Махатма Ганди: "Бъди промяната, която искаш да видиш в света"

Как ще стане реформата, е измислил Силвио Гезел още преди стотина години. Магъосникът в сферата на икономиката е роден в Белгия през 1862 г. Бил е търговец, фабрикант, а по-късно станал фермер. В по-зрелите си години е живял в Аржентина и Швейцария. През 1916 г. Гезел издава труда си "Естественият икономически ред чрез свободна земя и свободни пари". В него гуруто прокламира идеята, че парите трябва да бъдат в непрекъснат оборот. Толкова голям, че да не позволява да се трупа лихва. "Това според Силвио Гезел щe прекъсне омагьосания кръг на влизането от една икономическа криза в друга", обяснява пред "Стандарт" преводачът Владимир Богданов, който представя революционната теория в книгата "Лихвата - рак на обществото".
Според проф. Джон Майнрад Кейнс от Университета в Кеймбридж Гезел е създал антимарксически модел на социализма и отговорът за бъдещето трябва да се търси именно в тази посока. Навремето Алберт Айнщайн също е бил във възторг от гениалната идея на швейцареца. След като се запознал подробно с предложението на по-възрастния си съвременник, създателят на теорията на относителността заявил: "Създаването на пари, които не могат да се трупат, ще доведат до нов вид, по-истинска собственост".
"Парите в древността са се считали за стока (злато) и са служили като разменно средство. В същото време непреходността на благородния метал e давала възможност на притежателя му да го съхрани, което блокира размяната", изтъква Богданов. Днес се получава същото. От една страна, задържането на парите спира икономическото развитие, а от друга - те се увеличават с помощта на лихвата. Т.е. имаме трупане на средства без реален ръст на икономиката.
Гезел предложил друго - парите да станат обществени и ако се заемат на някого, той да бъде принуден да ги вложи веднага в нещо, защото в противен случай ще плаща месечна такса за тях.
Кметът на австрийския град Вьоргл, чието население наброявало 3000 души, се заинтригувал от чудодейния метод на Гезел и през 1932 година решил да го приложи на практика. Градоначалникът убедил водещите търговци и индустриалци, както и администрацията, че ще имат реална икономическа полза, ако участват в прилагането на експеримента за въвеждането на нови пари. Те се съгласили и кметството издало 32 000 "работни свидетелства" (шилинги без лихва). Те се обезпечавали в банката със същата сума обикновени австрийски шилинги. С тези пари в рамките на една година градчето успяло да построи мост, да ремонтира улиците и да инвестира в обществени услуги. Купуването на необходимите материали и плащането на заплатите около придобивките ставало с "новите" пари. Таксата за ползването им била 1% на месец, т.е. 12% годишно. Хитрата хватка била, че таксата се плащала от този, в който се намирала в края на месеца дадена банкнота (свидетелство), обяснява Богданов. Тази система сработила добре и всеки, който притежавал "свободните пари", бързал да се отърве час по-скоро от тях. Жителите на Вьоргл плащали даже данъците си предварително, за да избегнат плащането на месечната такса.
Анализът показал, че в продължение на една година 32-те хиляди "безлихвени шилинги" са направили 463 оборота. По този начин са създадени стоки и услуги на обща стойност 14 816 000 австрийски шилинга. Във времето, когато Стара Европа е раздирана от висока безработица, град Вьоргл само за година успява да намали броя на безработните с 25%. Кметството събрало такса от 12-те процента върху пуснатите 32 000 безлихвени шилинга в размер на 3840 шилинга. Тези пари са били употребени за обществени нужди.
Невероятният успех бързо се разчул и близо 300 други общини в Австрия били готови на секундата да се отърват от "дяволските финикийски знаци".
Централната банка обаче почувствала монопола си застрашен и побързала да се намеси. Тя забранила печатането на локални (обществени) пари във Вьоргл или която и да е друга община.  


http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=307940

imadrugpat.org/books/Gesel2.pdf