В съвременния взаимносвързан свят е невъзможен изолационизмът и проблемът е в това, какъв искаме ние да видим този глобален, с преплетени съдби свят: действително плуралистичен, основан на партньорството на уважаващи себе си носители на суверинитета, или подчинен на користните притежатели на безконтролната световна власт, диктуваща на народите своята воля. 

 ”Либералният глобализъм” защитава не предприемачите, а финансовите спекуланти и подкопава позициите на истинските национални производители. Въпреки либералната риторика, глобалистите създават свят на икономически и политически монополизъм, в който съревнованието и партньорството са заместени от избраната раса balkan1.blog.bg/politika/2012/10/17/za-evreite-okultniiat-cionizym-i-amerikanskoto-bogotvorene-n.1010484 и “неприкосновения, златен милиард” от една страна и безправна периферия - от друга. Подкопаването на националната държава като субект води до замяна на плуралистичната  икономическа и политическа система с глобален тоталитаризъм на единствения силов център.

Парадокси на либералната епоха:

• Либералните управници си сътрудничат с мафията;
• Либералните интелектуалци се отнасят пренебрежително към Маркс ( който принадлежи към плеядата велики мислители), а приемат вулгарните телевизионни сериали, порното и мрачните страни на живота;
• Отказват се от нормалните възгледи, морала и здравия смисъл. “Сектантите на постмодернизма” са извън културната и нравствена сфера на обичайната човешка нравственост;
• Сега нравствените и социални задължения на интелигенцията пред народа се възприемат като непоносим гнет: двувековната полемика на интелектуалците с богатите свърши, започва тяхната полемика с бедните;
• Глобализмът днес се проявява в последователно дистанциране от “местното” и в аморалност като освобождение от социалния дълг и служба.

В новите условия буржоазията може вече да не  се грижи за развитието на вътрешното масово потребителско търсене. Нейното кредо е - да се снижи вътрешната издръжка на производството за сметка на обвързване социалните задължения и снижаването на заплатите, сега собственият й народ малко я интересува и в качеството на работна сила, и в качеството на масов потребител.

Глобалният проект на Запада (чрез МВФ, Световната банка и Международната търговска палата) е насочен към последователна деиндустриализация - съкращаване на националната промишленост, науката, образованието и културното развитие. Нашата роля е  да доставяме евтино сирене и работна сила. Цената на работната сила е 70 пъти по-ниска, отколкото в страните на Седемте. 

Националният пазар е заменен от “глобален”, стоките на новия пазар са предназначени за привилегированото малцинство.

Необходим е контра-елит… 

Може да се говори за започваща световна гражданска война между глобализираните елити и “туземните” народни маси.

http://literaturensviat.com/?p=48921

Монетарните Матрици и Глобалният Монетаризъм

http://virtuals.blog.bg/drugi/2014/12/05/monetarnite-matrici-i-globalniia-monetarizym.1319985