Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2013 11:09 - НОВА КОНСТИТУЦИЯ - I
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 1363 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.01.2013 12:17


ЗАДГРАНИЧЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН ЩАБ "СВЯТА И ЧИСТА БЪЛГАРИЯ"
                                                           КОНСТИТУЦИЯ НА КОНСТИТУЦИОННА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
www.facebook.com/ajax/messaging/attachment.php

                                                           / ПРОЕКТ/
                                                       ВЪВЕДЕНИЕ
Столетия наред БЪЛГАРИЯ е заплашвана от унищожение, но ТЯ НЕ УМИРА! Пътят за отразяване на всяка една заплаха е труден, но не непосилен.
Ние ясно осъзнаваме, че всяко предизвикателство, както и неразумно интерпретирани подходи застрашават нейното съществувание. Ние обаче осъзнаваме, че изходът на битката за България е в наши ръце, в силата на гъвкавите интелектуални качества на българския род, в силата на здравия дух и разум на българските родолюбци, патриоти и националисти. Хилядолетната ни история доказва, че истински водачи могат да бъдат единствено и само интелигентни, но и безкористни хора, които обичат своя род и Родина, българи, които милеят за свещената българска земя и не се срамуват да се нарекат българи , онези които умеят да оценят вярно обстановката, да правят точни анализи и синтез, да изготвят точни разчети на сили, средства и време, да вземат бързо смели решения граничещи с разумен риск, а не с авантюра, които мислят самостоятелно и действат целенасочено, водени от параметрите на своята обективна национална и общочовешка матрица.
                                           Глава първа ОСНОВНИ НАЧАЛА
Чл.1 (1) Тази Конституция е първият документ на най- новия обществен строй в развитието на човечеството, наречен АЛТРУИЗЪМ. (2) Тя е основополагащ Закон за следващите 100 години на нова България и определя основните правила и норми за живот на българските граждани и взаимоотношенията им с останалия свят. Тези правила и норми разрешават, потвърждават или забраняват определен вид действия, поведения и/или взаимоотношения между гражданите, между тях и юридическите лица, между България и останалите държави. (3) Всички други закони, подзаконови и нормативни актове, както и международни договори, които България сключва, не могат: 1. Да противоречат на тази Конституция; 2. Да водят до несправедлива зависимост на една група хора от друга или на българския народ от други държави и народи; 3. Съществуващите до сега правни норми отпадат.

Чл.2. (1) За нас, съхранилите духовната си чистота българи, правото не е на самозвания елит, а на разума и справедливостта! В тази връзка, тази Конституцията има непосредствена сила и подлежи на принудително осъществяване.
Никой не може да заобикаля, противоречи, изменя, подменя нейния текст извън реда и условията определени в нея. (2) Всеки опит за нарушаване на тази Конституция се счита за тежко престъпление срещу държавата и обществото и се наказва с цялата строгост на закона.

Чл.3. (1) Пътят на нова, съвременна България не минава през Босфора, а през чистилището на православната вяра, през отворената врата на знанието, любовта и преклонението пред род и Родина, справедливостта и сигурността за всички и във всичко.
(2) Основа на тази Конституция е Националния идеал : " Българската земя е свещен храм за всички родолюбиви българи , храм на истината, храм на постоянната сигурност, храм на вечната справедливост и солидарност, храм за социално-икономическия и културен възход на Отечеството ни.

Чл.4. Националния идеал се реализира в условия на гарантирана национална сигурност за удовлетворяване на българските национални интереси.

Чл.5. Националната сигурност е непрекъснат процес от постоянни и периодични законодателно установени целесъобразни за България дипломатически, икономически и социални мероприятия, които добросъвестно или принудително, безапелационно се изпълняват от всички физически и юридически лица на територията на държавата и в чужбина, за гарантиране националните интереси и недопускане общочовешки, духовен, социален, културен и/или психологически срив на която и да е група граждани или гражданин на Независима България.

Чл.6. (1) Националните интереси са удовлетворяване на исторически осъзнати битови, социални, духовни, културни и икономически потребности на българските граждани, които не се подчиняват и не могат да зависят от намесата на външни фактори и опити за налагане на хегемонен световен ред. (2) Националните интереси се удовлетворяват чрез: - Защита живота, свободата и пътя към щастие на всички български граждани, където и да се намират те; - Защита на българските граници и териториалната цялост на държавата; - Възпроизводство на българския род и националното му самосъзнание; - Съхраняване историческата памет, вяра, самобитност и култура на българина; - Опазване и възпроизводство на околната среда и поддържане разнообразието на живата природа; - Разумно използване на природните богатства и ресурси на България. (3) Съвременните национални интереси на българите са мотивирани от потребността за НАЦИОНАЛНО ОЦЕЛЯВАНЕ и СЪХРАНЯВАНЕ на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, както и нейното развитие в социално-икономическо, културно и духовно отношение, интегриране в заобикалящия ни свят, но със съхранени национални традиции, обичаи и ритуали.

Чл.7. (1) Националната сигурност е дело и национален дълг на цялото общество /държавни служби, служби за народно самоуправление, всеки български гражданин/. (2) Всички чужденци са длъжни да уважават и ненакърняват националните интереси на българското общество и не допускат нарушения на националната му сигурност. (3) Там където не помага убеждението, държаната налага принуждението. „Когато дума не помага, иде ред за тояга.“ – народна мъдрост. Всеки опит за пробив в националната сигурност или действия насочени срещу националните интереси се считат за посегателство срещу държавата и предателство срещу българското общество. Наказанието е 20 години тъмничен затвор, а в по-тежки случаи - смърт.                                           Глава втора ОБЩИ ПРАВИЛА И НОРМИ
Чл.8. (1) КОНСТИТУЦИОННА БЪЛГАРИЯ Е СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВА. 1. Всеки български и чужд гражданин може да живее или пребивава свободно на територията на държавата, да реализира своя бизнес, да ползва материалните и културни ценности на обществото, единствено и само при стриктно спазване на наложените от тази Конституция и българския народ правила, норми и поведение на територията на Българската държава. 2. В нито една управленска структура в България не се допускат индивиди, група хора и/или юридически лица с чуждо национално самосъзнание. 3. В управлението на държавата не се допускат и български граждани, група хора и/или юридически лица допускали зависимост на България от чужди държави. 4. С категоричното съдържание на тази своя Конституция, българският народ поставя свои ново начало и посока към: - независими от намеса: живот, свобода и път към щастие; - реални човешки права, чест и достойнство. (2) „ПОМОГНИ СИ САМ, ДА ТИ ПОМОГНЕ И БОГ!“ С това ново начало от днес, Българският народ: - сам определя и налага формата на държавно управление; - сам налага правилата на живот и норми на поведение в обществото; - сам твори законите си по целесъобразност и в интерес на всички свои граждани; - сам определя интересите си и сам решава съдбата на собственото си Отечество; - свободно и целенасочено развива социално-икономическия си и културен живот; (3) С тази Конституция, българският народ налага и законното си право да наказва всеки който се опита да го унизи, постави на колене или унищожи.

