ХРИСТО ВЪЛКОВ ПУЛЕКОВ. (Роден в 1817 г. в Копривщица; починал в 1889 г. в Копривщица.) Учител. Просветен и обществен деец от епохата на Възраждането: автор на първото описание на Копривщица; преводач; писар в общината; касиер в църквата и др.

Публ. по: Пулеков, Хр. В. XIV. Из дневника («Хронологията») на... — В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Събрал и наредил архим. Евтимий. T. 1. (20 април 1876 г. — 20 април 1926 г.). С.. Държ. печ., 1926, с. 667—719 (с. 680—706). Друг вариант на спомените му се съхранява в: НБИВ — Пловдив — анот. в: AB. T. 2, с. 152.

ДНЕВНИК

1876, февр. 12. Християните по околните села и в Копривщица почнаха много да [се] страхуват от турците и различни беди и случки да прокобяват. На това беше причината двойна и тройна: 1) че вземанията и даванията по търговиите станаха много оскудни и человеците, турци и християни, осиромашаха. Турците много почнаха да грабят и обират християните. Враждата наголемя помежду им и почнаха да мислят за отмъщение.*  2) На правителството се показа слабостта във финанцията и големий дълг в Европа. Консулидетата паднаха от 50 на 16. Длъжниците всякъде мъмреха, а особно в Англия. Готвеше се някое преобразование на турската държава от Европа. 3) Български комитети по Влашко и другаде, одързостени от лошото положение на Турция и мислещи, че сега е сгодно време да повдигнат отечеството си за свобода, изпроводили агенти да ходят по цяла България и тайно да възбуждат простите българи за размирица.

1876. Април 10. Както се изпосле научаваме, някой си от присъствующите в заседанието при Петрич отишъл и казал работата на правителството. Последното изпроводило къраасъ Неджиб аа и Копривщица да излови виновниците (1876, април 20). Той пристигна с 14 души заптиета в Копривщица на април 19-ий и сутринта почна да лови началниците на бунта; улови троица и прати да ловят и другите. Това много възрадува мирните копривщени, че щат се избавят от опасността. Но горко!!... Съзаклятниците, като гледаха веке бедата си пред очите, одързостени от малкото число на заптиетата, въоружиха се, удариха клепалата и на двете църкви... пушкаха по цялото село и спустиха се мнозина въз заабитския конак да убият Неджиб аа и да избавят съдружниците си. Така им било съгласието, ако се появи беда, да се съберат и бранят. Първий сигнал на въстанието се подаде от Каблешковата къща и първата чета на бунтовниците оттамо излезе, удари клепалото и спусти се въз конака, та го обсади. Почнаха да пушкат въз конака... Турците се затвориха внътре. Едно заптие, останало вън, уби се от бунтовниците...

Числото на бунтовниците порасте...

Бунтовниците решиха да вземат правителствений конак с пристъп. Повече от сто души бяха заградили конака. Пращаха на турците известие да си предадат оръжието, но тия не послушаха и приготвиха се да се бранят. Бунтовниците решиха да запалят конака и да избият турците. Газя се приготви и брадви за събаряние. Около пладне се появи българский пряпорец откъм битпазар, придружен от доволно число млади, които го носеха към конака с бунтовни песни, предводими от даскал Найдена п. Стоянов. Пряпорецът беше червен и на него шит лев, изправен. Много беше смешно да гледа човек даскал Найдена, облечен с ония калпави и измайсторени дрехи, с които преди една година представляваше той в театра Графа за приказката на Геновева. От рядко платно дрехи, подбръснати, хартиена шапка на главата му и рог окачен...

