София, Казанлък), автоматични технологични линии, манипулатори, стругове, фрези, агрегатни машини.

Тръгвайки почти от нищото, към 1989 г. в България се произвеждат трактори (Булгар), автобуси (Чавдар), тролейбуси, товарни автомобили (Шкода-Мадара), велосипеди (Балкан), моторни помпи, електродвигатели, електрогенератори, силови трансформатори, промишлени роботи, парни и водогрейни котли, асансьори, кабели, проводници, електромери, водомери, хладилници, телевизори, перални и т.н. Развити са абсолютно нови индустриални направления – електроника и изчислителна техника. Построени са заводи, произвеждащи запаметяващи устройства (ДЗУ Стара Загора, Пловдив, София), памети и телеобработка (В.Търново), магнитни глави (Разлог), печатни платки (Русе и Търговище), микропроцесорни системи (Правец), УКВ-радиостанции (Г.Делчев), градивни елементи (София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ботевград, Разлог). Изграден е ВПК (Казанлък, Сопот, Карлово) с ВРЗ, АРЗ, изпитателни стендове и полигони. Завод „Бета“ Червен Бряг е съоръжен с уникално оборудване и произвежда бронетранспортьори в различни модификации – амфибии, универсални, санитарни, специални със защита от радиация, от газове, самоходни установки и др. И още … и още … (по материали на www.chara.blog.bg ).

Какво се случи с всичко това през последните 20 години неуважаеми законотворци?

5. Да, българските комунисти са отговорни за унищожаването на т.н. „европейски ценности”, защото след Втората световна война те бяха наложени от империалистическите кръгове намиращи се в САЩ и Англия.

Искате ли да чуете за какви „ценности става въпрос”, ето някои от тях:
1)Приватизация. България приватизира хиляди предприятия за кратък период от време… Приватизацията се извзе от парламента и се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети. Морално е и е проява на висша ценност да ограбваш народа без да е проведен референдум. Приватизацията не се обремени с цели, свързани със спазването на законите. Приватизираха се 2 200 предприятия, 13 000 търговски обекта,
2) Частни банки. „България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави или на емисиите на частни банки“(5-1 на Плана). Унищожени бяха стабилни банки; Изникнаха и умряха още в пелените си стотици банки-фантоми; В кратковременния си живот те ограбиха милиони граждани и стотици хиляди новосъздадени частни фирми. От това безумие останаха само стотици банкови офиси с безсмислен лукс и милиарди дългове, обогатили неколкостотин кредитни милионери. Банковият взрив съсипа друга част от българската икономика не само с изброените щети, но и с нарушаване на задължителната ритмика между банки, производители и потребители.
3)Конституция, непризнаваща правото на собствено жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, добър стандарт, почивка и отдих.
4)Свободно предприемачество и пазарна икономика. „В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност“.(9-19 на РАН-ЪТ). Премахва се кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се. Пазарната икономика се съпътствува от безработица, несигурност и пазарни цени.
5)Частно селско стопанство. Ликвидираха се селските кооперативи, безследно изчезнаха 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, съоръжения за напояване на 10 милиона декара земя, поголовна загуба на животни: 1 млн.говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце, рязко намаляване на селскостопанските добиви, и по същество откри пътя за проблемното изхранване на българския народ, превръщайки този проблем във важен, ако не и в главен инструмент за неговото манипулиране.

6) Свободни пазари. Загубихме традиционните си пазари, на които се настаниха стоките на транснационалните корпорации. А България се превърна в битпазар на нискокачествени стоки от САЩ, ЕС и съседните ни страни.

7)Външният дълг на страната нарастна от 9,2 милиарда долара на 25, 340 хил около139 милиарда евро. В новия бюджет се предлага той да нарастне с още близо 2 милиарда евро.