Чл.9. (1) Държавата и гражданското общество са единен организъм.
(2) Управлението му се осъществява въз основа на Всеобща Декларация за независимостта на целокупна България и: 1. Като независим, едноличен собственик на държавата, българският народ сам определя и налага формата на управление чрез Национални референдуми. 2. Единствено възможните форми на управление на този организъм са републиканските. 3. В защита на общочовешките права и свободи в Конституционна България: монархии, партократски, плутократски и всякакви деспотични форми на управления не се допускат. 4. Всеки опит за нарушаване на Чл.8. и Чл.9. от Конституцията се счита за посегателство срещу свободата, независимостта и правото на българската нация на свободен избор. Наказанието е доживотен строг, тъмничен затвор.

Чл.10. (1) Всички граждани на България са свързани в неделимо гражданско общество. (2) Общите интереси на мнозинството не се подчиняват на индивидуални и/или групови религиозни, етнически, партийни и корпоративни интереси. (3) Решения в Конституционна България свързани с историческата памет, държавно устройство и управление, както по други съдбовни за нацията въпроси се взема единствено с национални референдуми. Всяко друго решение е нищожно и унищожаемо. (4) Резултатите от общо националните и местни референдуми, държавните и местни избори, са Закон за всички. (5) Всеки опит за нарушаване на Чл.10. от Конституцията се счита за посегателство срещу волята и единството на българската нация и се наказва с доживотен затвор.

Чл.11. (1) Днес, Конституционна България е единна по територия държава, граничеща със собствени изконни български земи. (2) Административното устройство на държавата се определя от Велико Народно събрание, а в зоните на самоуправление пряко от народа чрез местни референдуми. Като ново начало, в административно отношение, България е разделена условно на три самоуправляващи се зони: Север, Юг и Запад, с центрове Велико Търново, Пловдив и Благоевград. Черноморското крайбрежие е общонародна собственост. Столица на Конституционна България е гр. София. (3 Териториалната цялост на България е неприкосновена. В нея не се допускат автономни териториални образувания на етнически, религиозен или друг принцип.

Чл.12. Всеки опит за сепаратизъм (отчуждаване и/или отнемане на изконни български земи), прогонване, асимилация или геноцид на българския род макари чрез социално-икономически, етнически, религиозни и други дискриминационни форми и
мероприятия се счита за обявяване война на Конституционна България.

Чл.13. (1) До навършване на пълнолетие /21 години/ всички лица живеещи на територията на Независима България се ползват със статут на български граждани. След тази възраст всеки гражданин има право на самоопределение. При придобиване право българско гражданство всеки подписва клетвен лист. (2) Самоопределилите се за граждани на Конституционна България, освободени от предразсъдъка за различия на: раса, цвят на кожата, пол, възраст, религия, национален и социален произход, материално и социално положение са български граждани и се именуват БЪЛГАРИ, където и да се намират. (3) В Конституционна България двойно гражданство не се допуска. (4) Българските граждани са единствено българофили и където и да се намират, уважавайки останалите нации, работят за интересите на българската кауза. (5) Българското гражданство е уредено със Закон за българския гражданин.

Чл.14. (1) Официален език в Конституционна България е българският. (2) На територията на България: обществени места, в средствата за масова информация /електронни и печатни издания/ и всички публични изяви: посрещане и изпращане на чужди правителствени делегации, официални и неофициални конференции, симпозиуми, форуми, международни срещи, събрания, митинги и други, безапелационно се използва единствено официалния език. За гости-чужденци при необходимост може да се използва преводач за съответния език. (3) Всички надписи на булеварди, улици, площади, хотели, ресторанти, магазини, предприятия, учебни заведения, културни, религиозни центрове и т.н. се изписват единствено на български език / на кирилица и латиница/. (4) Всеки опит да се наруши този член от Конституцията се счита за посегателство върху националната памет и свещения български език и се наказва с лишаване от свобода за 15 години строг тъмничен затвор.

Чл.15. (1) В Конституционна България официална държавна религия е Православно-Християнската от Източно изповедание. Българският патриарх е духовен водач на нацията, а Св.Синод е Върховната духовна институция на Българската Православна църква.Чрез нея България съхранява историческата си и родова памет, както и единението си с Вселенската Източна православна църква във всичко що се отнася до принципите на духовните въжделения. (2) Християните с неправославно изповедание, правоверни мюсюлмани и други религии изповядвани от природни граждани на България или придобили българско гражданство, а така също и чужденци, живеещи постоянно или временно пребиваващи на територията на държавата, се ползват със свободата на вероизповеданието си, при условие, че не нарушават съществуващите в държавата правила, морал, норми на поведение и закони. Всички обреди и ритуали изпълняват вътре в храмовете си, без да
се натрапват и дразнят мнозинството. (3) Църковните дела на всички християни от неправославно изповедание и други религии се управляват от техните духовни власти и водачи, които носят наказателна отговорност за неспазване правилата, нормите на поведение и законите в страната. (4) Не се допускат религии противоречащи на законите в държавата или насочени към насилие, самоубийства и други престъпления срещу човешкия живот. (5) Ново строителство на минарета, азиатски символи и архитектури не се допускат в съвременна, европейска България. (6) Никой не може да убегне изпълнението на действащите в България закони заради религиозните си убеждения. Единствено изключение се допуска за пацифисти и то единствено относно стрелба с оръжие. (7) Нарушителите на този член и тези които подбуждат, проповядват или насаждат етническа или верска омраза, както преждевременно прекъсване на човешкия живот се наказват с доживотен строг тъмничен затвор.

Чл.16. (1) Животът на гражданите се изгражда на основата на общочовешките, хуманни принципи: постоянна добронамереност, солидарност, справедливост и сигурност. (2) Тези принципи ангажират цялото общество и важат безусловно за всички и във всичко. (3) В Конституционна България се влиза само като приятел. Спазването на принципите от ал.1-ва в територията на България е неотменимо задължение за чуждите граждани. (4) Всяко нарушение на Чл.16 се счита за посегателство срещу личността и всеки нарушител носи персонална наказателна отговорност.

Чл.17. (1) Конституционна България изгражда външните си политически отношения и взаимодействието си с другите държави при равно поставени права, взаимно изгодни интереси и споделени оперативно съвместими отговорности. (2 ) Основни цели на външната политика на България са: защита независимостта на държавата и обществото, националната сигурност, националните интереси, благоденствието и основните права и свободи на всеки български гражданин, както и съдействие за установяване на справедлив международен ред. (3) Международни клаузи, водещи България и българските граждани към политическа, икономическа, социална или духовна зависимост, или асимилация от други обществени формации и държави не се допуска. (4) Международни клаузи, правила и норми довели или водещи към разпокъсаност териториалната цялост на целокупна България, както и каквато и да е необоснована, нечовешка зависимост на държавата и български граждани от други страни и народи не се признават, не се допускат, не се ратифицират и не се изпълняват. Съществуващите до момента такива се преразглеждат и денонсират.

