Севтополис www.ismena.bg/blog/arheologiya/dolinata-na-trakiyskite-tsare-sevtopolis

Древните автори често споменават доспехите на тракийските войни като най-хубави и скъпоценни. Омир пише с възхищение за Резос, тракийски цар на областта по долното течение на Стримон (Струма), който се притекъл на помощ на троянците в Троянската война:
„… той дойде с оръжия златни, огромни, дивни да ги видиш; не приличат на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртните богове…”


След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр. най-могъщият тракийски владетел Севт ІІІ не желае чуждо господство над исконните одриски територии и започва военна съпротива срещу александровия управител Лизимах. Известно е, че приближените на македонския цар си разпределят всички територии, които смятат за негови владения, и с оръжие доказват правата си. Такъв е и диадохът Лизимах – телохранител на Александър и по-късно стратег. Той получава тракийските земи. По време на неговото управление държавното обединение на тракийски племена в Югоизточна Тракия – Одриското царство, основава независимата си столица Севтополис през 320 г. пр. н. е.



Севт ІІІ, чието лице познаваме от изображения по тракийски монети, е последният голям владетел на траките одриси. Историците все още не знаят нищо за родителите на владетеля, за младите му години, както и за неговото възцаряване.
Първите писмени сведения за него са от 330 г. пр. Хр. в атински декрет, където се споменават и имената на синовете му Котис и Ребула. Не е известно каква е причината за смъртта на Севт ІІІ. Не са открити и неговите тленни останки.



В средата на миналия век под ръководството на акад. Димитър П. Димитров беше разкопан тракийски град, който се оказа, че е Севтополис. Той е единственият до днес цялостно разкопан тракийски град. Намирал се е близо до днешния Казанлък при завоя на река Тонзос (днес Тунджа). Градът е бил голям, с перпендикулярни улици, с дворец и площад в средата. На него е стояла величествено статуя на основателя му – цар Севт ІІІ. В близкия двуетажен дворец археолозите намерили счупена на три мраморна плоча, висока 63 см, на която с гръцки букви е изписан договор между Севт ІІІ и владетеля на друг голям тракийски град – Кабиле, Спарток, сключен през ІV в. пр. Хр. Сега тази плоча се пази в експозицията на Националния археологически институт с музей (НАИМ).



Именно от тази плоча учените узнават името на града. Той е просъществувал до ІІІ в. пр. Хр, когато бил опожарен напълно.



Севтополис е близо до известната в цял свят Казанлъшка гробница в могилата Тюлбето.



Намират я случайно под могилен насип войници на 9 април 1944 г. при прокопаване на окопи. Заради изключително богатите си стенописи в куполното помещение и коридора, през 1979 г. тя е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Намереният в нея подпис дава основание на учените да мислят, че декорацията й е дело на известния в античността художник Кодзимасис Хрестос.



Той е познат и от рисунките в друга известна тракийска гробница – Александровската, където също е оставил подписа си. Казанлъшката гробница е била предназначена за вечно обиталище на тленните останки вероятно на тракийско царско семейство.

След откриването на Севтополис в района около Казанлък последваха още няколко нови големи открития в областта на тракийската археология. Стана ясно, че той е древен център, който тепърва щеше да смайва научния свят със сензациите си. Близо половин век след откриването на Севтополис в научно обръщение влезе и понятието Долината на тракийските царе. И въпреки че много археолози работиха в над двадесетте гробници тук, името на един се извисява особено. То е на знаменития д-р Георги Китов, един от най-великите български археолози. Като хора далеч археологията, сме усещали колегиалната завист, а понякога и злоба, които съпътстваха този широко скроен и отдаден на заниманията си човек, подчинил своя живот на една кауза – проучването на тракийските могилни погребения.
        Никой друг археолог няма толкова стойностни открития и намерените от него предмети, събрани на едно място, спокойно биха могли да препълнят и най-големия български музей. С течение на времето те станаха прекрасна основа, която подкрепи много тези в тракологията. Тези великолепни открития светят там със стойността на злато. Независимо от всичко май няма човешки грях, в който д-р Китов да не е бил обвиняван. Но той правеше откритие след откритие, до внезапната си смърт на 14 септември 2008 г.


Tракийската могила Голямата Косматка, край близкия до Казанлък град Шипка. Веднага става ясно, че учените са попаднали на една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на цар, погребан със своя кон, през втората половина на ІV в. пр. Хр. 
          Тя е с три камери и коридори с обща дължина 26 м. В първото помещение се намира скелетът на коня. Второто е куполно и е високо 4,5 м. То е модел на небосклона с ключов камък в горната част – символ на Бога Слънце. Това е хероонът или светилището на героя, което се среща в много от древните религии. Героите се смятали за покровители на селището, а в Древна Тракия такива светилища често са гробници на владетеля, над които издигали могила от пръст. Хероонът има мраморна врата с две изображения.

Третото помещение е саркофаг, чието тегло е изчислено на 60 тона. Там е каменното легло на погребания владетел. Наоколо са намерени 20 златни предмета с изключително висока художествена стойност и още петдесетина сребърни и произведени от други метали.

Какво кара учените да мислят, че са попаднали на гробницата на Севт ІІІ? Първото доказателство са намерените четири монети с неговия лик.

Дръжката на железния меч с форма на грифон и златни инкрустации с полускъпоценни камъни говори, че той със сигурност е принадлежал на знатен човек. По намерения метален шлем с гръцки букви е изписано името „СЕВТ”. Над него е припоена апликация с лика на Хермес с шапка, която завършва като глава на лебед, птицата символ на Бога Слънце. Според някои изследвачи този образ е на богинята Атина с шлем, украсен от двете страни с “криле”, които завършват с шия и глава на птица.




Частите на конската амуниция са от чисто злато и са изработени художествено. Златният венец е главен символ на царската власт. Откритият в гробницата е от 210 дъбови листа и има 65 запазени жълъда. Очевидно той е използван в обреда за обезсмъртяването на владетеля. Такъв венец е бил намерен и в гроба на Филип, бащата на Александър Македонски във Вергина, Гърция. Виждаме го и на главата на погребания в Казанлъшката гробница.







Съд за пиене (киликс) от злато с две дръжки, тежи 228 г.



Поразява със своето изящество една сребърна мида, отвътре с позлата, а отвън патинирана. Вероятно в нея са съхранявали бижута или някоя друга особено ценна вещ.



Два бронзови наколенника (кнемиди). В горната им част има две великолепно изработени лица на богини с крилат шлем, какъвто е познат от изображенията на Атина. Други учени пък виждат в тях тракийската Богиня майка.





Но една находка от Голямата Косматка особено силно порази научния свят. Това е откритата бронзова глава на брадат мъж с високо одухотворено лице, властен и мъжествен изглед. Тя е с естествена големина.
Съществува предположение, че е от висока 1,9 м статуя, която е била ритуално разчленена. Един белег от нанесен удар през лицето говори в полза на тази хипотеза. Самият д-р Китов изказа предположение, че този скулптурен портрет или част от статуя е дело на известния атински ваятел Фидий или на някой от учениците в неговото ателие.