"...българите и българското общество са попадали в много по-тежки ситуации и отново са се възраждали като феникс. С малка подробност. Че българите тогава са се опирали на българското село. Такова нещо в момента няма. Ако погледнете картата на България между София и Бургас – това е особен микс между цигански катуни и старчески домове. Следователно нямаме виталност. Гръбнакът на българите е счупен. Това атомизирано стадоподобно образувание, наречено „общество“, трябва да осъзнае собственото си битие и драмата, че сме изправени пред ръба на пропастта. И когато го направи, да тръгне бавно назад от ръба. Нищо такова не виждам в момента."



Римският клуб казва в един свой доклад преди 40 години нещо, което важи в пълна степен за България, българите и българския „експертен елит“: най-голямата драма на съвременността не е екологичната, демографската, икономическата или друга, а неосъзнаването на това, което се случва. Българите продължават да не осъзнават това, което им се случва. Те продължават да бъдат вкарвани в този тип оперети, в които пребиваваме всички ние, и ще имаме този резултат, който имаме. Ако не осъзнаем драмата на собственото си битие, заслужено ще отидем там, където ни е мястото – в небитието.

- Оттук нататък накъде? - Според мен съществуват три опции. Първата е да продължи гниенето. Смятах, че няма да доживея изчезването на България, но вече мисля, че това ще се случи, поради компресията на историческия процес. Ще стане факт, ако продължаваме така, както я караме, някъде вероятно до 20 – 25 години. Няма друго общество в Източна Европа, в което социалната катастрофа, сателитният и периферен модел да са съчетани с буквално физическото изчезване на държавнотворния народ. В случая българите. Много условни аналогии може да има само с някои страни от Прибалтика. Визирам основно Латвия. Втората опция е този процес да бъде забавен. Това означава, че управляващите върхушки в страната трябва да имат сетива за случващото се. Боя се, че те нямат такива. Третият вариант е част от тази олигархична върхушка в България да осъзнае, че дори с ресурсите, които притежава, тя е господин „никой“ оттатък Калотина. Миналата година в световен мащаб бе проведена наказателна операция, наречена „деофшоризация“. Смъртта на Березовски, кипърският случай, за който Путин не си мръдна пръста, показват ясно някои неща. Лесните пари, които бяха натрупани през 90-те години в хода на т.нар. „преход“, в момента се изземват от световния финансов капитал, защото са му необходими. И първи жертви ще бъдат нашите олигарси и псевдокапиталисти, защото те не са и капиталисти, а финансови рентиета. Така че на тях трябва да им е ясно, че ако искат да оцелеят, интересът им зависи от оцеляването на тази територия, при това не само като територия, а като някакъв вид социална субектност. Следователно може да възникне обективно съвпадение на интересите на част от олигархическата върхушка у нас с интересите на част от българското население, осъзнаващо драмата на процеса, който протича в България. Дали това ще се случи, е въпрос на бъдеще.

........................................................................................

Иво Христов е роден през 1966 г. в Киев, Украйна. Магистър по право и доктор по социология на правото (2003 г.) на СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализирал в САЩ, Италия и Австрия. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. В момента ръководи катедра „Приложна и институционална социология“ към Философско-историческия факултет на ПУ „П. Хилендарски“. Преподава „Социология на правото“, „Теория на модернизациите“, „Историческа социология на модерните институции“ в ПУ „П. Хилендарски“ и СУ „Св. Кл. Охридски“.



noligarh.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BC-%D1%81/

Да се опрат на селото, определено е призив към другите защото Христов не гледа натам, а към професорска титла. Интересно защо не ни призовава към модерни технологии, дали не ги познава? Дали не знае, че имаме софтуерни и компютърни специалисти, а ни призовава да работим това, което е с ниска добавена стойност и Европа не ще да ни го субсидира? Не вярвам да има богати страни облегнали се на селското стопанство. Ако има- нека чуем.
Мисля, че призивите към олигарсите са празни приказки. Дори да четяха тези проповеди на тях не им пука. При това те не ги и четат. Демократичните учреждения изискват сдружаване на хората и издигане на гласа им чрез партии, а доколкото чета авторът няма предвид никоя партия, а само своя глас, което го прави незначителен. Представяте ли си: той е сам, никой не го поддържа, не го цени, едва ли казва нещо важно. (т.е. значим колкото мен)
Мнението ми е, че пътят към успеха на България е през знанията и плодовета на ума, а не през мотиката и плодовете на земята.

... НО никой не иска да подхване МОТИКАТА.
ПРЕДЦИТЕ ни са пазели и обработвали земята си, като жена си - ВСЕ ЕДНО С ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ И ГЕННО ИНЖЕНЕРСТВО ДА СИ НАПРАВИШ СЕМЕЙСТВО!!!

... са пазили и обработвали земята си като жена си и за това са консумирали натурални продукти и са имали големи семейства!
С модерни технологии и ум не можеш да направиш семейство с десетина деца - дори и на половина - с ПЕТ деца. Получават се някакви пеперудени!!!