Чл.18. (1) Никой не може да си присвоявава права „от името и в името на народа“! Българският народ сам определя и налага правилата на живот, свобода и път към щастие в собствената си държава.

Чл.19. Неотменими стратегически задачи в Конституционна България са: 1. ЗДРАВЕ И ДЪЛГОЛЕТИЕ НА НАЦИЯТА; 2. ОБРАЗОВАНИЕ И ВИСОК ИНТЕЛЕКТ; 3. ВИСОК ЖИЗНЕН СТАНДАРТ ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ.

Чл. 20. (1) Микро и макро икономиката в Конституционна България се развиват в оперативна съвместимост и изграждат въз основа на единството и взаимните интереси на държавата, обществото и отделните граждани. Повишаването на трудовото възнаграждение изпреварва растежа на цените на стоки и услуги. (2) Финансовото и банково дело са елемент на националната сигурност и обслужват националните интереси. Не се допуска разкриване на частни банки и лихварски институции. Финансовото и банково дело в Конституционна България се определят със Закон. За всички кредити, лихвеният процент е върху кредитната сума, а не годишен лихвен процент и не може да надвишава десет пункта от стойността на главницата на всеки конкретен заем /кредит/. Конституционна България не ползва външни кредити. (3) Законът за труда създава и гарантира на всички добросъвестни граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Съотношението на минималното и максимално трудово възнаграждение в различните икономически структури, браншове и нива е 1:5. (4) Данъчните тежести, такси и налози са в оперативна съвместимост с националните интереси и гарантират живота, свободата и здравето на българските граждани. В Конституционна България не подлежат на данък добавена стойност /ДДС/ българско родно производство на стоки от първа необходимост: брашно, олио, хляб, яйца, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, зеленчуци, необходимо бельо и облекло, ученически униформи, учебни помагала и принадлежности. Всички луксозни показни стоки подлежат на облагане с ДДС в размер на 20%. Други данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. (5) Главна прокуратура и съдебната служба предотвратяват и недопускат развитието и действия на монополи и картели, прекратяват нелоялната им конкуренция и възстановяват нарушените правила и норми. (6) Народното самоуправление създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък. (7) Държавните служби създават условия за балансирано развитие на отделните административни райони и подпомагат гражданите чрез вътрешна национално
отговорна инвестиционна политика. (8) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от Конституцията и всички останали закони.
                                         Глава трета ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ
Чл.21. (1) Управлението на държавата и обществото не е власт на правоимащи, а процес на духовно и административно водачество на обществото, в което участват част от българските граждани, трудово наети в духовната и административни служби в държавата. (2) В позиционен аспект административните служби се разделят на четири: законодателна, изпълнителна, съдебна и информационна. (3) В организационен аспект те са държавна служба и служби за народно самоуправление, наричани администрация. (4) Всяка служба има своите водачи, наричани още основни ръководни лица: - за държавата - Председател на Велико народно събрание/ Държавен секретар, Президент, Върховен съдия, Главен прокурор, Директор Националната гвардия и вътрешна сигурност; - за службите в народното самоуправление - Зонални и Общински управители, Кметове на села, Зонални съдии, Общински прокурори, Зонални Главни полицейски инспектори и общински полицейски коменданти.

Чл.22. (1) Основните ръководни лица се назначават след пряк избор от домакинствата на територията на държавата. (2) Гражданското общество, в качеството си на първостепенен работодател определя условията и реда за назначаването на тези основни ръководни лица и прекратяване на техните пълномощия със Закон за избор на народни водачи. (3) Основните ръководни лица имат пълна свобода във формирането /създаването на екип/ и организацията на този екип /структура/ съобразени с Конституцията, както в подбора и назначаването, така и в освобождаването на служителите в ръководената от тях структура. (4) Назначените, от основните ръководни лица, за служители в администрацията са наемни работници, наричани още служители и изпълняват трудовата си дейност в държавните и местни администрации срещу заплащане на трудово възнаграждение. (5) Основните ръководни лица носят лична административна и наказателна отговорност за взетите от тях решения, както носят и солидарна отговорност за действията и/или бездействията на подчинените си служители.

Чл.23. (1) В Конституционна България няма незаменими и несменяеми физически и юридически лица.
(2) Степента на здравето и дълголетието на нацията, на развитие науката и образованието, са показател за пригодност на управленските служби.

Чл.24. (1) По време на службата си, основните ръководни лица се ползват с особен статут на защита, определен със Закон. (2) Всички останали служители се ползват с имунитета на всеки български гражданин.

Чл.25. (1) Всички служители в Конституционна България не могат да упражняват друг вид дейност, освен тази за която са назначени. (2) Стопанисването и управлението на частната собственост не се счита за вид дейност, но използването на служебно положение в частен или корпоративен интерес е престъпление по служба и се наказва с цялата строгост на закона.

Чл.26. (1) При встъпване в длъжност основните ръководни лица в държавните и местни служби официално полагат клетва: "КАТО ВЛИЗАМ В СВЕЩЕНИЯ ХРАМ НА ИСТИНАТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА, СОЛИДАРНОСТТА И СИГУРНОСТТА, ГЛЕДАМ НА НАРОДНАТА ВОЛЯ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО! ПОВЕЧЕ И ОТ СЕБЕ СИ ! АКО НАРУША ТАЗИ МОЯ КЛЕТВА, ДА МЕ СТИГНЕ СУРОВИЯ, НО СПРАВЕДЛИВ ЗАКОН НА КАН КРУМ И ВСЕНАРОДНОТО ПРЕЗРЕНИЕ НА ЦЕЛОКУПНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД. ЗАКЛЕХ СЕ!"
„Всеки държавен и обществен служител да бъде осъден на смърт, когато бъде уличен в предателство, кражба, подкуп, клевета или интрига!”/ Кан Крум/
(2) За всички останали народни служители важи подписания клетвен лист при получаване на българско гражданство. (3) След национален референдум, Държавния съвет може да замени, смъртното наказание в клетвата с доживотен затвор, но не и с по-лека присъда.

