СЪВЕТИ КЪМ СИНА

Фердинанд, цар на българите

       Публикуваните разсъждения на цар Фердинанд Сакс-Кобург-Готски са част от съветите му към неговия син и приемник цар Борис III в навечерието на Втората световна война (около 1938 г.). Мислите са преписани от царския архив в гр. Кобург от българския дипломат и историк Димитър Йоцов, лично приближен на цар Фердинанд, който често посещавал в Кобург абдикиралия Фердинанд. Преписът на Д. Йоцов се съхранява в Централния държавен исторически архив. Изданието включва и кратък спомен на Д. Йоцов за срещите си с Фердинанд и неговото най-близко обкръжение. Книгата може да си купите от Хеликон за 6 лв. и 50 ст.

 

 http://protobulgarians.com

 

I. В европейския печат се появяват съобщения, че скоро “цар Фердинанд” щял да изаде меомарите си. Какъв парадокс!

Аз мразя тоя занаят на хора, които пишат. Писателите са опасни хора, за които при случай ще кажа мнението си. Един цар не трябва да пише, освен да слага подписите си върху държавни бумаги и да надписва отстрани на докладите на своите министри и други органи своите заключения, царската ръка не бива да се цапа с мастило.

Любителите на автографи не ще са много доволни от мен, друг е случаят с моя син, който има търпението да мирише потта на мръсните българи и да се подписва за спомен на техни тефтерчета и илюстровани картички, които му поднасят, като например случая с него в Берлин в 1936 година по времето на Олимпийските игри. В хотел “Еспаланд” моите бивши поданици, миризливите българи, му направили през август нея година и се натрупали около него да им слага подписа си на картички за спомен. И той, подобно на киноартистите и пехливаните, като Шмелинг¹ и Дан Колов² подписва ли, подписва.

Ще сърба и той по-късно попарата на българановците, ако не тръгне навреме по пътя, който аз следвах и който се стараех да очистя от балканджийски потурановци.

Зная, че много владетели не са на моето мнение, освен че трябва да се вземе от народа колкото се може повече пари (а когато един владетел има много пари, той има много лакеи). Обаче аз мисля, че грешат.

Моят възлюблен приятел Вилхелм³ пише понякога стихотворения, които не чете, но писмата, които той често е писал на султана⁴ и на Николай ІІ⁵ оголиха неговите политически планове и му докараха заслуженото. Той ме наричаше някога в тия писма “балкански архиинтригантин”, ама и аз му турих една любеничена кора под краката, без да подозира от кого му иде. Той излезе на всеки случай по-хитър от мен като одра Абдул Хамид и .... касата в двореца преди да офейка в Дорн.

Аз трябва да дам на моя син съвет да не пише никому писма, особено на българите. Като ученик той едва бе достигнал да пише без грешки, но не и с логическа връзка в изразите си заради това е опасно за него да пише, защото не изразява вярно мислите си, та ако рече да съчинява програми за управлението, те ще бъдат много лекомислени. Неговата естествена наклонност ще го доведе до това убеждение, до което ма е довела моята опитност.

Оставените писмени следи от една царска ръка трябва да съставляват величайша тайна и да служат като практически индекс на приемниците. Бог да опази тия царски излияния и принципи от профаното око на простолюдието, особено на онова на българските писатели и журналисти. Ако е опасно да пишеш, за да кажеш каквото и да е, дваж по-опасно е да пишеш, за да не кажеш нищо. Българските писатели и вестникари, като Михайловнски⁶, Велчо Велчев⁷ и Димитър Христов⁸ биха пожертвали и техния Драган Цанков⁹, ако биха се добрали до мое писъмце с подозрително за тях съдържание и биха предизвикали на времето страшни урагани против правителството ми, ако тям не е то угодно.

Особено младите принцове трябва да се пазят от жените. Тези жени имат тънката хитрост да пазят писъмцата и такива ми навлякоха хиляди неприятности; оня хаерсъзин Кирил¹⁰, когато е пиян, пише писма на любовниците си с такова гротескно съдържание и пълни с такива глупости, че не дай боже те да попаднат в ръцете на такива вестникари в България като горните, или като, о боже, почившия Шангов¹¹; Кирил не ще помирише вече България. Паднал се е на чича си¹², този блудник; и аз трябваше да заплащам скъпо и прескъпо неговите лудории и да откупувам писмата му за огромни сълзи. Колко паднали момичета в Кобург и Берлин си набавиха по тоя начин хубави зестрички и заживяха “почтен семеен живот”, след като са се лигавили с моя син.

За да напиша тия бележки, след като съм твърдо решен на книга мисълта си да не излагам, все трябва да има причини: те трябва да служат като пътеводител на моя син, нине царствующия в България, Борис ІІІ.

Като прелиствах, аз често си казвах, не е ли по-добре да ги изгоря. Но понеже рядко се срещам с него, а и когато се срещам най-напред разговорим за семейни работи, а за политическите не остава време, защото го виждам моя син, че е много упорит, твърдоглав и иска да ме надмине в хитрината и мъдростта. Последната той няма, но той се е чудесно приспособил с хитрината си, която би му донесла повече облаги и спокойствие, ако не беше повлияна от лукавството.

В света всичко е относително; моят син няма да стане вестникар, следователно няма опасност други да чете тия редове, освен ако той държи в свитата си някого, който да не е като всичките царедворци. Царедворците не са били никога интересни; те са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци и пари, толкова по-лигави и глупави стават. В моя дворец, едно време в София, само жените и слугите проявяваха малко слободия, но и едните и другите са лишени от разум. Дано моят син с подобен антураж се заобиколи, защото това ще представи пред народа му още по-величествено неговата сила.

Праздни разговори с глупците е оттегчително, заради това аз обичам уединението, особено нощно време, когато аз живея истински духовен живот. Денем мен трябва да ме заобикалят глупци, защото това ми прави неизмеримо удоволствие. С тях мога да правя каквото искам, те не са способни да коментират делата ми, нито да правят капитал от думите ми. В тях виждам моите истински поданици, а в тяхната сервилност нищо друго освен тая на министрите.

