Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.

Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.

В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения, е успокоителна за нашите стратегически интереси.

Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.

Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.

Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото. За да спечелят, те трябва само да поискат народа да притежава властта, а не тя да бъде в ръцете на олигарсите и партийните им слуги.

И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на позорни партийци, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.