Чл.27 (1) ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ 1. Политическите партии са граждански сдружения с идеална нестопанска цел. 2. Те изпълняват функция на генератор за иновационни идеи в социално-икономическия живот за равноправно добруване на всички българи. Партиите не могат да насаждат идеологическа омраза и антагонизъм в обществото. 3.Учредяването, регистрацията и дейността на политически партии се определя със Закон за гражданските сдружения. 4. Политическите партии свободно провеждат своите публични прояви, отправят обръщения и съставят документите си на български език. 5. Като субект политическите партии не могат да участват в управлението на държавата. 6. За своята дейност, политическите партии нямат право на народни/държавни/ субсидии.
(2) СИНДИКАТИ 1. Учредяването, регистрацията и дейността на синдикалните организации се определя със Закон за браншовите организации и съсловия. 2. Синдикатите са самостоятелни браншови организации на работниците във всички сфери на стопанския живот в държавата. 3. Те упражняват пълен, систематичен контрол върху дейността на работодателите за не нарушаване правата и условията на труд и справедливо възнаграждение на труда. 4. Синдикатите упражняват своята дейност в тясно взаимодействие с органите на прокуратурата. (3) ПЕЧАТ И МЕДИИ /ИНФОРМАЦИОННА СЛУЖБА/ 1. Средствата за масова информация: държавни, общински и частни /електронни и печатни/ са източник на информация за събитията в държавата и света. 2. Основни критерии към отразяване на събитията са: обективност, независимост, своевременност, последователност, достъпност и отговорност. 3. Право и задължение на всяка медия е в рамките на възможностите си да прави свои журналистически разследвания на нецелесъобразни и/или незаконни действия и/или бездействия на юридически и физически лица в обществото свързани с националната сигурност и националните интереси и подпомага надлежните служби /следствие, прокуратура и съд/ със събраната информация. 4. Всяко физическо и юридическо лице има право на достъп и свободно волеизявление в средствата за масова информация, за което носи лична отговорност. 5. Учредяването, регистрацията, дейността и закриването на медии се определя със Закон за информационните служби. 6. Всеки опит за промяна, подмяна, заобикаляне и/или нарушаване на тези правила, разпространяване на дезинформация или лобиране се счита за намеса и посегателство срещу правото на информираност и свободен избор на личността и се наказва с доживотен затвор.
Глава трета СОБСТВЕНОСТ В КОНСТИТУЦИОННА БЪЛГАРИЯ

Чл.28. (1) Собствеността е публична и частна. Същата е неприкосновена. (2) Публичната собственост е държавна и общинска. (3) Всички банки са публична собственост. В Конституционна България, частни банки и частна дейност свързана с лихварство не се допускат. (4) Държавната и общинска собственост се стопанисват и управляват в интерес на обществото. Общинската собственост подлежи на уедряване, но не и на раздробяване. (5) Частната собственост е лична, семейна и кооперативна. Тя се предава по наследство и може да бъде продавана, отдавана под наем или аренда. (6) Частната собственост се стопанисва и управлява в интерес на личността, семейството и кооператива. (7) Принудително отчуждаване на частна собственост за държавни потребности е допустимо само въз основа на доказана общонационална необходимост в случай, че тези потребности не
могат да бъдат удовлетворени по друг начин. Отчуждаването се извършва след предварително финансово обезщетение. Натурална замяна или друг вид обезщетения не се допускат.
                                 БОГАТСТВА НА КОНСТИТУЦИОННА БЪЛГАРИЯ
Чл. 29. (1) Всички решения относно експлоатацията на надземни, подземни, водни и подводни национални богатства се вземат с национален референдум. (2) Всеки опит за присвояване на права или посегателство срещу собствеността и националните богатства се счита за тежко криминално престъпление. Наказанието е лишаване от свобода за 20 години строг тъмничен затвор и пълна конфискация в полза на пострадалите, а в по-тежки случаи и смърт.

Чл.30. (1) Изконните български земи са люлката на човешката цивилизация и са безценно национално богатство. Българската земя - публична и частна собственост не подлежи на продан на чужденци / граждани, юридически лица и държави/. При констатиран опит или извършен акт, земята се конфискува в полза на зоната или общината в чийто землище се намира. (2) Обработваемата земя е предназначена за изхранване на българския народ и се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение не се допуска. Режимът на земята се определя със Закон за изконните български земи. (3) Не български граждани /физически, юридически лица/ и държави не могат да придобиват право на собственост и/или онаследяване върху земя, включително и чрез подставени лица или от условия произтичащи от присъединяването на Конституционна България към международни съюзи или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България, както и чрез наследяване от чужденци по закон. (4) Нарушаването на чл.30 се счита за посегателство срещу свещената българска земя. Наказанието е смърт.

Чл.31. (1) Водните ресурси са безценно национално богатство. Те са извор на живот и дълголетие на българската нация, човечеството и живата природа. (2) Извори, ручеи, каптажи, реки, езера, язовири /всички естествени и изкуствени водоеми и водни басейни / са общо национално богатство и подлежат на държавна регистрация. (3) Те се категоризират като: питейна вода, вода за промишлени цели и водни запаси. (4) Никой няма право да замърсява, унищожава, променя статута/категорията/ или използва водните ресурси за комерсиални и корпоративни цели, освен държавата. (5) Реда и условията за ползване на водните ресурси се определя със Закон за водните ресурси. (6) Нарушаването на чл.31 се счита за посегателство срещу живота на нацията. Наказанието е смърт.

Чл.32. (1) Българските гори са белите дробове на нацията и човечеството. (2) Според местонахождението си те се намират в публична или частна собственост. (3) Независимо в чия собственост са горите /публична или частна/, непланова сеч не се допуска. За всяко отсечено дърво се засаждат пет нови от същия вид. За всяко незаконно отсечено дърво наказанието е пет години лишаване от свобода и принудителен обществено полезен труд в горското стопанство. (4) Разпореждането с горите се урежда със Закон за българските гори. (5) Нарушаването на чл.32 в особено тежки случаи се счита за посегателство срещу природата и живота на нацията. Наказанието е смърт.

Чл.33. (1) Изключителна национална /държавна/ собственост са: всички подземни богатства, републиканската инфраструктура, националните източници на електроенергия и горива, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, държавните и общински гори, национални автотранспортни, железопътни и морски компании, граждански аерогари, стопански и военни летища , търговски пристанища, национални пътни възли и магистрали, природни и археологически резервати, крайбрежната морска плажна ивица с дълбочина 1000м от брега на морето към сушата. (2) Българската нация осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, както и тези на българските морски пространства. (3) Българската нация осъществява суверенни права и върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за България с международни споразумения, ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. (4) Не се допуска продажба, замяна, преотстъпване, предоставяне права за концесия върху публична собственост. Подобни сделки се допускат единствено между държавата и администрациите за народно самоуправление в общ интерес на обществото. (5) Всички решения относно експлоатацията на националните богатства се вземат с национален референдум. (6) Всеки опит за присвояване на права или посегателство срещу собствеността и националните богатства се счита за тежко криминално престъпление срещу държавата и обществото. Наказанието е лишаване от свобода за 20 години строг тъмничен затвор и пълна конфискация в полза на пострадалите, а в по-тежки случаи и смърт.
                                                Глава четвърта СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И СЛУЖБА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА СЪДЕБЕН ПРОЦЕС