 

ІІ. Най-опасните граждани на едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност. Един цар трябва от такива хора да се пази като от дявола. Преди 20-30 години в България имаше малко такива хора. Неколцина от тях бяха много опасни, защото не знаеха мярката на своята жестокост в критиката си. Докато Стамболов¹³ беше добре с мен, той не се церемонеше с тях и аз бивах спокоен, защото и съдиите не ги съдеха по закон моите клеветници, а по заповед. Най-много ме ядяха през втория режим на Стамболовите приемници¹⁴ до Независимостта¹⁵. Рачо¹⁶ и Петков¹⁷ не се съгласиха тогава да наложат цензура на печата и какво стана? Философиите за свободния печат в страната, поддържани от Шишманова¹⁸, докараха моето освирване на 1 януарий 1907 в театъра. Quelle Ronte!¹⁹. Трябваше да настъпя като Хенри VІІ²⁰ и с нагайка да нашарам сухите задници на тия политически джуджета, които се назоваваха мои съветници.

Думата ми бе за писателите. Синко мой, пази се от тях, защото ако ги оставиш да се приближават много до теб, те могат да те продадат като юда, без да се усетиш. Те са в състояние да те подиграят, да ти се надсмеят, те наблюдават недостатъците, от които за съжаление ти не си се отървал напълно, те ще отбелязват смешните ти привички, мазните ти разговори, както и оскъдните ти познания. Въобще те ще забележат у теб всичко онова, което глупците не виждат, защото са сервилни, а умните писатели са като крокодили. Тези писатели ще те направят смешен в техния кръг и когато видят, че разстоянието между теб и тях по каквито и да е причини се уголемява и че те няма вече какво да очакват от тебе, тогава те не ще се поколебаят да дават гласност на своите впечатления и ще те омаскарят.

Аз имах между моите министри един, който беше много наивен, но пък единственият с здрав природен разум. Той се казваше Франгя²¹, малко оригинален, дебелошкембест, своеобразен, но добряк. Той казваше веднъж в прословутия парламент на Народняшко-цанковистката партия²²: “Народът не се храни с приказки, а с хубава чорба.” Камарата тогава одобри неговото мнение и народът остана възхитен, че се намери поне един министър да мисли за неговия стомах.

Това трябва да ти служи за пример и урок. През моето царуване аз допустнах три изключения, като дадох достъп до мен на писатели. Първият беше Димитър Попов²³, който забрави стихотворенията си и кървавите писма, които ми пишеше нвякога, когато бе емигрантин в Русия. Щом помириса дворцовата атмосфера, щом му окачих няколко ордена и го понагощавах с черен хайвер и фазани, той почна да се огъва като тънък трион и с него можех в последствие да режа каквото исках. Той ми стана предан, но сервилен и с него не беше трудно да се разправя по-късно. Не беше лесно с Вазов²⁴, Величков²⁵ и Михалаки Георгиев²⁶. Първият, стар чорбаджийски син, беше по душа горд, а хора, които са горди, те са непреклонни и опасни, защото са характерни хора. Един цар няма нужда от характерни хора. Вторият, Величков, беше тоже горд човек, но и славолюбив, а един цар няма нужда да го заобикалят славолюбиви хора. Третият, Михалаки Георгиев, Можеше да ми бъде полезен, защото неговото славолюбие не произтичаше от гордостта му, но той ме плашеше с неговия саркастичен маниер да пише и с подигравателния му хумор, а такива хора трябва да са далеч от Палата. Пази се от хора като Тодоров-Балан²⁷, професор-литератор; той е масон и действа  по околни пътища, когато има да атакува някого.

Той ме обвини, когато се празнуваше стогодишнината на българската книга, че “не съм засичал българската книга”. От професорите да се пазиш, ако те са силни и положителни в науката, особено ако проявяват една гордост съвместима с техните познания. Такива бяха Шишманов, Милетич²⁸, Райков²⁹; такива са Арнаудов³⁰, Цанков³¹, Мишайков³², Петков³³, Генов³⁴, Стоянов³⁵, Стайнов³⁶ и тем подобни. Има между професорите блюдолизци и способни да се огъват за почести и пари, като Методий Попов³⁷, но и от тях се пази, защото от тях няма гордост, а горделивост и тия хора са непостоянни в чувствата си.

Вторият случай гдето ме е доближавал писател, това е Стоян Заимов³⁸. Но тоя човек отдавна закачил на гвоздей литературата, защото аз го направих мое шило да пробива дебелата кожа на русите и по тоя начин да ги разположи към мен с паметниците в Плевен, София и Шипка по Освободителната война³⁹.

Третият случай допуснах до мен Димитър Йоцов, човек много интелигентен, но страшно горд и много жесток в своите критики. Аз съжелявам, че тъй често го виждах, защото се убедих, че той играеше ролята на лекар, който наблюдава своя пациент и следи процеса на болестта му. той е опасен психолог и убеден съм, че неговата двойствена роля и привидното му приятелско разположение са имали за цел да узнае колкото се може повече слабите страни на династията. Няма да ме учуди един ден да науча, че той е в първите редове на революцията и на републиканците. Пази се от него.

Такива хора са най-опасни за установените наредби в страната и за престола. Мислителите, историците и философите в България може би не правят открито политика, но те са по-опасни от политиканите, защото ги снабдяват с аргументи и оръжие, което по-майсторски се употреблява в парламента и пресата.

Политиканите нямат време да се задълбочават в познания; те живеят от трохите на мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се затворят, нито да се избесят. Това е едно голямо нещастие за царете особено когато са скудоумни.

Ония хора, които са затворени в кабинетите си и се занимават с отвлечени теории или с експерименти в лабораториите си, са хора неустрашими и тях е мъчно да обуздаеш. Единственото оръжие спрямо тях е мълчанието.

На публично място ти трябва да се преструваш, че ги незабелязваш, че не подозираш даже съществуването им, защото ако обърнеш на тях внимание, то значи да ги посочиш на народа или на водачите му и тогава последните ще се всмукват повече в техните говори и писания.

Догдето учените хора в България не са в контакт с простолюдието, опасността е още малка. Но щом като тяхното учение премине у масата, дори огризки от идеите им, даже обезобразени, представени под каквато и да е форма от ораторите на тълпите, които са като палефрениета на учените – тогава троновете се разклащат.

Ти не можеш нищо да направиш срещу тия хора, ако не искаш историята да те нарече убиец: инквизиторските времена минаха; най-отвратителното средство против такива опасни хора си остава пак отровата, не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават.

Ти трябва мълчеливо и упорито да присъстваш на тяхната работа, да търпиш тяхната опасна работа, когато те градят нови митове и сочат пътя към тях. Когато не можеш да парализираш дейността им, преструвай се, че вървиш редом с тях, от време на време приближи ги към себе си, за да ги смачкаш и компрометираш.

Дай им възможност да работят, но като затворници в кабинетите си; с цензурата и платената от теб преса – това не забравяй, че чрез цензурата ти трябва да завладееш пресата – ти ще направиш щото техните книги да бъдат приети в обществото посредством убийствено мълчание.

