След Десети ноември се откри възможност за качествена промяна на обществената система в нашата държава. В началото на промяната "демократите" наложиха в политическия живот формулата "Преход към пазарна икономика и демокрация", която беше удобна от идеологическа гледна точка, тъй като сполучливо прикриваше характера на промяната към неокапитализъм, още повече че понятието "капитализъм" беше силно компрометирано сред обществеността у нас.
"Преходът към демокрация" след 10-ти ноември беше само една декоративна фасада за превръщането на политическата власт на компартията(БКП) в икономическа. Впоследствие към старата номенклатура(и преди всичко потомците й) бяха "прикачени" най-удобните по ред показатели нови "демократи" и създадени собствени "дисиденти", и те придадоха лакирана демократична фасада на новообразувалата се политико-икономическа мафия. Единайсет години по-късно на всички е ясен капиталистическия характер на прехода, който у нас протича по възможно най-дивия, груб и варварски начин, с жестокост и грабителство, надминаващи жестокостта на османския завоевател.
Когато Горбачов изоставя България и Из. Европа на автопилот, именно Луканов поръчва програма за икономическо развитие на България в института Ран, станала известна като "Ран-Ът". Тя и досега се изпълнява, факт на малцина известен, като основната й идея е да се разруши цялата социалистическа икономическа структура. В разработката й са участвали и около 30 българи, като поне по двама от тях са били министри във всяко правителство за последните 11 г. Те провеждат т. нар. реформи в здравеопазването, образованието, селското стопанство, пенсионното дело, промишлеността и др. сфери.
В новото ръководство след 10-ти ноември на БСП(БКП) ключова роля и основен играч бе Андрей Луканов. Години преди това той заедно с бившия председател на БНБ Васил Коларов(племенник на вожда Васил Коларов) дават нареждания да се изтеглят близо 10 милиарда долара заеми от западни държавни и частни банки. През Външнотърговска банка те изтичат към отрасловите институции, за да потънат като вода в пясък. Търговския представител на България в Париж от началото на 80-те г. Емил Разлогов споделя по-късно, че западните кредитори на България в неофициални разговори му казвали "Нямайте грижа за връщането на заемите, които сега ви даваме". От 1985 г. до 1989 г. България натрупа около 10 милиарда долара външен дълг от такива заеми. Днес, " благодарение" на невърнатите дългове сме в хватката на МВФ, т. е. мозъчните щабове от РАНД, СМО и ТК. Отново тази суперелитна върхушка, която от 50 г. подрежда пъзела на НСР.
За какви цели са изразходвани сумите взети от България като външен дълг до 1990 г. ? С тези средства са създадени над 300 задгранични дружества и фирми чрез ДС и чрез подставени лица, които фирми сега са станали частни, поради липсата на информация за правата на държавата за собственост върху тях или чрез прехвърляне на дейността им на паралелни частни фирми. В края на комунистическия период износът на капитали беше държавна политика. Къде се намира информацията за този процес?
Булбанк(БВТБ) е приватизирана. Тя беше външния финансов агент на народната власт някога. Онова, което беше останало в Булбанк е съхранено, но то не е толкова много за голямо съжаление. Там има големи бели петна в историята на задлъжняването на България в тази невероятна криминална сага, липсват много масиви от документи.
Кои са основните фактори и предпоставки за допуснатото силно задлъжняване на страната в края на 80-те г. ?Естествено, разбирате, че такава изчерпателност едва ли би могла да бъде дадена, но ще се опитам да маркирам основните. Първо, цялостната икономическа политика тогава стимулираше валутния внос. Пример:Корекомите. Този валутен внос, надценения по политико-популистки съображения лев, целеше поддържането на едно измамно жизнено равнище. И днес, все още някои хора се позовават на жизнения стандарт от края на 80-те г. , без да се държи сметка, че точно в този период външният дълг нарастваше с размери от порядъка на 1, 5 - 2 милиарда долара -годишно!!! В този период страната изконсумира част от бъдещите блага, без да създава адекватен на размера на този натрупан външен дълг икономически потенциал. Тези средства не се използваха за създаването на сериозна икономическа база в страната, а основно за внос на консумативи, потребителски стоки, техника и машини(поради икономическото и технологично изоставане на страните от бившия СИВ), внос на измамен лъскав живот, поддържащ измислен стандарт, за който днес всички ние плащаме безумията на онези, които тогава създадоха огромния дълг.