8)Пропиляване на резерва на НРБ в размер на 1, 38 милиарда долара.
9)  В момента две трети от предприятията не работят. Голямата част от тях са обявени в ликвидация. Основната част от приватизираните обекти преминаха в стадий на вторична разпродажба. Изобретена бе приватизационна форма „продажба с опрощаване на дълговете“, с което става двойно ограбване на гражданите. Замря обновителният процес. За 10 години и физически съхранената техника вече остаря морално. Повсеместно се разпродава уникално оборудване. Изчезват стратегически отрасли. България вече няма машиностроене и електроника. Днес не могат да се произведат елементарни машини, които не бяха проблем за производство още през 1950-1951 г. До 1955 г. България обзаведе със свои машини Пектиновия завод, Циментовия завод в Димитровград, Заводът за трас, бирени фабрики, ВЕЦ-овете „Студена“, „Батошево“ и „Бързия“. Днес това е невъзможно.
10)Парична реформа. Осигуряване свободното обръщение на чужди валути на вътрешния пазар; Либерализиране на валутните търгове. Това беше гибелно за нашия вътрешен валутен пазар. Вместо реформа се получи паричен взрив в икономиката ни довел до: Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти;  Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара; Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари; Невиждан разцвет на спекула, корупция, престъпност до разбойничество.
11) Демокрация и права на човека. „В капиталистическата демокрация е важно да се осигури задоволяване на исканията и интересите на богатите. Всичко останало е второстепенно. …В това общество не става дума за „всички или никой”, нито за „всичко или нищо”. В него царува принципът „някои са по-равни”… …решенията за инвестициите в САЩ се вземат вън от всякакъв народен контрол” (Н. Чомски-„Петата свобода или власт и идеология” София, Агато, 1996, 175стр. От „Америка над всичко!”- Георги Андреев).
„Демокрацията, която, премине чисто формалния стадий, е заплаха, която трябва да се осуети, а правата на човека са ценност за пропаганда и нищо повече” (Н.Чомски- „Година 501-ва; завоюването продължава, София, Агато, 1997, 262 стр. Пак там)
„ Препоръчва се „тълпата да се постави на мястото и и по такъв начин отговорните хора да могат да живеят настрана от тъпченето и почервеняването на обърканото стадо от невежи маргинали, които си пъхат носа навсякъде, чиято роля трябва да се ограничи до присъствие като зрители” (Пак там).
Мисля, че е ясно -  българските комунисти такива „европейски ценности” не могат да търпят. Не само, че не се срамуваме, но и се гордеем че успяхме да освободим българските граждани от тях.
Що се отнася до „националната катастрофа” отговорно заявявам, че всички предприятия от българската икономика на 10 ноември и след това (до организирания преврат срещу Жан Виденов) работеше и произвеждаше евтини, качествени и конкурентни стоки. Легендата за „националната катастрофа” беше измислена, а след това осъществена от лукановци и други такива, нарекли себе си седесари, за да заграбят всички активи на българския народ. Май някой се опитва да ни приписва чужди грехове. Комунистите изграждат, а не крадат.
6. Относно Народния съд. Наречен е народен за да се отличава от буржоазния съд. Буржоазният съд се занимава с последиците на разкола и класовата борба, а не премахва причините им. Той е част от буржоазната наказателна система и действа заедно с полицията, следствените органи и прокуратурата, той е тъпо оръдие за потискане на експлоатираните и пази интересите на оня, който държи чувала с парите. Буржоазията нарича своя съд надкласов, общонароден, аполитичен и справедлив. Тя го нагажда според обстоятелствата, но не се примирява с тях. Чрез него съди свои министри за да спаси системата си. Помним Закона за защита на държавата (ЗЗД), при който всичко става подсъдно и е черен,кървав символ на произвола, антикомунизма, издевателствата и преследванията. Отечественофронтовското правителство не може да има нищо общо с такъв съд. И понеже то е правителство на голямата част от народа и работи в негова полза нарече своя съд Народен.
За сведение, Нюрнбергският международен съд се създава да съди основните нацистки престъпници, поради явната невъзможност да  обхване злодеянията на всички техни последователи. За съдене на останалите виновници – всяка страна по отделно си организира съдилища. За целта се създава Междусъюзническа комисия с председател съветския маршал Бирюзов, която е осъществявала строг контрол за ликвидиране на фашизма в нашата страна.
Народният съд наказва строго, но справедливо виновниците за третата национална катастрофа и за злодеянията, свързани с нея, но и обезглави фашизма у нас. Той изпълни предварително това, което трябваше да извърши споменатата по-горе комисия.
„Революционният Народен съд със своята дейност издига високо името на България като правова държава, която наказва чрез Народен съд, а не като фашисткото „правосъдие” (подобно на това, което изфабрикува закона който обсъждаме б.а.), което наказваше народните борци за свобода чрез нарочни присъди, прилагани от военни и специализирани съдилища, със заповядани присъди, предварително инсценирани процеси от тъмните сили на реакцията, от българските и германските фашисти, начело с тогавашния германски пълномощен министър Бекерле.
  Революционният Народен съд – това са сто тридесет и пет състава в страната с единадесет хиляди сто двадесет и двама подсъдими и повече от сто и петдесет народни обвинители…
…Преди всичко трябва да се знае, че в София бяха централизирани съставите, които разглеждаха престъпления, каквито провинциалните състави не са разглеждали.
  В София имаше четири тринадесетчленни състава на Народния съд, а именно:
  Първият Върховен състав разгледа престъпленията на фашистките управници; Вторият – на продажните народни представители; Третият – аферите „Катин” и „Виница” и Четвъртият – на висши военни чинове.
  Останалите петчленни състави в София разгледаха единствените в страната процеси срещу журналисти, съдии и прокурори, расовият (еврейски) процес, стопанският процес и други.” („Възмездието” Иван Пауновски 6 стр.).
Кое тук е безпрецедентно, като във всички страни от Хитлеристката коалиция и нейните сателити е имало подобни процеси. Е, в много от тях те не са били Народни, а буржоазни и много от  фашистките пресъпници са били превербувани да служат на англо-американските империалисти. Може би това смущава народните представители от 38-то НС?
7. Твърдя, че написаното в чл.2(1) т.2,4,5,7,9 и 10 е изцяло клеветническо с цел да настрои младото поколение срещу комунистите. Само, че клеветата е престъпление и от гледището на буржоазното право. Така, че ще дойде ден когато ще се носи отговорност за извършеното неправомерно деяние и за злоупотребата с власт, причинявайки явна вреда на комунистите.
8. Относно пета точка – да такава беше икономиката, само че разрухата дойде много по-късно в изпълнението на престъпния план „РАН-ЪТ”.
9. В шеста точка под „традиционни принципи на правото на собственост” вероятно се има предвид частната собственост – да частна собсвеност и социализъм са несъвместими. Но тя беше отстранена от икономическия живот по пътя на конкуренцията между социалистическата обществена собственост и капиталистическата частна собственост, а не както твърдят клеветниците – „народни” представители от 38-то НС, чрез „провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението”. Иначе, как можем да си обясним наличието на частна собственост в отчетите и официалните документи през 1962 година.