Някои от тия хора добре би било, ако не можеш да унищожиш, да им дадеш тлъсти служби; поне някои от тях ще си нахлуят сами юздата.

Узнах, че си почетен председател на Българската академия на науките и че от няколко време насам си почнал често да посещаваш събранията им. Когато тия събрания се правят за някакви тържества от външен характер, като онова за 300-годишнината на Френската академия или по смъртта на Масарик⁴⁰, там ти по-малко рискуваш, защото си принуден да говориш с чужденци, които гледат на царското достойнство с европейски очи и с изискано възпитание. Но ти не забравяй, че българинът, от най-простия до най-учения, са до един бунтовници и нямат никакъв респект към короната. Те се подиграват на царете, но търпят, като сервилна рая царската тирания. Избягвай научни и литературни събрания на българите, ако искаш да имаш по-малко безсънни нощи и прави като мен; когато имаш нужда да бъдеш осветлен върху някой въпрос от научен, стопански или държавен въпрос, повикай компетентни лица от Германия, които в десетина лекции ще ти открият всичките подробности на пожеланата материя. Аз прибавям накрая списъка на ония лица от Германия, на които може напълно да разчиташ.*

Българите все ще ти признаят извънредни разходи за тази цел.

Безкористието не е народна добродетел в България. Няма в тая страна истински приятели на чистата наука, които да не работят за парични облаги. Българските учени са методици и те знаят цената на своята наука. Да не ти се вижда чудно, че професори са почнали да пишат читанки за отделенията и учебници за прогимназията; това те правят от “научен интерес”, за да не попадне сюжетът им в некомпетентни ръце.

Имаш щастие да царуваш над един народ, който не познава силата и значението на науката, на идеите и техническото им приложение. Тоя български народ още вярва, че мисълта не е стока, а той иска стока да произвежда; меркантилния му дух, в първобитно състояние наистина, е още доминирующ в живота му и това не изпущай от предвид.

 

ІV. Малко разсъждения

 

Ти трябва да упражняваш над простолюдието твоето царско влияние; простолюдието е наивно и се води лесно; но може да те обикне поради добродетели и пороците, които то мисли, че са му общи с теб.

Твоята власт над народа ще зависи от впечатленията и представата, които той има за  твоята личност. Ако се държиш далеч от народа, той ще почне да мисли, че ти притежаваш такива качества, които ще му внушат убеждението, че ти си мъдър, просветен и в всичко обаятелен.

Не забраявй обаче, че ти трябва да държиш нишките на цензурата и колоните на вестниците, които да изтъкват ежедневно твоето превъзходство и да подбират фотографически снимки и епизоди, кои да те представят в внушителна външност и царско достойноство.

Народът ще се очарова от теб, от твоите думи, които рядко трябва да се чуват, от твоята походка, която трябва да бъде отмерена, от облеклото ти, което трябва да бъде изискано. Твоите дела нямат нищо общо с народа; той не се занимава с тях; интересуват най-много политиканите, към които трябва да си много внимателен, когато са в опозиция и заприличат на гладни псета.

Много пъти съм ти говорил как трябва да проявиш царската си милост, как трябва да я изразиш външно. Сега ще ти кажа какви различия трябва да правиш между народното болшенство, масата, тълпата и какво трябва да показваш пред хората от различните условия и съсловия.

Ти трябва да разделиш народа на България на две категории, неравни по численост, но еднакви по важност. Първата категория е съставена от хора, които са подчинени на същата фикция като теб, че работят уж да осигурят щастието за всички.

Тая категория хора е най-приближената до престола. Това е бюрокрацията. некадърна иначе да изкарва прехраната си, тя е навикнала да взима голям пай от хляба, спечелен от втората категория, която е почти целия народ.

Народът не знае неща или се прави, че ги незнае, обаче политиканите, особено когато са в опозиция, и вестникарите, когато нямат юзда, па и учените, когато се чувстват горди, се мъчат често да бунтуват народа, да му доказват абсурдната теория на многолюдната бюрокрация, да докажат на народа, че е експлоатиран и че той, народът, полага черни мъки и труд, за да храни тия, които го презират толкоз повече, колкото той се отнася по-глупаво и по-търпеливо към тях.

Гламавщината на хората от втората категория е безкрайна. Тая категория се състои от всички ония, които с ръцете си или с умът си се мъчат да си изкарат препитанието, но същевременно те създават богатството; разкоша и състоянието на другите, а за себе си запазват само ония трохи, които първата категория благоволява да им остави.

Втората категория от своите възлюбени поданици е тоже полезна, защото е торът на държавната нива; за да е охолно на по-малкото, трябва да страдат по-многото.

Трябва да се стараеш да си в добри отношения с хората от първата категория, защото се кълнат в твое име и имат нужда от твоето покровителство. Ти си техният върховен началник и живееш като тях от една фикция. Ти си олицетворение на тази фикция, защото въплъщаваш до висша степен божественото на тяхната житейска религия, която те наричат службица.

С една реч първата категория трябва да подчини втората, защото първата иска от народа той да вярва, че тя се грижи за неговото щастие, че тя е единствената, която знае какво трябва на народа, за неговото благо, защото народът е вечно малолетен и неспособен да различи кое за него е добро и кое съсипателно.

Приспиван от векове с тая басня, да не ти се вижда странно, че ти ще намериш по периферията на тоя народ такива подлеци, които ще ти предадат твоите най-върли неприятели, щом ги усетиш, че почват да разколебават неговата вяра в привилегированата класа на чиновниците и в теб. Разбира се, трябва винаги с внимание и мъдрост да приемаш услугите на рефрактери⁴¹ от втората категория; предателите не избират жертвите си; днес са между техните съмишленици, утре с тия, на които се услужва.

Бюрокрацията има за силна подкрепа армията.

Войската съставлява третата категория; тя е между двете първите. Макар войската да се комплектова от втората категория, т.е. в болшинството на народа, нейната задача е – стегната в една желязна дисциплина – да пази короната, да поддържа древната фикция против гнева на народа.

Твойта главна задача е да имаш дръжката на това силно оръжие в ръцете си, да бъдеш ти вождът на тая армия, ако и да не притежаваш като мене нужната подготовка. Ще държиш войската здрава и ще я насочиш против тогова, който почне да осветлява народа против фикциите като нещо отживяло и неполезно. Засега твоите врагове в България са земеделците и комунистите, което ще каже 4/5 от българския народ. Благодари се, че тоя народ няма вече сериозни водачи като Стамболийски⁴² и Благоев⁴³. Пази се само да не се роди някой втори Стамболийски и да не осъмне някоя сутрин в София Георги Димитров⁴⁴.