Чл. 34. (1) Съдебният процес е състезателен конкурс на участниците в него по доказване на
факти, събития, обстоятелства, действия и/или бездействия довели до неговата потребност. (2) В съдебния процес: 1. Съдилищата осигуряват равенство и условия за равнопоставена състезателност на страните в съдебния процес. Всички физически и юридически лица са равно поставени, равно правни и равно отговорни пред съдебния орган по силата на тази Конституция. 2. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Редът за упражняване правото на защита се определя с процесуални закони. 3. Целта на съдебното производство е пълно установяване на истината. Данни и факти за събития, обстоятелства и действия придобити чрез специални разузнавателни средства се приемат за доказателства в съдебния процес. 4. Съдиите решават споровете по същество между: юридически лица-юридически лица, юридически лица-физически лица, физически лица-физически лица, позовавайки се единствено на закона. 5. Всички Актове на правораздаването се мотивират и подлежат на обществен контрол. 6. Обществения контрол се осъществява от граждански съдебни заседатели. Всеки заседател взема по съвест еднолично решение: „Виновен“ или „Невинен“. Общото решение на заседателите се определя от броя на гласовете „За“ и „Против“. 7. Съдиите решават по вътрешно убеждение целесъобразността на доводите и общото решение на съдебните заседатели. 8. Окончателното съдебно решение е със сила на закон. (3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато определен закон предвижда и постановява друго. (4) Съдебни производства с общо национално значение се излъчват пряко по канал на Българска Национална телевизия. (5) Лица, свързани със съдебен процес, които използвайки служебното си положение, прикрият станали им достояние данни, факти и обстоятелства, затаят узната от тях истина, не осигурят равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес и по тази причина се постанови несправедливо решение, с което се нанася вреда на една от страните участвала в съдебния процес, се наказват с лишаване от свобода за срок от 10 години и пълна конфискация на имуществото в полза на пострадалия. (6) ЗА НАРУШЕНИЯ НА КОНСТИТУЦИЯТА, ТЕЖКИ КРИМИНАЛНИ И БИТОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КАКТО И ЗА ВСИЧКИ ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ ИЗИСКВАЩИ ЕФЕКТИВНА ПРИСЪДА, ДАВНОСТЕН СРОК НЯМА.
СЪДЕБНА СЛУЖБА

Чл.35. (1) Съдебната служба в Конституционна България реализира своята дейност в интерес на Националния идеал, националната сигурност и националните интереси на гражданското общество определени в настоящата Конституция. В своята практика, народните служители в тази служба се ръководят от Конституцията и Закон на справедливостта и възмездието. (2) Обществото възлага на съдебната служба функциите на неутрален, непредубеден и обективен арбитър във всички спорове относно права, законност на искания и действия на
гражданите и юридическите лица в държавата, както и съдбовни за нацията международни взаимоотношения.

Чл.36. Съдебната служба няма никаква зависимост от останалите служби, юридически и физически лица. Нейната независимост се изразява основно в нейната административна самостоятелност и самостоятелен бюджет.

Чл.37. Съдебната служба е достъпна за всеки гражданин. В тази връзка предварителни съдебни такси не се събират. Определените по Закон съдебни такси се внасят по сметка на съдебната служба, след обявяване на съдебното решение и се заплащат от загубилата страна в съдебния процес.

Чл.38. (1) Структурата на съдебната служба е двустепенна и включва: общонародна и местна съдебна камара. (2) Общонародната съдебна камара включва: Върховен Конституционен съд /ВКС/, Висш административен съд /ВАС/, Висш финансово-стопански съд /ВФСС/, Висш съд на труда /ВСТ/, Висш военен съд /ВВС/. На общонародната съдебна камара принадлежат и местата за изтърпяване на наказания. (3) Местната съдебна камара включва: общински и зонални съдилища, решаващи съдебни спорове в рамките на всяка административна зона. Зоналния съдия е висшия съдия в зоната.

Чл.39. Всяко съдебно решение на общинските съдилища подлежи на въззивен и касационен протест, обжалване и контрол пред зоналния съд или общонародната камара.

Чл.40. (1) Всеки завършил магистратура по специалност „право“ и желае да упражнява професията „съдия“, преди да придобие арбитърски права се води съдия-стажант. Същият участва в съдебните заседания,но без съвещателен глас. Завършилите бакалавърска степен упражняват професията си като съдебни заседатели до завършване на магистратска степен по „право“. (2) Минимален срок за престояване на степен съдия-стажант е три години.

Чл.41. (1) В различните съдебни камари упражняването на арбитърски права започва в зависимост от натрупания практически опит в зависимост от броя на справедливо взетите решения. (2) Възрастовата граница за назначаване на съдебни магистрати е: - в общонародната съдебна камара - между 45 и 60 години; - в местната съдебна камара - между 24 и 45 години. (3) Съдии без минимален стаж от 10 години в местна съдебна камара не могат да заемат длъжност в структурата на общонародната. (4) Съдии допуснали нарушения на професионалния и етичен кодекс, административната и съдебна практика, не могат да заемат по-висока длъжност в йерархията преди изтичане датата за погасяване на наказанието. (5) Съдии, навършили 45 годишна възраст в местната съдебна камара и неудостоени за арбитри в общонародната камара, както и тези, които са допуснали съдебни грешки дори по непредпазливост се освобождават и недопускат до завръщане в системата. (6) Пределната пенсионна възраст за всички магистрати е 65 години.

Чл.42. (1) Местата за изтърпяване на наказания служат за превъзпитаване и интегриране на провинилите се към законността и реда в обществото. (2) Статута, организацията, реда и условията в местата за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“се определят с отделен Закон. (3) Те ползват определен процент от бюджета на съдебната служба и го допълват с приходи от стопанска трудова дейност на изтърпяващите наказания. (4) Изтърпяващите наказание са провинили се граждани, но никой няма право да ги унижава и нарушава човешкото им достойнство. (5) За цялостното състояние на изтърпяващите наказание пряка отговорност носи директорът на затвора. (6) Здравните грижи за изтърпяващите наказание се полагат от специализирано звено на Министерството на общественото здраве. (7) Местата за изтърпяване на наказание разполагат със специализиран съдебен транспорт.