Второ, БКП щедро стоково и инвестиционно кредитираше страни от Третия свят и сателити на бившия СССР с цел да се балансират отрицателните салда в търговията с развитите страни и да се поддържа илюзията, че местната индустрия е конкурентна и/или по чисто идеологически съображения. Днес все още България не е прибрала преобладаващата част от тези кредити и изгледите не са оптимистични, отчитайки финансовото състояние на повечето от нашите длъжници.
Трето, през втората половина на 80-те г. в преследване на политико-идеологически и лично-групови цели, страната бе обременена с огромно за своя потенциал дългово бреме. Мегаломанските проекти от типа на Радомирския комбинат насочени към още по-тясно обвързване със СИВ, погълнаха огромни валутни ресурси. Това са онези гигантски социалистически колоси, които създадоха огромна диспропорция в българската индустрия. Ние тогава създадохме мощности, които можеха да задоволят нуждите на целия свят!!!И когато този мехур се спука, когато вече го нямаше СИВ, нашата индустрия лъсна със своята неконкурентноспособност. Тази социалистическа гигантомания изразходва огромни финансови ресурси, които увеличиха външния дълг на страната.
Неудачната политика на правителството на старата партия БКП, а днес на СДС и БСП, недалновидно стимулираха трудоемки производства, неблагоразумно допуснаха нарастване на външния дълг, получените заеми се изразходваха за безперспективни цели, което налагаше по-късно създаването на скъпо струващи оздравителни програми за преструктуриране. Неоправдано големите заеми, щедро отпускани през периода 1985г. - 1989 г. усилваха инфлационните процеси, а взетите мерки срещу тях пораждаха рецесия в икономиката, а оттук и трудностите при връщането на тези заеми.
Луканов като министър-председател организира раздаването на капитали (основно от вноса на капитал, който международните донори са наливали в страната, впоследствие това е настоящият 11 милиарден дълг в долари) на частни лица (бивши висши номенклатурни кадри на БКП и висши офицери от ДС), за да се формират като неокапиталисти.

Таен списък за раздадени и невърнати около 1 млрд. долара в 161 отбрани фирми между 1985 и 1989 г. е изчезнал от секретните архиви на Българска външнотърговска банка. Списъкът и бил приложение №12 в ревизия на банката, извършена през 1992 и 1993г. В 7 сметки се е трупал валутния ни резерв между 1985 и 1989 г. През 1985 г. в тях е имало 2 млрд. и 461 млн. долара. През 1990 г. те се стапят до 490 млн. Между 1 декември 1989 г. и 6 април 1990 г. , валутния резерв на страната се стапя и България е принудена да обяви мораториум по външния дълг. (бел. "24 ч.", 22.02.2001г. ) Луканов наричаше твърдението, че от 1 януари до 30 март 1990 г. от страната са изтекли 2 млрд. долара от резерва "басня". Неговите думи дословно бяха: " есента на 1989 г. имахме 1 млрд. , а към март 1990 г. вече около 300 млн. . . вярно е, извършвали сме плащания, които могат да се равни на два милиарда, но те не бяха плащания, извършени от собствените средства на България. " В края на 1990 г. главният счетоводител на банката Стефан Млъзев е бил задължен от бившия й председател да отпише 2 млрд. долара от счетоводството на БНБ, като изразява становище, че не е съгласен с решението на Управителния съвет на банката за закриване на сметката на валутния фонд. Какво означава "използване на 2 милиарда долара не по предназначение"? За какво:През периода януари-март 1990 г. БВТБ изплаща на чуждестранни кредитори следните суми: инвестиционни кредити - 79, 5 млн. щ. д. , стокови кредити - 562, 2 млн. щ. д. , финансови кредити - 296, 8 млн. щ. д. , краткосрочни финансови кредити(депозити) - 386, 7 млн. щ. д. , лихви по кредитите - 205, 2 млн. щ. д. Общо само по този параграф са похарчени 1 млрд. 530, 4 млн. щ. д. На кого и с каква цел сме отпуснали инвестиционни кредити за близо 2 млрд. долара в началото на 1990 г. , когато страната е без ток, стоки и пари? Не става ясно и на кои фирми са били платени стокови кредити и за какви стоки. В каква валута, на какво основание и на кого точно сме отпуснали финансови кредити, и то краткосрочни? (бел. "Монитор", 06.01.2001г. )
Този процес на грабителство и рушене на страната се мултиплицира и взе невиждани мащаби при управлението на СДС, който е в днешния си вид. Нека да уточним : СДС се формира като алтернатива на режима на Т. Живков, с цел - установяване на демократични социални порядки. Първоначално от коалиция от 17 партийки-фантоми, СДС се превърна в единна партия с авторитарен ръководен пласт - с цел взимането и тоталното изконсумиране на властта. СДС беше създаден в началото на декември 1989 г. от Ж. Желев, Костадин Георгиев, Чавдар Кюранов, Анжел Вагенщайн, Стефан Продев, Румен Воденичаров, Петко Симеонов, Георги Спасов, Ал. Каракачанов и др. , към които се присъединиха Петър Дертлиев, Христофор Събев, Елка Константинова и др. А къде бяха тогава Филип Димитров, Стефан Савов и много други?