Младите офицери са амбициозни и суетни; те знаят, че за дълго време България нвяма да има случай да воюва, заради това са най-войнствени. Поощрявай тия им слабости и подбирай средно способните, за да ги издигнеш на командующи постове; те ще ти бъдат привързани – докато ги протежираш, разбира се – но все  пак са една гаранция за теб. Подбирай за полкови, бригадни и дивизионни командири хора с пороци, за да можеш да ги държиш под страха на наказанието. Добре правиш гдето военоначалниците си поставил да контролират гражданското управление и да показваш камшика на “свободомислещите” българи. Ти трябва винаги да настойваш българите един против друг, да ти разиденяваш и да взимаш мълчаливо страната на властта. За тая цел около теб трябва да има най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят по-добра лична полиция от Хамидовата, и тогава ти ще знаеш какво се крои в Ючбунар, Куру-Баглар или в Кушу-кавак или Лопошна⁴⁵. Избирай, впрочем, за твои тайни агенти не чистокръвни българи. Гледай да са чужденци или цинцари, или гагаузи, или немци, или евреи, а на последните можеш повече да разчиташ, защото са по-еластични, по се увират навсякъде и имат достъп до тайните на обществото.

Твоят авторитет ще бъде толкоз по-силен, колкото по-безспорен ще се яви авторитетът на твоята бюрокрация и на военните ти привърженици.

За да намалиш недоволството на народа, който понякога има основание да е недоволен от царете и от властта ти, трябва да създаваш условия, щото младежи из народа, не с големи качества, но поотракани и доста мързеливи, за да работят в селото, за ги вземеш в администрацията, да ги настанява на държавна трапеза; те все ще упражнят по-късно известно влияние в селото си и успеят да разкриват по-лесно крайно буйните и да взимаш мерки против тях.

Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак.

Ето защо ти трябва да създадеш особена категория войска, нещо като военна полиция, жандармерия, подбрана от селата, измежду по-заможните селянчета, за да създадеш връзка между тая жандармерия и народа, а техните бащи и родинин облагодетелствани чрез произволите на администрацията ще образуват здрав щит против крайните елементи в селото.

Значи ти трябва да образуваш един вътрешен шпионаж, който да плащат тия, срещу които е насочен.

Тъпоумието на тълпата е най-голяма гаранция за престола и за трайността на монархическото управление.

Просвещението на народа е вървало досега без система, заради това няма обществено мнение и обществена мисъл правилно поставена за държавните работи и политиката. Това аз знаех и заради това, като виждах какви грешки правеха министрите на народното просвещение, смятах ги за врагове, котио вършат глупости и заради това не ги безпокоех. Оставих ги да влеят помия в главите на младите поколения, безпътието на които отваря пътя на царете. От тестото на интелигенцията в настояще време ти можеш да измесиш такива симити, че да изтровиш всяка здрава политическа акция на противниците ти.

Презирай тълпата, но не пропускай да я насърчаваш в друга посока; чрез твоята администрация ти трябва да представиш тая тълпа, че ония, които проповядват освобождението й от “монархическата тирания”, са луди хора и тълпата трябва да ги отбегва; тогава ще бъдат оправдани крутите мерки срещу враговете на престола. Бъди истински водач на първата, привилигерована категория на българския народ, умей да се отнасяш прилично към всяка от нейните подразделения и групи, бъди посредник на споровете им по държавната и стопанската политика, примирявай враждебните им интереси. Онова съсловие, което държи властта в ръцете си, трябва да бъде винаги съединено под скиптъра ти, окръжава твоя символичен престол, готово да насочи безмилостните си оръжия против нападателите или бунтовниците ти отдолу, та ако ще между тия бунтовници да се намират собствените им бащи и братя.

Узнавам, че е разпоредено дсори до най-затънтените паланки да се величае твоята Особа и да ти се приписват божествени качества. Внимавай да не го прекалиш, защото може всичко да избие на смешно, ако някой хитрец-мислител разкрие твоите слабости и те представи пред народа в всичката голота на твоята душа и ум – от които уви, всички царстващи са молепсани.

 

V. Мерзостта на народа прави всяка добродетел безполезна и опасна. Такъв, какъвто те познавам от пеленаче и зная недостатъците ти, аз съм приятно учуден да констатирам, че ти прилагаш доста умело правилото на царете да бъдат ипокрити⁴⁶ на народа. За българския народ какво ли не се писа; то бил прусакът на Балканския полуостров; японецът на Европа, трудолюбив, пестелив и т.н. Смея се през галва на всичките тия глупости, които навремето фабрикувах в Софийския ми дворец, когато ме посещаваше някой западен кореспондент или някой аферист, който дебнеше наивните ми министри, за да сключи някоя сделка за сметка на България. Такива, за да оправдаят ордените, които им раздавах, пишеха венцехваления за моята особа и величаеха българския народ.

Морално българския народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване. Това обстоятелство, взето в общия размер, ще улесни и твоята задача. Няма нужда да притежаваш добродетел или да се преструваш, че ги притежаваш. Царете и да искат не могат да притежават добродетели, защото те се възпитават от малки в една съблазнителна среда, където отсъства всяка добродетел. А тия качества се възприемат по примера, който взимаме; те не са нито наследствени, нито вродени. Народът въобще не разбира от добродетели; той величае винаги долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите и на такива той поверява своята съдба. Такива избира той за Народно събрание, а на умните, почтените народът се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче: колкото повече го удряж, толкоз по-бърже върви към целта, която ти си определил. Народът е като истеричните жени; за да се усмирят, там трябва бой.

Така щото ти не трябва да се преструваш за добър, какъвто всъщност не си, за добродетелен и честен, каквито качества ти липсват от детинство. Ако изпаднеш в тая слабост, народът ще почне да те разбира, че играеш комедия, а ти трябва да знаеш, че народът счита комедиантите по-долни от лудите.

Аз не съм никога скривал презрението, което ми вдъхва народът и известни личности, та ако ще да са равни на мен, другите царе например. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. За обич и дума не може да става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.

С една реч ще ти подчертая дебело това да го съблюдаваш и ти, че аз никога не се улових на въдицата, която се казва “чувствата на народа към монарха си” Stupiolite sans borne?⁴⁷

Обаче и аз се забавлявах понякога да подстрекавам щуротиите на българите, особено на моите възлюбени съветници, министрите. Един мой министър-президент Александър Павлович Малинов⁴⁸ не заяви ли в една своя лигава реч, че е “за мен, пред мен, под мен”, и нам какви още сгареловски глупости**, а сега се опитва да забавлява тонковците с мемоарите си и да ме псува. Като беше на власт остана само задника ми да лиже, толкоз сервилен беше!

