Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2013 15:20 - ЗА САМУИЛ
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 8418 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 01.03.2013 15:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Tabella per I"iscrizione nei libro d"oro della nolilla Italiana

Фамилия Фризинга в Италия има документи, че е наследник на цар Самуил.
http://www.naribi.com/viewtopic.php?f=16&t=1848&start=50
Италианско проучване за цар Самуил и "Империята на българите".

Георги ТАХОВ - 27 октомври 1993 година (със съкращения)

В Италия, в града - крепост Фризинга, живеят потомци на Самуил. През 1956 г. двама римски адвокати и представител на фамилията Фризинга пристигат в София. Сезирано е нашето Външно министерство. Целта е била – търсене на допълнителни данни за потомствената линия на тази фамилия, която започва от Самуиловия двор. В проучването са отразени стотици документи и е направено в чужди архиви благодарение икономическите възможности на фамилията. Въпреки че носи печатите на италианските институции, за да има силата на документа, цялостното изписване е на ръка. В други листове обаче е използван и машинопис. Особено ценни са документите, които са подпечатани и заверени от Министерство на външните работи на следвоенна Италия. image Нашето министерство на външните работи гледа да "премълчи и потули" въпроса. Пакетът с документи е изпратен в тогавашната Камара на културата, лично на председателя й Константин Петканов, а лицата напускат страната. Правителството дори не взима пакета от документи. Пред опасността да бъде унищожен, Константин Петканов го прибира в един скрин в дома си.

Фактът е сензационен. Документите на фамилията Миструци ди Фризинга съществуват и днес - на разположение на историческата ни наука.

Генеалогичното дърво на фамилията Ди Фризинга започва от Самуил и е от два клона: единият - преминаващ през династиите на Византия, и вторият - съединяващ се с италианската фамилия. Всички родови разклонения са проследени най-подробно чак до 1953 г. С особено значение е оригиналният документ - извадка от стр. 103, том ХХVII под № 7046. Родословното дърво започва изрично с надписа: "Империя на българите" (на италиански). Под Империя на българите, четем:

SAMUEL + 1014 986 ZAR DES BULGARES.

Едно налагащо се пояснение. В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Книгата се нарича Tabella per I"iscrizione nei libro d"oro della nolilla Italiana. За да извоюва правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства. И едно съществено обстоятелство - в libro d"oro имат право на вписване и италиански родове, чието потекло е от чужда династическа кръв. Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия. Четвъртият документ е издаден в Рим на 20 юли 1953 г. и е заверен с печата на библиотеката на Министерство на вътрешните работи на Италия.

Научните работници, работили по извлеченията необходими за документалния материал, достигат до следните заключения: Фамилията поставя като начало на генеалогическото си дърво Империята на българите и царя на българите Самуил - фиксирана е годината 1014. Самуил умира на 6.09.1014 г. Преди титлата цар на българите е изписана годината 986-та. Както се вижда, използван е терминът "Империя на българите", а не Царство България.

Изобилни данни за Самуил оставя Йоан Скилица, цитирайки комитопулите, братята "Давид, Мойсей, Арон и Самуил", синове на могъщ български комес. Това сведение допълва известният Кодекс, в който се споменават имената на бащата Никола и майката Рипсимия. По наследство властта поемат синовете. Цитираните Давид, Мойсей, Арон и Самуил застава начело на българските земи, особено след пленяването в Цариград на законните престолонаследници, цар Борис II и Роман. Борис II успял да избяга от Цариград, за да помогне на отечеството, но на границата някакъв полуглух български граничар не го познал, по дрехите го помислил за византиец и го убил.

Мойсей умира при обсадата на Сяр. Поради съглашателството на Арон с Византия Самуил го убива заедно с цялото му семейство. Оцелява само синът на Арон - Иван Владислав, по молба на Самуиловия син - Гаврил Радомир. Третият брат - Давид загива до Кале Дрис от пазителите на прохода между Костур и Преспа. Победителят от войната със Самуил Василий II Македонец (понеже е роден в Одрин, тогавашна провинция Македония) се самонарича Българоубиец, на гръцки - Василиос Булгарооктон. Така е зафиксирано и до днес името му на светец в гръцката иконография.

След завръщането си в Преспа (997 г.) Самуил омъжва дъщеря си Мирослава за Ашот, син на Григорий Таронит, византийски пленник в Преспа. Самуил скроява бягство на Ашот при своите, за да може да се включи в борбата за византийския престол и Мирослава става придворна дама.

В генеалогичното дърво на фамилията, точно под името на цар Самуил е неговият син Гаврил Радомир, Габриел по италиански. Зад името е годината 1015. Внучката на Самуил - Мария, дъщеря на Гаврил Радомир, се омъжва за Андроник Дукас. Той се свързва с внучката на българския владетел, за да си осигури знатна царска линия. Между другото, остатъците от болярството на Самуил е използвано широко в династическите борби на Византия. По това време император Йоан IV Диогенес е жестоко разбит от турците при Зикерт и е в тежко положение. За погрома спомага и самиятАндроник Дукас, съпругът на Мария. Императорът е пленен, по-късно - освободен, но междувревременно друг се е настанил на трона му - лукавият Михаил VII. Още преди императорът да се прибере в Цариград, Михаил VII е заловен и пленен. Андроник е награден, въпреки, че също има стремеж да вземе престола.

Ослепяването, кастрирането - за да няма наследници, и убийствата между претендентите на византийския престол са били нещо естествено. От 107 византийски императора само 34 завършват живота си от естествена смърт. От тези, които са се спасили, 18 са били скопени, ослепени или обезобразени, 12 завършили живота си в манастир или в затвора, а 11 загинали при "неизяснени обстоятелства".