Чл.43. (1) Централен орган на съдебната служба е Националния съдебен съвет. (2) Председател на Националния съдебен съвет по право е Върховния съдия /председателят на Върховния Конституционен съд/. (3) Националния съдебен съвет на България осигурява административното и финансово управление, правилното разпределение на съдебните задължения, съхраняване на съдебния архив и упражнява цялостния контрол върху дейността на съдебната служба. (4) Националния съдебен съвет се състои от 33 членове. (5) Членове на Националния съдебен съвет по право са Председателите на върховните и зонални съдилища. (6) Националният съдебен съвет, при наличие на данни, провежда по собствена инициатива или след сезиране административни и наказателни дела срещу представители на Съдебната служба и основните ръководни лица на държавата. Наказателните дела срещу основните ръководни лица в държавата са подсъдни на Върховния Конституционен съд. (7) Ежегодно Националният съдебен съвет изготвя годишен анализ, в който отчита дейността си и предприема необходимите мерки за подобряването на своята дейност и дейността на съдебната служба, а за Националния статистически институт - доклад за делата и присъдите, издадени от органите на съдебната служба в България. Докладът става интегрална част от ежегодното обръщение на Председателя на Върховния Конституционен съд пред Държавния съвет. (8) Националният съдебен съвет: 1. Отговаря за кадровото развитие на съдиите. Той назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност Председателите на Върховните съдилища; 2. Налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите; 3. Организира и отговаря за квалификацията на съдиите в държавата; 4. Изготвя,приема и разпределя бюджета на съдебната служба; 5. Определя обхвата и структурата на годишните доклади. 6. Изслушва, анализира и приема годишните доклади на Върховния финансово-стопански съд, на Върховния административен съд, Върховния съд на труда, на Зоналните съдии и Главния прокурор за дейността и съдебната практика на съдилищата, криминогенната обстановка в страната и ги внася в Народното събрание.
(9) Мандатът на изборен член на Националния съдебен съвет се прекратява при: 1. Подаване на оставка; 2. Влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; 3. Трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; 4. Дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност. (10) При прекратяване на мандата на член на Националния съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.

Чл.44. (1) Върховният Конституционен съд (ВКС) е най-висшата съдебна инстанция в България, чиито решения не могат да бъдат обжалвани. (2) Върховният конституционен съд : 1. Дава задължителни тълкувания по Конституцията и останалите законови, подзаконови и нормативни актове. Правното тълкуване на всички юридически понятия /предателство, измяна, посегателство, престъпление против… и т.н., оформя в Съдебен тълковен речник по строг азбучен ред. Същия непрекъснато се допълва с възникнали нови понятия необходими от тълкуване; 2. Произнася се за противоконституционност на закони и други актове на Общото Народно събрание, Президента и всички държавни и местни служби; 3. Решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между службите за местно самоуправление и централните изпълнителни служби; 4. Произнася се за оперативна съвместимост на сключваните от Независима България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнати норми на международното право и с международните договори, по които България е страна; 5. Решава спорове по законността на избора за президент; 6. Решава спорове по законността на избора на народен служител; 7. Произнася се по обвинения, повдигнати от или срещу основните ръководни лица; 8. Осъществява контрол за целесъобразност и законност на актовете, приети от Общото народно събрание и актовете на държавните служби в България. (3) Пред ВКС се извършват производства по обвинение в престъпления от или срещу президента, вицепрезидента, държавния секретар на България, членовете на Великото и Общо народно събрание, министри, съдии, Главния банкер, Главния прокурор, Главния дипломат, служители от полицейските служби и висши офицери от армията. (4) ВКС е арбитър и в спорове между самоуправляващите се административни зони и държавното управление, между Независима България и други държави или международни организации /ако е извън правомощията на международните съдилища/. (5) ВКС решава казуси по екстрадация от държавата по искане на чуждестранни съдилища. (6) ВКС постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии. (7) Решенията на ВКС се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актове, обявени от ВКС за формални или противоконституционни, от деня на влизане на решението в сила не се прилагат.
(8) Седалището на ВКС се намира в столичния град, а юрисдикцията му се разпростира върху територията на цялата страна. (9) ВКС се състои от 41 съдии, наречени магистрат-министри, с европейско юридическо образование и безупречна репутация. Магистрат-министрите във ВКС се назначават от Председателя на ВКС след щателна проверка. (10) Мандатът на съдия от Върховния Конституционен съд се прекратява при: 1. Изтичане на определения срок; 2. Подаване на оставка пред ВКС; 3. Влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. Фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година; 5. Несъвместимост с длъжности и дейности; 6. Смърт. (11) ВКС установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си и след тайно гласуване и мнозинство повече от половината от всички съдии обявява решението си. (12) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.

Чл.45. (1) Висшият административен съд /ВАС/ е най-високата апелативна съдебна инстанция за дела от неконституционен характер. Висшия административен съд осигурява еднакво тълкуване и прилагане на административното законодателство. (2) Висшият административен съд упражнява контрол относно законосъобразността на актовете на държавните служби, местното самоуправление и съдебните актове на по-долните съдебни инстанции. (3) Пред Висшия административен съд се извършват окончателните производства по обвинения в административни нарушения, престъпления от общ характер и злоупотреби извършени от държавни, зонални, областни и общински управители, адвокати, прокурори, нотариуси, застрахователи, право охранители, кооперативни и частни предприемачи. (4) Председателят на Висшият административен съд се назначава от Националния съдебен съвет, а неговите магистрати от Председателя на ВАС след проведен конкурс. (5) Седалището на ВАС се намира в столичния град, а юрисдикцията му се разпростира върху територията на цялата страна.

Чл.46. (1) Висшият финансово-стопански съд /ВФСС/ е национална специализирана съдебна инстанция от държавната съдебна камара. (2) Пред ВФСС се извършват наказателните производства по всички финансови и стопански престъпления извършени в страната и чужбина от или против български граждани и юридически лица. (3) Председателят и заместник-председателят на Висшия финансово-стопански съд се назначават от Националния съдебен съвет. Назначаването се извършва след конкурс
измежду български граждани със задължително юридическо и финансово и/или икономическо образование. Всички останали магистрати в тази съдебна структура се назначават от Председателя на ВФСС по същия образователен критерий. (4) Седалището на ВФСС се намира в столичния град, а юрисдикцията му се разпростира върху територията на цялата страна. (5) Решенията на ВФСС са окончателни и неподлежат на обжалване.

Чл.47. (1) Висшият съд на труда /ВСТ/ е най-високата специализирана съдебна инстанция в България, компетентна да се произнася по казуси отнасящи се до спорове по трудовите взаимоотношения и трудово законодателство. (2) Председателят на Висшия съд на труда се назначава от Националния съдебен съвет. (3) Назначаването на една пета от членовете на съда се избират измежду адвокати и прокурори по трудови правоотношения с не по-малко от 10 години професионален стаж, а останалата част са съдии от регионалните трудови съдилища на ротационен принцип. Правилото за назначаването на последните е: в съдебно заседание по трудови казуси, не участват регионални съдии от съответната зона. (4) Седалището на ВСТ се намира в град Пловдив, а юрисдикцията му се разпростира върху територията на цялата страна. (5) Регионалните съдилища на труда са първа инстанция в производството на трудови дела. (6) Във всяка община се изграждат съвети за безплатни консултации, помирение и арбитраж на трудовите спорове между спорещите страни. В структурите им се назначават правоспособни юристи,прокурори, адвокати,граждански лица с добра юридическа подготовка. (7) Висшият съд на труда работи в тясна връзка с Национална академия за подготовка и квалификация на трудови експерти.