Излезло ми е име, че съм отбирал много освен от ентомологията, която е моя слава, но и от търговия, че съм се грижил за търговията и индустрията в България. В това няма престъпление, защото като помогнах на народа, т.е. на известна привилегирована класа да се обогати, успях по-добре да уредя моите частни работи. Моето царуване до войната беше един период на материално процъфтяване, защото аз позволих на много гешефтари и вагабонти да бъркат дълбоко в държавната хазна и чрез спекулации на гърба на народа да се обогатят. Ти няма, освен да се поразходиш някога из София и в околностите, където ще видиш истински дворци, вили, самостоятелни къщи с разкошни градини; всичко това е строено за сметка на стомаха на народа, от спекуланти, на които аз помогнах, от мои доверени кучета, които могат да лаят против всекиго, но не и против мен.

Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10 % от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се срепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили.

Бъди човек на времето и усвоявай неговите нрави и принципи обаче бъди благоразумен и взимай навреме мерките си. На престола си гледай като нещо временно и не го свързвай с големи надежди. Аз живях под вечния тормоз на конспираторите, които забегнаха в Русия, но сега се убедих, че народът е простак. Тогава нямаше силна власт и подла администрация като сега и опасността за престола е по-малка отдолу колкото по-висшите класи, ако не и замислена тая опасност от други хора, а не като деветоюнците и деветнадесетомайците.

Прави и ти гешефти, обогатявай се. На мое време твоя възлюбен чича княз Филип ми вършеше всички гешефти и той прибираше комисионните при сключването на българските заеми; той прахоса своя пай в Ница и Монте Карло, а моя пай се стопи в Дисконто Гезелшафт поради инфлацията, заради това бях принуден да се моля на германците да ми дадат пенсия 5 000 000 000 лева годишно и един отделен апанаж⁴⁹ от 5 000 000 000.

Аз ти пратих в София Кирила, за да върши при теб това, което моят брат вършеше през моето царуване. Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване.

Най-добрият извор да се обогатиш са военните доставки и заемите. Върши ги чрез германците, защото те са по-дискретни и няма един ден да те омаскарят, както се опитаха французите с мен и русите, когато императорът Николай ми даде три милиона франка, уж личен заем, който впрочем аз не върнах.

Аз мога да ти гарантирам, че каквото и да става в Европа на Балканите скоро война няма да има. Ще се мине половин столетие и пак няма да има война на Балканите. Ти разбираш защо стана така и виждаш, че новата геополитическа структура на Балканите не може да се измени с нищо, даже с война, следователно от тъй наречените врагове на България няма интерес да развали мира.

За война се говори, саблите дрънкат, но това е всичко, за да се плашат баламите и да се оправдаят военните кредити.

Значи ти може и да форсираш военните доставки, и то в Германия и там ще имаш 100 – 200 милиона комисионна, която ще е едно страшно оръжие против твоите неприятели в България. От въоръжение българският народ няма нужда. Това зная положително. Но ти и твоят антураж от видими и невидими гешефтари имате нужда от пари, много пари, а главното имате нужда народът да е в по-голямо и по-голямо бедствие, за да не може да си вдигне главата никога.

Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение от колкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.

 

VІ . Измамата

 

Ти трябва да се въоръжиш с недоверие. Още повече не бива да се свързваш с дадена дума. За теб е опасно да бъдеш верен на думата си. Тая слабост ще накара поданиците ти да те презират. Обещавай всичко, кълни се в всичко, но прави каквото ти скимне. Глупавите мислят, че тия пороци са полезни за най-долните ти поданици; царете обаче извличат най-голяма полза от тия пороци. Аз бях голям лъжец, по-фалшив и по-лукав от всички, заради това можах да надиграя най-рафинираните гешефтари и най-хитрите мои братя, короновани глави.

 

VІІ . Честността

 

Между добродетелите, които не са царски и които народът обича да приписва на себе си, е още и обикновената честност.

Честността се състои в това да не присвояваш чуждото.

Българите, твоите сега възлюбени поданици, не познават що е добродетел. Те крадат от памтивека и го смятат дори за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши на открито. Главното правило е, че не може да се краде освен много. Между твоите поданици се съдят всяка година (а това беше и в мое време) с хиляди кокошкари и лежат в затвора за кражби на дребно от държавната хазна.

Законите не улавят големите кражби. Вземи пример от Радославов⁵⁰ и Тончев⁵¹, от Ляпчев⁵², Буров⁵³ и Моллова⁵⁴, които се обзаведоха добре с бежанския и стабилизационния заем и тебе не дадоха нищо. Излезъл си голям будала, заради това добре правиш сега, че премахваш конститтуцията и парламента, та да има възможност да стават големи гешефти. Ти знаеш, че в твоите жили тече известен процент еврейска кръв; Моллов е полуевреин и заради това той се облажи най-много като министър на финансите. Ами Рачо, ами Паяков⁵⁵, ами Апостолов⁵⁶, ами Тодор Иванчов⁵⁷, ами Панайотов⁵⁸, ами Петров⁵⁹, ами почти всички твои министри крадат и съдиите си затварят очите.

Такива хора ше умрат прославени приживе; те ще завещаят по някоя трохичка за бъдните или за някои сиропиталища и току-видиш паметник им издигнали.

Тъй щото не трябва да се спираш нито на минута и да разсъждаваш върху тая вулгарна дума, добродетел и честност. Честността няма нищо царско. Тя не се ползва с достъп в нашата династия, а аз личво прекарах 32-годишно царуване без нея.

С големите крадци, политикани и банкери, бъди винаги в съюз; те са доволни, когато им падне случай да делят плячката с царете.

 

VІІІ. Защо трябва да си лицемер

 

Лицемерието е основна добродетел на царете. То е много тачено в нашия, Кобургския род, така също и в българския народ. Ти трябва да го притежаваш в висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си.

Прието въобще царете да имат любовници. По тоя въпрос има различни мнения, но аз мисля, ча това е по-скоро лична, субективна работа. Владиците в България като духовни началници дават за това пример и ти, ако си добре с тях, те знаят каква тарифа да вземат за опрощение грехов.

Зная, че ти не си религиозен като мен, но за тълпата ние сме най-фанатици християни.

Нима царското достойнство е съвместимо с религията?