В лето 1123-то на семейство Андроник Дукас и Мария се ражда дъщеря. На дъщерята било дадено името Ирина, така се казвала майката на Мария, българката Ирина, съпруга на Гаврил Радомир, снаха на Самуил. За нея синът на Самуил се оженва в 996 г. Това е втори брак на Гаврил Радомир. Първата му жена - дъщеря на унгарския крал, от която добива син Петър Делян, била "отпратена" в манастир.

Съгласно по-нататъшните проучвания на Ди Фризинга, Ирина Андроник Дукас, "от коляното на Самуил", по-късно се омъжва за Алекси I Комнин. Под неговото име в документа е отбелязано: 1081-1118 Император на Византия. Женитбата му също не е случйна - Ирина Дукас носела българска царска кръв на Самуил. Съпругът й изземва властта от Никифор III, като успява да разбунтува армията и да завладее Константинопол с помощта на наемници, между които - несъмнено и българи. image От брака на Алекси I Комнин и Ирина се ражда Теодора. За нея се оженва Константин Ангел, който възползвайки се от брака, също се възкачва на престола. Както е уточнено в генеалогическата схема, от този брак се раждат трима сина: севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II. Последният от синовете -Михаил II, деспот на Епир и Солун, има дъщеря Елена, която в 1259 г. се омъжва за италианския граф Манфред IV Маркиз де Салус /1266-1340 г./. Те имат дъщеря, която кръщават Виола. Тя на своя страна се омъжва за владетеля на Милано - Лукио Висконти. Двамата стабилизират Милано като град-държава и благодарение произхода си, поставят началото на нова династия. Ражда им се момиче - Катерина, което в 1342 г., се задомява с Франческо II Д"Есте, маркиз на гр. Ферара.

По това време България е пред своята агония. В 1393 г. пада Търново, а през 1396 г. загива и Видинското царство. Оттук нататък е обяснимо, защо Италия приема толкова много бежанци от нашите земи. Синът на Катерина е Ацо Д"Есте (сравни с българското Ачо, умалително от Ангел), починал през 1415 г. Дъщеря му Орсина (сравни с българското име Орсо) се омъжва в 1422 г. за Фредерик, граф на Порча. Няма да проследяваме останалите фамилни връзки. Същественото е, че Клара (Бистра) Дел Латоре в 1695 г. се омъжва за Себастиян II, Миструци Ди Фризинга. Последният, който се е считал за наследник на Самуиловата фамилия, до събирането на документите е Андре III (Андрей).

Твърде много имена са споменати в настоящата публикация, но всички техни носители са се считали за наследници на Самуил, изрично отбелязан като Цар на българите. Потресаващ факт, който няма аналог в българската история. В град Фризинга и днес живеят лица, които се считат потомци на тази българска владетелска фамилия. Към пакета документи е и споменатата Таблица за вписване в Златната книга, като Делото е заведено с документ 7046 и носи държавния печат от 8 юли 1955 г. на Република Италия.
Вместо епилог
Преди няколко години в църквата на остров Ахил гръцкият проф. Н. Муцопулос откри гроба на Самуил. Според него църквата е построена от българския цар Борис I. Направена е реставрация на главата на Самуил по неговия череп и реставрация на къс от златотканата му дреха. Мотивът е запазен благодарение на благородния метал. Това е гербът на Самуил - два папагала, царствени птици, съединени помежду си и гледащи една към друга. Това е символът на неделимите Източна и Западна България! Цяло престъпление е, че през 1956 г. правителството ни не отдаде значение на пакета от документи. Още повече че към него насочва вниманието си външното министерство на една чужда държава, чието име не се признава от наследничката на Византия.

Този текст е на покойния поет и публицист Георги Иванов Тахов. Публикуван е на 27 октомври 1993 година в един от многобройните вестници на демокрацията, вече забравен. Фактологията, която ни предоставя Георги Тахов, грижливо потулена от режима през 1956 година, би трябвало да заинтересува днешните български учени, политици и общественици, защото явно тогавашните българските управници са нямали сетива за нейната национална значимост. Ценната документация в този текст е достатъчно силен аргумент срещу фалшификациите на българската история от страна на новата държава Македония, стига да се намерят подходящите личности, които да я използват като градиво за истинския образ на хилядолетната българска държава.

Георги Иванов Тахов – български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1952 г.). Работи като редактор в Радио София през1960г., през 1967 г. издателство “Народна младеж”, в периода 1972 – 1984 г. в-к “Пулс” , през 1985 г. сп. “Факел”. През 1985 г. е арестуван е във връзка с акростиха “Долу Тодор Живков” във в-к “Пулс”. Лишен е от правото си на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к “Литературен фронт” (по-късно “Литературен форум”). Автор е на “Разчупване на хляба” (1965 г., стихове), “Ще ви намеря” (1967 г., стихове), “Живите знаци на България” (1968 г., есета), “Лица от вестник” (1979 г., стихове), “Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България” (1980 г.), “Литературна София. Страници из романтиката на младата столица” (1983 г.), “София между две столетия” (1987 г.), “От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали” (1987 г.), “Машината на страха” (1991 г.). Депутат в Третото Велико народно събрание от "Федерация Царство България" (1994).



Тагове:   България,   Самуил,   история,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. minavamottuk - Толкова много
01.03.2013 19:24
разпиляни късчета българска история
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 3247317
Постинги: 531
Коментари: 287
Гласове: 1242
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031