Чл.48. (1) Висшият военен съд /ВВС/ е висш специализиран национален съд в България - най-висока инстанция, под чиято юрисдикция попадат нарушения на военната служба и деяния, обявени със закон за военни престъпления. (2) Председателя на Висшият военен съд е цивилен магистрат и се назначава от Националния съдебен съвет. (3) Останалия съдебен състав се назначава от Председателя измежду висши и старши офицери на българските военноморски сили, сухопътните войски и военновъздушните сили на България с юридическо образование след проведен конкурс. (4) Седалището на ВКС се намира в град Варна, а юрисдикцията му се разпростира върху територията на цялата страна. (5) В състава на този съд влизат и цивилни съдебни заседатели.
                                         Глава пета ЗАКОНОДАТЕЛНА СЛУЖБА: ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ

Чл.49. ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ (1) Великото Народно събрание е Върховна национална институция на Независима България. (2) Великото Народно събрание се свиква само в изключителни за държавата и обществото случаи. То се произнася по въпроси свързани с : - промяна на Конституцията; - промяна формата на управление на държавата; - промяна името на държавата; - промяна на държавните символи: гербов печат, национален флаг и химн; - промяна на паричната единица на България; - коригиране границите на държавата; - обявяване положение на война, обявяване на война и сключване на мир; (3) Великото Народно събрание има двукамарна структура: постоянна и временна. (4) Постоянната структура включва: народни служители избрани на териториален принцип, за срок от 10 години. Реда и условията за назначаването им се определя със Закон за избори на народни служители. (5) Временната структура включва: действащите към момента държавни лица /Председател на Общото Народно събрание, Държавен секретар, Президент и Министерски съвет, Върховен съдия , Главен дипломат на България, Главен прокурор и Главен банкер на България, Главните директори на Националните разузнавателна и контра-разузнавателна дирекции на България.

Чл.50. (1) Квотата на постоянните народни заседатели е равен на броя на областните центрове умножен по седем. /Пример: наличните 28 областни центрове умножени по седем = на 196 броя народни служители/. Постоянните народни служители се назначават с вътрешни мажоритарни избори чрез конкурс, без държавна и партийно-идеологическа намеса. Представителите се излъчват между най-добре подготвените специалисти, по ред и условия определени в Закон за избори на народни служители. (2) За работното време в структурата на Великото Народно събрание, на народните заседатели им се начислява трудово възнаграждение от държавния финансов резерв. В останалото време получават доходи от трудовата си дейност. (3) На участниците във временната структура на Великото Народно събрание не се полага трудово възнаграждение от държавния финансов резерв. Същите получават възнаграждението си за основната си трудова дейност.

Чл.51. Великото Народно събрание се произнася: (1) относно промяна на Конституцията; формата на управление на държавата; името на държавата; държавните символи - единствено и само след съгласие на мнозинството дадено чрез национален референдум; (2) За промяна на паричната единица, държавните граници и за обявяване на война - след решение, взето с мнозинство две/трети от списъчния състав на събранието.
                                                  ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ
Чл.52 ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ е общодържавна гражданска служба, която ръководи държавата в мандата между две поредни Велики народни събрания. Въз основа на Конституцията, той изготвя, обнародва и контролира оперативния замисъл и тактическите прийоми за изпълнение на социално икономическите задачи, през периода между две поредни Велики народни събрания, за реализиране стратегическите задачи на държавата.

Чл.53. (1) Структурата на Държавния съвет е двукамарна: Гражданска и Държавна воля. Единствен арбитър между тях е Конституционния съд. (2) Гражданската воля включва основните ръководни лица /ръководствата/ на трите административни зони. (3) Държавната воля включва Председателя и техническия секретар на Великото народно събрание, плюс 11 юридически правоспособни и практически доказали се експерти /екология и природа, финансово- икономически, човешки ресурси и социална защита, гражданско и международно право/. (4) Мандата на Гражданската воля приключва с мандата на Зоналната администрация, а мандата на Държавната воля с приключване на мандата на Великото народно събрание. (5) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Държавния съвет, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.

Чл.54. (1) Председател на Държавния съвет по право е председателят на Великото народно събрание. (2) Той е работодател на експертите-народни служители от Държавната воля и назначава същите след проведен конкурс по ред и условия определени в Закон. (3) Освобождаването на експертите - народни служители се извършва по искане на Държавния секретар или Главния прокурор и се извършва с Решение на Върховния Конституционен съд.

Чл.55. Конституционния съд упражнява пълен контрол върху работата на Държавния съвет и всички материални закони за недопускане на противоречивост в техните текстове,
както с настоящата Конституция, така и между самите закони.

Чл.56. (1) Председателят на Държавния съвет: 1. ръководи дейността на съвета и неговите заседания; 2. предлага проект за дневен ред на заседанията; 3. открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провеждането им; 4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове; 5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Държавния съвет; 6. организира международните връзки на държавата. (2) Заместник-председателите подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.

Чл.57. (1 Държавния съвет провежда своите заседания по предварително изготвен план-график, заверен с подписите на Председателя на Великото Народно събрание и Главния секретар на канцеларията на Гражданската воля. По неотложни въпроси Държавния секретар може да свика извън планови заседания. (2) В извън планираните заседания, Държавния съвет заседава: 1. по инициатива на държавния секретар; 2. по искане на една трета от Гражданската воля; 3. по искане на Върховния съдия; 4. по искане на Президента; 5. по искане на Главния прокурор.

Чл.58. (1) Лицата от гражданската воля изпълняват ежедневната си трудова дейност в съответната Зона от която са избрани. (2) Основна функция на Държавната воля извън законотворчеството е пълен и повсеместен контрол по спазване и правилното прилагане на законодателството в страната. (3) Длъжностните лица и гражданите, са длъжни да оказват пълно съдействие по извършваната контролна дейност и когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред Държавната воля като предоставят исканите от тях сведения и документи.

Чл.59. (1) Заседанията на Държавния съвет са открити. (2) Същите се излъчват на живо по специален национален канал на Българска Национална телевизия. (3) За изключително важни въпроси, свързани с квалифицирана за държавата информация, Държавния съвет взема решение отделни заседания да бъдат закрити. (4) Държавния съвет открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от 80% от народните служители.
(5) Държавния съвет приема законите и другите актове с мнозинство повече от две трети от присъстващите народни служители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. (6) Гласуването е лично и явно. (7) Отсъствия на народните служители от заседания се допускат единствено по здравословни или семейни причини. Недопустими отсъствия се считат като подаване на оставка.