Това тържествено събрание достигна до конака и почна се пристъпът. Пушки гърмяха от скрити места и куршуми се лепяха по конашкия дувар. Брадви блъскаха стените отдире, отгдето нямаше страх да се залепи някому куршум на гърдите. Нищо не излезе от всичко това. Даде се повеление да се запали конакът, но и то не можеше да стане без повреда на околните къщи. Неджиб аа, като видя, че всяко маяне ще бъде за него опасно, обружи се с дружината си и, едни на коне, други пешаци, всичките до 14 души, отвориха пътните врати и проминаха посред бунтовниците без никаква повреда, макар и да се хвърляха въз тях куршуми като град. Ето изкуството във война на нашите нови юнаци. Подир Неджиб аа излезе мюдюринът да бяга пеш... Един го ударил с куршум, а друг го пробол с нож...

...Това всичкото така решително работеха, като че турското царство ще падне от петима убити турци. Не мислеха, че тая решителност полага българите в крайно отмъщение на турците отстрана. Умните наши съотечественици горко оплакуваха домочадията и имота си, като видяха, че при тия лудости няма веке друго спасение за нас освен падание от нож и къщите ни на огън и разграбление...

Подир пладне нашите юнаци, като бяха повдигнали на нозе мало и голямо и бяха изпратили Неджиб аа здрав и читав с дружината му, дойде им наум, че Неджиб аа може да повдигне турските села въз Копривщица и да я довърши. По тая причина изкараха навън, по края, множеството с мотики и лопати да копаят логори и с оръжие да вардят главните пътища от нападение. Но отворените поляни и пътеки по местата Св. Петка, Поп и проч. задоволиха се да ги вардят с по десетина души момчетии с пряпорец в ръка, за да го видят турците и да бягат надире... Това биле за нас спасение, че и турците диви, та се излъгаха, че било имало в Копривщица и московски аскер, който изникнал из земята. На тая измама помогнаха новите дрехи на сексен докус моди, с които бяха се облекли юнаците. Само шапки тюрлю бе тюрлю нашарени и лев, излян, залепен отгоре. Турците не смееха да налетят изведнъж, като се уплашиха и от други въстания.

1876. Април 20. В тоя същий ден нашите юнаци разпратиха човеци в Панагюрище, Клисура, Стрелча и проч. да им кажат станалото в Копривщица, за да се вдигат според условието им.

1876. Април 21. На утрешний ден пристигна известие от Панагюрище, Стрелча, Клисура и проч., че се повдигнали и тамо жителите в бунта. Наший комитет имаше свои агенти, които дене и ноще преносяха известия от една страна на друга... В Стрелча погнали турците да ги убиват и тия се скрили в джамията, та им нищо не сторили, но само запалили турските къщи и бегали в Копривщица кой с щото могъл. В Ново село избили няколко турци от ахриените и постъпили като стрелчаните. В Клисура спогонили забитина да го убият и друго нищо не свършили, но приготвили се за отбрана. Другите села, Крастово, Герен, Айваджик, Синджирли, Саръгьол, Царацово, половината Паничери, Елешница, Ерелии и Киселери, жителите, като видели, че щат бъдат изтребени от турците, бегаха с добичетата и имота си в Копривщица, всякой с колкото могъл да натовари на колата си. Копривщица се напълни със странници, от които повечето нямаха оружие, а някои си от тях имаха по една пушка или пищов и овчарски нож. Наший комитет ги положи в работа всичките и прати ги да вардят караул, повечето въоружени със сопи, коси и други такива.

1876. Април 23, 24 и 25. Турците, като се окопитили от страха и видели селата, оставени от жителите, спустили се в тях за плячка. Кого где намерили стар или болен, остал в селото, погубили го с най-страшно мъчение: секли на късове, очи вадили, живи горили и проч. И най-после, като обрали до косъм къщята, запалили ги до една. Нашите караули дохождаха от върховете Вълк и Джафарица и казуваха ни, че всичкото поле нощя се гледа светнало от огън; не само полето, но и полите на Доспат, догдето видят очи. Ние познахме що значи това и чакахме подобно участие и за селото ни. Но при всичко това комитетът даваше кураж на човеците... че щат ни дойдат на помощ руси и из Влашко българи, въоружени. Само ние трябува да се държим юнашки.