Това, което религията иска от простия човек ние не можем да го дадем и религията ни прощава всички прегрешения, които ние не й казваме, защото тя гледа на нас като миропомазани и предварително ни е простила.

Софийският Стефан⁶⁰ е един великолепен екземпляр, който би ти послужил много; той е развратник и сребролюбец, амбициозен и лицемер, у него въобще се съчетават всички и чества на едни цар и от него може да се опасяваш, ако успее той да ти грабне половината от привилегированата класа, т.е. бюрокрацията.

Ти трябва да сключиш съюз с духовенството. И то почва днес една фикция, и то е потънало в пороци и лъжа; у него няма нищо духовно, само народът е глупав та ги зачита като такива.

Преструвай се, че благовееш пред семейството, семейната чест и дойстойнството. Затваряй си очите за всичко, което се изпречва по тоя въпрос. Мъжете в България са груби, дори жестоки към жените си. Жените се преструват, че се подчиняват, но скришом правят каквото си искат.

Нравите на твоите поданици не те интересуват. Колкото и по-ниско да пада в нравствено отношение един народ, толкоз по-сигурен е монархът.

 

ІХ. Лицемерието е потребно за гешефтите и в политиката. Бъди лицемерен по царски, иначе си погубен.Твоите министри и политиканите в България говорят и се бият в гърдите, че притежават качества, добродетели и че са необходимите за короната и народа. Даже социалистите в България заявяват, че са готови да умрат за народа все пак те се боят от народа. Кооперация “Напред”⁶¹, която е креация⁶² на социалистите, е едно гнездо на лентяи, които смучат своите съмишленици и народа, според както им е угодно.

Бъди лицемерен и умей да лъжеш, но да лъжеш искрено.

Повтаряй пороците си и разврата си, но показвай се пред народа скромен и безкористен.

Ти не си напълно посветен в хитростите, които употребих, за да се докопам до българския престол. Твоята баба, принцеса Клементина⁶³, бе неизчерпаем извор на достойното лицемерие и на царската хитрост. Вярно е, че ние много пари похарчихме, за да подкупим част от министрите и влиятелните депутати; цяло състояние от няколко милиона похарчихме за българската корона, както сега епископите харчат грамадни суми да подкупват избирателите в дадена епархия, когато митрополитския трон остане вакантен.

Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена.

И веднъж, като се настаних на българския престол, в началото нямаше по-добър от мен. Мен почнаха да ме търсят другите монарси, мен, когото по-рано наричаха авантюрист, мен приписваха най-нисшите добродетели и блестящи качества, а по-рано ме клеймиха като развратник в “Ронахера” и пр. Мен приписваха, че съм убил една кротка жена и обществото мълчеливо и без укор прие тая легенда, защото обществото не можеше – понеже то самото е порочно – да види нещо лошо в това, че моята августейша съпруга играе ръченица в Рилския манастир с пияни калугери.

Една истина ще ти призная, че нашият Кобургски род е род на развратници и заради това европейските престоли се падат повече на нас, гладни и ловки авантюристи.

Историята може да каже един ден за мен, че аз съм най-великият монарх в зората на 20 столетие, че макар и най-големият развратник, аз ще умра праведен и богувъзнасян от цялото католическо духовенство.

Зная, че в България има още хора, които плачат искрено, че аз съм абдикирал; за мен това са кучетата, на които давах кокали да гризат.

Когато станах владетел на един народ от бакали и безиргяни⁶⁴ и когато разбрах силата на парата, аз почнах да действам като другите: с бакалите станах бакалин, с безиргяните – станах евреин. Търгувах с търпението и с икономията на народа.

При държавните доставки аз си пълнех джобовете, но бях достатъчно хитър да оставя пая на другите. Това е елементарна мъдрост. Тъй щото и ти сега, респективно твоя брат, когото туряш да урежда сделките от военните доставки, които възлизат на десетина милиона, не се стреми да заграбиш всичко, ами остави и за генералите П. И. С. О. Н. Р.*** и пр., па и за министрите си.

Аз вярвам, че твоят министър-президент Кьосеиванов⁶⁵, за когото впрочем по-късно ще ти пиша, ще е доволен, че узакони кражбата, която баща му направи на 20 000 декара гори в Родопите. Така беше лесно с наредба – закон да се ограби една цяла община и да облагодетелства твоя министър.

Никой мене не ме обвини, че съм крал и че съм бъркал безразборно в българското злато. Заблуждението е толкова голямо у тоя прост народ, че то е жигосало дори и рафинираните дипломати като Неклюдов⁶⁶, който макар да ме критикува, все пак ми приписва етикета на “безкористието”, тъй любими на Гешовци⁶⁷ и Тодоровци⁶⁸, които мечтаеха да го имат. Уви! Напразно. Те ми приличаха.

Ако народът изпита бедствия, той не викаше против мен – министрите бяха виновните. Прави и ти така, подготви марионетки, чийто глави народът може да чупи.

 

Х. Политика и политикани

 

Политиканите додяват често на царете. По-добре е да ги оставиш да се ядат помежду си. Ако ти ги дразниш, ти ще увеличиш яростта им; тя утихва щом им даваш знак да се приближат към теб и към властта. Най-хитрите от тях достигат всякога това, което желаят. Те стават тогава по-ревностни подпори на твоята система. Слабите изчезват между тълпата и от техния вик и критика остават глас вопиющи в пустиня. Не забравяй, че тълпата по инстинкт презира слабите или пренебрегнатите. Искаш ли някого да съсипеш, направи така, че тълпата да го презира. Обаче пази се да се опитваш против хора, на които тълпата веднъж е повярвала.

В политиката има стремеж все към реформи. Политическите мъже, като приемат властта пристъпят най-напред към реформа на техните идеи, разположения към теб и поведение към твоя антураж. Властта е мощен идол; той прави хората с два образа: ти придобивай твоя образ, а изгубваш своя.

Заради това да не се тревожиш от случайността. Опасността иде само от това да не държиш дълго време в опозиция младите партии.

Младите хора са обикновено жадни за власт, жадни да угнетяват, да се покажат високомерни и деспоти. Гледай да ги укротиш с тлъсти кокали, за да им отнемеш апетита за насилие.

В такива случаи именно един крал трябва да се покаже прозорлив. Опасно е за него да изпусне фрази за симпатия към тия, които управляват, и антипатия към тия, които чакат реда си да управляват. Германският император направи голяма грешка, като обяви война на социалдемократите на времето и взе явно страната на своите министри-реакционери.