СДС е създаден от ДС, като добре "отгледана" опозиция, която симулативно създаде у народа илюзията за борба и противопоставяне на БСП (БКП). Така нацията се раздели на две враждуващи групи - "сини" и "червени", "демократи" и "комунисти", а от този изкуствен широкомащабен план ДС предотврати създаването на истинска и реална опозиция, неконтролирана от нея. За широката публика и за масова консумация СДС възникна на основата на общия, масов и спонтанен ентусиазъм, завладя широки слоеве от населението, което на юнашко доверие при версията, че СДС се бори с БСП.
През цялото време на съществуването си, СДС (и останалите политически партии) остана партия без ясно изградена стратегия и формулирана идеология и с дивашка тактика на лидерите си с футболна психика на насъскване на електората на "нашите" срещу "вашите"( долу "Левски", само "ЦСКА" по митинги и в напоителни и бойки интервюта по медиите. Липсата на идеологии и политически платформи е идеално идеологическо оръжие за манипулиране на народа и е сигурно средство за деградацията и лумпенизирането му.
СДС и БСП са двете страни на една и съща монета, двете партии са братя-близнаци, а за икономическата мафия е все едно коя партия ще спечели. За да бъдем откровени трябва да признаем, че най-мащабното разграбване на националното богатство се извърши именно при управлението на СДС.
СДС, от друга страна, възникна като представител на класови интереси (реформи) и идеологически позиции (антикомунизъм). От историческата дистанция на времето, можем да кажем, че след като през 1991 г. СДС "взе властта с малко, но завинаги", започна да се разграбва държавата по внушение на Запада и въздействие на западните спецслужби. През 1992 г. "първото демократично правителство" на Филип Димитров падна от власт, защото отказа да състави ново правителство с нов премиер, и най-вече защото електоратът и интересите на ДПС бяха сериозно засегнати от икономическата политика на Димитров.
През зимата на 1996-1997 г. троицата Добрев-Пирински-Първанов изолира Ж. Виденов и предаде властта. Правителството на Ж. Виденов падна от власт, защото допусна катастрофални грешки в политиката си - опита се да изолира Луканов и икономическите групировки около него, изолира собствената си партия и червената върхушка, противопостави се на интересите на Русия и най-вече, защото създаде и легитимира "приятелски кръг Орион", за да бетонира личната си власт.
Подпомогнат от специалните служби с документи и информация, доказващи сериозни разкрития за злоупотреби на властимащите и по-специално за кръга "Орион", Костов предприе кръстоносен поход и масирана атака за сваляне на правителството на БСП, с цел за ново преразпределение на икономическите ресурси. Една от нейните форми бе контролирания "социален взрив" с цел - предизвикване на невиждана досега хиперинфлация, която от една страна, обезцени дълговете на т. нар. кредитни милионери, а от друга, тя бе основната причина, народът доведен до шоково състояние, да излезе на улиците и да подкрепи Обединените Демократични Сили.