Чл.60. Държавният съвет: 1. приема, изменя, допълва и отменя закони в рамките на правомощията си; 2. приема бюджетите на зоните и отчета от изпълненията им; 3. установява видовете данъчни тежести и определя размера им в оперативна съвместимост с жизнения стандарт; 4. насрочва избори за Президент на републиката; 5. обявява темите и датите за произвеждане на общо национални референдуми; 6. назначава и освобождава: Главния банкер /Генерален директор на Общонародна българска банка/, Генералните директори на разузнавателната и контра-разузнавателна дирекции и Първия дипломат на България; 7. утвърждава българските държавни стандарти /БДС/ 8. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми след съгласуване с Върховния съдия; 9. обявява извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на Президента при природни бедствия, крупни промишлени или производствени аварии, епидемии или пандемии в държавата и чужбина които могат да окажат отрицателно влияние върху нормалния живот на обществото ; 10. определя официалните празници;

Чл.61. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Държавния съвет. По неотложни въпроси те се изслушват с предимство. (2) Държавния съвет може да задължи министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

Чл.62. (1) Държавния съвет ратифицира и денонсира със закон международни договори, приети от Великото народно събрание и които: 1. имат международно значение или военен характер; 2. се отнасят до участието на Конституционна България в международни организации; 3. се отнасят до откриване и закриване на дипломатически мисии и посолства; 4. съдържат финансови задължения на/или вземания от държавата; 5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
6. се отнасят до основните права на човека: живот, свобода и път към щастие; 7. се отнасят до действие на закон или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение; 8. изрично предвиждат ратификация. 9. Законът за ратифициране на международен договор се приема с мнозинство две трети от списъчния състав на Държавния съвет. (2) Ратифицираните договори могат да бъдат изменяни или денонсирани по реда, посочен в самите договори, в съответствие с общопризнатите норми на международното право при обстоятелства посочени в настоящата Конституция. (3) Не се допуска сключването на международни договори, които изискват изменения в настоящата Конституция.

Чл.63. (1) Държавния съвет приема закони, решения, декларации и обръщения. (2) Законите и решенията са задължителни за всички държавни служби, местно самоуправление, организации, сдружения и гражданите.

Чл.64. (1) Право на законодателна инициатива има всеки български гражданин в рамките на общината в която реално живее. Общинският съвет ги систематизира по съдържание и ги внася в Зоналната администрация, а всеки Зонален съвет ги внася за обсъждане в Гражданската воля. (2) Право на законодателна инициатива имат и Държавния секретар, Президента, Върховния съдия и Главния прокурор.

Чл.65. (1) Всички законопроекти се обсъждат и приемат с две гласувания, в отделни заседания. Първо гласуване в Гражданската воля и второ в Държавния съвет. (2) По изключение Държавния съвет може да вземе решение двете гласувания да се извършат в едно заседание. (3) Актове на Държавната воля се приемат с едно гласуване. (4) Приетите Закони и актове, изменения, допълнения и прочее се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им.

Чл.66. (1) По предложение на 2/3 от списъчния си състав, Държавния съвет може да гласува недоверие на Президента. (2) Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината членове на Гражданската воля и една трета от списъчния състав на Държавната воля. (3) Когато Държавния съвет гласува недоверие на Президента, последния подава оставката си и предава длъжността на Председателя на Министерския съвет. (4) Когато Държавния съвет отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Президента, ново предложение за недоверие на подобно основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.

Чл.67. (1) Гражданската воля има право на въпроси и питания към Президента или към отделни министри, които са длъжни да отговарят. (2) По предложение на една пета от списъчния състав на Гражданската воля по питането стават разисквания и се приемат решения.

Чл.68. (1) Всички народни служители могат да бъдат задържани и срещу тях да бъдат възбуждани наказателни преследвания за престъпления от всякакъв характер. Органите извършили задържането уведомяват Държавния секретар писмено, като посочват мотивите за задържането. (3) Народните служители носят лична наказателна отговорност за противодържавни и/или противонародни действия или бездействия по време на службата си, както и за подобна дейност извън работно време.

Чл.69. (1) Пълномощията на народния служител се прекратяват предсрочно при: 1. Подаване на оставка пред Зоналния съвет; 2. Влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено; 3. Установяване на неизбираемост или несъвместимост; 4. Смърт. (2) Този ред се отнася и за народните служители от постоянната камара на Великото народно събрание. (3) В случаите на алинея 1, т. 1, решението се приема от Зоналния съвет, като се известява Държавния съвет, а в случаите на т. 2 и 3 - от Конституционния съд.

Чл.70. (1) Сметната палата и Национален статистически институт са спомагателни служби на Държавния съвет, а към Държавната воля се формира и Национален институт за анализи и синтез. (2) Сметната палата осъществява цялостен контрол върху правомерното разходване на държавния и местните бюджети. В контролната си дейност Сметната палата се ръководи от Конституцията и законите на държавата. За всяко конкретно нарушение, държавните служители от органа в писмен вид информират Гражданската воля, а ръководството му сезира Върховния административен съд за констатираните административни нарушения по ЗАНН, а за престъпления - Главна прокуратура. Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон. (3) Националният статистически институт събира, обработва, анализира и обобщава всички данни свързани с демографските особености, стопанския и социален живот в държавата. Организацията, правомощията и редът за дейност на Националния статистически институт се уреждат със закон.
(4) Национален институт за анализи и синтез /НИАС/ е специализирана национална структура към Държавната воля на Държавния съвет за анализ и синтез на събраната информация от дипломатическите, разузнавателните и контра-разузнавателни органи, органите за местно самоуправление и останалите държавни, общински, граждански и частни организации и граждани на територията на държавата и извън нея. Организацията, правомощията и редът за дейност на Националния институт за анализи и синтез се уреждат със закон.

Чл.71. Държавния съвет има ползва определен процент от държавния бюджет. Този бюджет е в оперативна съвместимост с жизнения стандарт на обществото.
                                                     Глава шеста ИЗПЪЛНИТЕЛНА СЛУЖБА: ПРЕЗИДЕНТ, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КОРПУС

Чл.72. (1) Президентът е държавен глава. За удовлетворяване на националните интереси, той управлява институциите гарантиращи националната сигурност на стопанския и социален живот в държавата и представлява Конституционна България в международните отношения. (2) В своята дейност Президентът се подпомага: - законодателно от Държавния съвет; - стопанско-икономически от Министерски съвет; - и външно политически от Дипломатически корпус. (3) Председател на Министерския съвет по право е Министърът на общественото здраве


Тагове:   нова,   закони,   конституция,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2896316
Постинги: 531
Коментари: 287
Гласове: 1232
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031