Следвай съвета ми да туриш юзди на социалистите и комунистите в България, като изкъртиш зъбите на най-буйните с даването им да гризат най-големите кокали. Славолюбивите между комунистите са и най-безхарактерните. Впрочем демократите са най-малко опасните хора. Те са гладни за власт повече от всички и трябва да имаш предвид техните апетити.

Когато си привършил да подписваш укази или да слушаш докладите на твоите министри, не се отдавай много на спорт, гуляй или пиянство, защото чувам, че не знаеш мярката на пиенето – чети по-скоро Библията или Плутарх⁶⁹.

Българският народ има инстинктивна омраза против всичко, което изпъква начело. Той е готов да смаже всекиго, който се издига по-високо, та ако ще дори и в безмислието.

Това е едно нещастие, но ти трябва да се радваш, защото ниските чела са болшинството в тая страна. А ниските чела не са в състояние да направят бунт против короната. Другояче вървят работите, когато изпъкнат високите чела. Има нещо силно в тях и то дори да е вятър, пак е опасно.

Научавам се, че имаш в двореца си при теб едно лице, което някога беше като капитан в войската за връзка между теб и Стамболийски.

Зная, че този господин, Генчев⁷⁰ именуем, тогава те спаси, като ти издаде плана на дружбашкия водач да измени конституцията в смисъл царят винаги да бъде избираем и да няма династия. Този дебелоглав политиканин, по примера на Ивайло Бърдоквата⁷¹, да се прогласи за водач, може би за цар на българите. Допущам, че обществото не подозира защо и как стана убийството на Стамболийски.

За твоя съветник Генчев слушам да се говори, че той играе в твоя дворец ролята на Распутин72. Пази се, защото ти знаеш каква е участта на Распутин и на Николай ІІ, твоя кръстник. Твоите слабости те правят пленник на антуража ти. Един от твоите приближени е разказвал наляво и надясно как си се сърдил, че не ти долагат какво става в града, какво се говори против теб и пр. и си ги заставил всяка вечер да ги разказват les potins de Sofia⁷³. Вечер преди да идват при теб на доклад те са се съвещали кой какво да те лъже. Тежко ти, ако такива са и твоите пипала.

Понеже за Генчев много се говорило в града, известни столични дами са запитали даже княгиня Евдокия⁷⁴, която в една българска къща била казала: “Той е слуга!” А на другия ден в същата къща на княгинята казали, че трябва да е от особена категория слуги този “слуга” защото, като го следили, видяли го с автомобил дворцов да слиза при министър-председателя Кьосеиванов и да има с него повече от половин час разговор.

Не бива сестра ти да се улавя в очевидни лъжи пред хората, защото неумело казаната лъжа прави хората да те презират.

Не са му били чисти ръцете на този Генчев; той бил изкусен крадец. Между офицерите се говорило, че неговата задача била да ти доставя средства, вън от апанажа ти, за теб и Кирила. Внимавай много да не му отпущиш юздите и взимай пример от поведението на Фуше⁷⁵.

 

ХІ. Царската стойка

 

Въпросът за държането на един крал спрямо своите поданици и съветници е много важен и от значение.

В миналите времена, когато на царете народът гледаше като на полубогове, стойката на един цар беше всичко. Вследствие на продължителни упражнения пред огледалото ти можеш да достигнеш до съвършенство едно величаво държание, което ще замести всичките ти недостатъци. Уви! В сегашния демократичен хаос няма вече място за царските пози.

Ти трябва да си голям комедиант да измисляш за всеки момент и за всеки случай различно държание, различни пози.

Ти трябва да ги изучаваш добре, т.е. добре да си знаеш ролята, да знаеш да ги изменяш с пълна ловкост според времето и мястото, както и според качествата и духът на цялата тая разнообразна каналия, с която си принуден ежедневно да се сношаваш.

Пази се да подражаваш на отживелите епохи и на старите царски пози. Ти би станал смешен пред твоите поданици. Зная, че си хитър и лукав като лисица с отрязана опашка.

Преструвай се на смирен и не проявявай никаква гордост и подходяща стойка.

Едно време величественото царско държание беше всичко. То заместваше всичките науки, всичките дисциплини, даже знания по граматика. Но тия времена ги няма вече. Няма вече царска осанка и стойка. Царят трябва да търпи тиранията на неволите на демократическия занаят. Той трябва да измисля постоянно нови стойки и да ги избира според нуждата. Той трябва безконечно да ги изучава и да знае да ги менява с пълна ловкост според времето и мястото, както и според качеството и духът на цялата тази разнообразна каналия, с която сме принудени всеки ден да се сношаваме.

Най-лошата стойка, която царят би взел у нас, е оная да подражава на царете от миналите времена. Ти би изложил на присмех конституционната роля на владетеля.

Смиреността на царя е основата на конституцията. Нам не е позволено да се гордеем дори колкото един кандидат съдия или нашите пайтонджии, облечени в дрехи с жълти галони.

Трябва да лицемериш, да се показваш навсякъде снизходителен, като че ни наравно с народа – каналия.

Германският император беше разбрал това и докато царуваше, нямаше по-любезен и по-учтив човек в света от него. Но той беше голям любител на салтаната, като сегашния “германски маршал Гьоринг”⁷⁶, който е заприличал на огоен куркой. Салтаната произтича от предразсъдъка за благородната царска стойка, която бе още на почит в някои малки княжески дворове вследствие тесния умствен кръгозор на германските княгини.

От това се пораждат ядове, докачения, които могат силно да костват в деня на народния гняв.

Кайзерът имаше остроумието да замести царската стойка с спартанския вид на войнствения дух, а това налага страх и почитание.

Не бъди прекалено войнствен. Ти нямаш нито войнственост, нито характера на войник или рицар. Аз те зная доколко си неположителен и слабодушен, защото ти израсна в атмосферата на лукаство и престъпленията. Ти днес си и лукав, и отмъстителен и за това си има причини. Дълбоките причини в миналото аз ги зная, а ти може и да не ги подозираш.

Твоите възлюбени поданици са и те каналии като другите, но те не са тъй хаплювци, както ти си мислиш. Те сега ти дават всички кредити, които искаш за военния бюджет, но те знаят колко това е безполезно, обаче все пак не обичат да се злоупотребява с неговото търпение.

Пази се да не възбудиш не задоволството на военните. Там малко си загазил, но гледай да попправиш положението. Не бива да се показваш мвого внимателен към гражданите, за да не възбудиш ревността на военните. За да можеш да разчиташ на войската, трябва да те смята по-скоро като първи неин член, отколкото като неин началник.