Взел си "поуки" от грешките и съдбата на кабинета "Виденов", Костов вкара цялата партия във властта. Подмени държавният апарат с партиен, като тази стъпка в кадровата политика ни върна във времето на Т. Живков и тоталитарния принцип - партия-държава. Факт е, че синята партия се срасна с властта и държавата и трансформирането на политическата власт в икономическа власт. Това, което не успя да постигне Луканов, го постигна Костов. И не само това - той успя да създаде по свой образ и подобие синята марка. Следователно компетентността на СДС, качествата и кадърността на подчинените му е функция и огледален образ на собствената му личност. СДС възстанови неототалитаризма и се превърна в партия от вождистки тип, безусловно и безпрекословно подчинение на един водач. Костов унищожи политическите партии, превърна хората в кукли и самият той е кукла. Това е най-нелепото - че е едновременно и кукла и кукловод. Него го инструктират отвън, него го съдадоха външни сили, за да мачка хората със страстта на слугата, станал господар.
Днес в масовото съзнание синята партия трайно се асоциира основно с "родата" (партийно-братовчедски кланове) на Костов и с нейните мръсни игри, пардон семейни "бизнесинтереси", а дали те са виртуални или реални няма значение. Важно е общественото мнение , а не фактите.
Да се върнем назад във времето. Първата стъпка на новия премиер бе смяната на червените "барони" със сините подставени лица в директорските бордове на държавните и общинските предприятия. Започна "разбойническо-ментарджийска приватизация"(по Лучников), за която и до днес се носят легенди. Още през 1997 г. сините управляващи ясно и точно формулираха приоритетите на страната - създаване на демократична политическа система ориентирана към ЕС и пазарното стопанство. Всичко, което се прави, трябвало да се отчита не толкова моментния си икономически и политически ефект, а доколко се вписва в рамките на цялостната социална концепция и ефективност. Предприеманите стъпки са назовавани с общото и мъгляво име "реформа", което днес вече е изтъркано и безкрайно компрометирано понятие.
СДС трудно ще избегне разпадането на вътрешните структуроопределящи връзки. Синята партия е пред разцепление и то ще стане най-вероятно след загубата на парламентарните избори. Битката не е между СДС и другите, а вътре в сините редици, икономическите интереси не са външни, а вътрешни, войната е между сините кланове и икономическите групировки, които стоят зад тях. Когато в една партия няма морал, идеи, традиции, принципи, сплотеност и компетентност, а има само стремеж към власт и трупане на богатства, когато народът мизерства, буквално няма какво да яде, когато понася цената на т. нар. "реформа", тя не може да остане единна, когато падне от власт.
СДС е убита марка, убита емблема, убит лозунг. Такъв е случаят и с БСП и по-малките формации от типа на Евролевицата, които нямат никакъв реален обществен имидж. Появяват се и светкавично се разпадат граждански обединения и алтернативни формации. Изгряха и се разцепиха "Св. Георги Софийски", "ГОДО", "Защита" и "Национално единство" на о. з. ген. Марин. "Гергьовден" и "Ново време"(Каналето) се борят за младите и отвратените от политиката. Либералите около Ж. Желев и Луджев тичат на място и имат много, много слаби шансове за влизане в парламента. Константин Тренчев и Ренета Инджова създадоха "Демократичен алианс". Светослав Лучников обяви създаването на ново гражданско движение "Път за България". Бившият вътрешен министър Бонев и журналистът Асен Сираков - "Гражданска партия за България". Няма да изброявам десетките други, меко казано, странни партии, ще спомена само Българска мобилна партия(!), Национално движение "Нова ера", Християн-социален съюз, Българска демократична партия ( на Йоло Денев).
Основна задача на икономическата мафия е създаването на множество партии, чиято задача е да запълнят цялото политическо пространство, да манипулират народа и да не допуснат възникване на неконтролирана от тях партия. Целта е народа да остане разединен на "електорати". Тези малки партийки, по-точно малки групи от хора, не влияят върху политическите събития, но със съществуването си възпрепятстват възникването на истински партии, от друга страна, те предлагат за дискусии теми, поразяващи със своята неактуалност и/или безсмислие. Съществуват и формирования на наивници, които не пречат на никого и затова и никой не им пречи. Резултатът от многото партии в една страна е социална шизофрения.
