След Освобождението се създават значително по-благоприятни условия. Селското стопанство се развива по екстензивен път чрез оземляването на населението за сметка на турското население и разораването на ливади, пасища и изкоренени горски масиви. Руско-турската освободителна война нанася удар върху занаятите и търговията, които губят обширните си пазари и са принудени да се конкурират с европейските фабрични стоки. В тази връзка още през първите години след Освобождението българските правителства са принудени да приемат протекционистични мерки, осигуряващи развитието на стопанството при по-силна конкуренция отвън. Към тези мерки се отнасят повишаване на вносните мита; задължително снабдяване на полицията, армията и държавната администрация със стоки, произведени в България и др.

До Балканската война стопанството на България има земеделски облик, защото единствено този отрасъл има вътрешни и външни пазари /развиваща се местна индустрия, нарастване на населението, запазване на традиционните пазари в Европа и др./. В тази връзка хората се стремят към увеличаване на продукцията за сметка на разширяваните обработваеми площи и увеличените стада с животни. Водещ отрасъл на селското стопанство е растениевъдството, специализирано в отглеждането на зърнени култури, овощарство и зеленчукопроизводство. Развити са говедовъдството и коневъдството, поради необходимостта от работен добитък и теглителна сила.

След Освобождението започва да се развива бързо фабричната индустрия. В края на XIXв. в България има 340 предприятия с 19500д. заети в тях. Развиват се главно добивни промишлени дейности с участието на чужди капитали /немски, белгийски, френски/. Част от тези капитали постепенно се насочват към индустриални отрасли /хранителната, текстилната, кожаро-кожухарската/, разполагащи с местна суровинна база. Над 90% от ОПП през периода се произвежда в леката промишленост.

Основни индустриални центрове стават София, Русе, Пловдив, Габрово и др. През този период са построени 1964км нови ж.п. линии, а дължината на пътищата достига 8945км. От 1901г. в София е развит трамвайният транспорт.

През периода се поставят основите на банковата система в България. Развива се и туризмът след създаването през 1895г. на БТС.

Обемът на външната търговия се увеличава 3 пъти, страната е с активно търговско салдо. Вътрешната търговия обаче е слабо развита. Запазва се натуралната размяна на стоки и услуги.

По времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война стопанството на страната е почти изцяло разрушено. По-голямата част от мъжете в активна трудова възраст са мобилизирани, а хиляди загиват по фронтовете, с което се нарушават както работната сила, така и пазарът. По политически причини е нарушена и външната търговия, а инфлацията и гладът достигат огромни размери. Същевременно войните повишават потребителското търсене на храни, дрехи и други продукти, което е стимул за нов стопански подем. Само за 4 години след края на Първата световна война /до 1922г./ промишленото производство възстановява довоенното си равнище от 1912г. Стопанският подем се отразява и върху инфлацията, чиито стойности са нулеви още през 1923г.

През разглеждания период водещ отрасъл е селското стопанство, което се развива по екстензивен път /чрез нарастване броя на заетите в него, обработваемите площи и стадата/. Развитието му се дължи на вътрешното търсене и на запазените външни пазари. През периода започва отглеждането и на високодоходни технически култури като слънчоглед, тютюн и др., а търсенето на суровини от индустрията нараства. Това също допринася за развитието на отрасъла.

От средата на 20-те години се засилва процесът на раздробяване на земеделските земи, което е пречка за широко навлизане на агротехника .

През периода бързо се развиват рудодобива и въгледобива, а в индустрията нараства делът на кооперативните и държавни предприятия. До края на 20-те години в страната са построени пет ТЕЦ и един ВЕЦ. През същия период е построена и корабостроителницата във Варна. Само за 6 години /1923-1929г/ промишленото производство в България нараства с 88% .

От 1926г. в България започва развитието на международния туризъм, а след края на Първата световна война външната търговия бързо нараства. Основен търговски партньор на страната е Германия. През посочения период продължава да властва натуралната размяна във вътрешната търговия.

По време на Световната стопанска криза /1929-1934г/ българското стопанство е силно засегнато. Стопанската депресия в България се проявява по специфичен начин /спад на цените и производството, бързо нарастване на инфлацията и др./. През този период се прекратява протекционистичната стопанска политика спрямо местната индустрия. Въпреки външната конкуренция текстилната промишленост се развива бързо, разчитайки на местни суровини и осигурените си пазари.

През периода продължава процесът на раздробяване на земеделските земи. Държавата освобождава от поземлен данък стопанствата до 100дка. Обработването на земята е примитивно /с рало и работен добитък/, а навлизането на агротехника е незабележимо. Спадът в продукцията по време на кризата довежда до спад в повечето индустриални отрасли, с изключение на текстилното производство. Икономическата криза се отразява негативно и върху развитието на обслужващите отрасли и дейности, тъй като липсват средства за здравеопазване, образование и др. През същия период западат туризмът и транспортът, за които липсват капиталовложения и потребители на услугите им.

След 1934г. в страната се създават вътрешни и външни предпоставки за бързо стопанско развитие. В земеделието започва процес на уедряване за сметка на дребните стопани. Това довежда до бързо нарастване на скритата безработица. От друга страна в отрасъла се отбелязва известна специализация в лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството и отглеждането на тютюн. През 1939г. този отрасъл произвежда 59% от обществения продукт в страната, а почти 60% от произвежданата продукция се използва за задоволяване потребностите на производителите.

Причина за стопанския подем през втората половина на 30-те години е разширяването на търговските връзки с Германия. Общият обем на външната търговия на България през 1939г. е 2,5 пъти по-голям от този през 1919г.

През 1939г. в България има 3433 индустриални предприятия. Над 75% от ОПП идват от ХВП и леката промишленост. Над 50% от тяхната продукция се произвежда в София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас.

По икономически и стратегически причини през втората половина на 30-те години бързо се развива и транпортът, изгражда се основата на транспортната мрежа. Дължината на ж.п. линиите достига 4426км /3477км - нормални линейни пътища и 215км - теснолинейни/. Подвижният състав обаче е остарял и силно амортизиран, което ограничава скоростта на превозите. През този период продължава развитието и на автомобилният ни транспорт. През 1939г. в България има 2503 леки автомобила, 2415 товарни и 780 автобуса.

С развитието на транспорта се създават предпоставки за развитието и на туризма. Като курортни селища се оформят Пампорово, Юндола, Карандила, Чамкория. Като балнеоложки центрове изпъкват Банкя, Вършец, Кюстендил, Костенец, Момин проход, Хисаря, Велинград. Развитие получават и морските курорти Варна, “Св.Константин” и др., където в края на 30-те години летуват около 15000 чужденци годишно.

Стопанският подем през този период се отразява благоприятно и върху финансовата сфера. Българският лев става конвертируем, а инфлацията е сведена до нула.