Царската длъжност е станала навсякъде военна длъжност. Войската трябва да бъде твоята главна подпора, ако умееш да притъпиш у българина тоя вековен бунтарски дух, който го прави да не се подчинява на никого, въпреки че като евреите, той вика от сутрин до вечер “да живее царя” Всъщност на това ухо да не спиш, защото ще испиташ грозни разочарования.

Ти не трябва да обиждаш нито мужика, нито интелигентния човек. Последният е много отмъстителен и той може да ти сготви такива пържени и осмърдени яйца, че през целия ти живот да те разяжда отмъстителният рак на твоите каналии.

Твоето на глед сега плебейско царуване те приближава до тълпата, и това до известна степен ще ти гарантира престола, ако главите на републиканската хидра не се увеличат.

Всъщност царската стойка се оценява само от царедворското общество. Тия хора макар и привикнали да кадят постоянно тамян имат тоя недостатък, че те струват много на короната.

Царедворците това са убийците на  народната съвест и паразити на народа.

Бъди добър кавалерист. Народът прощава на царя много грехове заради коня му.Поздравлявай пръв. Не се показвай намръщен или меланхоличен, трябва да не изглеждаш надут, но сериозен. Ти не можеш да спазиш дълго време да си сериозен, откакто си влезнал в компания с ония пияници Ал. Балабанов⁷⁷, Елин Пелин⁷⁸, Божилов⁷⁹, Багаров⁸⁰, Велизар⁸¹ и разни капитанчета и журналисти, на които особено внимание отдаваш заради хубавите им и леки жени.

Нямаш нужда от изящна стойка; българинът смесва изящното с изисканото, а той не обича изисканост нито в външността, нито в характера.

Бъди банален. Пред народа стани само първият гражданин, а пред войската – добродушен генерал, и ако би ти се пощяло да продаваш величие прави го вкъщи с жена си и с слугите си и в другите царски дворове, гдето има достатъчно тонковци да се възхищават от товите униформи и ордени отколкото от твоя ум. Но другаде спомняй си конституцията и бъди засмян, любезен и смирен пред каналията.

 

ХІІ. Как трябва да се държат речи.

 

Не е необходимо един цар да е сладкодумен, но той трябва да има дарбата да стъкми прилично някои безсъдържателни мисли, да ги свърже без много грешки. Говори малко. Мълчаливите хора изглеждат важни и мъдри.

Научи наизуст няколко изречения, които са енциклопедията на царското красноречие.

Упражнявай се особено в употреблението на съюзите, защото ако е нужно да повтаряш същите фрази, ще трябва поне да умееш да им променяш някога реда, без да си покажеш съвсем босотата.

Заключавай всекога късите речи с умерено надути фрази.

Преди всичко недей има претенцията да бъдеш красноречив и благодари на бога, че не те е направил по-литературен от колкото се изисква за твоите поданици. Банални, обикновени мисли и малко думи. Ето какво прави един цар загадъчен.

Ако някога, за твое нещастие, ти предпочетеш високопарните речи, като кайзера едно време, аз бих се много огорчил за твоето бъдеще. Пази се от всякакъв романтизъм в речите си, за да не станеш обект на критика в средата на ония хиени, които са много жлъчни с своите познания и нахалство. Пак взимай пример, че помпозните речи съсипаха кайзера.

Добре е, че ти си лишен от всякакво въображение, което погубва конституционните царе. Макиавели82 нали бе казал: един господар може да бъде велик, без да има богато въображение.

Недей поздравлява по един и същи начин един селски кмет и един кавалерийски полк.

Говори всекиму езика, който му се нрави. За това не е необходимо да си добър психолог. Има няколко категории хора и няколко категории изречения, които могат да ги трогнат, стига да умееш кое да употребиш за дадения случай.

Трябва да отвикнеш народа от царски словоизвержения.

Но ти ще бъдеш принуден често да отправяш по някоя дума на тогова или оногова. В такъв случай положението е по-деликатно. Трябва да говориш и при все това да не кажеш нищо. Без да изпаднеш в положението на глупак, трябва да не кажеш ни една оригинална и искрена мисъл.

Задавай въпроси, които да предизвикат само комплимент за теб.

Поздравлявай, честитявай и отмини. Всички ще бъдат очаровани или ще се преструват, че са станали такива ... но то е все едно ... Ето секрета на цялото изкуство на царуването.

 

ХІІІ. Аудиенциите

 

Аудиенциите са най-досадната ангария на царския занаят. Принуден си да търпиш чудни и чужди съприкосновения. Но ще можеш понякога да избегнеш да приемеш някое голямо диване или някой рафиниран политически разбойник, щом са препоръчани от големците.

Никой от тия хора нямат нищо определно да ти кажат. Съкратявай по възможност аудиенциите. Избягвай деликатните и важни въпроси да не се вплитат в разговора ти с каналиите. Ти ще задаваш банални въпроси, които предизвикват предвидени отговори. И понеже по тоя начин ще ти кажат само това, което искаш да чуеш, ще можеш да запазиш всякога тая сдържаност и удобрителна усмивка, която прави царете обични и популярни.

Понеже ти познавам табиета и подигравателната натура, пази се да споделиш с своя антураж впечатленията си, разговорите с диванетата или вагабонтите. И стените имат уши. Тъй до мен дойде, че веднъж ти си намазал с мед и масло перата на Александър Павловича при една аудиенция, а щом си излязъл този стар велзевул, ти си се изкикотил тъй високо, че лакеят помисли да не викаш нещо за помощ, се втурнал в стаята и те заварил да се превиваш корема от смях, като дочул думите “... стара бъчва, плесенясала...”

Ако въпреки правилата на етиката, попаднеш на някой дърдорко да те утрупа с въпроси, ти не трябва да се покажеш горд, ами да заобиколиш искусно тия въпроси, които те затрудняват.

Обаче първите хора в царството, водачите на партии и течения, ще има да ти говорят някога доста сериозно и надълго. Изслушай ги любезно и старай се да ги предразположиш. Политическите мъже да знаят изкуството на красноречието; те няма никога да кажат повече от това, което искат, няма даже да ти се изкажат доста откровено.

Общо правило: пази се! Говори малко и се изказвай още по-малко. Това е алфата и омегата на мъдростта на един цар.

Ще се държиш тъй щото никому да не дохожда на ума да се мисли, че свободно може да се държи с теб. Ще показваш ясно разстоянието, което те дели от другите.

Давай много аудиенции, но къси и безобидни.

Бъди достъпен.За много от българските каналии ще бъде достатъчна чест, че са били рамо до рамо с теб или да си ги питал как са с здравето си. Такива ще крепят престола ти.