У нас има деполитизирано общество . Няма гражданско общество. То не е унищожено, защото никога не е било създавано и никога не е съществувало. А именно гражданското общество и обединения са обществен коректив на действащото управление на държавата. Истинският двуполюсен модел на управлението на едно общество не е този, които се налага в политиката: поредна смяна на политическите партии и концепции(платформи), които управляват или са в опозиция. Двата истински полюса са: държавата и свободното гражданско общество. Външно погледнато като че ли има демокрация - и това се дължи преди всичко на медиите, но сред обикновените хора се е вселил страх да говориш гласно и високо. Има широко разпространен страх, твърде уплашено общество, хората са изплашени, объркани, отчаяни, дезориентирани. Народът няма роля на публичната арена. Той си остана в предпочитаните от него апатия и невежество.
Никоя от основните сили, дори когато беше на власт, с болшинство в парламента, не се опита да вземе необходимите политически решения и да прокара нужните закони. Това показва, че по основните въпроси главните политически сили действат съвместно, импровизирайки и симулирайки борба помежду си за пред широката публика, ръководени и инструктирани от невидим център. За целите и плановете са осведомени единствено лидерите на партиите, осведомеността на различните нива е различна. Невидимият център контролира само основните параметри на политическия живот, партиите не могат да налагат промени в сценария, единствено имат възможност да импровизират в несъществените детайли и фрагменти.
Четири години не стигнаха на 38-то Народно събрание, за да приеме закона за Рилския манастир. Първото му четене мина през октомври 1997 г. Няколко десетки проекта са обречени да загинат с разпускането на парламента. Сред тях е Законът за семейните помощи и добавките за деца. Разглеждаха го през септември 1999 г. и още не са го приели. В резултат на това и занапред детските надбавки и семейните помощи ще се изплащат съгласно. . . . социалистическия Указ за насърчаване на раждаемостта. Няма време да се довършат законите за банковата несъстоятелност, нито за експортното застраховане, нито за високотехнологичните паркове и високотехнологичната дейност, нито за геодезията и картографията и нито за занаятите. За сметка на това парламентът нито веднъж през 4-годишния мандат не проконтролира как правителството изпълнява бюджета.
Никога досега нито един парламент не бе: приемал над 700 закона за четири години; гласувал по 26 закона за един ден; уличаван в грозни лъжи - практика стана кворум от 30-40 души да гласува със 150-160 карти; давал толкова брак - повече от 120 са законите, които изменят и допълват закони, приети от същото 38-мо Народно събрание; осигурявал толкова спокойно съществуване на кабинета - нито веднъж на правителството не бе зададен неудобен въпрос; по линия на Антимафията парламентът си спечели славата на защитник на подземния свят.
Целият ни политически елит е съставен от политически парвенюта. Тези, които сега са във властта се смятат, че са недосегаеми, възгордяха се, помислиха, че ще управляват 1000 г. , само че при демокрацията се управлява определен срок. Дребнави, безлични, сиви хора, непрекъснато се плюят и храчат помежду си, дават напоителни интервюта, изпъстрени с глупости. Нулеви хора. Мислят си, че нещо правят, и че някои ги слуша и взема насериозно. Чували сте странните изказвания на парламентарните недоразумения. Всеки, който е слушал парламентарни дебати, би се подписал под твърдението, че при говорилнята всеки иска да каже това, което е намислил или което трябва и нетрябва, много често и независимо от темата. Второ, темите не винаги са важни, актуални и от компетенцията на участниците в дебатите. Народните избраници или т. нар. депутати са реална част от държавната бюрокрация. Елитна група партийни чиновници, много добре нахранени, цинични до безобразие, използващи времето си в Народното събрание за срещи, задявки и бизнесдела (разбирай взимане на подкупи, уреждане на приватизационни сделки, сключване на тайни и вредни за обществото политически сделки) и всичко друго, но не и за политически дебати (такива няма, в най-добрия случай безспирни тиради на незнайни политици) и приемане на най-важните решения за съдбата на тази държава. При президента ситуациата е различна. Той има висок рейтинг, просто защото нищо не прави, говори равно, държи се равно с всички, избягва емоциите, хората го харесват. Всеки, който прави нещо в тази държава и се ангажира с определена позиция, поражда страст и поляризира чувствата на хората. Президентът чака какво ще му кажат, за да го каже и той.

http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=194&topic_id=62628

Супер е и е много точна статия. Поздравления