10. Да, ние комунистите сме отговорни за това, че отнехме възможността за свободна политическа воля до 10 ноември на хора, които благодарение на натрапената ни „Перестройка” и „Пазарна икономика” доведоха страната ни до продължителна икономическа криза и пълно разорение. Благодарение на тази отнета възможност, хората от моето поколение можаха да живеят спокойно и щастливо.
11. Религиозен тормоз не е имало. Който си беше религиозен си живееше по правилата на православните, ислямските и еврейските канони. Само че, не може едновременно да си вярващ и да си партиен член, комсомолец или държавен социалистически чиновник. Или с Господа, или с държавата. Така поставяхме въпроса. Комунистите никога не са търпяли около себе си двуличници. Не ги търпим и сега. И да ни се вменява някаква верска нетърпимост няма да позволим. Да, ние имаме сериозни противоположни философски разбирания срещу всяка вяра, но само поради това не сме преследвали никого. Ние си имахме мощна пропагандна система основаваща се на Марксизма-Ленинизма, която  беше в състояние убедително да се справи по пътя на убеждението и фактите от науката и живота с всеки наш противник. Ние просто нямахме нужда да преследваме никой вярващ.
12. Социалистическите закони не отменят смъртното наказание за престъпления против Народната република с цел властта да бъде отслабена, при опити за преврат и насилствено завземане на властта с извършване на общоопасно престъпление, както и за убийство на длъжностни лица от държавата, милицията, армията и за убийци рецидивисти. То е предвидено в чл-ве: 95; 96(1) и 116 от НК.
13. През определен период от време са били използвани ТВО (трудово възпитателни общежития), които днешната власт определи като „лагери” и даже „концентрационни лагери”, което разбира се не отговаря на истината. Това са били обществени изолатори с лек режим. Тяхната цел е била чрез труд да превъзпитава провинилите се експлоататори, крадци, мошеници, заговорници, сводници, хулигани и др. подобни и да ги подготви за новия политически и икономически обществен строй, който не може да търпи тунеядци. Е, вероятно на тези категории хора, които до тогава не са знаели какво е труд да им са се  видяли тежки нормите, които са били изпълнявани от младежите-бригадири, но това не променя нещата.
14. На много от осъдените от Народният съд е отнета определена част от собствеността, но това е ставало чрез съда при спазване на социалистическото законодателство. За разлика от сега, когато разни влиятелни мошеници се разпореждат със земята на доказани собственици, чрез подкупни съдии.
15. Социалистическата система създава работни места за всички, тя обучава свои кадри, затова когато някой нелегално напуснеше страната, се обявяваше за невъзвръщенец и му се отнемаше българското гражданство. Срещу непочтения човек, комунистите   не могат да си позволят слабохарактерност.
16. Твърдението, че комунистите били поставени над закона е преднамерено-клеветническо. Не само, че не бяха над законите, но и осъществяваха контрол по тяхното изпълнение от всички граждани, независимо кой какъв е и за какъв се смята.
17. Наистина от периода на идването на власт на ревизиониста Хрушчов до опортюниста Горбачов,  България следваше решенията на КПСС като свои по решение на подобните на тях ръководители на БКП. Но официално решение за предаване на суверинитет няма. Което не може да се каже за днешните ни управници, които имат като предварително условие за влизане в ЕС – частично отказване от суверинитет. Така, че след време по този въпрос могат да ни критикуват ръководители на страната, които ще провеждат суверенна национална политика, но не и тези откровени продажници.
На базата на всичко казано до тук излиза, че „комунистическият режим в България” не е престъпен, а напротив – е много по-хуманен от днешния компрадорски неолиберален режим, който си позволява да редуцира народа ни от 9 на 6 милиона души, което е геноцид и престъпление против човечеството.
Морално-осъдително е поведението на същите тези господа „народни представители”, които си позволяват да реабилитират отявлени фашисти, отдавна  спечелили си народното презрение.
Ние наблюдаваме внимателно процесите свързани с антикомунистическото законодателство, както и преките прояви по грубо фалшифициране на близката ни история, с цел да се изпълнят печално известните директиви на ЕС и ПАСЕ.
Пряка отговорност за този закон носят депутатите от парламентарната група на СДС в 38-то НС, депутатите от другите парламентарни групи-подкрепили с гласа си този фашистки закон, но и политическите сили, имащи мнозинство в следващите НС-я, които не отмениха този срамен паметник на антикомунизма и човешката глупост.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

Архив